— Ето така, мила моя, знаех си, че скоро отново ще се усмихваш. Зная колко много ти липсваше баща ти — вече изглеждаш по-добре.

Елизабет знаеше, че е искрен, независимо от закачливата нотка в гласа му.

— Ще помоля Хобс да приготви каретата и да го посрещне, освен ако ти и Кити не искате да отидете също.

Елизабет се замисли, но реши, че предпочита да изчака баща си в Пембърли с Дарси до себе си. Каза го и по одобрителната му усмивка разбра, че това е бил правилният избор.

Чаят беше сервиран и докато другите останаха долу, Елизабет взе своята чаша и се качи на горния етаж, нетърпелива да прочете второто писмо, което беше получила, в уединението на собствената си дневна. По почерка се досети, че е от Шарлот, а пощенското клеймо беше от Хънсфорд. С радостна възбуда, още преди да го е отворила, предположи, че Шарлот със сигурност трябва да има новини от Розингс, където лейди Катрин вероятно е дала прием по Коледа, на който са присъствали и са й засвидетелствали подобаващо уважение сестрите Бингли и мистър Колинс.

След като го отвори, Елизабет го прочете бързо от край до край и после го препрочете, както беше свикнала да прави, когато искаше да се наслади на удоволствието от писмо от някой любим човек. Първите няколко параграфа съдържаха всякакви подробности, свързани с разни неща от домакинството, а после имаше новини от имението на лейди Катрин де Бърг.

Ето какво пишеше Шарлот:

„Скъпа Елайза,

Вероятно няма да се изненадаш, ако ти кажа, че бракът ти с мистър Дарси не срещна одобрението на леля му. Тя като че ли смята, че си го направила нарочно или за да се подиграеш с волята на Нейно благородие. Това беше становище, с което, изглежда, мисис Хърст и мис Каролайн Бингли явно бяха готови да се съгласят, въпреки че трябва да се каже, че мистър Хърст не желаеше да бъде замесван. Той споделяше мнението, че мистър Дарси «е хвърлил око на мис Елайза Бенет още от деня на бала в Недърфийлд», което пък хвърли всички в недоумение. Ще останеш доволна, струва ми се, да разбереш, че мистър Колинс и аз твърдо останахме настрана от каквито и да било злословия за вас и когато ми се удаде възможност, аз отбелязах пред мис Бингли, че съм сигурна, че и брат й, мистър Бингли, и неговият приятел, мистър Дарси, са смятани за изключителни късметлии, че са се оженили за две от най-красивите дами в графството“.

— О, Шарлот, обзалагам се, че никак не е останала доволна — каза си Лизи през смях, представяйки си сцената в Розингс, и забавлявайки се със смущението, което това е причинило на мис Бингли, според описанието на Шарлот.

За Елизабет беше доста трудно да бъде добронамерена към сестрите Бингли поради отношението им към Джейн миналото лято. Така и не можеше да си обясни как е възможно брат им да бъде така благороден и искрен джентълмен, при положение че е израснал заедно със сестрите си, чиято несговорчивост и абсолютно себелюбие бяха трудни за скриване. Не можа да сдържи смеха си, когато прочете за реакцията на лейди Катрин при провалените й планове да покани племенника си Джеймс Фицуилям в Розингс за Коледа.

„Нейно благородие се оказа много разочарована, когато на Бъдни вечер пристигна съобщение, че племенникът й Джеймс Фицуилям, брат на полковник Фицуилям, е задържан на север и не може да се върне в Кент за Коледа. Мистър Колинс опита да разбере защо лейди Катрин толкова държи той да бъде тук, но се оказа, че никой не знаеше.“

Припомняйки си разказа на Дарси за плановете на лейди Катрин за племенника й, Елизабет звънко се изсмя. Когато Дарси се появи, тръгнал да я издирва, Елизабет вече беше стигнала до последната страница на писмото на Шарлот:

„Основната причина, поради която ти пиша, скъпа Елайза, е за да ти кажа, че ще бъда в Лукас Лодж от началото на март до раждането на милото ми детенце през май и вероятно още месец след това. Обичните ми родители ме помолиха да остана и мистър Колинс е съгласен с мен, че ще се чувствам много по-сигурна с д-р Джоунс, който полага грижи за почти цялото ни семейство, отколкото с доктора, препоръчан ни от лейди Катрин. Отново ще кажа, че се съмнявам, че Нейно благородие е останала доволна от решението ми, но съм убедена, че трябва да направя така, както смятам за добре.“

Елизабет нададе радостен вик, сякаш да насърчи Шарлот за открито предизвикателното й поведение и тъй като Дарси стоеше и я гледаше в недоумение, тя го запозна с причината за това задоволството. Подаде му писмото, след като беше прочела и последния параграф, в който приятелката й изразяваше желание Лизи непременно да й отиде на гости, когато дойде в Лонгборн. Елизабет знаеше за състоянието на мисис Колинс, защото беше чула за него на собствената си сватба през октомври, но сега към радостта й се прибави новината, че Шарлот ще си идва в Лукас Лодж, при това вероятно без досадния си съпруг, така че срещата им щеше да бъде истинско удоволствие.

— Ще бъде почти както навремето — каза тя, а мистър Дарси, който винаги беше хранил добри чувства към кротката, чувствителна и изстрадала Шарлот, се съгласи.

И двамата се посмяха на новините от Розингс, особено на забележката на мистър Хърст по отношение на Дарси и Елизабет и на разказа на Шарлот за раздразнението на лейди Катрин от това, че племенникът й не е дошъл.

— Не може да не е разбрала за годежа му с Розамънд — каза Дарси, добавяйки, че се радва, че не е в Розингс, за да бъде свидетел на реакцията й.

Виждайки го в това изключително ведро настроение, Елизабет настоятелно го помоли да отидат по-рано при сестра й в Недърфийлд, за да може да се види и с Шарлот през това време. Не беше трудно да изтръгне обещание, че когато баща й си тръгне за вкъщи след четири седмици, всички ще заминат заедно и вероятно ще минат през Лондон. В допълнение той и запозна със своите планове:

— Знам колко много значи това за теб, мила каза, — и вече съм организирал престоя ни в Лондон, вероятно за четири дни. Чаках само пристигането на мистър Бенет, за да разбера дали той би желал да се присъедини към нас, или би предпочел да остане тук с д-р Грантли и Кити. След като разберем неговите предпочитания, можеш да правиш каквито си поискаш уговорки и мисис Гарднър за това как ще прекарваш дните си, докато аз и мистър Гарднър се занимаваме с нашите търговски дела. Освен това чичо ти се е сдобил с билети за Операта и трябва да потвърдим намеренията си възможно най-скоро.

Елизабет беше много щастлива. Хвърли се да прегърне мистър Дарси и бурно му благодари, което едновременно го зарадва и изненада. Веднага щом решението беше взето, тя реши да пише на Джейн и на Шарлот и да им съобщи добрата новина. Колкото до мисис Гарднър, Елизабет отдавна се канеше да й пише и реши, че трябва да го направи незабавно.

Навън все още беше зима, но в сърцето й вече беше пролет. Това усещане за лекота се пренесе и в писмото й.

„Скъпа ми лельо,

Толкова съм щастлива да ти пиша с добри новини, при това с толкова много добри новини. Първо, татко пристига в събота за четири седмици, след като се е убедил, че майка ми е заминала безпроблемно за Нюкасъл, за да бъде с Лидия. Той се извинява за това, че е закъснял с идването при нас, но е уверен, че е за добро, защото така не се е наложило милата Джейн и Бингли да търпят мама две седмици преди да отпътува на север. Убедена съм, че Джейн и Бингли са изключително благодарни, въпреки че и двамата са твърде възпитани, за да го кажат.

Втората добра новина е, че получих писмо от Шарлот Лукас, която ми съобщава, че ще бъде в Лукас Лодж през следващите три месеца, докато се роди бебето й. А най-добрата новина, мила лельо, е, че се налага мистър Колинс да остане в Хънсфорд, тъй като духовните нужди на неговите енориаши и желанията (или по-скоро нарежданията) на неговата покровителки лейди Катрин са на първо място. Което означава, че когато татко се върне в Лонгборн следващия месец, ние също ще заминем. Ще мога да видя Шарлот без постоянното внимание и натрапване на съпруга й. Какъв късмет! Можеш ли да си представиш? Ще останем също така и една седмица на гости на Джейн и Бингли в Недърфийлд Парк, което аз очаквам с огромно нетърпение. Тъй като мама я няма, Мери ще остане при Джейн в Недърфийлд, докато татко и Кити се върнат. Като стана дума за Кити, тя започна да се упражнява на пианото отново и става доста добра. С удоволствие ни помага с детския хор, който напоследък се превърна в едно от постоянните ни занимания. Миналата неделя пасторът — преподобният Хю Дженкинс, който е от Уелс и сам има великолепен глас, изказа голяма благодарност на Кити за усърдния труд, който полага за хора. Тя видимо беше много доволна от специалното внимание към нея. Всички сме единодушни, че промяната у Кити е наистина нещо много хубаво.

А ето и една още по-добра новина — мистър Дарси се е погрижил да останем в Лондон за четири или пет дни. Датата още не е определена, но ще изпратим вест на чичо Гарднър веднага щом стане ясно.

Чакам с нетърпение да дойдем в Лондон през март, което пък е съвсем близо до Великден. Надявам се да отидем заедно с вас на опера, но трябва да си поръчам нов тоалет за случая. Тъй като не съм била на опера в Лондон, ще ти бъда много благодарна за всеки съвет относно това какво е подходящо за случая. Мисля, че ще трябва да си купя и нова шапка, ако ще се разхождахме заедно из Хайд Парк. Би ли ме посъветвала дали твоят шапкар може да ми предложи нещо? Сега трябва да прекъсна за малко, защото мисис Ренълдс иска да огледам стаите, които са приготвили за татко. Ще продължа довечера.“

Мисис Ренълдс придружи Елизабет до крилото, което наричаха „тихото крило“ на къщата, тъй като се намираше далеч от основните дневни и от стаите за децата. Библиотеката беше разположена в една много приятна стая, от прозорците на която се откриваше гледка почти към цялото имение, с изключение на гората зад къщата: беше изискана и впечатляваща със забележителната си колекция, подредена в поредица от великолепни стелажи. Масите за четене и удобните столове, всички разположени така, че да имат достъп до естествената светлина, идваща от прозорците, правеха стаята особено приветлива, напълно различна от онези студени и потънали в плесен помещения, които служеха за библиотеки в много от домовете, които Елизабет беше посещавала. Уверена беше, че баща й ще хареса това място. Мисис Ренълдс искаше да й покаже едно специално писалище и един стол, които мистър Дарси беше преместил в една ниша до един от прозорците с изглед към парка.