Самата Елизабет не беше склонна да приеме, че заслугите за израстването на Джорджиана са изцяло нейни, както твърдеше съпругът й, а с радост отдаваше част от тях на д-р Грантли, чиято зрялост, интелигентност и отлична преценка особено много ценеше. И все пак никой, който беше познавал невзрачната петнадесетгодишна мис Дарси и я беше наблюдавал как постепенно се променя подобно на пеперуда, излюпваща се от какавида, не можеше да се съмнява в безценното влияние на Елизабет върху нея.

Дори икономката мисис Ренълдс, която с пристрастния си поглед не можеше да види нито един недостатък както у господаря си, така и у сестра му, също оценяваше приноса на Елизабет. Докато привършваха последните приготовления за сватбата, Елизабет се обърна към нея:

— Ще бъде голям ден за всички ни, не само за мис Джорджиана, нали мисис Ренълдс?

Мисис Ренълдс се съгласи, като подчерта, че от години всички очакват такова събитие в Пембърли, и добави по своя скромен начин:

— Наистина е много специален ден, господарке, и ако ми позволите, ще кажа, че на всички ни е ясно колко много дължим на Вас и на сестра Ви, мисис Бингли.

Елизабет беше приятно изненадана от щедрите й похвали не само към нея самата, но и към Джейн за добрината им към мис Дарси.

— Знаете ли, господарке — обясни тя, — след като милата й майка си отиде, тя си нямаше никой, който да й бъде за пример. Господарят беше много грижовен и правеше всичко по силите си за нея, но не е същото, не мислите ли?

Елизабет също смяташе така, но предположи, че все пак е имала гувернантки и приятелки.

— О, да, госпожо, но те не можеха да й дадат това, което Вие й дадохте — Вие й станахте като сестра. Наблюдавах я как беше започнала все повече да се затваря в себе си, преди да се ожените с господаря. Сега вече е истинска дама. Е, вярно, пред нас не се стесняваше и да попее, и да посвири, и да ни позабавлява, но в чужда компания си оставаше все такава плаха и свита. И освен това, ако ми позволите, госпожо, някой ще каже, че не ми е работа да говоря така, но не мисля, че мис Каролайн Бингли влияеше добре на нашата мис Джорджиана.

Елизабет се постара да потисне въодушевлението си и да не й проличи колко искрено съгласна е с тази преценка, но усмивката й я издаде. Знаеше обаче, че няма от кого да се притеснява. Дарси сам беше подчертавал колко посредствени и безсмислени са разговорите между двете сестри Бингли и как ярко контрастират обогатяващото общуване с мис Каролайн Гарднър — много по-млада от тях, но несравнимо по-интелигентна и по-начетена. И Елизабет, и Джейн бяха останали с впечатление, че той търпи сестрите най-вече с приятелството и уважението си към Бингли, които безспорно му бяха много скъпи.

За Дарси нямаше никакво съмнение, че след неговата женитба сестра му е спечелила много ценни познанства, а за най-ценна сред тих смяташе сърдечната привързаност, зародила се между нея и съпругата му.

Връщайки се от обичайната си сутрешна езда, Дарси влезе в спалнята и завари Елизабет загледана към парка и гората навън, оцветени в нежни пролетни багри. Когато застана до нея край прозореца, тя се обърна към него и каза:

— Не е ли прекрасен ден? Толкова се радвам за тях! Заслужават най-хубавото начало за брака си.

Дарси се съгласи.

— Дума да няма, въпреки че не вярвам нещо да може да огорчи деня им дори отгоре им да се излее най-проливният дъжд. Никога не съм виждал Джорджиана толкова щастлива. Елизабет, мила, много сме ти задължени за това и тя, и ние всички!

Тя понечи да му даде знак да замълчи, но без успех. Той взе ръката й в своята и като я задържа, заговори:

— Не, любов моя, това просто няма как да се отрече — всеки, който познава Джорджиана, вижда колко се е променила за последните четири години. Тя сама ми каза колко много цени близката и сърдечна връзка помежду ви. Доверието й в теб и твоето мнение, възхищението й към твоята честност, дори безгрижните весели мигове, които прекарвате заедно — всичко това й е много скъпо. То промени живота й до неузнаваемост.

Елизабет възрази:

— За мен е голяма чест, че ми приписвате всички тези заслуги, но не смяташ ли, мили, че д-р Грантли е този, който имаше най-голямо влияние върху Джорджиана — зрелостта му и широките му възгледи трябва сериозно да са променили нейното мислене.

— Да, безспорно, не го отричам. Франсис е най-скъпият ми приятел — за мен той е най-добрият човек на света — не се съмнявам, че е разширил хоризонта й и е обогатил мисленето й, но Джорджиана се нуждаеше, копнееше за сестринска подкрепа и обич, а ти, мила Елизабет, ти й даде всичко това.

Елизабет си спомни онзи ден в странноприемницата в Ламбтън преди повече от пет години, когато Дарси беше довел стеснителната си по-малка сестра да се запознае с нея. Макар много да се гордееше със своя прекрасен брат, Джорджиана неведнъж беше признавала, че й се иска да има сестра. Пο онова време Елизабет дори не се беше надявала да заеме това място, като се омъжи за мистър Дарси. Тогава, след случайната им среща в Пембърли, връзката й с него току-що беше започнала. Съвсем скоро след това позорните събития около бягството на Лидия бяха попарили и най-слабата надежда, която може би беше таила. Κοгато се замисли над промените в собствения си живот — промени, които бяха дали отражение и върху голяма част от семейство й — върху Джейн, Кити, мистър и мисис Гарднър, а сега и върху братовчедка й Каролайн, Лиза се усмихна и изведнъж се почувства освободена от всякакви тревоги, осъзнала колко съществено влияние е оказала споделената им любов както върху тях двамата, така и върху най-скъпите им хора. Обърна се и го прегърна — с толкова много топлота, което го накара да се усмихне и да се замисли, че денят е прекрасен не само за младоженците, но и за всички тях.

Цялата църква беше изпълнена с гости, сред които (дошли за първи път от години насам) бяха и лелята на булката, лейди Катрин де Бърг, и дъщеря й Ан, в градината на пасторския дом пък се бяха стекли хора от цялото имение — наематели и работници с жените и децата си, които радостно приветстваха булката, когато каретата й наближи и тя слезе от нея, придружавана от брат си и посрещната от стройния и изискан младоженец. Венча ги съпругът на Кити, а един приятел на д-р Грантли прочете проповед, която цитираше един от Шекспировите сонети: „Да не издигам пречки и стени пред брака на сърцата…“30 Звучаха сватбени химни, изпълнени от децата от хора на Пембърли, които пяха като сладкогласни ангели.

По-късно гостите се върнаха обратно в Пембърли, където беше организиран бляскав прием. Всички очи бяха обърнати към прекрасната булка — облечена в безупречен тоалет от сатен и френска дантела. Въпреки че д-р Грантли беше гостувал в Пембърли години наред като приятел на мистър Дарси, малко хора го познаваха добре. Сега всички горяха от нетърпение да се срещнат с мъж, който, освен че беше спечелил сърцето на мис Дарси, се ползваше и с голямо уважение от страна на всеки, който го познаваше отблизо. Дори и лейди Катрин не можеше да намери недостатък в избора на Джорджиана. Приела беше поканата, изпратена от името на мистър и мисис Дарси, без коментар. Явно поласкана от почтителното отношение, засвидетелствано й в църквата — като към най-висок гост и леля на булката, тя прояви забележителна снизходителност към Елизабет и Джейн, когато ги срещна в компанията на съпрузите им.

Макар да нямаше намек за истинско уважение, тя явно беше приела (с толкова благосклонност, колкото и беше възможно), че бракът между Дарси и Елизабет не е осквернил светите двери на Пембърли, както се беше опасявала. Тя искрено обичаше Джорджиана и сърдечната привързаност между племенницата й с Елизабет — привързаност, за която Джорджиана беше говорила с голяма топлота, когато двамата с д-р Грантли я бяха посетили в Розингс, беше успяло да смекчи отношението й поне дотолкова, че да ги предпази от обикновено доста острия й език.

Преди да тръгнат за Езерната област, която Джорджиана винаги беше мечтала да посети, семейство Грантли дойдоха да благодарят на Дарси и Елизабет. Когато двете се прегърнаха като сестри със сълзи на очи, Джорджиана прошепна:

— О, Лизи, никога няма да мога да ти се отблагодаря. Ако не беше ти, никога нямаше да имам това щастие.

Елизабет се възпротиви:

— Джорджиана, недей да мислиш така.

— Напротив, това е самата истина; благодаря ти и за това, че беше толкова прекрасна сестра за мен — настоя тя, преди да се обърне към брат си и да го прегърне толкова силно, че едва не развали красивия накит на китката си.

Лицето на Дарси издаде силните му емоции, когато младата му сестра напусна бащиния си дом. Разбрала как се чувства, Елизабет хвана ръката му и я задържа в своята, докато се сбогуваха с младоженците и ги изпращаха до каретата им. После, под дъжд от розов цвят и съпроводени от хубави пожелания от гостите, те заминаха.

С присъщия си шеговит тон мистър Бенет беше отбелязал, че лейди Катрин явно трябва много да е искала да види колко добре или колко зле се справя новата господарка на Пембърли и сватбата е била добър случай да направи тази оценка. Ако беше така, едва ли нейно благородие можеше да намери нещо, което да я обезпокои — всички бяха единодушни, че събитието беше безупречно организирано. Армията от слуги и помощници, които дни наред се бяха упражнявали как да бъдат в услуга и да задоволяват дори най-малката прищявка на гостите, се бяха справили отлично, с изключение на някоя и друга счупена чаша или разплискана напитка. Дори самата лейди Катрин почти го призна, когато Дарси и Елизабет я придружиха до файтона й.