Веднъж нанесли се в господарската къща в Оукли, където ги очакваха много нови социални отговорности, те, и особено мисис Гарднър и дъщерите й, станаха редовни гости на Пембърли. Каролайн, вече на четиринадесет истинска очарователна и интелигентна млада дама, беше запленена от Елизабет и захласнато я следваше из Пембърли, докато Емили, която беше само на девет, беше голяма ценителка на четенето и писането и можеше да бъде убедена да напусне библиотеката само когато дойдеше време за хранене. Двете семейства, отдавна сплотени от взаимно уважение и привързаност, станаха още по-близки. Елизабет и Джейн търсеха леля си за компания и за съвет като обичана по-голяма сестра. Дарси, Бингли и мистър Гарднър се радваха не само на процъфтяващо партньорство — съвпадението на интереси беше прераснало в приятелство, почиващо на здрави основи от споделена преданост и уважение.

По Великден Джейн отпътува за сватбата на Марая Лукас и се върна с едничката лоша новина, която бяха чували от повече от година насам. Лейди Лукас гаснеше бавно поради дълго и необратимо боледуване и сватбата на Марая всъщност се беше състояла по-скоро заради майка й. Сега една болногледачка живееше постоянно в Лукас Лодж, а Марая и съпругът й, докторът, щяха да останат там, докато майка й има нужда от техните грижи. Както пишеше Кити:

„Едва ли ще изкара лятото, Лизи. Марая и болногледачката Уилямс са постоянно до нея. Д-р Фолкнър е много мил и се грижи за лейди Лукас непрестанно, за да облекчава болката й. Наистина, Лизи, той е толкова добър лекар, не можем да си представим какво бихме правили без него.“

Джейн потвърди новината, която съобщаваше Кити. Каза също, че Шарлот обещала да дойде в Ашфорд Парк и Пембърли, но мистър Колинс не можел да бъде далеч от Нейно благородие в Розингс и щял да си тръгне за Кент след не повече от седмица у семейство Бингли — без съмнение за да докладва на покровителката си къде и как са се установили. Шарлот обаче щяла да остане и да доведе в Пембърли и двете си момиченца. Тази добра новина беше почти напълно достатъчна да помогне на Елизабет да превъзмогне тъгата от писмото на Кити, но не желаейки да пренебрегне чувствата на сестра си, тя не каза нищо друго, освен че с нетърпение очаква да се срещне с Шарлот и двете й дъщери, като подкани Джейн да си припомни собственото им детство, когато Шарлот, Джейн и Лизи бяха трите най-щастливи момичета в Меритън.

По-късно Елизабет писа на Шарлот с покана да остане в Пембърли за толкова време, за колкото й е възможно да се откъсне от Хънсфорд и Розингс Парк. И докато запечатваше писмото, се усмихна. Каква радост беше да очаква пролетта, приятелката си Шарлот, бебето си и да не очаква мистър Колинс! „Мили Боже — помисли си тя, — та това ще бъде почти рай“.

* * *

Посред първата лятна буря, в един съботен следобед на 1817 г., когато д-р Стивънс беше заминал за Дарби, за да бъде съдия в една среща по крикет, и само леля Гарднър и мисис Ренълдс бяха там, за да помогнат при появата й на бял свят, се роди дъщеричката на Елизабет.

Дарси, който се наложи да бъде извикан от среща с мистър Гарднър в Ламбтън, за първи път беше напълно неспособен да направи нещо повече от това да крачи напред-назад и да изисква новини за жена си на всеки пет минути. За щастие д-р Грантли, който беше на гости при Джорджиана, и мистър Гарднър бяха до него. Те напразно го убеждаваха да бъде търпелив и едва го спряха да не пришпори коня си в дъжда, за да доведе странстващия доктор.

Дарси му беше направо бесен:

— Как може да отиде в Дарби за среща по крикет в такъв ден? — питаше той. — И какъв крикет могат да играят в това време?

Безсмислено беше да се изтъква, че никой не беше очаквал Елизабет да роди поне до края на май и че сутринта е била прекрасна за крикет.

Мисис Гарднър, която беше родила четири деца, мисис Ренълдс, която също имаше подобен опит, и младата Джени се справиха наистина много добре. Малката Касандра Джейн се роди в късния следобед и единодушно беше обявена от всички за най-прекрасното бебе, което някога бяха виждали. Д-р Стивънс пристигна тъкмо когато мисис Гарднър я показваше на щастливите й родители — останал без дъх и извиняващ се, и твърде закъснял, за да може да направи повече от това да потвърди, че дамите безспорно са се справили чудесно и че майката и дъщеричката са в прекрасно здраве.

Дарси, който беше заплашвал да накаже доктора жестоко, задето е пренебрегнал задълженията си, толкова се радваше за жена си и дъщеря си, че целият сияеше и благодари на д-р Стивънс като че е присъствал през цялото време. Тъй като беше щастлив господар на имение, в което нямаше ограничения при унаследяването, Дарси не се притесняваше от въпроса за мъжки наследник. И понеже беше сигурен, че след няколко години може да имат и син, който да продължи фамилните традиции в Пембърли, това, както сам каза, не беше въпрос от голяма важност.

Безпроблемното раждане на едно прекрасно момиченце беше достатъчно основание да бъде щастлив, а грижите му се изчерпваха с нейното здраве и спокойствието на жена му. Елизабет, която тайно се беше надявала на син, нямаше време за разочарования. Цялото й време беше ангажирано с потребностите на жизнената й дъщеричка, чиято прилика с красивия й баща и очарователната й майка беше видима за всеки, дошъл да я види.

В Пембърли от дълго време не се беше раждало дете и всички арендатори и съседи искаха да я зърнат. Всички знаеха, че по стара традиция трябва да намерят в Касандра фамилна прилика, която никой друг посетител не е забелязал. Един виждаше благородното чело на баща й, друг — красивите тъмни очи и свежия тен на майка й. Мисис Ренълдс дори реши, че има прилика с очите на покойната майка на Дарси.

Елизабет, която беше предупредена от съпруга си, че трябва да бъде подготвена за цялото това внимание, го прие напълно спокойно. Беше достатъчно разумна, за да знае, че Касандра Джейн принадлежи на родителите си точно толкова, колкото и на Пембърли. За щастливите й кръстници Джейн и Чарлс Бингли, Касандра Джейн щеше да бъде „прекрасна малка приятелка за Джонатан“. За майка си и баща си тя беше центърът на Вселената.

Глава единадесета

Гласове на недоволство и политически пристрастия

С кратко съобщение мистър Дарси беше информирал лейди Катрин де Бърг за сгодяването на сестра си и д-р Франсис Грантли от колежа „Сейнт Джонс“ в Оксфорд. Малко по-късно Джорджиана Дарси лично беше писала на леля си за годежа с обещание да посети Розингс в най-скоро време. Преди това се беше посъветвала с брат си и снаха си и те я бяха предупредили да очаква изблик на любопитство и лични въпроси. Когато обаче нито едно от писмата не получи отговор, Джорджиана започна да се притеснява, че неволно е обидила леля си, без да знае как да постъпи от тук насетне.

Раждането на Касандра Джейн й донесе несравнимата радост самата тя да стане леля, което изтласка всички мисли за лейди Катрин на заден план. До един юнски ден, когато двете с Елизабет бяха останали с Касандра в детската стая. И двете млади жени обичаха времето, което прекарваха така, тъй като то им даваше възможност да разговарят по сестрински за много неща — и сериозни, и по-емоционални, в зависимост от случая. Заприказвали се бяха за това как Каси може да израсне с усет към музиката и рисуването. Елизабет не се съмняваше, че в Пембърли, заобиколена от толкова много великолепно изкуство музика, Касандра ще придобие вкус към тях, но добави че ако все пак не стане така, ще разчита на леля й Джорджиана да я вземе под крилото си.

Разговорът им беше прекъснат от Джейн, която влезе с писмо от лейди Катрин, адресирано до Джорджиана. Беше отговор на нейното писмо и на съдържащата се в него информация за годежа й. Без каквито и да било коментари авторката му отправяше властна покана към Джорджиана и д-р Грантли да заповядат в Розингс през юли с уточнението, че третата седмица на месеца ще бъде най-удобна. Едва ли не като послепис, тя изпращаше поздравленията си към мистър и мисис Дарси и изразяваше надежда, че те и дъщеря им са в добро здраве.

Повелителният тон на писмото развесели Елизабет, която заяви:

— Видя ли, Джорджиана, излишно е да се тревожиш, че си разочаровала лейди Катрин. Тя вероятно е проучила родословното дърво и надеждността на д-р Грантли и след като ги е намерила за напълно задоволителни, сега иска лично да се запознае с него и затова ви призовава да се явите в Розингс!

Джорджиана се засмя и попита:

— Откъде си толкова сигурна, че имаме съгласието й?

Поне на този етап Елизабет можеше да я увери:

— Разбира се, че го имате — ако не беше така, вероятно щеше вече да е пристигнала с файтона си, за да ти го съобщи лично и да изиска незабавно да приключиш връзката!

Докато говореше, в очите на Елизабет проблясваха закачливи пламъчета и Джорджиана отказа да приеме думите й на сериозно. Но брат й, който беше влязъл междувременно и беше чул какво казва Елизабет, през смях увери сестра си, че наистина с така.

— Лизи е напълно права, Джорджиана, повярвай ми — ако лейди Катрин не беше одобрила Франсис Грантли, вече щяхме да сме го разбрали.

— Значи мислиш, че с мистър Грантли трябва да заминем за Розингс?

— Точно така и гледай да е добре подготвен, защото лейди Катрин ще иска да знае всичко за него — каза Дарси, но после, забелязвайки паниката, която беше предизвикал у сестра си, омекна и призна, че само се е пошегувал.

Елизабет добави, че определените от лейди Катрин дати по всяка вероятност ще бъдат удобни за Джорджиана и Франсис Грантли, тъй като предишната седмица всички щяха да са отпътували за Хъртфордшър за сватбата на Кити.