— Господарят каза, че мистър Бенет ще ги хареса, госпожо — обясни мисис Ренълдс и когато Лизи попита откъде са взети, беше изненадана от отговора:

— От кабинета на бащата на мистър Дарси.

Удовлетворението на Елизабет беше ясно изписано на лицето й, когато мисис Ренълдс я поведе надолу по коридора и през главното фоайе към група стаи, включващи средно голяма спалня със собствена тоалетна стая в съседство и една малка дневна, обзаведена отново със собствено писалище и шкаф за книги.

— Господарят нареди да приготвим тези стаи, за мистър Бенет, госпожо, но настоя да ви питам дали ги одобрявате и дали има нещо друго, което искате да бъде направено.

Лизи се беше просълзила, виждайки стаите и беше толкова впечатлена от щедростта и любезността на съпруга си, че не можа да ги скрие от мисис Ренълдс. Икономката каза кротко и с разбиране:

— Това е съвсем естествено за господаря, госпожо — както ще разберете, той е изключително гостоприемен и без да пести усилия, се стреми към най-доброто за приятелите си. Той каза, че мистър Бенет е образован и начетен човек, който предпочита спокойна атмосфера, госпожо. Така че това беше подходящата стая за него, а пък е и съвсем близо до Библиотеката.

Елизабет се съгласи:

— Прав е, библиотеката е любимата стая на баща ми.

Мисис Ренълдс се усмихна.

— И мистър Дарси така каза, госпожо. Той е много прозорлив.

Елизабет си спомни за мнението на баща й за Дарси — мнение, в голяма степен подхранено от собственото й невежество и предубеденост, и от очите й бликнаха сълзи и се застичаха по страните й, но звукът от приближаващи стъпки — познатите стъпки на мистър Дарси — я накараха да се овладее.

Мисис Ренълдс се дръпна в коридора, когато Дарси влезе в стаята и виждайки Елизабет, каза:

— Ето къде си била, мила, къде ли не те търсих!

— Току-що показвах на мисис Дарси стаите, които сме приготвили за мистър Бенет, сър — обясни мисис Ренълдс и когато Дарси се обърна да й благодари, се оттегли, оставяйки ги насаме.

Той веднага попита:

— Какво ще кажеш, Лизи? Харесват ли ти?

Гореше от нетърпение да получи одобрението й — точно както миналото лято, когато се бяха срещнали за първи път в Пембърли. Но виждайки сълзите й, веднага се притесни:

— Милата ми, не си ли доволна? Пропуснали ли сме нещо?

— О, не, не, съвсем не. Толкова мило от твоя страна, че си положил всичките тези усилия! — каза тя, но щом той хвана ръцете й, се разрида и трябваше да бъде успокоена.

— Нали ти харесва? — толкова му се искаше да я направи щастлива.

— Разбира се, че ми харесва, прекрасно е. Татко ще бъде очарован от библиотеката и от тази възхитителна стая.

— Така и исках да бъде и се надявах ти също да си съгласна. Имам чувството, че баща ти е превърнал библиотеката си в убежище от несгодите на домашното ежедневие и реших, че ще се радва на подобна атмосфера и тук. Ако има нужда от компания, трябва само да слезе по стълбите и ще се озове пред голямата всекидневна.

Елизабет вече се беше окопитила и се усмихваше на старанието му да я убеди.

— Скъпи, разбира се, че ще му хареса, точно по неговия вкус е. Както знаеш, баща ми не е от най-общителните хора — обича книгите си и собствената си компания. Трябва да ти благодаря от цялото си сърце за това, че си загрижен да се чувства добре.

Вечерта Елизабет завърши писмото си до мисис Гарднър. Писа й за приготовленията, които мистър Дарси беше направил за гостуването на баща й.

„За разлика от чичо, с който, както си спомняш, Дарси се сприятели лесно още от първата им среща, с татко му беше трудно да се сближи, а ужасната история с Лидия и Уикъм само утежни положението.

Дарси, който е много грижовен брат, приема ролята си на защитник много сериозно и тъй като е изключително внимателен към малката си сестра, не можеше да разбере небрежното отношение на родителите ми към поведението на Лидия. Сега обаче толкова се е променил, така му се иска да поправи и най-малката вреда, която може да е нанесъл, че е мил и щедър до крайност. Имам чувството, че съм най-щастливото създание на света, мила лельо, кажи, познаваш ли друга като мен?“

 * * *

Мистър Бенет пристигна в Пембърли в събота сутринта, след като каретата беше изпратена да го вземе от странноприемницата в Ламбтън след закуска. Елизабет го очакваше заедно с Дарси и Кити. Тя добре съзнаваше, че това е първият път, в който баща й посещава Пембърли и първият път след сватбата, в който тя и мистър Дарси трябваше да го посрещнат заедно.

Въпреки зимния студ Пембърли изглеждаше великолепно на фона на зимното небе и Лизи се надяваше, че баща й, чийто усет към изкуството и литературата беше повлиял на собствения й вкус, ще забележи елегантността на линиите и пропорциите на красивата къща. Не остана разочарована. Още със слизането си от каретата той прегърна дъщерите си — Лизи прегърна два пъти, направи комплимент на Кити колко добре изглежда, а после се обърна към мистър Дарси, който сърдечно го поздрави и го приветства с добре дошъл в Пембърли. Мистър Бенет отвърна с искрено вълнение:

— Имате прекрасно имение, мистър Дарси — не са много местата, които успяват да не изглеждат мрачни и студени през зимата; Пембърли със сигурност е едно от тях. Паркът с тези вечно зелени дървета няма нищо общо с оголените пейзажи, които видях по пътя си насам.

На Дарси определено му стана приятно и след като покани госта си вътре, обясни, че и паркът, и градините на Пембърли са създадени с любов от покойната му майка.

Елизабет и Кити, вървящи близо зад тях, си размениха погледи и се усмихнаха. Припомниха си, че баща им беше този, който имаше отношение към оформлението на парка на Лонгборн, докато мисис Бенет не показваше никакъв интерес към него. Когато влезе вътре, мистър Бенет се обърна отново към любимата си дъщеря:

— Лизи, изглеждаш толкова добре, трябва да похваля съпруга ти. Мистър Дарси, поздравления — кълна се, че никога не съм виждал Лизи толкова лъчезарна. Семейният живот очевидно се отразява добре и на двете ви с Джейн — видях ги с Бингли, преди да напусна Лонгборн, и мога да кажа, че изглеждат чудесно.

Смутена от шеговитата забележка на баща си, Лизи се обърна към съпруга си и го подкани да не й обръща внимание, но Дарси, в духа на настроението на мистър Бенет, беше решен да се включи в играта.

— Благодаря Ви, сър, напълно съм съгласен с Вас — не съм виждал Лизи по-красива, отколкото е сега. Не мога да приема обаче, че заслугата е изцяло моя — откакто получихме Вашето писмо със съобщението, че ще ни гостувате, тя е по-щастлива от всякога.

Елизабет поруменя — най-вече от удоволствието да чуе с каква лекота и галантност съпругът й и баща й си разменяха тези любезности. И все пак в тона на Дарси имаше уважение и почит, които й доставяха истинска радост.

По-късно тя писа на Джейн:

„Не мога да ти опиша топлотата и искреността, с които мистър Дарси посрещна татко. И в разговорите, и с поведението си — във всяко едно отношение беше толкова отзивчив и толкова толерантен към татко, без каквато и да било намеса от моя страна. Говорихме си толкова много, Джейн. Ти знаеше ли, че татко е толкова загрижен за това, че децата на много фермери арендатори остават неуки? На вечеря към нас се присъединиха д-р Грантли и Джорджиана, а татко изрази гнева си, че макар Британия да «прелива от национална гордост» след войната с Наполеон, за децата на хората от народа има само посредствени и лоши училища и само синовете на богатите са привилегировани. Изненадващо д-р Грантли и мистър Дарси също се съгласиха с татко, а Дарси дори каза, че баща му някога е искал да открие училище за децата на арендаторите в Пембърли, но срещнал съпротивата на тогавашния свещеник на Кимптънската енория, който вероятно го е приел като заплаха за властта на църквата, която осигурява само неделно училище.

Замислих се за това, Джейн, и смятам да попитам Дарси дали не можем да опитаме отново, тъй като сега в Кимптън нямаме енорийски свещеник. Би било хубаво да имаме училище за децата в имението.

Мила Джейн, когато си мисля как ние сме научени да обичаме четенето, ми става много мъчно, че толкова много дечица остават напълно необразовани. Д-р Грантли изтъкна, че учените в Оксфорд са основно синове на заможни хора и всички ценят учението високо. Но много от великите ни мъже са самоуки, а за наш срам само няколко жени са образовани въобще. О, мила ми Джейн, изглежда, се увлякох, прости ми, но беше толкова вълнуващ ден. Татко е доста уморен от пътуването и се оттегли в стаята си, но се надява утре рано да се събуди бодър, защото Дарси обеща да го разходи с каретата из парка и да му покаже голяма част от околностите. Ще продължа това писмо по-късно, когато се надявам да бъда по-сигурна относно плановете ни за Лондон.

Лека нощ, мила Джейн!“

Престоят на мистър Бенет в Пембърли донесе и на него, и на дъщерите му толкова удоволствие, че надмина всичките им очаквания. За Елизабет и Кити това беше възможност да видят баща си в нова светлина. Далеч от доминиращото, натрапливо присъствие на майка им, баща им даде воля на мислите си по въпроси, скъпи на сърцето му, въпроси, за които той никога не беше правил опити да говори. Тъй като знаеше, че те не представляват интерес за жена му, мистър Бенет неоснователно беше решил, че дъщерите му също не се интересуват от тях.

Но сега в Пембърли, в компанията на Дарси и д-р Грантли, той стана много по-открит и заговори за много пеша, които го вълнуваха, за проблеми, които бяха наболели като напредващото ограждане на фермерските земи и отнемането на общинските мери или бързото и необмислено вдигане на рентите.