— Както даваше и за тебе — вметна тя с усмивка.

— И още как, тъй че няма начин да се предвиди какво може да предприеме; едно нещо обаче е абсолютно сигурно — сега състоянието на Фицуилям е по-голямо от всичко, което могат да му отнемат. И за разлика от тези на останалите — продължи той, — вложенията му тепърва ще растат, защото е вложил в търговията — най-бързо развиващия се отрасъл в света. И затова е свободен да прави какъвто иска избор и да взема каквито си иска решения. Можем само да се надяваме и да се молим да бъдат правилните за него.

— И вероятно ти, мили, имаш намерение да се увериш, че са? — попита тя със закачлива нотка, прокрадвала се в гласа й.

Дарси я обгърна с ръце и сякаш за да даде знак, че разговорът е приключен, духна свещта на тоалетната й масичка и каза:

— Скъпа Елизабет, мислиш ли, че не съм си взел поука? Никога вече няма да се меся и личните дела на приятелите си. Все още не мога да си простя, че толкова много нараних двама души, които и двамата много обичаме, с тая моя непоносима надменност.

Елизабет го накара да замълчи, не искаше да слуша повече. Прекрасно знаеше колко много съжаляваше той за терзанията и болката, които бяха последвали от неговата добронамерена, но коравосърдечна намеса в живота на Бингли и Джейн. Това обаче беше вече минало и след като нещата бяха взели добър обрат, всичко му беше простено.

* * *

Ден или два по-късно, след като беше пренесъл вещите си и се беше установил в Пембърли, Фицуилям потърси съвет от Дарси за закупуване на имение. Беше заделил сериозна сума, за да се сдобие със собствен дом, която включваше и постъпленията от продажбата на някои имоти, завещани му от майка му.

— Дарси, не съм тръгнал да купувам никое величествено имение. Една солидна къща с достатъчно голяма ферма и няколко акра гори е напълно достатъчна — каза той, докато седеше пред камината.

Елизабет четеше, но следеше разговора.

— Нямам намерение да ставам земевладелец — нямам нито времето, нито желанието да управлявам голямо имение, нито пък смятам да поддържам голямо домакинство с безчет прислужници. Ако има арендатори, ще трябва да изготвим споразумение, според което те да си бъдат що-годе независими. Ще изисквам, разбира се, да поработват във фермата, за което ще им плащам, но извън това възнамерявам да водя скромен живот.

Макар да беше малко изненадан, Дарси не се опита да го разубеждава — съветът, който му даде, беше практичен и много добре обмислен:

— Така, както цените на обработваемата земя са тръгнали надолу, ще имаш известни затруднения. Къде мислиш да се установиш? Убеден ли си още, че искаш да ни бъдеш съсед?

Фицуилям се засмя:

— Много бих се радвал, ако остана на един хвърлей от вас и мистър и мисис Гарднър — не само защото обичам Пембърли, но и защото сме решили да работим заедно.

Елизабет остави книгата си настрана.

— А смяташ ли да участваш активно в Компанията? — попитат тя.

Фицуилям се засмя.

— Толкова активно, колкото искат съдружниците ми — отговори той. — Аз имам позиции в колоните, а мистър Гарднър гори от желание да установи контакти с предприемачите там. Трябва да обсъдим някои неща.

Дарси кимна в знак на съгласие, но не задълба в темата. Продължаваше да бъде впечатлен от ентусиазма на братовчед си.

Когато Елизабет сподели, че смятат да организират прием с вечеря в чест на завръщането му, Фицуилям откликна също толкова въодушевено.

А ще има ли танци след вечерята? — попита със светнал поглед, при което Дарси, който не беше от най-запалените танцьори, отвърна:

— Ако искаш да танцуваш, Фицуилям, и можеш да накараш дамите да се присъединят към тебе, бъди сигурен, че ще има и танци.

Следващата събота в Пембърли дойдоха на вечеря всички съседи, които познаваха полковник Фицуилям, а заедно с тях и някои, които не го познаваха: Чарлс и Джейн Бингли, цялото семейство Гарднър, цялата фамилия Камдън, Розамънд и съпругът й, Кити и мистър Дженкинс, които наскоро се бяха върнали от Уелс, както и няколко младежи от селото. Джорджиана и мисис Ансли току-що се бяха прибрали от Лондон, очакваше се да пристигне и д-р Грантли от Оксфорд. Празненството не беше никак малко, но Елизабет и мисис Ренълдс с радост можеха да признаят, че са се справили чудесно.

Вечерята беше безупречна с внимателно подбрано меню и блюда за всеки вкус. След това дойде ред на обичайната олелия в очакване на забавни игри и най-вече на музика. Фицуилям винаги беше обичал музиката. Елизабет си спомни всеотдайната му подкрепа към усилията й в Розингс преди няколко години. Тя изпя една-две песни, Кити също се включи, като пригласяше на съпруга си, чийто прекрасен уелски глас спечели искрено възхищение. Джорджиана — сега доста по-уверена в сравнение с първия път, когато Елизабет я беше чула да свири с лекота изпълни една сложна композиция, а Каролайн с добре овладян и шлифован глас изпя една прекрасна английска песен и спечели бурните аплодисменти на всички.

Каролайн тъкмо събираше полите си, приемайки поздравления за сладкогласното си изпълнение и за отличната си фразировка, когато се приближи полковник Фицуилям и я покани да изпея заедно един дует, който бяха пели преди около три години преди заминаването му за колониите. Намериха партитурата и инструменталната част, а Елизабет, въпреки че не си я спомняше много добре, се съгласи да им акомпанира. Музиката се лееше така красиво, че всички присъстващи затаиха дъх и дори камериерите изчакаха с поднасянето на кафето, за да не развалят магията. Когато изпълнението свърши, последваха такива възторжени овации, че младата Каролайн поруменя, а Фицуилям най-галантно целуна ръката й.

Вече почти дама, тя отвърна на комплимента му с дълбок поклон, след което се оттегли в дъното на стаята, където плахо потърси ръката на братовчедка си Джейн. Едва тогава осъзна, че трепери. Джейн стисна ръката й и я задържа в своята.

— Великолепно беше, Каролайн, великолепно — прошепна тя, а мистър Бингли се пресегна откъм противоположната страна на съпругата си и подкрепи ласкавите й думи.

Мисис Гарднър и Елизабет размениха погледи, но и двете не казаха нито дума. Елизабет изрази недоумение как Фицуилям беше успял да си припомни текста след три години и половина.

— Как можа да си го спомниш така добре? — запита тя, след като го поздрави за изпълнението.

За нейна изненада той й разказа как месеци наред след като напуснал Англия, не могъл да забрави мелодията и в момент на голяма носталгия писал на мистър Гарднър с молба да закупи едно копие и да му го изпрати в Цейлон, където по това време се бил установил. Но тъй като нямало налични копия, Каролайн преписала песента на ръка и ръкописът бил изпратен още със следващата поща.

— Бях така щастлив, че имам думите пред себе си и че мога да ги пея толкова далеч от Англия. От тогава това стана любимата ми творба — заяви той.

— А можеше ли винаги да намериш партньор, с който да я изпееш?

— О, да — отвърна той, — но никога не намерих такъв, който макар и малко да наподобява първата ми партньорка с нейния съвършено хармоничен и благ глас. Както се уверихте от изпълнението й тази вечер, мис Гарднър има най-прелестния глас.

Елизабет се съгласи.

— Да, така е — каза тя, когато се присъединиха към останалите гости, а после добави на ум: „И по всичко личи, че май те е омагьосала с него“.

Зарадва се, че младата Каролайн не чу пламенните му комплименти накрая, защото й се беше сторило, че в леките колебания на гласа му долавя много повече от изречените думи и в съзнанието й беше започнала да се прокрадва слаба тревога. Случаят обаче беше толкова хубав, че си наложи сега да не мисли за нея. На следващата сутрин тя и Дарси слязоха по-късно за закуска и разбраха, че Фицуилям е станал рано и е препуснал към Ламбтън заедно с Бингли. Джейн, която пиеше сутрешния си чай, наслаждавайки се на спокойствието, след като почти всички гости си бяха тръгнали предишната вечер или много рано сутринта, знаеше само, че Фицуилям е настоял да се присъедини към Бингли за обичайната му сутрешна езда и заедно да отидат до Ламбтън.

— Не съм съвсем сигурна, Лизи, но чух, че споменаха за някаква ферма близо до Матлок — каза тя.

Елизабет повдигна вежди озадачено и не каза нищо повече. Дарси явно знаеше нещо, но не беше склонен да го обсъжда.

Когато наближи обяд, а тях все още ги нямаше, Джейн започна да се притеснява за съпруга си — вероятно безпокойството и идваше от това, че до раждането й оставаше не повече от месец. Дарси тъкмо се канеше да излезе, когато отвън се разнесе конски тропот. След малко в сутрешния салон влетя Фицуилям, а след него се появи и Бингли, видимо изтощен.

— Къде бяхте? Джейн много се притесни — каза Елизабет, едва съумяваща да прикрие раздразнението си.

Фицуилям, разкаял се на мига, отиде и искрено се извини на Джейн. Каза, че не с искал да задържа съпруга й надалеч толкова дълго, но въпросната ферма била чак в долината под Матлок край река Дъруент. Мистър Гарднър му бил казал за нея миналата вечер и той на всяка цена искал да я види. И тъй като сутринта била толкова приятна, решил да отиде веднага.

— Бингли, толкова съжалявам, беше много неразумно от моя страна, но това е просто съвършеното място. Дарси, трябва да го видиш и да ми кажеш какво мислиш.

— А ще има ли някакво значение, ако не се съглася с тебе? — попита Дарси, видимо развеселен.