* * *

Не бяха изминали и четири месеца от последната среща на Елизабет и Джейн в Пембърли и въпреки това и двете сестри се обляха в сълзи и бяха изключително развълнувани, когато се видяха отново. Предвидливо бяха тръгнали от Лондон в ранни зори и се бяха отправили направо към Недърфийлд Парк, където пристигнаха около обяд.

В Хъртфордшър топлото лято се усещаше повече и естественият здрав тен на Джейн беше подсилен с приятен загар, който Елизабет забеляза веднага:

— Мила ми Джейн, изглеждаш прекрасно! — извика тя, сравнявайки собствената си недокосната още от слънцето бледност със здравето, което се излъчваше от сестра й.

При този комплимент Джейн поруменя, а всички единодушно се съгласиха, че изглежда забележително добре. Елизабет се просълзи. Джейн притежаваше рядка красота. Сега спокойствието, което бракът й беше осигурил, я подчертаваше по забележителен начин.

Двете сестри имаха толкова много неща да си кажат, че трябваше да се усамотят на горния етаж. Възползваха се от същата просторна стая, която бяха споделяли преди няколко години, когато, застигната от дъжда и в резултат на един от глупавите планове на майка си, Джейн се беше разболяла сериозно и трябваше да остане в Недърфийлд с Лизи, която пък беше дошла да се грижи за нея по време на треската. Стаята ги върна към толкова много спомени, че и двете бяха обзети от мисли за всичко, случило се от последния път, когато бяха там заедно, досега. Когато най-накрая можаха да се овладеят, Джейн попита:

— Кажи ми, Лизи, какви са новините за Кити? Не мога да повярвам, че вече е сгодена за мистър Дженкинс.

Елизабет взе да разказва и тя отначало не можеше да повярва, но когато чу всичко, включително и за добрината и щедростта на мистър Дарси към младата двойка, се разплака от щастие и прегърна Елизабет:

— О, Лизи, да знаеш колко се радвам, че не направи грешката да се омъжиш за Уикъм и изчака мистър Дарси! Колко съм благодарна, че и двете сме благословени с добри и щедри съпрузи! Горката Шарлот в Лукас Лодж — скоро ще ражда и по всичко личи, че ще бъде далеч от мистър Колинс. Не бих могла да понеса да бъда разделена от Бингли в такъв момент, и не мога да не си мисля, че трябва да е толкова трудно да си сама.

— Не и когато имаш глупак за съпруг — каза Елизабет язвително, все още ядосана, че скъпата й приятелка Шарлот беше направила толкова голям компромис с възможностите си за достоен и щастлив брак, омъжвайки се за глуповатия мистър Колинс. — Можем да се отбием да я видим утре. Ще изпратя съобщение, когато татко се върне в Лонгборн, че ще я посетим по-късно.

В приказки и планове времето отлетя бързо — долу беше сервиран обядът и Бингли, който беше научил от хубавите думи на Дарси и тъст си за безспорните предимства на Ашфорд Хаус, се качи при дамите да ги подкани да се присъединят към тях.

* * *

Веднага след закуската на следващия ден Мери, която беше на гости в Недърфийлд от Коледа насам, и баща й заминаха за Лонгборн. Мистър Бенет беше харесал престоя си на север, но въпреки това нямаше търпение отново да седне до собствената си камина и в собствената си библиотека. И тъй като за негово щастие жена му беше все още при Лидия в Нюкасъл, перспективата за пълна тишина и спокойствие в Лонгборн много го привличаше.

Елизабет изпрати бележка на Шарлот, която Джон трябваше незабавно да предаде, защото дамите възнамеряваха да й гостуват по-късно за следобедния чай. Шарлот не беше виждала скъпата си приятелка Елизабет от девет месеца и беше много развълнувана, че ще ги посрещне с Джейн следобед. Едва-що бяха слезли от каретата и тя изтича навън да ги поздрави, възхищавайки се и на двете и интересувайки се как е Елизабет. Размениха си прегръдки и топли поздрави.

— Скъпа Елайза, изглеждаш невероятно добре! Какъв прекрасен тоалет! Виж я само, Марая, не е ли истинска дама? — подхвана Шарлот, а младата Марая Лукас, която за последен път беше виждала Лизи на сватбата й, сега беше изцяло запленени от нея, зяпнала с широко отворени очи.

Тя кимна в знак на съгласие с по-голямата си сестра, но беше нетърпелива да чуе новините за Кити, разочарована, че приятелката и не е с тях сега. Новината, че Кити ще се сгодява и по Коледа вероятно ще се омъжва, беше изненада и за двете момичета.

— Кити сгодена! — възкликна Марая. — А се кълнеше, че никога няма да се омъжи, след като Лидия… — и замлъкна, притеснена, че беше отворила забранената тема за бягството на Лидия с Уикъм.

Но Елизабет вече не се притесняваше от тази тема и докато Джейн леко се изчерви, тя се засмя и подмина казаното с думите:

— Ами явно си е променила мнението, след като вече почти година е далеч от вятърничавото влияние на Лидия. Повярвайте ми, станала е напълно неузнаваема и зряла млада дама. Уверявам те, Марая, че е напълно преобразена и ние всички много се гордеем с нея.

Самата Шарлот беше изненадана от новината, която Елизабет съобщи, но за разлика от по-малката си сестра, благодарение на собствената си кротка мъдрост, си даде сметка как отличните бракове на Елизабет и Джейн и възможностите за нови контакти, открити пред тях, бяха помогнали и на Кити.

Когато накрая задоволиха изцяло любопитството на Марая за Кити и мистър Дженкинс, Елизабет и Джейн бяха поканени от Шарлот в салона, където им беше сервиран превъзходен чай. Шарлот каза, че лейди Лукас не се чувства много добре и се извини за отсъствието на майка си, а сър Уилям се очакваше да дойде по-късно, тъй като беше на лов в едно от съседните имения.

Междувременно Шарлот настоя да й разкажат всичко.

— Елайза, малко преди да напусна Хънсфорд, лейди Катрин съобщи, че ти и мистър Дарси не само сте я разочаровали с вашата женитба, но сега сте отговорни и за провалянето на плановете й за другия й племенник Джеймс Фицуилям, братовчедът на Дарси. Така ли е наистина?

Дори Шарлот не можеше да остане равнодушна и изгуби контрол, когато й казаха за неуспелите планове на лейди Катрин да сватосва племенника си Джеймс и Каролайн Бингли.

— Мис Бингли? — Шарлот не можеше да повярва на ушите си. — О, Елайза, ние се срещнахме с нея и сестра й мисис Хърст. Моля те да ме извиниш, Джейн, но както разбирам, не си напълно безкритична към зълва си.

Джейн кимна и се усмихна, за да покаже, че не възразява на тази забележка, а Шарлот продължи:

— Та както казвах, тя беше в Розингс на Коледа и, боже опази, беше невъзможно да й се угоди. Все нещо не й беше наред, въпреки че не смееше да го каже на лейди Катрин. Но Елайза, честно ти казвам, не мога да си я представя като негова съпруга.

Двете сестри се съгласиха, че също не могат да си я представят, изтъквайки, че са се срещнали с Джеймс Фицуилям и бъдещата му съпруга Розамънд Камдън и не биха могли да повярват, че лейди Катрин може да му намери по-добра съпруга.

— Ако изникне възможност, Шарлот, може би ще искаш да успокоиш Нейно благородие. Мистър Дарси и аз нямаме нищо общо с този съюз — те си бяха вече сгодени, преди да ги срещнем на Коледа — каза Елизабет със закачливо пламъче в очите. — Едва ли ще си промени мнението за мен, но пък току-виж взела, че разбрала, че още един от племенниците й е достатъчно зрял, за да се погрижи сам за брака си без нейна намеса.

От намека й Шарлот разбра, че има някакви по-ранни опити лейди Катрин да се меси, където не й е работа, и беше решена да чуе историята. Елизабет, която беше отличен имитатор, им достави удоволствие с толкова живо описание на визитата на лейди Катрин в Лонгборн и усърдните й усилия да накара Елизабет никога да не приема мистър Дарси, че истински ги разсмя.

Шарлот, чието възхищение към приятелката й ставаше все по-голямо, докато слушаше, призна, че не се е смяла така от месеци.

— Чудя се как да остана сериозна, когато се върна в Розингс — вметна тя, когато Лизи продължи да обяснява, че лейди Катрин не само не е предотвратила сгодяването на племенника си за нея, но дори го е ускорила.

В такива и други приятни разговори следобедът се изниза и когато сестрите вече се готвеха да си тръгват, пристигна сър Уилям Лукас. Радостта му да ги види увеличи удоволствието от добрия ден с приятелите му, след който той носеше у дома доста голям улов. След като разбра докога ще останат Елизабет и Дарси в Недърфийлд, сър Уилям обяви намерението си да организира вечеря в тяхна чест в Лукас Лодж и ги накара да обещаят, че всички ще дойдат.

На път за вкъщи Джейн, която беше доста мълчалива през целия следобед, заговори меко:

— Видя ли какво имам предвид за Шарлот, Лизи?

Елизабет кимна сериозно и хвана ръката на сестра си.

— Права беше, мила Джейн, щастието на Шарлот е единствено в очакването на раждането на детето й. Нито веднъж не спомена мистър Колинс, този противен човек! О, Джейн, чувствам се виновна, че аз и ти можем да бъдем толкова щастливи, толкова благословени със съпрузите си, а Шарлот, която има не по-малко право на същото щастие и добър късмет, трябва да се примирява с такова жалко копие на щастлива женитба.

— Ясно е, че е щастлива да се върне в Лукас Лодж.

— Безспорно с облекчение е избягала от критиките на лейди Катрин де Бърг — каза Елизабет, припомняйки си дългото мъчително търпение на Шарлот в Розингс, когато лейди Катрин надзираваше всяко тяхно действие, докато раболепният мистър Колинс само насърчаваше грубата й намеса.

Джейн се съгласи:

— Как ли се е чувствала Шарлот под зоркия й поглед, когато се омъжи и отиде да живее в Хънсфорд?