— Не трябва да се тревожиш толкова, мила лельо, сигурна съм, че Дарси и чичо ще открият Робърт и ще намерят разрешение на тази ужасна ситуация. Не мога да приема, че Робърт съзнателно би се заплел в такива проблеми. Сигурна съм, че е бил измамен.

Всяко споменаване на Робърт и на положението, в което беше изпаднал, беше като удар с нож в сърцето на леля й. Елизабет реши да я изведе да се поразходят с каретата. На нея самата това винаги й помагаше и сега се постара да убеди леда си, че и тя ще се почувства по-добре.

Пропътували бяха много мили, когато и двете усетиха, че са вече уморени и жадни. Спряха за сянка и отмора в странноприемницата в Ламбтън, с която ги свързваха много щастливи спомени. Възползвайки се от гостоприемството й, прекараха там един спокоен следобед, през който Елизабет успя да накара леля си да приеме нещата такива, каквито са, което я поуспокои и й вдъхна увереност, че Робърт ще бъде намерен и кредиторите ще го оставят на мира. Важното беше да знаят къде да търсят, а с помощта на Дарси и Фицуилям задачата на мистър Гарднър вече съвсем не беше толкова трудна. Когато позахладня, се върнаха в Оукли, където завариха една от каретите на Пембърли. Емили беше дошла за Елизабет, Уилям внезапно се беше почувствал зле и мисис Ренълдс беше изпратила да доведат доктора. Елизабет незабавно потегли обратно за Пембърли, а мисис Гарднър тръгна с нея, решена да остане за през нощта. За щастие неразположението на Уилям се оказа не животозастрашаващо заболяване, а остро стомашно разстройство; при напредващата от северозапад лятна буря и нахлуващите откъм Пийк дистрикт облаци обаче Елизабет беше истински доволна, че е у дома.

Мистър Гарднър и Дарси се върнаха късно на следващия ден, докато Фицуилям беше останал в Лондон при Робърт. Макар новините, които донесоха, да не бяха изцяло лоши, не успяха да зарадват много горката мисис Гарднър, която беше прекарала тежка нощ под надзора на Емили и Елизабет — и те самите изтощени от тревога и липса на сън. По-късно, след като се нахраниха, мистър Гарднър, с натежал от тъга глас, подробно описа действията, които бяха предприели. Мистър Бартоломю се беше свързал с Робърт и след като го беше уверил, че баща му не е разгневен от поведението му, а по-скоро иска да му помогне да се измъкне от безизходното положение, в което се намира, той сам беше дошъл при тях. Посъветван от мистър Бартоломю и от адвоката на мистър Гарднър, че най-добре ще бъде да сподели проблемите си открито, той най-сетне беше признал какво се е случило.

Преди една година Робърт имал шанса да се сближи с виконт Линдзи — един от тримата синове на известно семейство в града, чиято привлекателна сестра явно имала симпатии към него. Благодарение на тях Робърт влязъл в социални кръгове, до които никога преди не бил имал достъп, но скоро се почувствал не на място. В усилията си да угоди на приятеля си и да задържи симпатиите на очарователната му сестра, Робърт му заел пари, за да плати няколко дребни дълга. В началото получил парете си обратно, тъй като виконт Линдзи спечелил на бакара51 и на рулетка, след няколко месеца обаче му била поискана сума, която далеч не съответствала на скромните му възможности. Изнуден от приятеля си и сърцераздирателните молби на сестра му, той използвал връзките на баща си, за да вземе пари на заем, които предал в някакъв клуб в присъствието на двама познати. От тогава повече нито видял, нито чул за виконта и хубавата му сестра. Притиснат да върне парите и нямайки към кого да се обърне, Робърт заложил повечето от вещите си, за да плати част от дълга си и напуснал квартирата си. Наясно с проблемите, които щял да причини на семейството си, и с последващите вреди, които можел да нанесе върху делата на баща си, младежът, чиято вина била следствие по-скоро от слабост, отколкото от престъпни помисли, започнал да се укрива.

След тревожните вести от мистър Бартоломю мистър Гарднър най-сетне беше заминал за Лондон, за да провери какво се случва, и така всичко беше излязло наяве.

— И сега какво ще стане с Робърт? — попита майка му, безсилна да сдържи сълзите си.

Мистър Гарднър продължи, обяснявайки, че дългът е изплатен и грабителството на виконта и неговата шайка са предадени в ръцете на адвокатите.

— Що се отнася до Робърт, той искрено съжалява за проблемите, които е причинил. Срамува се да се върне у дома при нас и затова ще остане в града с Фицуилям, а когато всичко бъде готово, ще замине за Цейлон.

— Цейлон! — това беше твърде голям удар за мисис Гарднър, дори Елизабет възрази, че такава мярка е твърде крайна.

Леля й изглеждаше така, сякаш всеки момент ще изпадне в несвяст, но Дарси се намеси, като обясни кротко и внимателно:

— Всъщност, мисис Гарднър, това е чудесна възможност за Робърт. Вие, естествено, добре знаете, че Фицуилям има собственост в Цейлон, придобита, когато той беше там преди десет години. Доколкото ми е известно, притежава няколко плантации за кафе и какао, градини с подправки, както и дялове в мина за скъпоценни камъни. Тези дела се ръководят от отлично търговско представителство — на една британска компания с много добри позиции. Същата тази компания предлага възможност един такъв млад мъж да бъде изпратен в Цейлон и обучен в управлението на въпросните дела.

Макар да имаше пълно доверие и преценката на Дарси, мисис Гарднър не можеше да приеме внезапността на решението и огромното разстояние между Англия и този малък остров в Индийския океан, на който, както й се струваше, синът й щеше да бъде заточен. Разбирайки вълнението й, Дарси продължи:

— Фицуилям никога не е съжалявал за това, че отиде там, а днес колонията е доста по-малко размирна и много по-напреднала в сравнение с тогава. И освен това е на път да се превърне в стратегическа база за британския флот и в оживен търговски център за нас на изток.

Мистър Гарднър го прекъсна, като подчерта колко важно е за Робърт да напусне Лондон и средите на непочтените и безотговорни млади мъже и жени, с които се е сближил.

— Няколко години надалеч, прекарани в общуване с усърдни млади момчета, със сигурност ще извадят най-доброто от него — каза той. — Знам, че притежава благородство и талант, който досега не е имал възможност да развие. В днешно време Лондон предлага твърде малко възможности за младеж като Робърт — франтовете и пасмината им са завзели всичко.

Колкото и логични и разумни да бяха доводите им, мисис Гарднър оставаше все така неутешима при мисълта, че най-малкото й дете ще бъде изпратено на хиляди мили през морета и океани и обречено на живот сред чужди хора. По-късно, при завръщането си, Фицуилям също щеше да прекара часове наред с тъща си, използвайки примери от собствения си опит, за да разсее страховете й. Беше му много тежко да я гледа как страда. Вечерта, след като семейство Гарднър си заминаха, а Дарси си легна уморен, Елизабет писа на Джейн с подробно описание на събитията от изминалата седмица:

„Когато прочетеш това, мила ми Джейн, ще добиеш представа за страховете и мъката, които всички преживяхме при този нещастен обрат на събитията. Милата ни леля е напълно съкрушена и само благодарение на намесата на Дарси и Фицуилям беше възможно да се стигне до някакво разрешение на проблема относно бъдещето на Робърт. Контактите на Фицуилям с едно от най-големите търговски представителства за Изтока отвори пред Робърт нови възможности за развитие. Мога да разбера какво отчаяние изпитва скъпата ни леля — за нея той все още си е «малкото й момченце», но чичо е убеден, че това е правилната посока и че всичко е за негово добро. Дарси също смята, че нищо хубаво няма да последва, ако Робърт остане в Лондон, където като нищо отново може да попадне в клопката на «приятелите си»…

Тъй като явно не обича публичните изяви, нито пък е показал особен интерес към правото, възможностите, които се отварят пред него, не са много. Можем само да се надяваме, че за негово добро и за доброто на чичо и леля, накрая всичко ще завърши добре.“

Отговорът на Джейн дойде по-скоро от очакваното. Тя пишеше:

„Миличка Лизи,

Това е по-скоро бележка, отколкото писмо, но носи добри новини, които, уверена съм, ще те зарадват. Когато получих писмото ти за горкия Робърт, веднага го прочетох на Бингли. Лизи, можеш ли да повярваш, че братовчедът на мистър Бингли, Франк, работи в същата търговска компания, за която гласят Робърт? Той е в Цейлон от дванадесет месеца и се очаква да се прибере за следващата Коледа, когато ще се ожени за мис Евелин Форстър, за която се е сгодил, преди да замине за колониите. Бингли ще му пише за предстоящото пристигане на Робърт и е информирал леля и чичо за това щастливо съвпадение. Робърт ще има подкрепата и приятелството му и съм сигурна, че така леля най-после ще може да се успокои. И аз като теб съм натъжена от случилото се, най-вече заради последствията, които е имало върху леля и чичо Гарднър. Трудно ми е да си представя, че младият Робърт може да причини толкова неприятности — беше такова свито малко момченце. Миличка Лизи, не се ли молиш нашите момчета да бъдат пощадени от такива неволи, като пораснат? Аз се моля всяка нощ и всеки ден, всеки път, когато видя Джонатан и Уилям — не мога да си представя как бих понесла на някой от двамата да му се случи нещо подобно. Но по-добре да не продължавам, защото ще ми се разсърдиш. Просто толкова много ги обичам, мила Лизи, че понякога чак се плаша, че сме така щастливи. Все ми се струва, че не го заслужавам, и когато се случи нещо толкова ужасно като бедата, която е сполетяла Робърт, ме обзема страх, че следващата може да съм аз — защо да трябва аз да бъда пощадена? Прости ми, Лизи, знам, че е глупаво и че със сигурност ще ме смъмриш в следващото си писмо. Заслужавам си го, знам.