Осъзнаването на безотговорността и манипулативната природа на сестра им и съпруга й съкруши Джейн и разгневи Елизабет. И двете обаче се съгласиха, че не им остава нищо друго, освен да се надяват и да се молят двамата да не направят нещо толкова безочливо, че да посрамят семействата си отново.

— Благодарна съм, че Дарси почти не говори за тях. Познава Уикъм твърде добре, а колкото до Лидия, никой не може да каже нищо, което да подобри мнението ни за нея. За всички е ясно, че връзката им се крепи на малко любов и на още по-малко логика. Бяха събрани насила — чичо е сигурен, че Уикъм не е имал никакви намерения да се жени за нея, защото в желанията им има твърде малко благоприличие и разумност. Да си го кажем направо, Уикъм беше принуден да се ожени за Лидия.

Като видя отчаянието, изписано на лицето на сестра си, Елизабет хвана ръката й.

— Знам, че ме мислиш за сурова, но, Джейн, мила моя, само като си помисля колко близо са до това да разрушат целия си живот, да унищожат не само своите възможности да бъдат щастливи, но и живота на онези, които са ни най-скъпи като татко например, не мога да намеря в сърцето си съчувствие за тях и за поредната им криза. Беше им дадена прекрасна възможност да спасят останките от връзката си след онова глупаво необмислено бягство на Лидия с Уикъм. И ако искат да унищожат всичко, прав им път, аз обаче няма да пролея нито една сълза за тях.

Споменът за надвисналата тогава опасност всички да загубят всичко, включително и възможността за добър брак, отрезви Джейн.

— Права си, Лизи, така е, те носят отговорност за действията си. Не трябва ние да се обвиняваме за техните проблеми — въздъхна тя тъжно.

Връщането на съпрузите им прекъсна разговора по тази болезнена тема. Други членове на фамилията също щяха да се присъединят към тях — двете сестри с нетърпение очакваха пристигането на семейство Гарднър и полковник Фицуилям, които бяха прекарали изтеклата седмица в Лондон.

След известно колебание в началото, семейство Гарднър бяха приели Фицуилям в сърцата си. Неговата всеотдайност към дъщеря им му беше спечелила обичта им и както мистър Гарднър, така и мисис Гарднър бяха готови да направят и невъзможното, за да му помогнат в приготовленията за предстоящата сватба. Сега бяха отишли на пазар в Лондон, за да попълнят чеиза на Каролайн и тъй като мистър Гарднър добре познаваше търговската част, можеше да даде на бъдещия си зет съвети по най-различни въпроси във връзка с новия му дом и услугите, които можеше да получи.

Когато се върнаха в Пембърли, имаха много да разказват за скандалните събития в Лондон (и по-специално в Двора), последвали смъртта на „лудия крал“ Джордж III. Фицуилям беше безкомпромисен в критиката си към Двора и Парламента — към клюките по отношение на унаследяването на властта и клеветите срещу кралицата, разпространявани от краля, който открито и безсрамно парадираше с любовниците си.

— А онези, които са избрани да ни управляват в Парламента, остават погълнати от тези нелепи проблеми, докато навред из Англия почтените хора затъват все по-надълбоко в тресавището на депресията — заяви той и добави: — В Лондон има хора, които се кълнат, че много скоро ни очаква още една революция, която трябва да помете заразата.

Всички присъстващи изразиха надежда, че няма да се стигне до там.

— Няколко от членовете на партията на вигите са се обявили за подкрепа на реформата и може да се надяваме, че е възможно тя да настъпи и без насилие — намеси се мисис Гарднър.

Мистър Гарднър предположи, че спасението може да дойде от търговията, както преди няколко години, когато всичко изглеждаше загубено.

— Ако правителството обърне внимание на търговията, толкова много може да бъде направено. И датчаните, и французите, че дори и белгийците влагат сериозни усилия в развитието на търговията с колониите, докато нашето правителство се занимава с брачните несгоди на краля!

Дарси категорично го подкрепи. Сподели, че не вижда разрешение на сегашните проблеми, ако не бъде подобрено положението на цялата нация.

— Какво да очакваме от богатите, които се оттеглят безпомощно в своите крепости, докато бедните и обезземлените просят по улиците, а децата им гладуват? — продължи той с такава твърдост и увереност, на които никой не можеше, а както отбеляза Елизабет, и никой не желаеше да възрази.

Той продължи:

— В миналото онези, които бяха собственици и се радваха на богатите реколти на този край, се грижеха за облекчаването на страданията на бедните и болните. Баща ми щеше да се срамува да вижда бездомни хора, чиито семейства просят по улиците и живеят от милостта на непознати или биват принудени да отидат в приют за бедни, защото нямат собствена земя или няма кой да ги наеме на работа.

Фицуилям също се включи с тема, която вълнуваше и него, и Дарси — разрушаването на английската селска община.

— Какво ни стана на нас в Англия? Защо ние, които винаги сме помагали на народа си, изведнъж му обърнахме гръб?

— Всъщност не сме, Фицуилям — каза Дарси, — в Пембърли не сме изгонили никого, който иска да остане в имението и да работи тук. Онези, които ни напуснаха, го направиха по собствено желание, а и бяха съвсем малко; някои си намериха работа в градовете, други обаче се върнаха, недоволни от новите си работодатели.

Елизабет, която до момента слушаше мълчаливо, сподели, че братът на нейната прислужница Джени е бил във фабриките в Манчестър, подмамен от обещания за добра заплита и добро бъдеще. След по-малко от година обаче се беше върнал — и сега работеше като помощник-градинар, щастлив, че е отново в Пембърли. Дарси я подкрепи, като добави, че работата при много фабриканти се състои в усилен труд при ужасни условия и с много ниско заплащане. После продължи:

— Всъщност аз имам намерение да говоря със сър Едмънд и останалите да се ангажираме по-активно с живота в общината. Мисля, че трябва да бъдем по-съпричастни към добруването на хората, които живеят в именията ни, като им осигурим съдействие по отношение на образованието и медицинските грижи.

Като чу думите на Дарси, съпругът на Кити, д-р Дженкинс, попита дали може да разчита на съдействието на мистър Дарси за откриването на училище към енорийската църква за малките деца в имението. Кити изгаряла от нетърпение да започнат, а имало и други енориаши, които щели да помогнат. Мистър Дарси не само прояви интерес към идеята, ами обеща и да се срещне с мистър Дженкинс, за да я обсъдят. Според него това щеше да бъде нещо, което да помогне на хората в тези трудни времена.

— Ако осигурим училище за по-малките деца, ще помогнем на родителите да се справят с някои от проблемите, пред които са изправени — каза той.

— Така децата поне ще са на сигурно в училището, докато родителите им работят — добави Елизабет, доволна, че Дарси одобряваше инициативата.

Това беше идея, която я привличаше, и тя реши да я подкрепи лично.

Подобни обсъждания обикновено се преустановяваха, когато се сервираше масата, този разговор обаче продължи по време на цялата вечеря и беше подновен, когато се оттеглиха да изпият кафето си. Много скоро тя щеше да разбере, че в този ден бяха поставени основите на един забележителен план. Предстоеше да й се разкрие представата на мъжа й за възпитаване на нов общностен дух, който да спаси разпокъсаната земя.

По-късно тази вечер, като приятен завършек на деня, мисис Гарднър, Елизабет и Джейн се събраха в дневната на Елизабет за по чаша горещ шоколад. Джени остави подноса на масата и им пожела лека нощ. Господата бяха все още долу и разговаряха за работа и политика, а децата бяха изпратени по леглата. Малката Емили влезе да пожелае лека нощ и също отиде да си легне, а сестра й Каролайн остана още няколко минути, бавейки се, за да могат братовчедките й да се възхитят на великолепния и пръстен с рубин и диамант. Когато и тя излезе, Елизабет подчерта, че изглежда забележително добре, и добави, че безспорно двамата са много щастлива двойка.

За Джейн най-забележително беше благоприличието, което успяваха да запазят в поведението си:

— Няма съмнение, че са влюбени и очевидно им е приятно да са заедно, но не създават никакви притеснения на околните — каза тя, а Елизабет и мисис Гарднър се усмихнаха, припомнили си безупречното държание на самата Джейн при първата им среща с Бингли.

Изключително високите й критерии за благоприличие, допълнени от нейната вродена сдържаност и от скромността на Бингли, бяха накарали Дарси да повярва, че Джейн не изпитва дълбоки чувства към приятеля му и едва не беше разрушил връзката им. За щастие тя не знаеше нищо за този злополучен епизод. Бингли, разбира се, също не беше издал приятеля си за ролята, която беше изиграл, и Елизабет му беше много благодарна. Защото това със сигурност много би наранило сестра й.

Мисис Гарднър се съгласи с Джейн:

— Трябва да кажа, Лизи, че полковник Фицуилям е съвършеният джентълмен. Признавам, че имах известни резерви — не заради разликата във възрастта им, защото в крайна сметка самата аз съм щастливо омъжена за чичо ви, който е с петнадесет години по-възрастен от мен и чиято зрялост и мъдрост много ценя. Причината беше, че се опасявах да не би Каролайн, тъй като е толкова млада, да не е напълно наясно със себе си. Човек рядко има ясна представа за себе си на четиринадесет.

— Сега обаче нямаш такива опасения, нали, лельо? — попита Джейн с усмивка, тъй като двете с Лизи бяха забелязали, че Фицуилям се отнася към мисис Гарднър с голямо внимание и уважение.