— Естествено, че ще има, Дарси — възнегодува Фицуилям. — Знаеш, че ценя твоето мнение повече от всичко. Може невинаги да променям решенията си според него, но със сигурност го приемам сериозно.

— Каква е тази ферма, Бингли? — поинтересува се Дарси, по-склонен да вярва на него, отколкото на ентусиазма на братовчед си.

Бингли сви рамене:

— Несъмнено чудесна ферма, направо превъзходна с прекрасен изглед към хълмовете и ливадите надолу по склона към реката. Къщата е малка, но изглежда удобна, градината е хубава — спря до тук, защото по нареждане на мисис Ренълдс сервираха прясно приготвена храна и чай, а Бингли беше страшно изгладнял.

Когато се нахраниха, Джейн и Бингли решиха, че ще е по-добре да тръгнат веднага, за да си бъдат у дома, преди да е мръкнало. Докараха каретата им и след сърдечно сбогуване те потеглиха. Дарси, все още обезпокоен от бързината, с която Фицуилям се хвърляше във всичко, опита да му обърне внимание върху това. Вместо да го смъмри обаче, предпочете да го увери.

— Знаеш, че можеш да останеш тук, колкото поискаш, Фицуилям. Не е нужно да прибързваш с нищо.

Макар да беше благодарен, братовчед му подчерта, че няма време за пилеене:

— Разбира се, че знам, Дарси, и това е голям жест от ваша страна, но трябва да се установя някъде колкото е възможно по-скоро. Чувствам, че имам нужда от собствен дом, преди да мога да се заема с делата си, а това място е много подходящо, ще видиш.

Мистър Гарднър какво мисли?

— Казва, че цената е много добра; всъщност няма някакви съществени недостатъци. Намира се на половин миля от Матлок — можеш да стигнеш до селото пеш, освен това е достатъчно близо до Чатсуърт, че да не ти доскучае. Аз вече определено го харесвам, но мистър Гарднър казва, че трябва добре да помисля и сам да взема решение.

— И е прав, разбира се — заключи Дарси, след което неочаквано додаде: — Фицуилям, ако щеш, ми кажи да си гледам работата, обаче трябва да те помитам нещо. Има ли някаква специална причина да бързаш толкова? Да не би да си се сгодил тайно…

Дори не успя да довърши.

— Да съм се сгодил? Естествено, че не! Дарси, какво те накара да мислиш така? Не, няма друга причина, освен това, че съм на 33 години и чувствам, че почти половината ми живот се с изнизал, без да съм сторил нищо съществено. Дори да съм имал желание, не съм имал нужните средства. Сега имам и двете и, знаеш ли, Дарси, толкова много неща искам да направя като начало?

Беше напълно искрен, после продължи:

— Виждам колко сте щастливи — ти с Елизабет, и Бингли с Джейн, дори малката Джорджиана, изглежда има повече цели в живота си в сравнение с мене. Просто искам да въведа ред в своя, а за това трябва да имам собствен дом.

Дарси се извини, че е проявил любопитство към личния живот на братовчед си, Фицуилям обаче ни най-малко не се беше обидил:

— Знам, че си го направил с най-благородни намерения, а пък ако имаше дама, повярвай ми, вие с Елизабет първи щяхте да научите.

Внесъл яснота по въпроса с дамата, той се върна отново към фермата, но Дарси реши, че ще е по-добре да продължат разговора на сутринта, за да може да подреди мислите си. Чувстваше се отговорен, независимо че беше по-млад от Фицуилям. Той винаги се беше обръщал към него за съвети и сега Дарси нямаше как да му откаже.

И така, поеха към Матлок, само че този път с карета, тъй като и Елизабет пожела да тръгне с тях. Първо се отбиха у семейство Гарднър и се оказа, че мисис Гарднър и момичетата също искат да ги придружат. Продължиха с две карети, тъй като дамите Гарднър решиха да отидат до Матлок след това. Елизабет, виждайки колко приятен е денят, се пошегува, че са компания тъкмо като за пикник и че ако е знаела предварително, е щяла да приготви една кошница с провизии.

Въпреки че селцето Матлок беше съвсем близо до северната граница на Пембърли, Елизабет не беше ходила там от сватбата си. Пазеше вълнуващи спомени от Пийк дистрикт27 — едно от любимите места на леля й Гарднър, и от почивката им в Дарбишър преди три лета и сега с искрена радост си припомни всичките онези чувства на объркване, щастие и радост, които беше изпитала при неочакваната си среща с Дарси в Пембърли. Много по-късно беше признала пред леля си, че пътуването им обратно до странноприемницата й се е сторило като сън и през цялото време необичайните трепети на сърцето й са вземали надмощие над мислите й, поради което съвсем не е обърнала внимание на величествения суров пейзаж наоколо. Тогава мисис Гарднър се беше пошегувала с нея, че когато заживее в Пембърли, разходките до Пийк дистрикт ще й се струват като разходки не по-далече от околностите на имението.

Елизабет мислено се усмихна при спомена за случайността, която тогава ги беше събрала всички на едно място по едно и също време. За разлика от суровата красота на скалистите местности, чиито каменни върхове стърчаха надвиснали над дълбоки падини и зашумени долове, равнинните части бяха слънчеви, приветливи и гостоприемни. Навремето бяха посетили и Давдейл28 и Елизабет още помнеше радостното вълнение, с което беше стояла на спускащата се покрай река Дав пътека, загледана нагоре към склоновете — в ниското покрити с гъсти гори, обагрени в зелено, златисто и пепеляво, а по-нависоко преминаващи в стръмни изсечени урви, проблясващи в светлината на огряващото ги слънце.

Пътят се виеше през долината, а после, на около миля преди Матлок, се отклоняваше по посока на възвишенията, които се редяха нагоре към Хай Тор29. След това, спускайки се плавно в извивката на една просторна котловина, изведнъж се губеше измежду тучни ливади и ръждиви стърнища, които слизаха към реката в далечината. В горния край на котловината, където гористите хълмове преминаваха в прелестна падина, изпъстрена с диви маргаритки и избуяла мента, се виждаше къщата — солидна, с приветлива симетрична фасада и спретната ливада отпред.

Те слязоха от каретите и застанаха да се полюбуват на открилата се гледка, когато най-неочаквано прозвуча развълнуваният глас на Емили: „Мамо, виж — куче!“ и от храстите от отсрещната страна на падината изскочи едно ловно куче. След него се появи мъж и като видя новодошлите, се упъти към тях. Полковник Фицуилям, Дарси и мистър Гарднър тръгнаха към него. Оказа се, че това е човекът, който стопанисва къщата, и те изразиха желание да поговорят с него и да разгледат сградата отвътре. Междувременно Елизабет, мисис Гарднър, Емили и Каролайн поеха нагоре по настланата с чакъл пътека и след като изкачиха няколко ниски стъпала, се озоваха пред засводения вход на къщата.

Господата бяха заобиколили отзад, за да огледат някои важни постройки — конюшните, стопанските сгради, хамбарите, а дамите, явно доволни от видяното до тук, нямаха търпение да се запознаят с къщата и отвътре. Мистър Гарднър и мъжът се бяха отправили към далечния край на ливадата, който се спускаше със стръмен наклон към мястото, където реката правеше плавна извивка и сякаш прегръщаше малката котловина, преди да се разлее нашироко надолу към пролома. От другата страна на един полегат мост се простираха обработваемите земи на имението, за които до момента се грижеха две семейства, работили за предишния собственик до смъртта му във войната. Оказа се, че имотът е бил продаван веднъж по време на войната, когато при усиленото изкупуване на стопански земи вдовицата на собственика напуснала района и се завърнала в родната си Шотландия. С рязкото спадане на цените заради рецесията сега отново беше обявен за продан. Мистър Гарднър научи, че двете семейства на наемателите нямат желание да напускат, нито пък имат къде да отидат и са готови да продължат да работят във фермата, ако новият собственик им позволи да останат. Когато се присъедини към останалите, мистър Гарднър вече беше убеден, че за този имот си струва да се преговаря.

Видял здравия градеж на къщата, доброто разположение на стаите на долния етаж и петте чудесни спални и дневната на горния, както и просторната, типична за провинциална къща кухия с миялно помещение, той не се съмняваше, че Фицуилям ще направи предложение на собственика.

Дамите също бяха впечатлени. Мисис Гарднър смяташе, че най-хубавата част от къщата е трапезарията с изглед към подножието на хълмовете. Елизабет хареса добре разпределената гостна, а според Каролайн нямаше по-приятно място от голямата стая на горния етаж, която беше разположена по цялата ширина на къщата и от всички прозорци се откриваха прекрасни гледки към горите и хълмовете отвъд реката.

— Според мен тук може да се направи прекрасен музикален салон — каза тя, а Фицуилям, чул думите й, заяви без колебание, че и него самия го е осенила същата идея.

— Да, точно така, музикален салон — това е идеалната стая за такава цел — подкрепи я той.

Елизабет успя да избегне погледа на Дарси, но мисис Гарднър забеляза, че изглежда доста замислена, и каза:

— Случило ли се е нещо, Лизи?

Елизабет не вярваше леля й да се е досетила какво я тревожи. Затова само се усмихна и не каза нищо, поне засега.

Когато потеглиха обратно към къщи, Фицуилям веднага потърси мнението на Дарси за имота. Досега той не беше казал много с изключение на това, че разположението е доста впечатляващо. Отговори без заобикалки:

— Имаш изключителен късмет, Фицуилям. Ако си убеден, че нямаш възражения и можеш да договориш прилична цена, предлагам ти да сключиш сделката колкото е възможно по-скоро.

Братовчед му се зарадва.

— Дарси, наистина ли мислиш така?

— Категорично. Имотът е отличен и ако размерът и типът те устройват, смятам, че това е твоето място — отговори той.