Тъй като те живееха в Лондон, и преди, и след сватбата Фицуилям често се срещаше с тях, предпочитайки тяхната компания пред тази на колегите си офицери в лондонските клубове. Тогава той не разполагаше с достатъчно пари, които да пилее по игралните маси, и съвсем не беше склонен да участва в офицерските флиртове с благоразположени дами, затова често оставаше сам и често биваше канен на вечеря у семейство Гарднър. Като ерген без собствен дом, където да се прибере, той беше много щастлив и благодарен за щедрото им гостоприемство. Гостуваше им редовно, особено в неделите, които очакваше с нетърпение, и беше започнал да вярва, че те също ги очакват. Заминаването за Индия беше особено болезнено за него и писмата не бяха успели напълно да компенсират болката. Всички много му бяха липсвали.

Неочакваната им среща в Пембърли ги върна към тези спомени. Имаха много неща да си кажат и Дарси, знаейки, че ще разполага с предостатъчно време да говори с братовчед си, тъй като е в Пембърли, ги остави насаме, като подчерта пред Елизабет с известен сарказъм, че очевидно бъбривостта е присъща не само на дамите. Елизабет се засмя и добави, че винаги е приемала Фицуилям за доста словоохотлив и затова съвсем не е изненадана. Което веднага предизвика контриращ отговор относно предпочитанията й към сурови и мълчаливи мъже, разбира се!

Без да подозира, че е станал обект на коментари, Фицуилям се беше задълбочил в сериозен разговор за някои проблеми, които особено го вълнуваха. По време на престоя си в Индия, той беше разбрал за притесненията на мистър Гарднър и някои от познатите му предприемачи за посоката, в която държавата очевидно беше поела. Най-обезпокоително се беше оказало безсилието на средната класа да изрази позицията си в парламента и да принуди правителството да приеме проблемите им на сериозно. А сега виждаше как разочарованието обзема цялото английско общество.

— И какво излиза — поддръжниците на торите недоволстват, че са недостатъчно репресивни, а реформистите и вигите критикуват липсата на достатъчно свобода и непригодността на парламентарната ни система да защитава интересите на цялото общество, вместо само тези на ленд лордовете — отбеляза той и никой от присъстващите не изрази несъгласие.

Мисис Гарднър и Елизабет заведоха момичетата да си легнат. Бяха уморени от дългия ден и вълненията около неочакваното пристигане на Фицуилям. И лелята, и племенницата се радваха на завръщането му — с галантността и дружелюбното си отношение той беше спечелил обичта и на двете. Докато завиваха Емили, мисис Гарднър отбеляза:

— Доста оживление донесе полковник Фицуилям, а, Лизи!

Елизабет се съгласи и допълни:

— Трябва да призная обаче, че никога не съм вярвала, че е толкова политичен.

— Какво е политичен? — обади се Емили и преди някоя от двете да успее да каже каквото и да било, отговорът дойде откъм отсрещното легло — от сестра й:

— Много си невежа, Ейми — означава да си заинтересован от начина, по който Парламентът управлява държавата. Нали така, братовчедке Лизи?

— Точно така — потвърди Елизабет учудена и много впечатлена.

На излизане от стаята леля й поясни:

— Заради Едуард и приятелите му е. Все говорят за Парламента и за нуждата от реформи. Явно Каролайн попива всичко. Знам, че изглежда, че не е за нейната възраст, но според чичо ти момичетата трябва да знаят толкова, колкото и момчетата.

— И е напълно прав, лельо. Невежеството е най-сигурния път към нещастието. Нашето семейство има горчив опит в това отношение — подчерта Елизабет, когато се присъединиха към мъжете долу.

Те вече се бяха преместили в салона, за да пият кафе, но разговорът продължаваше все в същия дух. По време на краткия си престой в Лондон, Фицуилям беше чул за хаоса в града и в Двор. Беше се срещнал с двама приятели, които бяха станали членове на клубовете „Хемпдън“26 и на Обществата за свободно слово, основани от възрастния вече радикал, майор Картрайт и някои симпатизиращи на идеята виги. Фицуилям заяви, че възнамерява да се присъедини към движението.

— Но преди това, Дарси, мистър Гарднър, трябва да го обсъдя с вас — каза той.

Мистър Гарднър му даде съвет да бъде предпазлив, като изтъкна, че правителството е много отмъстително към опонентите си и вероятно е по-разумно, преди да се ориентира към някое от движенията първо добре да проучи политическата обстановка. Фицуилям му благодари за загрижеността, но заяви, че е категорично решен да работи в полза на реформата.

— Няма да продължавам да навеждам глава от срам всеки път, щом чуя за американската Декларация за независимост или за Декларациите за човешки и граждански права в някои европейски държави, докато ние все още страдаме под натиска на система, която лишава болшинството от нас от право на вот.

Беше напълно искрен, а Елизабет беше истински щастлива да разбере, че Дарси е съгласен с принципите на братовчед си, макар да го съветваше внимателно да обмисли решението си.

— На Дарси, ако ние не настояваме за реформа, никой няма да го направи, убеден съм.

Мисис Гарднър попита предпазливо:

— Ще се кандидатирате ли за Парламента, полковник Фицуилям?

— Ако се наложи — да. Ако това е единственият начин да се стигне до реформа, ще се кандидатирам — заяви той с такава убеденост и категоричност, че никой вече не се съмнявате в решителност му.

Дарси погледна към Елизабет и щом очите им се срещнаха, и двамата се усмихнаха. Припомнили си бяха един разговор от преди няколко седмици, когато Дарси, след като беше получил писмо от Фицуилям, беше заявил, че е уверен в намеренията му, когато се завърне, да се присъедини към реформистите и да се кандидатира за Парламента. Тогава Елизабет не му беше повярвала.

По-късно същата вечер, докато разресваше косата си и се приготвяше за лягане, Елизабет призна пред съпруга си, че все пак е бил прав. Той прие победата си скромно, признавайки, че е имал предварителна информация от разговорите с чичо й. Сподели обаче, че не е очаквал енергията и готовността, които братовчед му беше показал. А имал и много други планове, които искал да осъществи. Дарси довери на Елизабет, че са говорили за доста неща.

— Да започнем с това, че вече не е онзи лишен от привилегии по-малък син, зависим от благоволението на баща си. Позициите му в Западноиндийската компания са му дали възможност за контакти с много богати хора — плантатори и търговци, което му е позволило с няколко разумни съвета от страна на чичо ти и някои други хора да направи не малко отлични инвестиции както в Индия, така и в Цейлон — в стоки като чай, памук и подправки, за които има голямо търсене и тук, и из цяла Европа. Дори подозирам, че притежава дял в мина за скъпоценни камъни в планинската част на Цейлон — за добив на сапфири и рубини — продължи Дарси и забелязал оживения поглед на съпругата си, добави, — които без съмнение са достатъчни за цял кралски откуп.

— А чичо ще се възползва ли от тези възможности? — попита тя.

— Не, той се интересува от традиционната търговия — там му е силата — отвърна Дарси. — Фицуилям ще се присъедини към търговската компания като партньор, заедно с мен и Бингли. Останалите инвестиции са си лично негови.

Елизабет въздъхна — трудно й беше да повярва колко се е променил Фицуилям — от онзи съвсем скромен, макар и привлекателен младеж в този ентусиазиран, енергичен и също толкова привлекателен, но много различен човек, който се беше появил в Пембърли тази вечер. Призна, че е доста объркана. Дарси разбираше причината за объркването й. За три години спокойният и сговорчив Фицуилям напълно се беше преобразил, а Елизабет, която харесваше предишната му същност, беше притеснена да не би да не намери път към новата, ако не успее да го приеме.

— Не се тревожи, Лизи, сега той е по-устойчив и по-благоразположен, по-самостоятелен и уверен във възгледите си, но същинската му природа и нравът му си остават непроменени. Фицуилям винаги е имал добро сърце и чувство за справедливост. Само дето, когато не разполагаше с нужните условия, за да следва стремежите си, не можеше да им даде воля. Чувал съм го да се възмущава от несправедливостите на не една система, но докато зависеше от щедростта на роднините си и докато беше на служба на Короната, трябваше да бъде много сдържан. Спомни си, мила, че баща му и общата ни леля — лейди Катрин, които са основните му благодетели, са толкова консервативни, че дори и най-малкият намек за радикализъм от негова страна би предизвикал строго порицание и дори намаляване на доходите му — обясни Дарси.

Елизабет се досети за един разговор с Фицуилям по време на една от разходките им в гората на Розингс преди няколко години, когато измежду другите теми, той беше засегнал и тази за несправедливото отношение, на което са обречени малките синове в благородническите семейства. И дебело беше подчертал липсата на независимост.

— Това означава ли, че сега може да даде повече воля на сърцето си не само по отношение на политиката, но и по отношение на брака? — попита тя.

Дарси отговори без колебание:

— Несъмнено. Не вярвам нещо да може да му попречи, освен ако не става въпрос за особености на характера или пък за възгледи.

— А лейди Катрин дали ще отпусне примката, при положение че той продължава да разчита на добрата й воля и на щедростта й?

Дарси знаеше, че се шегува, и й отвърна в същия тон:

— Никой не знае докъде може да стигне лейди Катрин, ако има планове за Фицуилям — за него дава мило и драго.