Когато си заминаха, тя се обърна към съпруга си и остана изненадана от дълбоката загриженост, изписана на лицето му. В моменти като този си даваше сметка каква късметлийка е. И не можеше да си обясни как някога е могла да го смята за безсърдечен, незрял и равнодушен към чувствата на другите. Срамуваше се да си признае, че както всички останали, за чието невежество все пак би могло да бъде намерено извинение, тя самата също сурово го беше подценявала. За всичко бяха виновни предразсъдъците й. Вниманието му към скърбящата Шарлот, съчувствието му, попълнено от старанието му незабавно да окаже всякаква нужна помощ, изпълниха Елизабет с гордост и любов. Вече не беше изненадана — гордееше се с него. Той я обгърна с ръка и я поведе нагоре по стълбите.

— Трябва да си починеш, миличка, няма какво повече да направим. Ще изпратя съобщение до Ашфорд с предложение двамата с Бингли да отидем на погребението. По всяка вероятност ще трябва да тръгнем утре.

Елизабет се съгласи; изведнъж се беше почувствала страшно уморена и много и се щеше да се изкъпе и да си легне. А мислите й все се връщаха към Шарлот с двете й малки момиченца и бавачката, отпътували за Хардфордшър за погребението на майка й.

На другия ден Елизабет реши да вземе Касандра и Джени и да отиде заедно с Дарси в Ашфорд Парк, където да остане при Джейн, докато съпрузите им се върнат от погребението на лейди Лукас. Имаха толкова неща да си кажат. Макар рядко да се случваше да бъдат разделени за цяла седмица, и на двете все им се струваше, че не са се виждали цяла вечност. Понякога си гостуваха една на друга, друг път се срещаха в Оукли, където обичните им леля и чичо винаги ги посрещаха с най-голяма радост. Този път в противовес на тъгата от загубата на Шарлот дойде новината, че Джейн очаква второ дете.

— Което ще рече, че няма да организираме обичайното празненство за Коледа, Лизи — каза Джейн, — но пък леля Гарднър заяви, че държи да й гостуваме всички в Оукли — нали в деня след Коледа е рожденият ден на Каролайн.

— Да, наистина. Направо да не повярваш колко порасна през последните две години — Емили си е още момиченце, докато Каролайн е станала същинска млада дама — отбеляза Елизабет. — Помниш ли времето, когато сядаше в скута ти и отказваше да слезе, докато не й прочетеш приказка?

Разбира се, че Джейн си спомняше.

— Да, така е — много е пораснала, а се е и разхубавила. Лизи, убедена съм, че това е една от причините леля и чичо да решат да напуснат Лондон и да предпочетат провинцията.

Елизабет остана озадачена:

— Какво искаш да кажеш?

— Миналата седмица, докато Шарлот ни беше на гости, леля Гарднър намина заедно с момичетата. Стана въпрос за слуховете, които напоследък идват от Лондон. Лизи, разказват се какви ли не истории за разбойнически шайки и разгулни мъже и жени — всички окуражавани от разюзданите нрави в Двора. Оказва се, че много от разказите са верни, Лизи, и леля Гарднър е била доста притеснена за момичетата.

Известно време Елизабет не можа да продума, но след като се окопити, попита:

— Да не искаш да кажеш, че са били в опасност?

— Не точно в непосредствена опасност, но може и така да се каже. Спомняш си как беше с Кити и Лидия и всички онези офицери и леконравни жени в Меритън.

Елизабет кимна — спомняше си и още как!

— Е, според леля сега в Лондон е двойно по-зле. Винаги са обвинявали принца — регент20 и контетата му, че са пристрастени към хазарта, гуляите и шумните свади и разни други подобни пороци, които дават много лош пример на обикновените хора. И не стига това, Лизи, ами леля разправя, че е излязъл на мода някакъв нов танц, донесен от континента, при който дамите са притиснати плътно до партньорите си и се въртят така по двойки из цялата зала. Според нея всичко това е вече твърде много за младите Каролайн и Емили.

Елизабет се развесели — и тя беше чула за виенския валс, но съвсем не беше убедена, че той ще доведе до гибелта на британската цивилизация. Джейн обаче въобще не беше толкова оптимистично настроена.

— Все си мисля, Лизи, че откакто обявиха стария крал за луд21 и го затвориха, положението в Двора е взело да става от лошо по-лошо. При последното ни ходене в Лондон бяхме потресени колко много разгулни младежи са се появили по приемите и баловете. Нямат нито вкус, нито стил и единственото им занимание е да пият, да клюкарстват и да гуляят из града — Джейн звучеше все по-разпалено. — Близките на мистър Бингли също са били засегнати. Семейство Мидълтън са се изнесли в Хампшър, семейство Хърст са се преместили за постоянно в Бат, а Каролайн Бингли е заминала с тях. Не вярвам, че са щели да напуснат Лондон, ако не са били притиснати от някое неприятно обстоятелство, Лизи.

— А Бингли какво мисли? — попита Елизабет, обезпокоена от думите на сестра си.

— Бингли смята, че проблемите са резултат от липсата на каквито и да било управленски качества както у принца — регент, така и сред управляващите тори — поясни Джейн. — Той казва, че вече е време да направят нещо повече от това да арестуват хората и да изпращат бедните в затвора.

Елизабет остана изненадана колко осведомена е сестра и за първи път Джейн, която обикновено беше внимателен слушател, но не вземаше почти никакво участие в подобни разговори, се оказваше толкова ангажирана и откровено заинтересована. Отначало се запита каква може да е причината за това, но после си спомни, че след като тя самата се беше посветила изцяло на раждането на Касандра, Джейн беше прекарала доста време със семейство Гарднър, които имаха много и разнообразни контакти с Лондон. Нищо чудно, че беше в течение на всички вести от града. Вълнението й беше напълно искрено — изглеждаше като някой, който се е спуснал по течението на кротка речица с малка и крехка лодка, мислейки, че е в безопасност и нищо не може да го изненада, но неочаквано е разбрал, че напред има опасни бързеи. Това беше толкова нетипично за Джейн, че Елизабет реши да поговори с леля си Гарднър, за да се увери, че безпокойството й не почива на празни слухове.

По-късно обаче, след като приказва с леля си и чичо си, които дойдоха от Оукли за вечеря, Елизабет сама започна да се убеждава, че основания за техните опасения и за тревогите на Джейн все пак има. Научи, че младите жени и момичетата — някои на не повече от дванадесет години — биват примамвани в града с обещания за какво ли не — от скромни служби като домашни прислужници до вълнуващи романтични преживявания и заветна слава сред редиците на франтовете в антуража на принца — регент.

— Представяш ли си, Лизи, наивните девойчета идват в Лондон с надеждата да станат държанки на някоя знаменитост — каза леля й.

— Умът ми не го побира, лельо. Как се е стигнало до там?

Трудно й беше да го приеме, но леля й беше безкомпромисна:

— Стига ти само да погледнеш колко разгулно и себично живеят принцът — регент и придворните му, и ти слава ясно какво се случва. Няма ли пример, който младите да следват, настава хаос и точно това виждаме сега в Лондон.

Мистър Гарднър беше също толкова възмутен:

— Не е ли страшно, мила ми Лизи, че същият този народ, който се е сражавал срещу Бонапарт и два пъти го е побеждавал, се оказва загубил всякаква посока и принципи? Регентът и придворните му се вълнуват само и единствено от собствените си удоволствия — за един ден прахосват повече пари, отколкото са нужни на едно семейство да се изхранва цял месец. Правителството е явно объркано и неспособно да осигури каквото и да било разрешение на проблемите ни, а предприемачите ги интересува единствено как да трупат още и още печалби. Алчността, мила Лизи, не прощава на никого!

На Елизабет й хрумна да попита чичо си дали поддържа връзка с полковник Фицуилям и дали го е запознавал с това, което се случва.

— Ама разбира се — нали като се върне, полковник Фицуилям ще ни бъде равноправен съдружник. Държа го в течение за всичко — отвърна мистър Гарднър.

— А знаеш ли кога се очаква да се върне в Англия?

— Всъщност да. Миналата седмица ми писа, че ще си бъде тук за Коледа за рождения ден на Каролайн и, разбира се, за сватбата на мис Дарси през новата година. И полковникът, както мистър Бингли, е съгласен с мен, че Британия се нуждае от нови предводители и нови закони, за да може системата да бъде реформирана.

Елизабет кимна с разбиране и се усмихна. Току-що в пъзела се беше наместило едно съществено парченце. Излизаше, че основният източник на информация за полковника е бил чичо й. Мистър Бенет неведнъж беше подчертавал, че братът на жена му е „добър либерал“, защото, естествено, като търговец нямаше как да бъде консерватор! Дори баща й обаче не беше предполагал, че мистър Гарднър може да бъде реформист, а сега се оказваше, че по всяка вероятност той насърчава Фицуилям да се присъедини към реформистите и да влезе в Парламента.

Макар никога да не беше проявявала интерес към политиката, Елизабет откри, че е истински заинтригувана. Сега щеше да очаква завръщането на полковник Фицуилям с много по-голям интерес, отколкото преди седмица или две.

Нямаше търпение да сподели това със съпруга си.

Мистър Дарси и мистър Бингли се върнаха от погребението на лейди Лукас с писма на благодарност от сър Уилям, Шарлот и останалите членове на семейството и със специална покана към Джейн и Елизабет да отседнат в Лукас Лодж, когато дойдат в Хъртфордшър за сватбата на Кити през юли. Джейн се запита дали родителите им няма да се обидят, ако не останат в Лонгборн, но щом разбра, че семейство Уикъм ще бъдат настанени там, незабавно размисли.