„Не че някога съм се съмнявала в правилността на решението си, но това, че преминах през много противоречиви емоции във връзката си с него в продължение на една година, ме направи неспособна първоначално да подредя чувствата си. Днес обаче, когато се отдалечавам от Пембърли, вече познавам силата и добротата на съпруга си и любовта, която споделяме, е самият център на тези чувства и тя ще ни съпътства, без значение къде отиваме или какво ни поднася съдбата. Знам, че ще разбереш, мила лельо, защото ти самата си благословена с щастлив брак. Моля се това, което чувствам сега, да е началото на подобно бъдеще и за нас с Дарси.“

Писмото беше изпратено от Лондон и изненада мисис Гарднър, пристигайки ден след като самите Дарси и Елизабет бяха вече на Грейсчърч Стрийт. След като го прочете обаче, тя безпогрешно разбра защо е било написано.

Глава шеста

Семейни дела

Елизабет чакаше с нетърпение да види имота в Лестършър, макар и само заради това, че беше достатъчно близо до Пембърли и щеше да позволява чести гостувания. И мистър Дарси, и мистър Бингли бяха напълно наясно с близката и много емоционална връзка между съпругите си. И добре оценяваха това, че сегашното разстояние помежду им е изпитание и за двете. Съпругът на Джейн отдавна беше обещал да търси разрешение на тази ситуация, възнамерявайки, когато изтече договорът за наема, да се преместят от Недърфийлд Парк в къща, която да бъде купена за техен семеен дом. Това, че беше потърсил помощта на Дарси за намирането на подходящо имение, беше знак за доверието към вкуса и преценката на приятеля му, както и за решителността му да се сдобие с най-добрата собственост, която може да си позволи.

Елизабет не познаваше Лестършър и разчиташе на Дарси да насочи вниманието й към местата, които представляваха интерес. Това беше район, богат на исторически забележителности — останки от римско време, нормански църкви, руини на средновековни замъци и абатства, както и мястото на битката при Босуърт14 — всички, разположени на близки разстояния една от друга. Фермерите, обработващи земите си, можеха като нищо да се натъкнат на находки от тези исторически периоди. Нито Хъртфордшър — където Елизабет беше прекарала по-голямата част от живота си, нито Дарбишър — където очакваше да прекара останалата част от него, бяха толкова близо до същността на английската история, колкото Лестършър. Мистър Бенет попита за Оукъм Касъл15 — място, за което имаше спомен, че е посещавал преди много години, и Елизабет беше изненадана колко много съумя да разкаже Дарси за него като образец на норманската архитектура от XII век.

Там, където пресякоха реката и древния римски път, който водеше на север към Нотингамшър, от полегатите поляни с тучна паша за големи стада овце и едър добитък изведнъж се възправяха отвесни оголени скали или „зъбери“. Пейзажът беше много по-различен от всичко, което Елизабет познаваше, неочаквано по-суров и по-вълнуващ в сравнение с опитомените поля и гори на Юга, но според нея по-малко величествен от пленителните Пийк, Матлок и Давдейл, на които се беше наслаждавала по времето на пътуването си из Дарбишър миналото лято.

Преминавайки през селцето Ашфордби, пътят към Мелтън — Моубрей се разклоняваше на север и те постепенно се изкачиха на широко било, откъдето се разкриваше великолепна гледка към цялата долина на югоизток и към стръмните ридове на север.

Имението Ашфорд се простираше върху местност с лек наклон, опасано беше от красива гора и включваше обширен парк, малко стопанство и овощна градина. И местността, и къщата веднага плениха Елизабет, макар да не притежаваха спиращото дъха въздействие на Пембърли. Ашфорд Хаус — солидна сграда в якобински стил16 с обрамчени с арки прозорци и островърхи скосени покриви, обляна в светлината на лятното слънце и украсена с дървета, хвърлящи шарена сянка на ливадата, беше типична английска провинциална къща. Склоновете зад нея бяха гъсто залесени, а малко по-нататък на фона на ясното синьо небе се извисяваше камбанарията на стара норманска църква. Елизабет беше очарована.

Дарси поохлади ентусиазма й с предположението, че макар да изглежда много добре отвън, където природата си казва думата, предишните наематели може да не са били толкова грижовни към сградата отвътре. Това обаче беше само поредното доказателство за обичайната му предпазливост, тъй като прислужникът, който ги посрещна, ги информира, че господарят е наредил всичко да бъде в изрядно състояние за посещението на мистър Дарси, което беше самата истина — отвътре къщата беше безукорна.

От топлия и гостоприемен вестибюл до елегантната библиотека, през всекидневните, салоните, кабинетите и превъзходната трапезария с изглед към розова градина, всичко вътре създаваше усещане за уют и удобство. Всичко, което Елизабет видя — красивите камини, изящните гоблени и мебели и няколкото елегантни спални, я убедиха в правилността на преценката на Дарси. Това място беше за Джейн. Тя се обърна към Дарси и се усмихна, когато той попита:

— Какво мислиш, мила, подходяща ли е?

Тя отговори без колебание:

— Няма по-подходяща. Няма как да не препоръчам това място на Джейн — прекрасно е!

Дарси се усмихна доволен, когато и мистър Бенет дойде да похвали избора му:

— Ако, както казваш, Бингли наистина желае да купи имение, без съмнение това ще бъде прекрасен избор — каза той.

Близо час се любуваха на откриващата се от прозорците гледка — към залесените склонове на север или към полегатите пасища и бързия пълноводен поток на изток. Сред предимствата на имението бяха едно малко удобно помещение за обработване и съхраняване на млечни продукти и един парник за отглеждане на плодове и свежи зеленчуци през студените сезони. Накрая Лизи трябваше да бъде насила изведена от просторната кухня с килер и безупречна зеленчукова градинка, за да могат да стигнат навреме в Лондон.

Ентусиазмът на Елизабет не секна и по пътя, докато накрая Дарси не подхвърли шеговито:

— Скоро ще започна да се притеснявам, че харесваш Ашфорд Хаус повече от Пембърли, Елизабет — което предизвика толкова бурна реакция, че той незабавно трябваше да си вземе думите обратно.

В Лондон се отправиха директно към къщата на Дарси на Портман Скуеър и след като поотдъхнаха и пиха чай, по-късно следобед отидоха за вечеря у семейство Гарднър.

Елизабет и мисис Гарднър едва успяваха да сложат по някоя хапка в устата си, толкова заети бяха да си разказват новостите една на друга. Първо беше новината за годежа на Кити и мистър Дженкинс, когото семейство Гарднър бяха срещнали, но за когото си спомняха малко, с изключение на забележителния му глас. Мисис Гарднър искаше да знае повече, а Елизабет впечатли всички с изказването си, че няма да познаят Кити, когато я видят — толкова различна е сега от предишното наивно и лекомислено младо създание.

— Не искам да изглеждам самодоволна, лельо, но съм убедена че ако успеем да опазим Кити, което ще рече да я държим далеч от Нюкасъл, където е най-голямата опасност за нея, ще спечелим една забележителна сестричка с обещаващо бъдеще каза Елизабет, поглеждайки към съпруга си за подкрепа.

Мисис Гарднър обърна поглед към него с усмивка:

— Истина ли е това, мистър Дарси? Или Лизи ме заблуждава с тази история за забележителното преобразяване на Кити? — попита тя. Дарси, който обикновено избягваше да изказва мнение пред роднините на Лизи, този път беше напълно на страната на съпругата си.

— Наистина, мисис Гарднър, Лизи е напълно права. Бяхме много горди от начина, по който Кити работи със сестра ми Джорджиана да подобри уменията си на пианото и, разбира се, всички бяха възхитени от всеотдайната й работа, която свърши с детския хор — потвърди той, при което мистър Бенет и Елизабет щастливо се усмихнаха.

За Елизабет, която беше болезнено наясно с ниското мнение, което мистър Дарси имаше за неуместното и глупавото поведение на по-малките й сестри, това беше специален момент и в този миг тя го обичаше още повече за това, че беше произнесъл тези думи пред семейството й в нейно присъствие. Колкото до мистър Дженкинс, Дарси ги увери, че д-р Грантли, който го познава от „Сейнт Джоунс“ в Оксфорд, е гарантирал за него, когато е кандидатствал за работа в Пембърли, и от тогава Дарси не е имал причина да се съмнява, че той е един прекрасен и искрен младеж, който освен това е истински запленен от Кити.

Мистър Бенет също пожела да сподели мнение:

— Ще бъда вечно благодарен на Елизабет и мистър Дарси, задето дадоха възможност на Кити да увеличи и подобри едновременно както кръга на приятелите си, така и ума си — съвпадение, което невинаги е било видимо в случая на Кити.

— И за кога планират свадата? — попита мисис Гарднър, неспособна да устои на неизбежния въпрос.

— Вероятно след Коледа — каза Лизи, обяснявайки, че мистър Дарси планира да обнови пасторския дом, което му спечели още повече одобрение от страна на семейство Гарднър, чисто мнение за него беше вече изключително високо.

После дойде ред на възхищението на Елизабет от Ашфорд Хаус, за което смяташе, че съвършено подхожда на Бингли и Джейн. Беше толкова развълнувана, че мистър Гарднър шеговито забеляза, че му се струва, че Ашфорд Хаус явно и харесва повече от Пембърли, и за втори път през този ден Елизабет беше принудена да отрича това твърдение.

Този път на помощ й се притече баща й:

— Причината за вълнението на Лизи е напълно ясна за мен — каза той. — Тя знае, че сестра и ще разчита изцяло на нейното мнение и при положение че Бингли е толкова уверен, че мистър Дарси е най-добрият съветник за такива неща, те просто не може да си позволят да сгрешат. Бих се обзаложил, че Лизи ще настани сестра си в Ашфорд Хаус — на не повече от двадесет мили от Пембърли — до Коледа.