После продължаваше така:

„Като имам пред вид всеки знак, който съм забелязал, и без да забравям, че от младите дами невинаги може да се очаква да споделят всичко с по-големите си братя, чувствам, че мога да те уверя, Франсис, че Джорджиана храни най-добри чувства към теб. Последното й писмо до Елизабет, което дойде след вашата среща в Лондон, свидетелстваше за обич и уважение, каквито тя никога досега не е изразявала към никого. Убеден съм, че те обича, въпреки че не съм сигурен дали е наясно колко много или колко дълбоко. Сигурен съм, че съвсем скоро ти сам ще разбереш това. С Елизабет ще очакваме да ви видим и двамата в Пембърли идната неделя с, надявам се и вярвам, хубави новини. Тъй като пиша това, възнамерявам да покажа на Елизабет твоето писмо и моя отговор. До този момент не съм казвал нищо нито на нея, нито на когото и да било, но, уверен съм, ти най-добре от всички ще разбереш колко е важно да говоря със съпругата си, тъй като между нас няма никакви тайни. Зная, че тя споделя високото ми мнение за теб и би ти пожелала успех. Бог да ви благослови и двамата и доскоро!

Искрено твой, Фицуилям Дарси“

Когато Елизабет приключи с четенето, подаде обратно на Дарси двете писма. Той беше очаквал те да породят множество въпроси у нея, тя обаче се обърна, без да продума, и го прегърна, оставяйки се в обятията му, докато очите й се наливат със сълзи. Дарси без много колебания отдаде емоционалната й реакция на състоянието й и на привързаността и обичта й към Джорджиана.

— Значи одобряваш? — попита той малко неуверено.

— Разбира се, че одобрявам — възкликна тя, усмихвайки се за първи път тази сутрин. — Толкова се вълнувах за нея, като я виждах как се влюбва в него, без да знам нито какво изпитва той, нито как ти би реагирал и без да мога да кажа и дума дори, за да я предпазя от разочарование, ако нещата не се развият в желаната посока. При все това смятах, че той ще говори първо с тебе, и когато ти не ми каза нищо, много се разтревожих, че всичко е загубено. Притеснявах се за скъпата Джорджиана, не съм искала да бъда любопитна.

Дарси веднага я успокои.

— Разбира се, че не си искала — дори и за миг не съм си го помислял. Както можа да разбереш от писмото му, Франсис ме беше помолил да не говоря с никого за любовта му, тъй като се опасяваше да не би накрая всичко да се окаже напразно. И той имаше същите тревоги. Но както виждаш, аз му писах веднага щом се отвори възможност, и му казах, че ти също трябва да знаеш — не можех да крия това от теб, мила ми Елизабет. Разбираш, нали?

Тя се усмихна — разбираше всичко и беше щастлива, че дребната й вина сега може да бъде десетократно компенсирана с любов и доверие.

Следващият ден мина под знака на приготовленията за завръщането на Джорджиана. Любимите й стаи бяха отворени и проветрени и всичко беше приведено в ред. Когато каретата сви в алеята, Елизабет, застанала до прозореца на втория етаж, се усмихна и се обърна към съпруга си:

— Всичко е наред — и двамата са тук.

Дарси се съгласи — едва ли щяха да пътуват заедно от Лондон, ако д-р Грантли е бил отхвърлен. Очарователното задоволство, изписано на лицето на Джорджиана, когато той й подаде ръка на слизане от каретата, говореше достатъчно. Едва-що слязла от каретата, мисис Ансли прошепна в ухото на мисис Ренълдс: „Сгодени са“, което извика такъв прилив на радост у нея, че тя се просълзи. Да види малкото си момиченце пораснало беше твърде голямо вълнение за обикновено сдържаната мисис Ренълдс.

Джорджиана прегърна брат си и му благодари, след което се обърна към Елизабет и прегърна силно и нея.

— Всичко ще ти разкажа, Лизи — обеща.

Сега около тях имаше достатъчно щастие, за да стопли сърцата на всички.

След вечеря, докато Джорджиана и д-р Грантли се подготвяха за изпълнение в музикалния салон, Дарси обясни на Елизабет какви възможности бяха обсъждани по отношение на Джорджиана. До скоро д-р Грантли не се беше интересувал от размера на нейния дял от наследството. Това го беше накарало да се замисли — не желаейки да бъде смятан за ловец на зестри, той се беше консултирал с адвокатите си и беше предложил на Дарси да подпишат договор за попечителство, за да бъде наследството й в сигурни ръце и приходът й да бъде запазен лично за нея и за бъдещите им деца. Той самият имаше добри доходи и беше убеден, че интересите на Джорджиана ще бъдат най-добре защитени, ако сегашните й настойници мистър Дарси и полковник Фицуилям — останат нейни попечители.

Макар нито за миг да не се беше съмнявал в мотивите на най-скъпия си приятел, Дарси беше доволен, защото това категорично го разграничаваше от ловците на зестри, от които той винаги се беше опасявал по отношение на сестра си.

— Не те ли притеснява разликата във възрастта им? — попита съпругата му.

Този въпрос определено я вълнуваше, но Дарси не изрази подобни притеснения, а каза само, че според него Джорджиана се нуждае от силата и сигурността на мъж, на когото може да вярва и да разчита с увереността, че любовта, която той й засвидетелства, е зряло и чисто чувство.

— Това е в неин интерес и тъй като познавам Франсис Грантли много добре, спокойно мога да кажа, че няма друг мъж, на когото бих я поверил с по-голяма убеденост, че ще бъде щастлива — допълни той с такава категоричност, че за Елизабет беше ясно, че няма място за съмнение.

В писмото до леля си тя съобщи новината с голяма радост.

„Няма нищо изненадващо в това, не след горчивия си опит с Уикъм семейството подхожда много предпазливо към ухажорите, особено ако са млади и бедни! Д-р Грантли — учен с добра репутация и добри доходи, очевидно е бил напълно незапознат с размера на наследството на Джорджиана. Той е бил привлечен от нея заради общите им интереси, елегантността й, добрия й вкус и деликатната й природа. Мога да добавя (а съм сигурна, че ти също би се съгласиш, мила лельо), че тя притежава също така свежест и младежка прелест, които трудно могат да оставят някого равнодушен. Когато разбрал за зестрата й, той решил да намери начин да остане встрани от нея. Типично за д-р Грантли — да се стреми да избегне и най-малкото подозрение, че може да преследва богатството й. Мисля, че са решили годежът да бъде по-дълъг от обикновено, за да изчакат до осемнадесетия рожден ден на Джорджиана следващата пролет. Междувременно сега очакваме д-р Грантли да бъде чест гост в Пембърли. Дарси, разбира се, е изключително щастлив, че ще повери обичната си сестра на един от най-добрите си и най-доверени приятели. Тази вечер написа писмо до полковник Фицуилям в Цейлон, за да му съобщи добрата новина.

Нека да те върна назад, мила лельо, към времето, когато бяхме подведени от мис Бингли да повярваме, че брат й храни големи симпатии към мис Дарси. Съдейки от забележките на мистър Дарси, които не дават и най-нищожно основание за съмнение относно това дали д-р Грантли е подходящият мъж, не смяташ ли, че твърденията на мис Бингли са били по-скоро в сферата на пожеланията? Без съмнение тя се е надявала да подхрани по-скоро собствените си надежди, отколкото тези на брат си. Как всичко се преобърна! Мисис Ренълдс място не може да си намери от радост. Тя напълно одобрява Франсис Грантли и тъй като съм сигурни, че не може да повярва, че някой смъртен би бил достатъчно подходящ за скъпата й Джорджиана, д-р Грантли по всяка вероятност се доближава до идеала й. При това пълно единомислие и всеобщо удовлетворение можеш да си представиш на каква несравнимо приятна и щастлива атмосфера се радваме в Пембърли в момента. Липсвате ни само вие, за да бъде всичко съвършено.“

И сякаш добрите новини не бяха достатъчни, на следващия ден пристигна писмо от мистър Гарднър, който ги уведомяваше, че сделката с агентите за покупката на имота в Ламбтън е сключена. След като беше завел мисис Гарднър и децата да го видят и беше получил уверение, че всички са го харесали, той беше написал следното:

„Винаги ще ти бъда задължен за това, че ме насочи към този имот, Дарси. Семейството ми, особено мисис Гарднър, е очаровано от мястото, а малката Каролайн е във възторг, че в допълнение имаме щастието да бъдем на не повече от пет мили разстояние от Пембърли. Както знаеш, тя е особено близка с Елизабет и с нетърпение очаква да я види отново. Надяваме се да се пренесем в имението Оукли през новата година, когато и двете ни момчета ще бъдат приети да учат в Оксфорд. Междувременно тримата с теб и Бингли трябва да се срещнем и да обсъдим как да действаме по отношение на офисите ни в Лондон, тъй като аз смятам да продам къщата на Грейсчърч Стрийт. Вероятно няма да бъде трудно да намерим и наемем подходящи офиси в по-голяма близост до складовете ни. Много предприемачи и търговци са започнали да разпродават имуществото си или са банкрутирали. Търговската собственост бързо губи стойността си и тъй като ние самите не сме претърпели такива сериозни загуби, трябва да се постараем да се възползваме от пазара.“

Мистър Гарднър, чийто богат опит в търговията се беше оказал от голяма полза за тях в началото на рецесията, която все повече затягаше хватката си върху Англия, настояваше, че е необходимо планиране. Неговата вещина, заедно с вродената предпазливост на Дарси и готовността на Бингли да се вслушва в разумни съвети дори и в случаите, когато цената беше охлаждане на собствения му ентусиазъм, успешно ги бяха опазили от рисковани начинания и дългове — двата бича на онова време, гибелни за хора и институции. Предпазливото изразходване на общите им печалби и икономисваното им за бъдещи инвестиции се беше оказало отлична стратегия. Сега съветът му беше да обмислят някои планове за бъдещето, да погледнат отвъд настоящите затруднения към една Англия, която без съмнение ще се съвземе, и да бъдат готови да се възползват от подема й.