Annotation

Красивата лейди Емили мечтае за трепета от любовта и радостите на брака. Тя е разтърсена от внезапната среща с мистериозния непознат, който пристига в замъка на баща й, за да я отведе със себе си. Възможно ли е в лицето на този спиращ дъха мъж да открие любовта, за която така копнее? Дрейвън дьо Мантагю, графът на Рейвънсууд идва да вземе лейди Емили... но не като своя любима, а за да подсигури мира между два враждуващи рода.

Дрейвън никога не би влязъл в дома на най-големия си враг, ако самият крал Хенри не бе наредил той да се грижи за лейди Емили в продължение на една година, като знак за скрепяването на мира между него и баща й. Пред младата жена съществуват две възможности - да се примири със съдбата си или да спечели сърцето на бащиния си враг. Какво ще й коства да покори гордия воин и да го превърне във всеотдаен и пламенен любим?

Но Дрейвън е изправен пред още по-голямо предизвикателство, когато се оказва изкушен от изящната красота на девойката, която е приел в дома си. Ще успее ли да удържи клетвения си обет и да устои на необузданата жажда, която изпитва към нея или топлината на страстта й ще изгори до основи стените, с които е обградил сърцето си?

ГОСПОДАР НА ЖЕЛАНИЕТО

за книгата

Пролог

Глава 1

Глава 2

Глава 3

Глава 4

Глава 5

Глава 6

Глава 7

Глава 8

Глава 9

Глава 10

Глава 11

Глава 12

Глава 13

Глава 14

Глава 15

Глава 16

Глава 17

Глава 18

Глава 19

Епилог

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

ГОСПОДАР НА ЖЕЛАНИЕТО

Кинли МакГрегър

за книгата

Братството на меча

КНИГА ПЪРВА

Превод Димитрия Петрова

ТИАРА БУКС София

Kinley MacGregor MASTER OF DESIRE

Copyright © 2010* by Sherrilyn Kenycm

Published by arrangement with HarperCollins Publishers, Inc. All rights reserved

© Димитрия Петрова, превод от английски, 2012

© Милена Цветанова, оформление на корица, 2012

© Яна Иванова, редактор, 2012

 © Тиара Букс, 2012

ISBN: 978-454-2969-05-1

„Господар на желанието" доказва за пореден път, че хуморът и страстта са запазена марка на всяка книга на Кинли МакГрегър. "

Кристина Дод

„Гореща, духовита и прекрасна история! Кинли МакГрегър е създала вълшебна приказка. "

Стефани Лоурънс

„Господар на желанието " е перфектно съчетание от страст, описателност, нежност и хумор. Всяка страница е удоволствие! Остроумната и талантлива Кинли МакГрегър се изстреля на върха на списъка ми с книги, които трябва да прочета!

Тереза Медейрос

„Обожавам книгите на Кинли МакГрегър! Те преливат от смях и любов. „Господар на желанието" е най-любимата ми нейна книга!"

Кати Максуел

Пролог

Той е самият дявол!

 Дрейвън дьо Монтагю, четвъртият граф на Рейвънсууд, изсумтя силно от увереността в гласа на Хю, докато стояха пред трона на крал Хенри II, а брат му и един от мъжете на Хю бяха на няколко крачки зад тях. Това бе твърдение, което беше чувал много пъти, повече отколкото можеше да преброи.

Дрейвън се усмихна иронично и бързо се съгласи.

– Роден в ада и закърмен от демон. Никога не съм твърдял друго. – Все пак, говореха за репутацията му. А в тези объркани или неспокойни земи, Дрейвън бе безспорен победител.

Двамата стражи, които стояха неподвижни като статуи, пазеха трона, на който седеше кралят. Облечен в цвят на черна черница, със златна корона, която блестеше от светлината на факлите, Хенри изобщо не изглеждаше доволен, докато местеше погледа си между двамата благородници. Въпреки че Дрейвън бе пролял кръвта си и щеше да продължава да го прави, за да защити престола на Хенри, той знаеше границите на толерантността на своя владетел, а в този момент, те бяха стигнали до краен предел.

Хю небрежно се приближи към трона на Хенри.

– Искам да остави на мира земите ми. Ваше Величество. Със сигурност има достатъчно такива, за да се укроти и остави на спокойствие Уоруик.

Хенри Плангагенет не бе човек, към който можеш да се приближиш необмислено. Той бе мъж, изграден от непоколебимост и кураж, който имаше много общо с Дрейвън, но въпреки това, мъж, който му беше задължен.

По лицето на Хенри се четеше дяволска ярост.

След миг– на здрав разум, Хю пристъпи назад и сведе поглед към каменния под.

Хенри погледна към Дрейвън и въздъхна.

– Не разбираме как е започнал този конфликт. Дрейвън, ти казваш, че той те е нападнал, а Хю, ти твърдиш, че той е атакувал теб и нито един от двама ви не иска да признае кой е предизвикал конфликта. Това ни напомня за две невъзпитани деца, които се карат помежду си за играчка и твърдят едновременно, че това не е справедливо. Специално от теб очаквахме повече, Дрейвън[1].

Рейвънсууд даде всичко от себе си, за да прикрие гнева, който бушуваше в него. Бе служил вярно на Хенри през повече от половината си живот. И въпреки това, не бе глупак или нечия пионка, и не отговаряше пред никого, освен пред себе си. Хенри знаеше това много отдавна и именно то правеше Дрейвън толкова ценен съюзник за него. Съюзът им бе изкован в битки и с кръв.

Гневът му се разпали и Дрейвън се осмели да срещне погледа на краля като равен.

- Както добре Ви е известно, господарю, аз няма да треперя от страх, нито ще сведа глава пред някой, който напада селяните ми и опустошава посевите ми. Ако Хю иска война, тогава за Бога, със сигурност аз съм този, който ще му я осигури.

Хенри погледна нагоре, сякаш търсеше помощ от светците.

– Вече се изморихме от битките между нашите лордове. Осъзнаваме, че по време на управлението на Стивън2] , бяха разпуснати, но това време отмина. Вече аз, Хенри, управлявам тази земя и в нея ще цари мир – той погледна право към Дрейвън. – Ясно ли е?

- Да, господарю.

След това Хенри погледна към Хю, който все още разглеждаше пода пред краката си.

– А на теб?

– Да, Ваше Величество. Суровите черти на лицето на Хенри се отпуснаха леко.

– Това е добре. Но тъй като не сме толкова глупави, трябва да подсигурим сделката по-дълготрайно, не можем да оставим мишките да танцуват, докато котката я няма.

В гърлото на Дрейвън се настани тревожно чувство на страх. Познаваше Хенри достатъчно добре, за да разбере, че това, което щеше да последва, няма да му хареса.

Кралят продължи:

– Тъй като никой от вас не иска да признае, че е нападнал първи, ще се осланяме на мъдростта на Соломон. Ако и двамата притежавате нещо, което е скъпо на другия, вероятно ще премислите, преди да предизвикате нови нападения.

– Ваше Величество? – попита Хю, в гласът му се усещаше тревога.

Хенри почеса кестенявата си брада.

– Имаш дъщеря, нали Хю?

– Да, Ваше Величество, три останаха живи.

Хенри кимна, след това погледна към Дрейвън, който нагло посрещна погледа му.

– А ти Дрейвън?

– Имам брат пройдоха, от когото се опитвам да се отърва с години.

Същият този брат изсумтя възмутено на десетина крачки от него, но мъдро запази мълчание в присъствието на краля.

Озадачен, Хенри се замисли по въпроса.

– Кажи ни, Саймън – обърна се той към по-малкия брат на Дрейвън. – Кое е най-скъпото нещо на тази земя за брат ти?

Дрейвън се обърна леко, за да види как брат му се гърчи под погледа на краля. Саймън проговори със сведена глава.

– Истината е, Ваше Величество, че той цени само честта си. Би умрял, за да я защити.

– Да – каза Хенри замислено. – Виждали сме докъде би стигнал той, за да удържи на думата си. Добре тогава, искаме Дрейвън да се закълне в честта си, че няма да напада или безпокои Хю, а той от своя страна, ще даде една от дъщерите си като залог за доброто си поведение.

– Какво?! – Хю извика толкова силно, че Дрейвън почти помисли, че гредите ще се срутят върху тях. – Не може да говорите сериозно.

Хенри погледна яростно към Хю.

– Сър, самозабравяте се. Говорите срещу вашия крал и предавате земята, върху която стъпвате.

Лицето на Хю стана по-алено и от тъмночервената туника, която Дрейвън носеше върху ризницата си.

– Ваше Величество, умолявам Ви, не искайте това от мен. Дъщерите ми са крехки създания, не са свикнали да се справят с трудности и да общуват с мъже. Най-голямата ще се омъжва след няколко седмици, а другата е монахиня, дала обет в „Св. Анна". Със сигурност не бихте изискали да пристъпят клетвите си, за да бъдат държани като заложници за неопределено време?

– Споменахте трета дъщеря?

На дългото изпито лице на Хю се изписа истински ужас.

– Ваше Величество, Емили е най-деликатната от дъщерите ми. Тя се плаши и от най-малкото. Само час с Рейвънсууд и тя ще умре от страх. Умолявам Ви, не искайте това!

Хенри присви очи.

– Иска ни се да ни бяхте оставили друг избор. Но вместо това ни отегчихте с неспирни оплаквания и обвинения от лордовете ни. Нещо повече, утре сутрин ще пътуваме до Хексам, за да разрешим още един въпрос между двама барони, които изглежда не могат да се грижат за земите си. Всичко, което искаме, е мир! – извика Хенри.

Погледът на краля стана по-остър.

– Хю, ти си този, който искаше да се намесим по този въпрос. Това е нашето решение, така че нека бъде сторено и горко на безразсъдния човечец, който пристъпи думата ни.