— Ще рече ли това, мистър Дарси, че имате предвид строене на училища, библиотеки и болници? — попита мисис Гарднър, чийто интерес към темата се беше увеличил, откакто лично се беше ангажирала с енорийското училище в Кимптън.

Дарси кимна в знак на съгласие:

— Да, така е, мисис Гарднър, но не просто да ги строим, а да помагаме да функционират, да подкрепяме хората, които вършат работата, защото здравите и образовани хора биха били по-щастливи от живота и труда си, отколкото болните и невежите, а това би било от полза за всички нас като общност.

Каролайн възкликна радостно.

— Полковник Фицуилям запознат ли е с мнението ви?

— Да, запознат е и е съгласен с мен — отвърна Дарси.

Елизабет хвърли поглед към баща си. Той наблюдаваше Дарси с интерес и задоволство. Никога не беше подозирал за тази страна на сдържаната природа на зет си, дори когато беше започнал до го опознава по-добре и да го намира за по-дружелюбен, както го беше уверявала Елизабет.

По-късно той призна пред нея неизмеримото си удовлетворение и доволство от тази проява на благородство от страна на Дарси. Ето това беше мъжът, който тя обичаше.

— Сега вече разбирам защо беше готова да го защитаваш така пламенно, когато аз изразих известно безпокойство. Той безспорно се разкри като състрадателен мъж с принципи, Лизи, точно такъв, какъвто ти е по сърце, нали?

Нейната гордост и радост, когато чу думите за съпруга си бяха безгранични. А това, че баща й беше станал свидетел на благородството му, я правеше още по-щастлива. Тя познаваше тази черта в характера на Дарси от много години. Благодарение на нея беше получила много щастие, още по-щастлива беше обаче да знае, че останалите от семейството също са я забелязали. Звукът от приближаваща карета възвести пристигането на полковник Фицуилям — малко по-рано, отколкото го очакваха. Посрещнаха го много радушно, особено Каролайн. Щастието на влюбените, разделени от близо седмица, беше очевидно за всички. Оставиха ги необезпокоявани в дневната за известно време, след което мисис Гарднър отиде да им напомни, че вечерята е сервирана.

Имаше много новини, които да чуят, и много теми, които да обсъдят след вечеря, но за Каролайн и Фицуилям нищо не беше по-неотложно и по-важно от радостта да бъдат отново заедно. Наравно с това обаче те бяха сърцато отдадени на социалните и политическите цели, които си бяха поставили, и енергията им беше заразила и околиите. Дарси се беше съгласил да помогне с началните инвестиции за училището в Кимптън, а енорийският съвет, в който членуваше мистър Тейт, подготвяше помещение за тях. Родителите на децата, които щяха да бъдат първите ученици в училището, работеха усилено, за да довършат ремонта и подготовката на училищната сграда. Каролайн, която вече беше получила обещание за книги от Джорджиана, беше щастлива, че мистър Бенет също предложи да даде много книги от своята библиотека.

— Скоро ще имаме отлична колекция — похвали се тя, когато заразителният й ентусиазъм привлече всички около нея, за да й помагат в начинанието.

Няколко дни по-късно, видяла как дъщеря й се беше притекла на помощ с храна и дрехи на едно семейство в селото, в което бащата беше изгонен от работа, мисис Гарднър писа на племенницата си, разказвайки за работата на Каролайн в полза на училището и децата и района.

„Мила Джейн,

Нямам думи да изразя какво чувствам към милата ми дъщеря. Да я виждам толкова удовлетворена и така изпълнена с планове, ме прави най-щастливата майка на света. Полковник Фицуилям до такава степен се е превърнал вече в член на семейството ни, че със сигурност когато нашата Каролайн се омъжи, ще приемем, че се сдобиваме с още един син, вместо да скърбим, че губим дъщеря. Джейн, миличка, това, което ме радва най-много, е щедростта й. Във време, когато почти всички са се вторачили в личните си удоволствия и амбиции или пък гледат да трупат псе повече и повече пари, Фицуилям и Каролайн са решени да помагат на колкото е възможно повече хора. Какво по-хубаво от това да подадеш ръка на бедно семейство или на болно дете! Ние с чичо ти ги подкрепяме с каквото можем, щастливи да окуражаваме този прекрасен дух на милосърдие и добротворство. Днес отидоха да купуват плочи и калеми и други необходими неща, за да може да се започне от следващия месец, когато Елизабет ще открие училището в Кимптън — първото школо за малки деца в селото. Това ще бъде толкова важен ден за хората там, не мога да ти опиша колко сме щастливи, че малкото ни момиче прави толкова много в помощ на децата.

Мистър Дарси и Елизабет са най-големите й поддръжници — с няколко дарения в брой за училището. Всеки ден благодаря за щастливата случайност, която ни доведе в Пембърли онова лято и събра Елизабет и Дарси — те са толкова съвършена двойка, че не мога да си представя някой от двамата с друг партньор.

Ние с чичо ти сме добре. Надяваме се вие с мистър Бингли да можете да присъствате на скромното ни тържество идния месец. А тъй като полковник Фицуилям се кандидатира за Парламента, очакваме и вестниците да проявят интерес. «Ривю» вече публикува две статии.

Предай обичта ни на Бингли и децата, вярвам, че всички са в добро здраве.

Бог да ви благослови, мила моя!

Твоя любяща леля“

Глава петнадесета

Вълни на промяна

Годините между коронацията на крал Джордж IV през лятото на 1821 г. и смъртта му, за която никой не пророни сълза, през 1830 г. изобилстваха от възможности за промяна, които много европейски нации сграбчиха, а Британия, поради излишъка от инерция и липсата на лидерство, пропусна. Докато малки и големи нации в Европа неуморно въставаха срещу игото на остарелия консерватизъм, борейки се да променят първо една система, а после друга, в Англия масите гледаха с нарастващо отвращение абсурдните гротескни фигури в Двора на крал Джордж и Парламента, които ги оставиха в пълна безизходица, докато вълните на промяната стихнаха.

Правителството залиташе от една криза към друга без най-малкия признак дори за здрава ръка върху руля на държавническия кораб. Торите, които доминираха в правителството, се изправиха твърдо против реформата, реагирайки дори и на най-скромното искане за промяна с репресивни мерки като позорните шест декрета40. Междувременно вигите и други реформисти като Кобет и Хънт се бореха гласовете им да бъдат чути над глъчката, носеща се откъм Съда, където най-сериозните усилия за всички кралски мъже биха впрегнати в услуга на решимостта краля да се отърве от своята нежелана кралица.

А през цялото това време все повече „фермери-благородници“ ограждаха земи и разширяваха господарските си имения, без каквато и да било грижа за семействата, които оставяха на улицата. В големите градове като Лондон, Ливърпул, Бирмингам и Манчестър бедните работници бяха подслонявани в еднотипни мрачни жилища, докато останалите без работа и имот просеха или крадяха, за да оцелеят на улицата. Разногласията сред народа изведоха на предна позиция агитатори и реформатори. Подобренията в търговията и транспорта доведоха до просперитета на нова средна класа в градовете, на половин ден път от там обаче, отвъд зелените ливади и склонове, изровени и почернени от купчини шлака, се ширеше псе по-дълбоко отчаяние.

Посред тази всенародна тревога и униние, като случаен слънчев лъч в мрачно утро, Каролайн Гарднър и полковник Фицуилям отпразнуваха сватбата си — едно от най-щастливите събития за цялата област от много години насам. Каролайн беше прекрасна булка — облечена във френска дантела и коприна от най-доброто качество, което баща й можеше да намери, полковникът пък — във военната си униформа, изглеждаше впечатляващо елегантно. Каролайн беше предупредила всички членове на семейството си да не плачат. „Това е сватбеният ми ден и всички трябва да бъдете щастливи — беше заявила тя, никой не бива да го разваля със сълзи“. И всичко беше наред, докато не дойде време щастливата двойка да отпътува, когато Каролайн прегърна майка си и баща си и се разрида. Младата Емили, която й беше шаферка, също не се сдържа и скоро много братовчедки и лели се запресягаха за носните си кърпички.

Каролайн се беше превърнала от ведро и спокойно момиченце в изящна и очарователна млада жена, отличаваща се с интелигентност и изпълнено с достойнство държание, за които всяко момиче на нейната 20-годишна възраст със сигурност можеше да й завиди. Благодарение на родителите й, чиято подкрепа беше оказала голямо влияние върху нейното развитие, тя беше имала предимството да расте в дом с открити и либерални отношения, където децата винаги бяха насърчавани да участват в семейните разговори и да общуват с възрастните, когато е уместно.

И тя като братята и сестрите си притежаваше похвално чувство за благоприличие, изпреварило възрастта й, доказателство за което беше безупречното й поведение, докато беше влюбена и сгодена за полковник Фицуилям. Въпреки това между двамата имаше толкова искрена и открита привързаност, че близките им отбелязваха, че сякаш са родени един за друг. Дългият им годеж, който беше предизвикал немалко коментари, само беше увеличил и задълбочил истински чистата им любов. Когато отпътуваха в открит файтон сред многобройни благопожелания, за всички присъстващи беше повече от ясно, че са станали свидетели на началото на един щастлив брак.

Дори мисис Бенет, която по-рано беше чута да отбелязва, че не одобрява големите разлики във възрастта и дългите годежи, беше забелязана да бърше очите си и да секне носа си, когато поздравяваше брат си и жена му за отличния брак на дъщеря им.