— Знам, че ще направиш всичко възможно да бъде така.

Следващата неделя времето се беше подобрило достатъчно, за да позволи на семейство Гарднър и семейство Бингли да отпътуват от Пембърли за Лондон, а от там за Недърфийлд Парк и за Лонгборн. Бингли категорично беше отказал да подлага жена си на риска да пътува в сурово време и лоши пътища. Елизабет беше много трогната от изключителната загриженост, която той показваше към сестра й.

Раздялата едновременно и с мисис Гарднър, и с Джейн беше съкрушителна в този момент Лизи осъзна, че остава сама в Пембърли. Изведнъж се почувства самотна без леля си и сестра си, независимо от любящата подкрепа на съпруга си и възхищението и привързаност на сестра му. Това я накара да предложи на Кити да остане, когато Мери си тръгне.

— Можеш да останеш и след като татко пристигне, и да се върнеш в Лонгборн с него напролет — предложи тя и беше малко изненадана от веселата готовност, с която Кити прие, като помоли само да предадат на майка й да опакова две от любимите й рокли и едно боне, които да изпрати заедно с багажа на баща им, когато тръгне за Пембърли.

Елизабет беше доволна. Наскоро с Джейн бяха обсъждали промяната, настъпила в Кити, откакто е разделена от Лидия.

— Да — беше казала Джейн, — и смятам че ако се върне в Лонгборн, мама най-вероятно ще я вземе със себе си на север в Нюкасъл, когато пътува натам през март, и всичко хубаво, което сме постигнали, ще отиде на вятъра.

— Безспорно ще стане така и съм сигурна, че няма да бъде в интерес на Кити да се влюби в човек, с какъвто биха общували Уикъм и Лидия — беше отбелязала Лизи, като, докато говореше, си мислеше, че не бива семейството им още веднъж да се изправя пред катастрофа като тази, която ги беше сполетяла благодарение на Лидия и Уикъм.

Можеше да си представи яростта на лейди Катрин де Бърг и язвителните коментари на Каролайн Бингли, което със сигурност щеше да вгорчи собствения й брак, ако такова обстоятелство изникне отново. Търпението и щедростта на Дарси биха били подложени на сурово изпитание и нито той, нито Бингли щяха да се чувстват добре, ако се опитват да оправдават друга глупост, направена от сестрите им.

За Кат също щеше да бъде далеч по-добре да завърши развитието си, влизайки в общество, далеч по-добро от онова, които заблудената й сестра можеше да й осигури в Нюкасъл. Колкото и да е странно, Кити беше стигнала до същото заключение, защото прекарваше много време с Джорджиана, упражнявайки се на пианото, помагайки й в музикалните й занимания и детския хор.

Елизабет се разрида при раздялата си с Джейн — бяха се сближили дори повече, от както се бяха омъжили, и предчувствието, че Джейн вероятно нямаше да се върне за сватбата на Розамънд Камдън и Джеймс Фицуилям по-късно тази година, много я натъжи.

Дарси забеляза колко е разстроена, и реши да успокои двете сестри с обещанието, че със сигурност ще посетят Недърфийлд скоро. След много сърдечни прегръдки и целувки, и обещания с надежда да си пишат едва ли не веднага, те заминаха, изпратени със сълзи на очи от всички, защото дори слугите се бяха привързали към прекрасната мисис Бингли. С благия си характер и внимателно отношение тя беше спечелила обичта им.

Малко след тях потегли и каретата на семейство Гарднър с мистър и мисис Гарднър, Мери и децата на Гарднър, надвесени през прозорците, изпратени със също толкова прегръдки и сълзи. Когато двете карети се изгубиха в далечината и Елизабет обърна поглед настрана, до нея беше съпругът й. Без дори да се опитва да скрие сълзите си, тя хвана ръката му и двамата влязоха заедно вътре.

Глава четвърта

Писма

През следващите месеци много писма пропътуваха разстоянията между Пембърли, Лондон, Недърфийлд Парк и Лонгборн. Изминали бяха само няколко дни и Елизабет закопня да хване писалката. В будоара й с изглед към парка тя размишляваше върху всичко, което я заобикаляше в Пембърли. Не бяха просто годините традиция и семейна истории, нито изключителните съкровища на предците на Дарси, нито присъствието на армията от прислужници и наематели, които се отнасяха към съпруга й с толкова много преданост и респект. Беше много повече от това — усещането за сигурност, заобикалящите и изтънченост и хармония доминираха над всичко и успокояваха всекидневните грижи, като създаваха стабилност. Това беше същата онази стабилност, която тя беше започнала да цени у съпруга си, с неговото непоколебимо постоянство в поведението, резултат от чувството му за достойнство и отговорност. Заедно с постоянството и нежността на взаимната им любов и уважение, това беше идеалът, за който Елизабет само беше мечтала някога.

Нямаше съмнение обаче, че обичната й сестра много й липсваше. В писмото си до нея се беше опитала да предаде мислите си с думи:

„През многото изминали часове се опитвах да си представя как най-добре да ти предам, мила ми Джейн, усещането за загуба, което чувствам след заминаването ти от Пембърли. Всяка вечер, откакто ти и любимите ми леля и чичо ни напуснахте, оставаме за кратко на масата след вечеря, после ставаме и се качваме в дневната на горния етаж и после с копнеж говорим за изпълнените със смях дни, които наскоро отминаха. О, Джейн, толкова ни липсвате и на двама ни. Дарси обеща, че скоро ще ви посетим — вероятно, когато татко се върне в Лонгборн. Няма нужда да ти казвам как копнея да те видя отново. Междувременно не бива да оставям у теб впечатление, че сме потънали в тъга и отчаяние, защото това не би било честно спрямо усилията на мистър Дарси да ангажира вниманието ми по най-разнообразни начини. Утре се надяваме времето да бъде добро, както днес, което означава само студено и сухо, вместо студено и влажно, защото сме поканени на прием в чест на дука на Уелингтън в имението на графа на Ликфийлд в Стафърдшър. Организират празненство в чест на дука, заради великолепните му постижения при Ватерло и на други места, след като сега войната е вече свършила. Семейството в Пембърли има отколешни взаимоотношения със семейство Ейсън, роднини на графовете от Ликфийлд. Мисис Ренълдс ми каза, че бащата на Дарси, който се е радвал на голяма обич и уважение, е бил близък приятел на покойния граф.

Дарси обеща, че след това ще посетим Ликфийлд, където е роден любимият ми д-р Джонсън, за да присъстваме на хоров рецитал във великолепната катедрала тим. Това е удоволствие, за което само бих могла да мечтая, миличка Джейн, и на което ще се наслаждавам двойно повече, знаейки, че Дарси ще го сподели с мен. Той има отличен усет за музиката и често помага на нас двете ни с Джорджиана в разчитането и изпълнението на някои от новите европейски произведения. Това е особено добре за мен, тъй като моите познания в областта на музиката са по-скоро познания на самоук, както знаеш, и не особено обширни. Джорджиана и д-р Грантли ще ни придружат; въпреки че не са поканени на приема, те ще посетят замъка и Хай Хаус е Стафърдшър. Д-р Грантли изключително много се интересува от църковна музика, а Джорджиана му помага с материалите от колекцията в Пембърли и той много цени интереса й към работата му.

Надявам се да ми простиш, мила ми сестрице, ако споменавам това с известна тревога, но се опасявам, че Джорджиана има опасност да се влюби в д-р Грантли. Не съм споменавала и дума за това си подозрение пред никого, освен пред теб, затова те моля и ти да не го споделяш с никого. Не ме питай дали чувствата й са споделени, скъпа Джейн, защото д-р Грантли е с една година по-възрастен от Дарси, а тази възраст и присъщата й зрялост дават възможност на човек да запазва чувствата вътре в себе си. Джорджиана — по-млада от Кити, е на такава крехка възраст, че той вероятно не би желал да я окуражава по никакъв начин. Ако съпругът ми знае нещо за това, не ми го е показал, но аз съм сигурна, че е забелязал, че са заедно по много часове всеки ден. Нека оставим това, докато се срещнем — дотогава може да има още какво да се каже, а възможно е и да няма, тъй като д-р Грантли се завръща в колежа си в Оксфорд напролет. Сега трябва да свършвам, но ще ти пиша отново, когато се върнем от Стафърдшър. Предай обичта ни на Бингли и, мила ми Джейн, умолявам те, грижи се за себе си. Винаги си в мислите ми.

Твоя с цялото си сърце, Лизи“

Когато се върнаха от Стафърдшър, Елизабет намери две писма да я чакат. Първото, от баща й, тя очакваше от известно време, тъй като мистър Бенет беше приел поканата на Дарси да посети Пембърли през новата година. Елизабет беше много щастлива да прочете, че най-накрая той идва, след като се беше уверил, че мисис Бенет е заминала безпрепятствено за Нюкасъл. Той молеше Елизабет да каже на съпруга си, че пощенската кола ще пристигне в Ламбтън в събота сутринта, тъй като Дарси беше предложил да изпрати карета за него.

„При все че съжалявам, че отложих визитата си в Пембърли, смятам, скъпа моя, че ще се съгласиш, че съм го направил за добро, защото, изчаквайки майка ти да замине за Нюкасъл с камериерката си, съм спестил на сестра ти Джейн старанията да забавлява и майка ти, и Мери в продължение на няколко седмици. Бих се почувствал виновен, ако не бях направил това, и нямаше да се наслаждавам на престоя си при теб толкова, колкото ми се иска. Мери замина за Недърфийлд Парк, а Хил и Джон ще наглеждат Лонгборн, докато аз се възползвам от Дарбишър като цяло и от Пембърли в частност. Моля те, кажи на съпруга са, че очаквам с огромно нетърпение да се заровя в забележителната му библиотека, за която имам такива отлични отзиви.“

Елизабет изтича да намери съпруга си и да му предаде новината. Намери го в дневната да чете писмо от мистър Гарднър, който им благодареше за гостоприемството по Коледа и настояваше да помислят за пътуване до Лондон, за предпочитане преди да отидат в Недърфийлд през пролетта. Когато му подаде писмото от баща си, Елизабет беше доволна да види искреното удоволствие, с което той го прочете. Сетне, обръщайки се към нея, каза: