Баща ѝ погледна към нея загрижено.

– Не си му казала?

– Не съм имала възможност.

Той кимна и върна погледа си на Дрейвън.

– Този, който носеше туниката ти, беше Найлс. А мъжът, в който заби кинжала си, бе братовчед му, Тийодор.

Дрейвън местеше погледа си между тях.

– Но защо?

– Според Джоан, той се оженил за нея, защото е искал собствеността ми – отвърна баща ѝ. – Финансовото му положение е било такова, че се е нуждаел от цялото ми богатство и не могъл да ме изчака да умра от естествена смърт. Тъй като не е имало как да ме убие, без да бъде обесен за убийство, той измислил план, за да ни постави в противоречие, така че ти да го направиш вместо него.

Дрейвън се намръщи.

– Защо не се е оженил за богата наследница или вдовица?

– Опитал се е, но тъй като не разполага с благоразположението на короната, никога не би могъл да получи одобрението на Хенри – баща ѝ стисна зъби и тя видя мъката, изписана на лицето му. — Бях такъв глупак. Приветствах сина, който не заслужаваше доверието ми и обърнах гръб на този, който е достоен за него.

– Твърде си суров към себе си, Хю.

– Татко! – отсече той.

Дрейвън го погледна развеселено.

– Татко.

– Добро момче, сега си почивай. Внукът ми има нужда от баща си.

Емили не можа да устои и подразни Хю.

– От къде знаеш, че ще е момче?

– След като имам само дъщери смятам, че Бог ми дължи едно момче.

Тя се засмя.

Хю им пожела лека нощ и след това ги остави сами.

Тя се обърна към Дрейвън и ахна, когато почувства лекото движение в корема си.

– Какво има? — попита той.

Душата ѝ се изпълни с радост.

– Бебето мърда. Просто го почувствах за първи път.

И за още по-голямо нейно удоволствие, Дрейвън ѝ отвърна с усмивка.

Епилог

Рейвънсууд, девет години по-късно

- Емили,помощ!

Тя се втурна в двора, водена от неистовия вик на Дрейвън. Емили спря, при гледката, която се разкри пред погледа ѝ. Съпругът ѝ бе заобиколен от четири момчета, които го налагаха с дървени мечове, докато друго висеше на левия му крак, а още едно се провисваше несигурно около шията му.

Тя се засмя.

– Това е по твоя собствена вина.

– И защо?

– От шест деца, не можа ли да ми дариш една-единствена дъщеря?

Дрейвън се засмя, а през това време Джейс се покатери нагоре по гърба му и уви тънката си ръчичка около главата на баща си, като я сложи над очите му.

– Мамо – извика шестгодишният Кристофър, потрепвайки с крак. – Не трябва да караш дракона да се смее. Това го прави по-малко свиреп.

– По-малко свиреп? – попита той, докато внимателно премяташе Джейс през глава и го остави да стъпи на крачетата си, а след това сграбчи Кристофър в ръцете си и започна да го гъделичка. – Ще ти дам аз на теб един свиреп дракон, дявол такъв.

Емили поклати глава, развеселена от играта им. Най-големият им син Хенри вдигна поглед и извика на братята си:

– Вижте, дядо е тук с братовчеда Хари!

Тя се обърна и видя баща си да влиза в двора със сина на Джоан до него. Емили така и не спря да се удивлява от това, колко много Хари приличаше на Джоан, със сините си очи и руса коса, докато нито едно от нейните момчета, не бе взело никоя от чертите ѝ, с изключение на Кристофър, който имаше нейните зелени очи.

Но всички те бяха гордост и радост за баща ѝ. И въпреки страха, който някога изпитваше за безопасността на дъщерите си, той обичаше внуците си и особено единствената си внучка, с която Джоан го беше дарила преди три години, след като се бе омъжила за шотландски благородник.

Въпреки че вече не виждаха Джоан много често, Хари, който бе обучаван от баща ѝ, беше почти постоянно допълнение към тяхното домакинство.

Преди да успее дори да мигне, синовете ѝ атакуваха яростно двамата новодошли със същата мощ, която бяха използвали и върху баща си. Скачаха нагоре-надолу покрай тях и ги прегръщаха, като говореха едновременно и правеха разбирането на това, което казваше всеки един от тях, напълно невъзможно.

Дрейвън подсвирна силно.

Те утихнаха.

– Добре, момчета – каза Дрейвън. – Пощадете дядо си или той няма да ви заведе на лов.

– Съжаляваме – казаха те, почти едновременно.

– Добре – каза Хю с усмивка. – Готови ли сте?

–Да.

– Тогава, нека да тръгваме. Видях перфектна кошута точно до хълма.

Когато те тръгнаха, Емили прегърна Дрейвън и обви ръцете си около кръста му.

– Слушай – прошепна тя. – Чуваш ли това?

Дрейвън се намръщи.

- Кое?

– Тишината – каза тя с нисък глас. – Не е ли зловещо?

Той покри рамото ѝ с ръката си.

– Наистина. Не мога да си спомня последния път, когато чух такова нещо.

– Е, кажете ми, милорд – започна тя, когато тръгнаха ръка за ръка към главната кула. – Какво ще правим този следобед, без децата наоколо?

Той обмисли възможностите.

– Бихме могли да направим опит за дъщеря. Вярвам, че може би все още има пози в онази твоя книга, които не сме пробвали.., поне десет пъти.

Емили се засмя.

– Знаеш ли, това ми напомня за една шега.

Той завъртя очи.

– Не още една.

– Да. Знаеш ли онази за краля и неговия рицар?

– Не – каза той, с въздишка на примирение.

– Те имали спор по въпроса за спането с леки жени. Царят погледнал рицаря и казал: „По мое мнение, да си легнеш с проститутка, е петдесет процента удоволствие и петдесет процента работа." Рицарят отговорил: „Ваше Величество, простете ми, но аз почтително не мога да се съглася. По мое мнение, е седемдесет процента работа и тридесет удоволствие." Спорили с часове, но не могли да стигнат до съгласие. Най-накрая рицарят се обърнал към своя оръженосец и го помолил да уреди въпроса. Той се обадил и казал: „Милорд и Ваше Величество, по мое мнение трябва да е сто процента удоволствие, тъй като, ако бе замесена някаква работа, то Негова светлост щеше да ме накара да я свърша вместо него."

Дрейвън се засмя.

– От къде чу това?

– От най-големия ви син, милорд. Изглежда брат ви го е просветил при последното си посещение.

Дрейвън се намръщи.

– Трябва да си поприказвам със Саймън относно това, на което ги учи. Но ела, девойче – каза той и лицето му незабавно се смекчи, когато погледна надолу към нея. – Нека се уверя сам, колко удоволствие има в извършената работа.

– Да, милорд, категорично мисля, че трябва да опитаме да се отървем от някои излишни килограми.

– Излишни килограми? – попита той обиден.

– Да. Вярвам, че Кристофър ги нарича твоите драконови рога.

Дрейвън изсумтя.

– Ще ти покажа моя драконов рог, момиче.

Емили прехапа устни и го погледна жадно.

– И аз с удоволствие ще се възползвам от него, рицарю.

КРАЙ

Повече информация за предстоящите ни заглавия можете да откриете на нашата интернет страница:

Кинли МакГрегър Господар на желанието

КНИГА ПЪРВА

от поредицата „Братството на меча"

Редактор Яна Иванова

Коректор Галя Иванова

Американска, първо издание Формат: 70/100/32

Предпечатна подготовка „Тиара Букс" Печат "Мултипринт" ООД


notes

Бележки

1

Кралят говори за себе си, използвайки местоимението „ние". Употребата на множествено число за позоваване на един човек, е била типична за лицата на висок пост - като монарх, епископ или папа. Нарича се още „кралско местоимеиие" (the royal „we" – от англйски език) и се използва за обозначаване на превъзходството, властта и достойнството на лицето, което говори или пише. - Б. пр.

2

Крал на Англия от 1135 г. до смъртта му през 1154 г., чието управление е съпроводено от продължителни вътрешни междуособици. - Б. пр.

3

Официален британски пост, създаден от Уилям Завоевателя през 1066 година. Кралският защитник представлява краля (или кралицата) и предизвиква на бой по време на коронацията му всеки, който оспорва правото на новия монарх да управлява като такъв. Той защитава правото на краля и действа от негово име. - Б.пр.

4

Капак или калъф, който се прикрепя към предната част на чатала на мъжките панталони и обикновено акцентира гениталната област. Тя се затваря от низ връзки, копчета или по друг- начин. Това е важен елемент от Европейското облекло през 15-ти и 16-ти век и все още се използва в модерната епоха за костюми на рок и метъл музиканти. - Б. пр.

5

В гръцката митология Приап, син на Хермес и Афродита, е Бог на плодородието, покровител на добитъка, овощните растения, градините и мъжките гениталии. Той е изобразяван с огромни размери на пениса си и в състояние на постоянна ерекция. - Б. пр.

6

Амброзия (от гръцки ἀμϐροσία) - според древногръцката митология, е твърд или течен материал, използван от боговете за храна. Смята се, че тя им дарява безсмъртие. - Б. пр.

7

Странстващ поет и певец в средновековието. - Б. пр.

8

Храстовидно растение с множество пъстри цветове, които имат много нежен и приятен аромат. Нарича се още лоницера. - Б. пр.

9

Марс е римски бог на войната, син на Юпитер и Юнона, който първоначално бил бог на плодородието и добитъка, но в последствие станал бог на войната и битките. - Б. пр.