— Много добре направи Каролайн, братко — каза тя, когато влизаха, — като по-малък син уважаемият полковник не беше толкова добра партия. Спомням си как на сватбата на Джейн и Лизи рекох на сестра си, мисис Филипс, че е много жалко, дето той няма наследство — толкова възпитан и толкова чаровен младеж, а да не може да се ожени за тази, която му е на сърцето. Но, слава на Бога, добре се е подсигурил след лишенията в колониите — заключи тя развълнувано.

Мисис Гарднър — сега най-ревностният защитник на зет си, отговори:

— Богатството на полковник Фицуилям не е само резултат от лишения в колониите, сестро, той е работил много, за да инвестира парите си мъдро и, както, сигурна съм, и мистър Гарднър ще се съгласи, отдавна е най-активният и най-ценен партньор в бизнеса му.

Забелязал, че чувствата на жена му са засегнати от обичайната нетактичност на сестра му, мистър Гарднър се намеси и сърцато защити Фицуилям. Мисис Гарднър добави многозначително:

— Разбира се, чудесно е да знаем, че сега положението му е толкова добро, но сигурна съм, че и ти ще се съгласиш, сестро, най-важно за нас е това, че полковник Фицуилям е съвършено почтен джентълмен, на който можем да имаме пълно доверие и чиято обич към Каролайн е извън всякакво съмнение. Всъщност веднага след годежа им той настоя лично да обезпечи Каролайн със значителна сума, независимо от протестите на баща й — така и не успяхме да го разубедим, няма друг сред познатите ни, на когото с такава радост бихме поверили щастието на дъщеря си.

Мисис Бенет понечи да каже нещо, но бързо се отказа. Явно беше решила, че е по-добре да не прави повече коментари. Елизабет и Джейн, които влязоха в стаята тъкмо на време, за да чуят края на разговора, можеха само да поклатят глави и да въздъхнат с облекчение, че съпрузите им, които все още бяха навън, бяха пощадени от коментарите на майка им.

— О, Лизи, как ми се иска мама да не разстройва леля Гарднър — каза Джейн, придърпвайки сестра си настрана. — Достатъчно е, че Каролайн ще й липсва, не й трябват повече притеснени.

Елизабет сви рамене:

— Знаеш, че мама си е такава. Нищо не може да й попречи да каже това, което си е наумила.

Джейн беше решила да вземе мисис Бенет със себе си, когато се прибере вкъщи.

— Вече говорих с мистър Бингли и той няма нищо против, ще отида да питам и татко. Знам, че мама смяташе да отседне при леля и чичо, но мисля, че не е честно. Успях да й попреча да пита чичо Гарднър дали лейди Катрин не е отказала да дойде, защото е била против брака и така е демонстрирала неодобрението си. Щастлива съм, че съумях да я убедя, че лейди Катрин не е могла да присъства, защото е била болна.

— Всъщност — каза Елизабет — лейди Катрин се е срещала с Каролайн и Фицуилям ме увери, че леля му е впечатлена от нея и ги е поканила в Розингс за Коледа заедно с Джеймс и Розамънд.

Джейн остана много изненадана.

— Лизи, сериозно ли говориш?

— Напълно. Вероятно лейди Катрин е осъзнала, че като най-малък син Фицуилям има голям късмет да се ожени за такава красива, талантлива и очарователна млада жена, която освен това ще бъде и много добре осигурена. Между другото, разбрах, че Фицуилям не е искал брачен договор, но чичо ще настоява да се споразумеят Каролайн да има свой собствен годишен доход.

Джейн обеща, че ще информира майка си при първа възможност.

— Само ако можеше мама да спре да говори поне за малко — въздъхна тя.

Елизабет споделяше мислите й:

— Няма да спре да задава въпроси и да прави предположения — това ще подлуди леля Гарднър.

Джейн кимна и отиде да потърси баща си, за да се приготвят за пътуването. Останала сама в стаята, Елизабет почувства смесица от задоволство и вина. Безспорно беше щастлива, че майка й няма да остане в Пембърли дори и за една нощ, най-вече защото при тях бяха отседнали семейство Хърст и мис Бингли, които щяха да пътуват обратно за Бат на следващия ден. Перспективата майка им да се срещне със сестрите Бингли и да прекара с тях цялата вечер беше по-унизителна, отколкото Елизабет можеше да понесе. И въпреки това чувстваше вина, че беше оставила Джейн да направи това, което несъмнено беше най-правилно да спести неприятностите на леля си и чичо си и да вземе мисис Бенет в Ашфорд Парк. Спокойствието на Джейн се дължеше на уравновесеността й и на изключителната толерантност от страна на съпруга й.

Влезе мистър Дарси, който беше тръгнал да потърси съпругата си и я намери, обзета от безпокойство и несигурност — състояние, много непривично за нея. На недоумението му тя отговори с въздишка и сподели, че много би желала да притежава спокойствието на сестра си Джейн. Съпругът й отвърни, че макар да смята Джейн за една от най-красивите, най-уравновесени и благородни жени, които е срещал, Елизабет си е Елизабет — такава, каквато го е пленила още при първата им среща и след като вече са женени, не смята за основателно тя тепърва да променя характера си. Макар да знаеше, че се шегува, този находчив довод толкова я очарова, че тя спонтанно то прегърна, след което обаче се разнесе смях — три от децата бяха влезли в стаята и ги наблюдаваха с интерес. Дарси също се засмя и каза:

— Хайде да идем да намерим мистър и мисис Гарднър, мила. Тръгнал бях да те търся, за да ти кажа, че довечера те ще вечерят с нас в Пембърли.

След което, видял изненадата, изписана на лицето й, добави:

— Помислих си, мила, а и не се съмнявам всъщност, че ще се радваш на компанията им и тъй като на тях им е мъчно за Каролайн, реших, че ще е добра идея да ги поканим да останат с нас.

— Идеята ти е чудесна, Дарси! Нищо не може да ме заради повече в този момент!

Елизабет беше толкова щастлива че ако не се бяха появили няколко от гостите, Дарси вероятно едва ли щеше да се размине с новия прилив на чувства на обич и благодарност; усмивката й обаче не можеше да остане скрита. Нямаше нищо по-хубаво от това леля й и чичо й да бъдат до нея в Пембърли тази вечер, докато забавлява мис Бингли и семейство Хърст. Сигурна беше, че уважението и обичта, които мистър Дарси безспорно им засвидетелстваше, щяха да бъдат забелязани. Това, че Дарси беше помислил за нея и за семейство Гарднър и беше организирал нещата така, че всички да се чувстват добре, само можеше да увеличи любовта и възхищението й към него. Преди да я срещне и да се ожени за нея (признаваше си го без притеснение), дори не би му хрумнало да направи такъв жест. Сега знаеше колко много значи това за нея и беше двойно по-удовлетворен от усилията си. Така от досадно задължение вечерта щеше да се превърне в удоволствие за всички.

Ходът на вечерта беше напълно предвидим — семейство Хърст обръщаха много повече внимание на мистър Дарси, отколкото на Елизабет, а Каролайн Бингли задаваше толкова много въпроси за Пембърли, че човек с право би си помислил, че има лични интереси към имота. Мистър Хърст пък дотолкова се озадачи от голямото любопитство, проявено от Каролайн, че се унесе в дрямка и дори доста прилично захърка. Това навременно прекъсване даде на мисис Гарднър възможност да смени темата и да попита мис Бингли дали й харесва животът в Бат.

— Твърде много — отвърна тя с леко престорено оживление. — О, твърде много, наистина. Можеш да срещнеш толкова много забележителни личности, а и винаги има нещо, което си заслужава да се види.

Елизабет хвърли поглед към Дарси, който, зает с разливането на виното, даваше вид, че не слуша. И остана много изненадана, когато на въпроса на мис Бингли към мисис Гарднър отговори той вместо нея.

Припомнила си, че за да се преместят в Дарбишър, семейство Гарднър бяха напуснали Лондон, мис Бингли тенденциозно отбеляза, че вероятно много им липсва удобството да живеят непосредствено до търговските си помещения в Чийпсайд. Преди някой от семейство Гарднър да е успял да отговори, Дарси, който се приближи с чаша вино за мисис Гарднър, се намеси с учтив, но хладен тон:

— Съмнявам се, мис Бингли, тъй като по-голямата част от търговските сделки се изнасят на запад към Средна Англия и основният ни търговски център вече не е лондонското, а по-скоро ливърпулското пристанище.

Мис Бингли вдигна вежди, привидно изненадана.

— О, мистър Дарси, Вие явно сте доста добре информиран за търговските дела.

Нотката в гласа й загатваше, че търговията е далеч под нивото на мистър Дарси. Опитът й да обиди гостите му вбеси Дарси. Той сви рамене и каза:

— Нима това Ви изненадва, мис Бингли? Не отричам. Като се има предвид, че брат Ви и аз сме съдружници в търговската компания на мистър Гарднър, а отскоро към нас се присъедини и полковник Фицуилям, със сигурност далеч по-изненадващо щеше да бъде, ако не съм информиран. — И добави: — Признавам, че трябваше много да уча, защото Бингли имаше доста по-голям опит от мен.

Дарси беше твърде възпитан, за да й напомни, че и собственият им баща е участвал в този бизнес, но намекът беше ясен.

— Мистър Гарднър обаче беше изключително търпелив учител и за мен беше много интересно да бъда негов ученик. Без съмнение там е ключът към просперитета на нацията ни — заключи той.

Каролайн Бингли беше от онези жени, които никога не знаят кога да спрат. Опитът й да засегне семейство Гарднър с намеци за буржоазния им произход очевидно беше подразнил и ядосал Дарси и той демонстративно я беше поставил на място. Елизабет срещна погледа на леля си и видя, че едва сдържа усмивката си от объркването на мис Бингли. Тя добре помнеше един подобен инцидент в същата тази стая по време на посещението си в Пембърли, преди да се сгодят с Дарси. Мис Бингли, която тогава също беше присъствала сред поканените на вечеря, беше опитала да я унижи, подхващайки темата за Уикъм, но беше улучила в грешната цел, разстройвайки Джорджиана вместо нея. Сега отново по най-глупавия начин беше разгневила единствения човек, чието благоразположение се стараеше да спечели.