Когато писа на Джейн по-късно, тя поясни:

„Бедната Розамънд! Това е възможно най-лошото нещо, което може да я сполети преди сватбата. Мила Джейн, не мога да знам колко дълбоко страда тя от загубата на майка си, тъй като никога не съм била така близка с мама, както Розамънд с лейди Камдън. Това, че е единствена дъщеря, трябва да е направило връзката им още по-силна и сега освен мен и Джорджиана тя си няма никого, към когото да се обърне за утеха.“

Елизабет разказа на Джейн за всичко, което се беше случило. Не можа да не добави и хубави думи за щедростта на съпруга си и загрижеността му към семейство Камдън:

„От щедростта му се ползват не само неговото и моето семейство, а и всеки от обкръжението му, който се нуждае от помощ. Не бих и предполага колко често е протягал ръка на хората, които живеят в имението му, докато мисис Ренълдс не ме осветли, когато случайно споменах за това при едно посещение в Ръшмор Фарм. Мила им Джейн, тъй като той рядко говори за това, което прави за нуждаещите се, то е малко известно. Но има хора като сестра ни Лидия и Уикъм, които не заслужават добротата му.“

В подобно писмо до леля си Елизабет подчерта, че е сигурна, че не й казва нищо ново, припомняйки й, че двамата с мистър Гарднър бяха разпознали благородството на характера на Дарси още преди две години — много преди самата Елизабет.

Тя пишеше:

„Разбира се, мога да се защитя като кажа, че аз самата не съм била свидетел на думите и делата, когато ти и чичо сте могли да видите и чуете. Не мога обаче да извиня предразсъдъците си, които толкова дълго ме заслепяваха за качествата, които ти можа да забележиш в него, защото погледът ти беше достатъчно ясен и не беше позволила оценката ти да бъде помрачена от слухове и зъл умисъл.“

След сватбата Елизабет отново писа на сестра си, изразявайки известна изненада:

„Всички се безпокояхме за Розамънд, знаейки, че със сигурност споменът за майка й ще изниква във всеки един момент. Но се оказа, че не е имало за какво да се тревожим. Розамънд беше спокойна и много сдържана. Мистър Дарси смята, че Джеймс и Розамънд са чудесна двойка и ще имат щастлив брак. Склонна съм да се съглася, въпреки че нямам неговото предимство да познавам и двамата от деца.

Джейн, знам, че ще бъдеш много щастлива да чуеш, че милата ни Кити се справи много добре с детския хор, който пя толкова хубаво, че очарова всички. Специално бяха включили и един уелски химн, който децата бяха научили от мистър Дженкинс и който беше просто съвършен. Всички много се гордеем с Кити и Джорджиана, и разбира се, с децата.

Сега, след като сватбата вече мина, Кити и мистър Дженкинс се канят да посетят Лонгборн, за да се представи той на мама. Утре тръгват с Джорджиана за Лондон, където ще отседнат при чичо и леля Гарднър (Кити възнамерява да си купи част от нещата за сватбата от Лондон и леля мило се съгласи да й помогне, тъй като Кити въобще не познава Лондон), и после ще продължат заедно с леля за Лонгборн. Без съмнение срещата с мистър Дженкинс ще бъде голямо събитие за мама. С нетърпение чакам новини от теб, мила ми сестрице, с всички подробности за посещението. Докато другите ги няма, Дарси смята да посетим семейното имение в Уелс. Видях част от него, когато пътувахме миналата година след сватбата, но, признавам си, нямах нито времето, нито нужното спокойствие, за да оценя напълно красотата на това място. Този път ще се постарая повече и толкова ми се иска да можех да го скицирам или да го нарисувам върху платно, както може Джорджиана. Но ще трябва да се задоволиш с описанието ми.

Предай нашата обич на съпруга си и на скъпия Джонатан. С нетърпение чакам да се съберем на Коледа.

Твоя любяща сестра, Лизи“

Глава девета

Нови срещи

Ден или два преди Дарси и Елизабет да потеглят за Южен Уелс, пристигна писмо за Дарси от зетя на Бингли, мистър Хърст. Изпратено беше от Лондон и мистър Хърст ги уведомяваше, че той, мисис Хърст и мис Каролайн Бингли ще се присъединят към голяма група от Бат, където живееха вече повече от година, и ще пътуват до Париж.

— До Париж ли? — възкликна Елизабет, тъй като Дарси четеше на глас. — Защо до Париж?

— Търпение, мила ми Лизи, отговорът на въпроса ти следва по-надолу — каза съпругът й и продължи да чете писмото.

В него пишеше, че след победата на Наполеон Бонапарт, Париж е започнал бързо да се превръща в модерен и космополитен град, който си заслужава да бъде посетен. Мистър Хърст уверяваше мистър Дарси, че не един или двама джентълмени с положение, които наскоро са прекосявали Ламанша, са му казвали, че вече много известни членове на английската и ирландската аристокрация успешно са се установили в Париж и са станали част от френските соарета и приеми. Споменаваше поименно няколко дами с доста голяма известност и изказваше предположение, че жена му със сигурност ще получи покана за прочутите им салони. Колкото повече четеше Дарси, толкова по-объркана ставаше Елизабет относно мотивите, които бяха накарали автора на писмото да го изпрати, но когато стигна до предпоследния параграф, Дарси изведнъж спря и възкликна:

— Мили боже! Той ни кани да се присъединим към тях! Лизи, мистър и мисис Хърст щели да се радват, ако с теб се присъединим към групата им. Изглежда, са се надявали, че Бингли и Джейн ще заминат, но появата на Джонатан е разбила надеждните им.

Елизабет не можеше да повярва на ушите си и високо се изсмя, когото той добави:

— Какво ще кажеш, Лизи, какво избираш — салоните на Париж или долните на Уелс?

— Не мога да си представя защо са избрали да поканил нас, какъв мотив може да са имали?

— Не смея да разсъждавам върху това, Лизи, но Хърст очевидно е решил да си подсигури компания — вероятно няма много познати в групата от Бат. Осъзнал е, че ще бъде сам, и е решил да ни убеди да се присъединим към тях.

На Елизабет не й се вярваше съпругът й да се съгласи.

— Какъв късмет, че вече сме планирали да пътуваме до Уелс — каза тя тихичко.

Дарси се усмихна дяволито и каза:

— Прочете ми мислите, мила моя, незабавно ще върна отговор и ще откажа, като изтъкна, че вече сме решили да пътуваме до Уелс, където, мога да добавя, има забележителен брой знатни семейства и отлични имения и могат да се видят едни от най-красивите пейзажи в страната. За салони и соарета не мога да гарантирам, но пък мога да се обзаложа, че няма да ни липсват. Не си ли съгласна, мила?

Елизабет се засмя и се съгласи, че наистина няма да им липсват.

Когато писа на леля си Гарднър за тази доста забавна история, Елизабет не пропусна да спомене нито очевадната ирония, с която Дарси беше подходил към парижката експедиция на семейство Хърст и Каролайн Бингли, нито пък задоволството, което това беше доставило на нея:

„Само си представи, мила лельо — как мисис Хърст и Каролайн, облечени по последна мода, натруфени с пернати калели, посещават салоните и соаретата на лейди Х. и мадам У. Маже би съм прекалено мнителна, но не мога да не смятам, че поканата е дошла по повеля на сестрите Бингли, които трябва да са се надявали да се покажат пред мен, провинциалното момиче, което не притежава нито капка от изтънчеността и размаха на изисканите парижанки. Няма нужда да ти казвам колко доволни бях, когато Дарси им писа с отказ (не че имаше някаква опасност да приемем), поради вече планирана визита в Уелс. Цитирам ти част от писмото: Отдавна искам да покажа на Елизабет изключителната и рядката красота на Южен Уелс, включително и великолепната област Брекън Бийкън18, която се простира на изток от земите, които моето семейство притежава отпреди около петдесет години. И двамата очакваме това пътуване с голямо нетърпение.“

Когато мисис Гарднър получи писмото, Дарси и Елизабет вече бяха напуснали Пембърли и пътуваха през Бирмингам, Уорстър и Челтнъм, където спряха за малко, преди да влязат в Уелс.

Сега пътуването им беше изпълнено със споделени радости, тъй като Елизабет беше настояла мистър Дарси да спази обещанието си от писмото до семейство Хърст и да й покаже всичко от рядката красота на Южен Уелс. След като няколко пъти спираха в малки градчета и селца, най-сетне достигнаха до имението, разположено на няколко мили нагоре от Ландавъри — старо келтско пазарно средище, някога римска крепост, а после и стратегически търговски център от времето на Ричард III. Имотът, който семейството на мистър Дарси беше придобило, се намираше в плодородната долина Таун и се простираше от леко хълмистите пасища до скалистите склонове на Камбрийските планини. В реките и потоците имаше пъстърви, колкото щеш, а изобилието от дивеч можете да задоволи и най-капризните вкусове на знатните господа. За Елизабет обаче най-хубавото нещо бяха разходките. Въпреки сериозните предупреждения да не се претоварва, тя прекара много щастливи часове в обиколки из горите и поляните, придружена от прислужницата си, която също обичаше разходките, докато в това време Дарси, заедно с управителя си, се беше заел със свои дела за решаване.

В Уелс също имаше нарастващ натиск за ограждане на земите, но по отношение на имението на Дарси, където и животновъдството, и земеделието се развиваха добре и това осигуряваше селскостопанска работа за много мъже и жени, натиск все още нямаше. Съществуваше друг проблем обаче, който бързо се разпространяваше из земите на Средна Англия и Южен Уелс. Наличието на големи залежи на въглища винаги беше предвещавало, че съдбата на някои райони от страната е да бъдат индустриализирани. Нуждата от въглища, особено за стоманодобивната промишленост караше все по-голям брой мъже, жени и деца да търсят препитание в мизерните малки градчета, които никнеха около мините. Дим, мръсотия и купчини шлака, пръснати навсякъде, превземаха някога красивия пейзаж в много части на Англия и Уелс, а заедно с него и живота на безпомощните хора, които се трудеха и живееха там.