Ребека Колинс - Хрониките на Пембърли

Мистър Дарси и Елизабет не очакваха да се върнат отново в Кент през лятото на 1830 г. Тъкмо се готвеха да пътуват заедно със семейство Бингли, чиито деца бяха много близки с Касандра и Уилям, до Котсуолдс46, когато две събития несвързани едно с друго и напълно непредвидени, наложиха промяна в плана.

В края на юли почина крал Джордж IV. Кончината му едва ли можеше да бъде повод за скръб, но налагаше присъствието на Фицуилям в Уестминстър, тъй като той възнамеряваше да се кандидатира за парламентарните избори, които със сигурност щяха да последват. Нямаше как и тримата съдружници в търговете дела на мистър Гарднър да отсъстват едновременно, затова плановете бяха пренаредени. Джейн и Елизабет, крито с нетърпение очакваха да прекарат почивката заедно, бяха разочаровани, но се надяваха отлагането да не бъде за повече от десет дена, когато най-неочаквано дойде новината за ненавременната смърт на мистър Колинс. Макар у Елизабет той винаги да беше извиквал единствено смътно презрение, тя беше дълбоко разстроена — заради последствията, които смърт му щеше да има върху скъпата й приятелка Шарлот. Дарси и съобщи новината рано сутринта. Пристигнало беше съобщение от Розингс, след като пратеникът беше яздил цяла нощ, и Дарси, със загриженост, изписана върху лицето му, внимателно събуди жена си:

— Миличка, дойде една тъжна новина.

И когато Елизабет седна в леглото, уплашена да не се е случило нещо с баща й, чието здраве беше причинило известни притеснения миналата зима, Дарси я прегърна и й съобщи, че съпругът на Шарлот е починал неочаквано предишната вечер. Реакцията на Елизабет беше светкавична:

— О, Господи! Милата Шарлот! Трябва веднага да отида при нея.

Дарси, който беше очаквал това й желание, вече беше изпратил съобщение до Ламбтън, за да информира семейство Гарднър и да помоли за помощта им по отношение на децата. Елизабет стана и незабавно започна да се приготвя за път.

През цялото дълго пътуване, което, с изключение на отклоняването до Оукли с децата, беше прекъснато единствено за смяна на конете и за малка почивка, Елизабет не пророни нито дума. В изражението й се четяха чувството на вина и тъгата, които я терзаеха. Страданието й идваше не от някакво усещане за голяма загуба поради смъртта на мистър Колинс, а от мисълта, че макар често и на всеослушание да беше осъждала доста сурово нелепото поведение на човека, за когото се беше омъжила приятелката й, сега, след като той беше мъртъв, Шарлот щеше да остане съвсем сама, лишена от сигурността, която й беше давал бракът с мистър Колинс. По едно време на лицето й се изписа такава мъка, че Дарси се пресегна и хвана ръката й с надежда да я утеши поне малко, но успя единствено да отприщи порой от сълзи.

— Бедната Шарлот! Какво ще прави сега? Какво ще стане с трите й момичета? — разрида се тя. — Как ще живеят, къде?

Разбрал тревогата й, Дарси се опита да я успокои:

— Не вярвам, че ще бъдат изоставени на произвола на съдбата. Без съмнение лейди Катрин има много добро отношение към мистър Колинс, а и ми се струва, че е особено привързана към малката Катрин. Все пак не е толкова коравосърдечна със сигурност няма да ги принуди да напуснат Хънсфорд, преди да им бъде намерен подходящ дом. Леля държи на този бенефиций и ще й е нужно време да намери подходящ заместник на мистър Колинс, който беше и нейно доверено духовно лице, а това със сигурност ще даде време на мисис Колинс да се погрижи за себе си и дъщерите си — обясни той.

Елизабет обаче не беше таткова уверена. Познаваше семейство Лукас по-отблизо и това й даваше не малко основания да се притеснява за бъдещето на приятелката си.

— Но къде ще живеят? Сър Уилям едва ли ще може да си позволи да ги прибере всички в Лукас Лодж. Откакто се разболя миналата година, делата му съвсем не вървят таткова добре, а и както е споделил с татко, очаква най-големият му син, който сега е в Индия, да се върне у дома. Ако след като се прибере, се и ожени, става напълно невъзможно Шарлот и децата й да останат в семейното имение.

Елизабет беше видимо толкова притеснена, че като нищо можеше да се поболее от тревога. Той отново опита да разсее вълнението й с още по-благ, но убедителен тон:

— Лизи, мила, напълно разбирам и споделям загрижеността ти, но не мога да приема, че Шарлот и дъщерите й ще бъдат изоставени така. Колкото и смешен да беше мистър Колинс с маниерниченето и надутите си приказки, все пак има достатъчно доказателства, че е бил напълно способен да осигури себе си и семейството си. Моля те, любима, нека изчакаме, докато всички подробности станат ясни, и тогава, обещавам ти, ако има нужда да се помага на мисис Колинс и дъщерите й, ще направя всичко, което е по силите ми. Ще говоря и с леля, ако е необходимо; имаш думата ми, Елизабет, приятелката ти няма да бъде изоставена в безизходица.

Думите му бяха толкова категорични и искрени, че Елизабет, знаейки, че може безрезервно да им вярва, успя да си възвърне самообладанието тъкмо когато влизаха в алеята, която вървеше по границата на Розингс Парк и водеше право към дома на енорийския свещеник в Хънсфорд. Още със слизането си от каретата можаха да се убедят в уважението на Нейно благородие към мисис Колинс. Веднага беше изпратен един прислужник, за да се погрижи за новодошлите. Елизабет избърза навътре в къщата, където една прислужница, също от Розингс, тъкмо сервираше чая.

Потънали в дълбока скръб, Шарлот и трите й дъщери станаха да ги посрещнат и когато двете приятелки се прегърнаха, лицата им се обляха в сълзи. И трите момичета бяха подпухнали от плач. Застанала редом до майка си, най-голямата — Катрин, вече шестнадесетгодишна, всячески се опитваше да овладее чувствата си, по-малката — Ребека, насмалко не се разплака, когато Елизабет я прегърна, а най-малката — Амелия-Джейн, която беше само на девет, скри лице в полата на майка си и се разрида. Дарси толкова се развълнува, че с мъка успя да изрече обичайните формалности за тези случаи и навеждайки се, притегли малкото момиченце в прегръдката си, за да го успокои. Макар и скърбяща, Шарлот се усмихна, а любящата Елизабет едва не се разплака отново — само тя знаеше колко дълбоко беше вълнението му и колко искрено можеше да съчувства.

Тя знаеше, че по-късно, когато щеше да има време да поговорят с Шарлот за практическата страна на нещата, той щеше безрезервно да й предложи помощта си. Не се съмняваше в загрижеността му към приятелката й и трите й деца, останали без съпруг и баща, който да се погрижи за бъдещето им. Когато започнаха да идват и други хора, за да поднесат съболезнованията си, Елизабет стана да помага с каквото може. Щедростта на лейди Катрин, безспорно израз на „благороднически дълг“, се беше разгърнала до там, че да предостави една от по-малките си карети, заедно с кочияш, на разположение на Шарлот, а заедно с това и кошници с храна и напитки, които бяха предадени в кухнята. Елизабет се зае да организира прислугата и да се погрижи за нуждите на децата, за да облекчи Шарлот.

Междувременно Дарси отиде до странноприемницата нагоре по пътя, където щяха да пренощуват и да се срещнат със семейство Бингли преди погребението, приготовленията за което вече бяха започнали в църквата. После се отби до къщата на лейди Катрин и поговори с управителя на Розингс, от когото научи, че мистър Колинс ще бъде удостоен с честта да бъде положен вън фамилното гробище на място, запазено за добри и уважавани дългогодишни прислужници. Дарси не се съмняваше, че мистър Колинс би бил истински благодарен за тази почит, оказана му от неговата покровителка.

Връщайки се към пасторския дом късно следобед през познатата гора, той срещна Елизабет, излязла да се поразходи сред дърветата — на почти същото място, където преди много години я беше чакал, за да й даде писмото, с което се беше надявал да снеме от себе си обвиненията, отправени му от Джордж Уикъм. Семейство Дарси бяха гостували в Розингс след сватбата на Джорджиана, която Нейно благородие беше одобрила дотолкова, че да възвърне благоразположението си към някога любимия й племенник и да приеме съпругата му. Така и не бяха имали случай обаче да се разходят в тази част на имението. При срещата им на това място сега ги завладя внезапен прилив на носталгия.

Те мълчаливо се хванаха за ръце — на фона на тъжните обстоятелства, довели ги на това място, нито един от двамата нямаше желание да говори за нахлулите спомени. Толкова чувствителни бяха станали през годините един към друг, към мислите и към чувствата си, че нямаха нужда от думи, докато вървяха назад към пасторския дом. Когато пътеката започна да се разширява, преди да се слее с пътя, Дарси заговори:

— Срещнах се с лейди Катрин. Не трябва да имаш притеснения, Лизи — така е, както си мислех. Мисис Колинс ще получи малка годишна рента, както и всички спестявания, които съпругът й е заделял. Може би най-доброто е, че лейди Катрин е определила за кръщелницата си — младата мис Колинс, издръжка на стойност, достатъчна да й осигури доста добро образование и скромен доход. Всъщност е проявила голяма щедрост. Леля е искрено разстроена от смъртта на мистър Колинс, особено като се има предвид, че се е случило, когато са проверявали заедно един реставриран прозорец в параклиса. Внезапно му прилошало и загубил съзнание и въпреки че нейният доктор бил повикан незабавно, мистър Колинс починал почти веднага. Разбрах, че лично лейди Катрин е дошла в пасторския дом да съобщи новината на мисис Колинс.