В лицето на зет си и на д-р Грантли той беше намерил мъже със сходно мислене, добре образовани, начетени и отворени към просветени идеи. Елизабет слушаше с нарастващо вълнение как реформисткия му устрем се разпалва и се удивляваше на ограниченията, които е трябвало да търпи през изминалите повече от двадесет години, без да има и най-малката възможност да изрази мнението си сред сродни души.

— Вероятно сте го забелязали и в това графство, мистър Дарси — каза той веднъж след вечеря. — Аз категорично го виждам навсякъде из Хъртфордшър — всеки земевладелец с малко земя и прилична къща е решил да преправя, да разширява, да подобрява — както искате го наречете — имота си, като е присвоил земя от тук, като е оградил ливада от там, или още по-лошо — като е добавил някой и друг елемент от класическата архитектура към безупречната си английска къща.

И Дарси, и д-р Грантли веднага се съгласиха, а за Елизабет да чуе позициите им беше като глътка свеж въздух.

Д-р Грантли сподели, че хората в Лондон са атакувани от една новопоявила се група декоратори и дизайнери, които премоделират всичко в класически стил, независимо дали подхожда или не. Дарси каза, че на два пъти при него са идвали възпитаници на Хъмфри Рептън, които предлагали да прокарат потока, който тече през парка в поредица от каскади, езерца и фонтани, орнаментирани с класически скулптури! При тези му думи Елизабет извика, но съпругът й я увери, че това е последното нещо, което би позволил да се случи в Пембърли. Мистър Бенет го поздрави за добрия вкус и преценка.

— Защото — каза той, господарският дом на Пембърли е красива, величествена сграда, която не се нуждае от подобно разкрасяване. Потокът кара къщата и парка да изпъкнат именно поради своята простота и съвсем не се нуждае от фонтани и пауни.

Всички се засмяха при идеята за пауни в парка на Пембърли, но д-р Грантли изтъкна, че лорд Дарси току-що е пристроил ново крило с трапезария с изглед към градина, в която са събрани екзотични птици, внесени от Индия! Споменаването на Индия напомни на Елизабет за екзотичния вкус на Уорън Хейстингс, видим в интериорния дизайн на известната му резиденция Дейлсфорд, която бяха посетили по време на пътуването си. Дарси беше отбелязал, че е твърде претрупан и екзотичен за неговия вкус.

Вечерите минаваха в музикални забавления и отлични разговори на ниво, нещо, на което Елизабет рядко се беше наслаждавала в Лонгборн. Радваше я това, че баща й доказва, че е равен на който и да било друг джентълмен, както и чичо й Гарднър беше направил преди. И досетеше ли се за срещата си с лейди Катрин, Лизи си позволяваше по някоя самодоволна усмивчица. Приятно й беше да вижда с каква лекота баща й се включва в разговорите с Дарси и д-р Грантли и как те с уважение приемат мнението му. Често на вечеря им гостуваше енорийският пастор мистър Дженкинс и добавяше своите възгледи към разговорите или пък се включваше в песните с отличния си глас, докато Кити акомпанираше на пианото. Елизабет беше забелязала, че той често оставаше до късно и смяташе, че е доста самотен и се чувства добре в тяхната компания.

На мистър Бенет му беше толкова приятно, че никак не му се искаше да се връща в Лондон; той изрази желанието си да се присъедини към д-р Грантли, Джорджиана и Кити в пътуването им до Пийк дистрикт10. Каза, че е слушал много за района от Лизи и семейство Гарднър след пътуването им до там миналото лято. Елизабет беше изненадана, че Кити предпочита да си остане, но по-късно нещата си дойдоха на мястото, когато се разбра, че младият мистър Дженкинс, пасторът, е бил поканен да се включи в компанията.

Довършвайки накратко писмото си до Джейн, тъй като трябваше да се подготвя за път, Елизабет спомена за интереса на Кити към дейността на малката църква в Пембърли и добави, че вероятно пасторът е също толкова важен обект на интерес, колкото и делата в енорията. „Той е много възпитан и разумен младеж и мистър Дарси го харесва“ — писа тя, но настоя Джейн да не споделя за това с никого, докато не се срещнат и не говорят лично. Към Шарлот Елизабет беше особено мила, тъй като чувстваше, че дължи на приятелката си от детинство специално отношение. Приятелството им беше разклатено, когато Шарлот се омъжи за мистър Колинс, и Елизабет имаше нужда да поправи стореното.

Тя писа:

„С такова нетърпение очаквам да се видим, мила Шарлот. Дано даде Бог да се срещнем през май, преди да се роди бебето ти, и ще можем да си говорим надълго и нашироко, както правехме някога. Бог да те благослови!

Твоя приятелка, Лизи“

Глава пета

Роднини и приятели

През пролетта на 1816 г. Лондон беше кипящ от живот и вълнуващ град и политически, търговски, социален и културен център. Много хора идваха тук за търговски дела, да установят политически и социални контакти или просто да видят и бъдат видени на правилните места с правилните хора.

За Дарси и Елизабет идването в големия град означаваше много повече от това. Въпреки че Дарси имаше търговски дела за уреждане, а Елизабет възнамеряваше да понапазарува в модните магазини, които леля й, й беше препоръчала, основното, което ги вълнуваше, беше да се порадват на компанията на семейство Гарднър, с които споделяха изключително удовлетворяващо приятелство. Било то в разговорите по работа, било то в забавленията из околностите на Лондон, и Дарси, и Елизабет се чувстваха прекрасно с мистър и мисис Гарднър. По отношение на нещата, засягащи тях или семействата им, можеха да говорят честно и открито, тъй като помежду им имаше силно чувство на доверие и искрена загриженост.

Дарси и мистър Гарднър трябваше да обсъдят едно предложение за разширяване на общата им търговия, основано на информация, дадена от Фицуилям за възможностите, включващи вноса на чай и подправки от източните колонии в Индия и Цейлон.

Въпреки че Дарси имаше малък опит в търговските дела, той беше достатъчно прозорлив, за да види посоката, в която се движеше британската търговия, и тъй като не беше вече заслепяван от снобизъм, намираше работата с практичния и дружелюбен мистър Гарднър за благодатна и много интересна. Предпочиташе да остави същинската организация и управлението в ръцете на мистър Гарднър, но живо се интересуваше от това как вървят делата. Освен това Дарси беше наясно с последствията от все по-стремителното разрастване на индустрията и търговията в Англия. То сериозно го притесняваше.

Веднъж след вечеря той захвана темата за новите производства, развиващи се из страната:

— Знаете ли — подхвана той тихо, — че има фабрики, открити на места като Шефийлд и Бирмингам, които наемат малки деца? Получих писмо от Фицуилям, който с ужас разказва за детския труд в колониите. Питам се дали знае, че това се случва и тук, в самото сърце на Англия.

Елизабет и мисис Гарнър си размениха погледи. От изражението и тона на Дарси ставаше ясно, че говори напълно сериозно. Мистър Гарднър се обади предпазливо, изразявайки съмнение, че може би тази практика не се е разпространила навсякъде.

Но Дарси продължи:

— Разбирам, че е много често срещана в обработката на памук — каза той, добавяйки с известен сарказъм: — Смята се, че децата са достатъчно малки, за да пропълзяват под машините и да ги почистват.

Чувайки възклицанието на Елизабет, той погледна към нея и добави:

— Знам го от сигурен източник, мила. Така е, изглежда невероятно, но е истина. А освен това научих, че из цяла Средна Англия и на места в Усет Райдинг и Чешър всичко е почерняло от изкопи и дим, а пълноводните потоци са затлачени с химикали за чистене на вълна и багрила.

Звучеше ядосан и мистър Гарднър, осъзнавайки, че Дарси винаги е бил пристрастен по отношение на природата, се съгласи, че всичко това е много обезпокоително. Елизабет и мисис Гарднър отначало запазиха мълчание, но после се включиха в подкрепа на Дарси, при което се оказа, че гостът им — банкер, беше твърдо на мнение, че това е бъдещето.

— Това с прогрес — заяви той — и той си има цена.

— Ако е вярно, не искам да имам нищо общо с това — каза Дарси с такова убеждение в гласа, че за никого от присъстващите около масата не остана съмнение относно силата и искреността на думите му. — Не желая да виждам полята и реките на Англия замърсени, а обикновените трудови хора поробени от собствениците на мини и фабрики, чиято единствена цел е да натрупат богатство.

Мисис Гарднър беше приятно изненадана да чуе думите на Дарси. Тъй като беше от същата част на Англия, тя споделяше разбирането му за разграбването на земята и беше щастлива да го чуе как говори разпалено. Тя прошепна на племенницата си:

— Лизи, това е страна на мистър Дарси, която не сме познавали досега.

Елизабет сподели с леля си, че е свидетел на тревогите на Дарси от сватбата насам и знае, че това е от изключителна важност за него.

Гордостта на Елизабет от съпруга и стана още по-голяма, след като чу думите му. Никога преди не го беше слушала да говори за тези неща толкова разпалено, но знаеше, че има проблеми, защото от време на време получаваше новини, които го обезпокояваха.

Наскоро се беше разбрало, че работници от фермите са били изхвърлени от работа, след като господарите им оградили имотите си и общинските мери11 и започнали да използват „спестяващи труда“ машини. Семействата на работниците, лишени от храна и подслон, сега се скитали бездомни и просели по пътищата.

Имаше нещо още по-лошо — приети бяха закони, според които ловът на дивеч се наказваше с депортиране, а в някои случаи и със смърт. Хората, които се опитваха да хванат див заек, риба или фазан, за да нахранят семействата си, можеха да се окажат арестувани, обвинени и осъдени на заточение в Ботъни Бей12. Жените и децата им също отиваха с тях или гладуваха.