— И да очаква да се изправи срещу лейди Катрин по всяко време, когато й хрумне да ги удостои с честта да ги посети! Не мога да си представя нито по-лошо от това — каза Елизабет развълнувано и откровено. — Тази груба, нахална старица! О, Джейн, трябва да е било непоносимо!

Изражението на Джейн говореше, че тя не би се примирила с подобна ситуация.

— Трябва да кажа, че когато мистър Бингли и аз се оженихме и отидохме в Лондон, бях щастлива да открия, че имаме къщата на Гровнър Стрийт само за себе си, освен слугите, разбира се.

Елизабет се съгласи, припомняйки си колко ценно беше за нея и мистър Дарси времето, което можаха да прекарат заедно след сватбата си, пътувайки из няколко графства и спирайки, където пожелаят, освободени от изпитателните погледи на приятели и роднини.

Все още не се беше стъмнило напълно, когато каретата влезе в алеята на Недърфийлд Парк. Когато спряха пред къщата, видяха Бингли и Дарси на поляната.

— Какво ли се е случило? — озадачи се Джейн, съзнавайки, че е несвойствено за двама джентълмени да бъдат навън по това време.

Щом слязоха, мистър Бингли се приближи до Джейн и, хващайки ръката й, я въведе вътре. Мистър Дарси направи същото с Лизи, а когато влязоха, прошепна, че е пристигнало експресно съобщение за Джейн от Нюкасъл. Лизи бързо отиде в главния салон, където намери Джейн седнала, а Бингли току-що беше отворил експресното писмо. Сигурна беше, че новините се отнасяха до сестра им, която се очакваше да роди всеки момент. Когато Джейн взе писмото от Бингли, Лизи приседна до нея. Написано беше с почерка на Уикъм и известяваше за раждането на сина им — Хенри Джордж. Краткото съобщение гласеше, че бебето и Лидия са добре и че предстои да пристигне писмо. Следваше молба новината да бъде съобщена на мистър Бенет и Елизабет, а в края бяха добавени обичайните пожелания. Подписано беше от Джордж Уикъм.

Сълзите на Джейн дадоха израз на облекчението й, че Лидия и детето са добре и вън от опасност. Щастлива беше, че родителите й са благословени с внук и побърза да изпратя прислужник със съобщение за баща й, Елизабет, от друга страна, не можеше да почувства същата искрена радост, припомняйки си всичко, което се беше случило досега около Уикъм и Лидия, а също и собствената си безразсъдна симпатия към Уикъм, преди двуличието му да излезе наяве. Тя никога нямаше да забрави, нито пък да прости болката, която това беше причинило на Дарси, чиито качества бяха толкова несправедливо поставени под съмнение.

Мисълта, че първият и племенник и първият внук на баща й е всъщност син на Уикъм, помрачаваше радостта й от раждането. Помнейки всичко през което беше преминал Дарси заради глупостта на сестра й и безчестното поведение на Уикъм, тя не беше способна да се радва така искрено както се радваше Джейн.

Усетил вълнението й, Дарси се опита да я увери, че отдавна е спрял да се терзае заради Уикъм и че тя не трябва да позволява на това, което се е случило в миналото да я разстройва всеки път, щом докосне живота им.

— Твърде сме щастливи, за да бъдем разстройвани от тези спомени, мила ми Лиза. Няма причина Джейн и ти да не бъдете щастливи от случилото се.

Благодарна за великодушието му и за показаната съпричастност от негова страна, тя значително се поразведри и отиде да потърси Джейн.

Намери я на горния етаж да съчинява писмо за Лидия, в което я поздравяваше и я умоляваше да се грижи добре за себе си и за бебето. Беше непринудено и искрено, каквито винаги бяха реакциите на Джейн. Когато се появи сестра й, тя спря да пише.

— Искаш ли и ти да напишеш нещо? — попита.

Но Елизабет не пожела.

— Не, Джейн, най-добре ти пиши от името на всички ни. Прати и обичта ни с най-добри пожелания и да се надяваме, че ще бъде по-малко глупава за в бъдеще — сега вече е майка.

Джейн беше поразена от остротата в гласа на сестра си.

— О, не, Лизи, не бива да говориш така. Сигурна съм, че Лидия ще се вразуми.

Елизабет поклати глава.

— Не бъди толкова сигурна, мила Джейн, не забравяй, че Лидия още няма осемнадесет и при това си е все така вятърничава и неразумна, каквато е била винаги. Освен ако по някакво чудо безотговорният й съпруг не се превърне в зрял и отговорен човек, не мога да си представя сестра ни като разумна майка.

Виждайки Джейн така слисана и разтревожена, тя омекна:

— О, миличка Джейн, недей да се разстройваш! Може пък и да греша, дано да е така, може да се превърнат в родители за пример с безупречни дечица.

— О, Лизи, недей така, наистина ли мислиш, че Лидия е непоправима? — попита Джейн, почти просейки малко надежда.

— Не зная. Джейн, как мога да зная! Не сме я виждали вече повече от година. Може да се е поправила, въпреки че не ми се вярва.

Вече не така уверена, Джейн сгъна и запечата писмото и двете слязоха, за да го предадат за изпращане, след което се присъединиха към господата за вечеря.

Независимо от добрите намерения на сър Уилям, вечерята в Лукас Лодж не се състоя. Първо беше отложена заради влошилото се здраве на лейди Лукас, а следващата седмица самата Шарлот неочаквано получи родилни болки.

Елизабет и Джейн бяха дошли да я видят в един топъл следобед и докато пиеха чай, Шарлот внезапно почувства силни болки. За щастие д-р Фолкнър се беше отбил да навести лейди Лукас и беше останал за чая и за да продължи ухажването на Марая, с която се разхождаше в градината по това време. Елизабет изтича да ги извика. Д-р Фолкнър доказа, че е много способен, като хладнокръвно организира всичко, давайки ясни инструкции и действайки бързо, за да осигури, колкото е възможно повече спокойствие за Шарлот.

Помоли Елизабет да изпрати човек от прислугата за мистър Джоунс и нареди сестра й да бъде закарана вкъщи.

— Аз ще остана, ако Шарлот има нужда от мен. Може да изпратите каретата да ме вземе по-късно — обясни тя на Джейн, която прие всичко спокойно, съгласна, че е за нейно добро.

Без да знае какво точно би могла да направи за Шарлот, но много искайки да бъде до приятелката си в този момент, Елизабет отиде при нея и остана до леглото й, докато камериерката и икономката се суетяха наоколо, заети с приготовленията под наставленията на доктора. Мистър Джоунс пристигна след час, през това време Шарлот се беше поуспокоила, а малко след като акушерката дойде, Лизи трябваше да излезе от стаята. Тя прекара няколко мъчителни часа, без да може да направи нищо, за да помогне, освен вероятно да се моли и затова седна да нахвърля кратко съобщение за леля си, но не можа да напише повече от първите два реда. Излезе навън в беседката, където някога четяха с Шарлот, и намери там младата Марая, свита на кълбо, много уплашена и напълно безпомощна.

Сякаш след цяла вечност дойде д-р Фолкнър и след като видя разлялото се по лицето му облекчение, Елизабет разбра, че новините трябва да са добри.

— Момиченце е и… — не можа да продължи, защото Марая се беше хвърлила в ръцете му и Елизабет, знаейки, че вече е безполезно да се опитва да чуе от него нещо по-свързано, изтича в къщата, където намери Шарлот малко бледа, но иначе в добро състояние. Елизабет веднага отиде при нея и хвана ръката й.

Шарлот се усмихна и благодари на Елизабет, че е останала. Дъщеричката й лежеше в кошче до нея.

— Елайза, запознай се със съименничката си — Катрин Елизабет Колинс — прошепна тя, а Елизабет не можа да се сдържи и се разплака от радост. — Щях да те попитам, но тя стана нетърпелива, също като теб, и нямах друга възможност.

Елизабет я увери:

— Радвам се, че си и дала моето име, Шарлот.

— Съжалявам за името Катрин, но се опасявам, че нямах избор — мистър Колинс настояваше, ако е момиче, да бъде Катрин, но за мен тя винаги ще си бъде „малката Елайза“.

— За мен също — прошепна Лизи и след като пожела „Лека нощ“ си тръгна.

Елизабет и Дарси с радост отпътуваха за Пембърли, тъй като дойде известие, че мистър Колинс е тръгнал от Кент с пощенската кола, след като разпратил експресни съобщения, оповестяващи раждането на дъщеря му, до всички в графството. Видяла странното писмо, което баща й беше получил по-рано тази седмица и в което мистър Колинс си беше позволил да предупреди мистър Бенет за предстоящото раждане на мъжки наследник и за последствията от това върху реда на наследяването в Лонгборн, Елизабет нямаше никакво желание да го среща.

— Глупаво, омразно човече! — не се сдържа тя пред Джейн в последната им вечер заедно в Недърфийлд. — Само си представи — да пише такова писмо на татко! Не е загубил и капчица от надутото си самодоволство! Горката Шарлот, как може да го търпи!

По-късно посетиха Шарлот и след като предадоха поздравите си за съпруга й и оставиха подарък за малката Елайза, си взеха довиждане.

Джейн и Елизабет се сбогуваха неохотно. Бингли също потегли на път, защото Дарси го беше убедил да продаде акциите от нечистата текстилна индустрия и да инвестира парите, заедно с останалата част от наследството, в Ашфорд Хаус. Той обаче искаше да види имението лично, преди да вземе окончателно решение.

Джейн с удоволствие се беше доверила на оценката на съпруга си и зет си, знаейки, че препоръката на Елизабет е напълно достатъчна да я убеди в това, че имението е подходящо. Джейн имаше такова доверие във вкуса и одобрението на сестра си (както беше казал баща им по друг случай), че при допълнителното предимство мястото да бъде само на двадесет мили от Пембърли, тя нямаше какво повече да желае.