Дарси пък имаше друга, по-приятна, изненада за тях двете. Току-що беше получил по пощата писмо от полковник Фицуилям. Той пишеше, че се връща в Англия през есента — „навреме за коледното тържество в Пембърли и за сватбата на Джорджиана през новата година“. Новината ги зарадва, но и малко ги озадачи. Елизабет разбираше желанието му да присъства на сватбата на Джорджиана, но все пак й се струваше, че има и още нещо, което го е накарало да се прибере по-рано от планираното.

Нещата се поизясниха, когато Дарси продължи да чете — Фицуилям беше доста добре информиран за възцарилата се нестабилност в страната и Парламента. Той винаги беше проявявал по-голям интерес от братовчед си към политиката и след като се беше срещнал с някои членове на реформисткото движение, сега беше нетърпелив да се присъедини към тях:

„Явно приказките за реформа са много повече от действията в тази посока. Мира не ми дава мисълта, че е дошло време да се настоява за по-демократично правителство в Британия в сравнение с това, на което се радваме днес. Не една или две държави в Европа са постигнали ниво на демократичност, по-високо от нашето, американските колонии също са се обявили за независимост и демокрация — срамувам се, че трябва да призная, че нашият парламент е претъпкан с фиктивно избрани членове на поземлената аристокрация, които трябва да ни управляват.“

Елизабет и Джорджиана мълчаха слисани.

— И така, както виждате — каза Дарси, — Фицуилям се прибира, за да се присъедини към реформисткото движение.

— Никога не бих предположила, че е толкова отдаден на тази кауза — каза Елизабет, все още невярваща.

— Той винаги е имал ясна позиция по въпроса — каза Дарси. — Така и не можа да преклони глава пред закостенелите тори19, които държат надмощие в Парламента. Това ми беше ясно. Не знаех обаче, че се е увлякъл дотолкова, че лично да се включи в движението. Е, като дойде, ще видим какво ще разкаже и какво ще направи — допълни и остави писмото настрана.

След това сподели с Елизабет, че, ако тя не възразява, смята да покани Фицуилям да остане в Пембърли, когато се върне. Елизабет нямаше нищо против — винаги беше харесвала компанията му.

— Казва ли какво смята да прави, освен че ще се присъедини към реформисткото движение? — попита тя.

Дарси кимна.

— Пише, че иска да се установи по тези места — надява се да купи имот, както казва, „на един хвърлей от Пембърли“, което трябва да означава, че е сериозно заинтересован.

— А възможно ли е да си прави планове за женитба? — попита Елизабет.

Дарси поклати глава.

— Ако е така, ще да го държи в тайна. Не споменава нищо подобно, нито пък аз виждам някакъв намек за такова намерение в писмото му. Не, любов моя, мисля, че причината е по-скоро в мислите, отколкото в сърцето му — иска да се установи в тази част на страната, за да може после да се кандидатира за Парламента от тук.

— Наистина ли вярваш в това? — попита жена му, озадачена от чутото.

— Всъщност той винаги се е интересувал от политика, още от времето, когато беше в Кеймбридж, но това, че постъпи като офицер в армията, му попречи да се включи активно в политическия живот.

Елизабет трудно можеше да си представи учтивия и сдържан полковник като амбициозен политик, но безспорно Дарси знаеше за братовчед си повече, отколкото тя беше успяла да разбере от приятното си, но кратко познанство с него. Тя все още вярваше, че някъде в картинката се крие някоя дама, но Дарси през смях я предупреди да не го сватосва, след което излезе, за да напише отговор на Фицуилям и да го покани да остане в Пембърли, докато си намери подходящо имение.

* * *

Шарлот Колинс и двете й малки дъщери — Катрин и Ребека, пристигнаха в Пембърли, след като бяха прекарали две седмици при Джейн в Ашфорд Парк. Дарси, който винаги беше приемал мисис Колинс с уважение като разумна и интелигентна жена, я посрещна много гостоприемно, а самата Елизабет беше истински щастлива, че отново ще бъде заедно с приятелката си, при това без да се налага да търпи досадното присъствие на мистър Колинс. Шарлот донесе добрата новина, че Джейн очаква второто си дете. Елизабет нямаше търпение да я сподели със съпруга си, но той вече беше отишъл до конюшнята с коняря си и се налагаше новината да почака известно време.

Междувременно Шарлот и Елизабет се готвеха да прекарат няколко спокойни дни една с друга, докато бавачките се грижат за трите им малки момиченца. Приятелството им имаше дълга история и неведнъж ги беше разсейвало и разведрявало, когато Елизабет и Джейн копнееха да избягат от плиткоумните брътвежи на майка си. Майката на Шарлот, лейди Лукас — мила и добронамерена жена и винаги беше приемала двете по-големи момичета на семейство Бенет като първи дружки на дъщеря си. Въпреки временното охладняване помежду им след сгодяването на Шарлот за мистър Колинс — събитие, което беше озадачило и ядосало Елизабет до такава степен, че я беше изправило равнодушна към чувствата на Шарлот, те продължаваха да бъдат все така близки приятелки.

Пълната липса на завист у Шарлот за отличните бракове на Джейн и Елизабет, съпричастието й към чувствата на семейство Бенет по отношение на унаследяването на Лонгборн и безкористната й загриженост за щастието и добруването им, я отличаваше като вярна и скъпа приятелка. Голяма част от онзи ден те прекараха в разговори за семействата си, най-вече за по-малките си сестри — Марая и Кити, което също бяха неразделни приятелки от детските си години.

Елизабет не познаваше добре д-р Фолкнър, но отвред беше чувала само хубави неща за него и беше сигурна, че Марая ще бъде много щастлива. Шарлот се съгласи с нея, като добави, че той полага грижи за тежко болната им майка, които далеч не са продиктувани само от дълга му като лекар. Колкото до Кити, и двете бяха единодушни, че характерът и светогледът й напълно са се променили далеч от влиянието на по-малката й вятърничава сестра Лидия.

— Когато с Марая посетихме Лонгборн преди сватбата, не бях виждала Кити от близо една година и, честно ти казвам, мила Елайза, съвсем не очаквах такава забележителна промяна в нея. Все още е млада и някак импулсивна, но в това няма нищо страшно. Важното е, че нравът и ценностите й са вече други.

Елизабет също смяташе така.

— Мистър Дженкинс определено промени Кити — поде тя, но Шарлот деликатно я прекъсна:

— Макар да съм съгласна, че влиянието на мистър Дженкинс не бива да се пренебрегва, аз си мисля, че заслугата е по-скоро на вас с Джейн. Вие двете сте й дали пример как една млада жена трябва да се държи в най-отбрано общество и как може да се наслаждава на хубавите неща от живота с изтънчена умереност, без да изпада в изблици на невъздържаност и непристойност.

Елизабет се изчерви при тези ласкави думи на приятелката си, но въпреки това й беше приятно да ги чуе.

На следващия ден за вечеря дойдоха семейство Гарднър, а по-късно през седмицата намина Розамънд Фицуилям и настойчиво покани всички на гости в Ръшмор Фарм, което беше особено интересно за Шарлот, тъй като тя никога не беше ходила в конеферма. Семейство Гарднър също настояха Шарлот да ги посети лично, за да види колко добре са се наредили в Дарбишър след двадесет години, прекарани в Лондон. Когато се върнаха от Оукли в един прекрасен следобед обаче, у дома ги посрещна тъжна вест.

Пристигнало беше съобщение от сър Уилям Лукас. Рано сутринта лейди Лукас беше починала и Шарлот трябваше да замине за Лукас Лодж. Сълзи бликнаха от очите й, при което Елизабет прегърна скъпата си приятелка, а Дарси незабавно отиде да намери мисис Ренълдс и да организира предстоящото пътуване до Хъртфордшър. Категоричен беше, че Шарлот и децата й не могат да пътуват сами. Щяха да вземат една от неговите карети с доверен човек от Пембърли, който да ги придружи. Според него вестта вече трябваше да е стигнала и до мистър Колинс в Кент и той без съмнение също щеше да дойде за погребението. Беше направено всичко възможно, за да тръгнат навреме и да стигнат до Ковънтри, преди да се мръкне.

Загрижеността и щедростта му към Шарлот нямаха граници. Когато след по-малко от час вече бяха готови за тръгване, той я увери, че са в добри ръце. Каза, че кочияшът има указания да следва всяко нейно нареждане, но предложи да направят престой в една странноприемница, която препоръча като сигурна и удобна. И подчерта, че Шарлот не бива да има никакви притеснения за това, тъй като прислужникът му ще се погрижи за всичко. След като отново изказа съболезнованията си и помоли да ги предадат на сър Уилям и на Марая, той я увери:

— Не се безпокойте, мисис Колинс, ще пристигнете в Лукас Лодж без проблеми — и добави: — Двамата с Бингли ще бъдем медно с вас след ден-два.

Шарлот му благодари от все сърце и на раздяла прошепна на Лизи:

— Мила ми Елайза, имаш изумително разумен и щедър съпруг. Грижи се за него!

Елизабет я беше помолила да я извини, че не може да присъства на погребението, но Шарлот я беше успокоила с обичайната си кротост:

— Знам, че не можеш да пътуваш в момента, Елайза, но не се съмнявам, че мислено ще бъдеш с нас. Майка ми винаги много ви е харесвала двете с Джейн и много й се искаше да си намерите добри съпрузи. Сега, след като опознах мистър Бингли и мистър Дарси през тези две седмици, знам, че мечтите й за вас са се сбъднали.

Ненадейно Елизабет се натъжи, замисляйки се колко се с променил животът им от времето на моминските им години заедно. Шарлот беше най-първата й дружка. И дори трагикомичните обстоятелства около женитбата й с мистър Колинс не бяха успели да разрушат приятелството им.