Ели пребледня.

— Джеси? Всичко е наред. Чухме какво се е случило. Миналата нощ бяхме изключили телефона и сутринта спахме до късно.

— На теб имам доверие. — После огледа съпруга й. — На теб също, тъй като си с нея.

Очите на другата жена се разшириха при вида на пистолета в ръката й. Тя прехапа устни и леко пристъпи напред.

— Добре ли си?

Половинката на водача на Видовете поклати глава.

Тогава съпругата на Фюри вдигна ръка и й подаде термочаша.

— Нося малко кафе. Защо не го изпиеш? Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от нещо топло.

— Благодаря. Да, жадна съм. — Поколеба се, но протегна ръка.

— Не иска да приеме от нас нищо за пиене и ядене — каза тихо Тайгър. — Бои се, че ще я упоим.

Ели й даде чашата.

— Няма да го направят. Всички сме на ваша страна. Онова, което се е случило с двама ви е ужасно. Били са само няколко побъркани мъже, които не са осъзнавали колко са глупави. Знаеш как става това. Има ги във всяко общество.

— Благодаря. — Отпи от топлата напитка. — Знам, но не съм готова да рискувам живота му. Случилото се е по моя вина и аз няма да допусна тази грешка втори път. Той не искаше никой да знае за нас, а аз си мислех, че преувеличава. — Опита се да преглътне потеклите сълзи. — Беше прав.

— Не. — Ели поклати глава. — Ние двамата се обичаме и никой тук не го интересува, че съм изцяло човек. Не се отнасят зле с мен, Джеси. Приеха ме с отворени обятия. Онези, които са създали бъркотията, са били гнили ябълки. Бих убила и умряла, за да защитя Фюри. Разбирам защо си толкова уплашена и защо имаш пистолет. — Погледът й се сведе към него. — Би ли го оставила, докато разговаряме? Просто го сложи до теб. Тези неща ме ужасяват.

— Съжалявам. — Тя постави оръжието на бюрото до крака си.

— Няма нищо. Гладна ли си? Мога да отида до вкъщи и да приготвя закуска. Бих могла да ти донеса и още кафе.

— Ще съм ти задължена, но ги приготви ти. Трябва да хапна, за да поддържам силите си.

— Добре — кимна Ели. — Изпий това, за да мога да ти донеса още. Имам само една такава термочаша с капак. Какво искаш да хапнеш?

Джеси изпи остатъка от горещата напитка и й върна чашата.

— Нещо лесно. Без значение какво. Аз не… — Опита се да прогони петната, които се появиха пред очите й. Преглътна, усети устните си изтръпнали и езика надебелял. Помъчи се да достигне и опипа устата си, но ръцете й отказваха да се вдигнат. Значението на тези симптоми достигна до съзнанието й, но бе твърде късно. Очите й се разшириха от изумление, когато се вторачи в другата жена.

— Упоила си ме.

Ели отстъпи назад.

— Съжалявам, но си в шок и не се вслуша в гласа на разума. Двамата с Джъстис сте в безопасност. Просто…

Тайгър хвана Джеси, когато тялото й се свлече. Грабна пистолета и го подаде на Фюри. После взе младата жена в ръце, седна на бюрото и я притисна към гърдите си.

— Благодаря ти, Ели. Знам, че поисках много от теб, но предположих, че няма да приеме храна и напитки от никого другиго, защото ти също си човек и твоят любим е от Видовете. Знае, че можеш да я разбереш в нейното положение.

— Чувствам се ужасно — призна половинката на Фюри. — Тя наистина ли е убила четирима от тях?

Тайгър кимна.

— Кучият син, който ги е водил, имал нож и намушкал с него Джъстис. Когато пристигнах, тя стоеше над тялото му и го пазеше с два пистолета в ръцете. Едва не ни гръмна. Последният кучи син реши да направи отчаян опит да убие един от двамата и се хвърли през стъклото на плъзгащата се врата. Докато някой от нас успее да реагира, тази жена изстреля в него пет куршума, преди той да се стовари върху нея. Беше мъртъв много преди да разбере какво го е сполетяло.

— Тя се страхува, че е предизвикала гражданска война — информира ги Халфпринт.

Ели се извърна.

— Казала е това?

— Какво означава? — Тайни прехапа устни.

— Нещо, което никога няма да се случи тук — изръмжа Фюри. — Когато членовете на една и съща група от хора се нахвърлят един върху друг и се бият до смърт, това е гражданска война. Получава се, ако се разделят на две части и се борят за надмощие.

— Това никога няма да се случи — съгласи се Брийз. — Имаме достатъчно идиоти, с които да се бием, за да се унищожаваме един друг.

Из стаята прозвуча нечий смях, но Тайгър остана сериозен.

— Погрижихме се за всички от съоръжение номер пет — тук и в Резервата — изръмжа той. — Джеси не им вярва и аз трябва да се съглася с нея. Не можем да бъдем сигурни с какво им се е налагало да се справят в Колорадо. Вероятно някои от тях ще нападнат отново.

— Искаш ли да я оставиш? — Ели погледна към жената в скута му.

— Ще я сложа в леглото при Джъстис, когато лекарят разреши. Той ще я иска до себе си, и аз трябва да съм сигурен, че тя е близо до него.

— Налага се да поговорим с всеки един от новите — обади се Фюри. — Неприятно ми е да го кажа, но ако те не могат да бъдат част от нас, то аз не ги искам наоколо.

— Фюри! — ахна съпругата му. — Да не искаш да кажеш, че трябва да ги убием?

— Заявих, че не ги искам наоколо. Може би трябва да задържим надалеч опасните, докато се вразумят.

— Лидерът ни ще реши. Засега — Тайгър погледна надолу към спящата жена — ги държим поотделно и ги разпитваме. Мои служители разговарят с всеки един от тях, за да разберем какво мислят. Но основната ми тревога е Джеси. Или ще се оправи, или ще застреля всеки, който се осмели да приближи до Джъстис, ако тя му няма доверие. — Неочаквано се ухили. — Хей, тя може да стреля по репортерите. Това е добра идея.

— Не се радвай — засмя се Фюри. — Знам, колко ще е хубаво, ако това стане, но тогава той ще побеснее, че половинката му е заключена на затвора.

— Казва се в затвора. И да, би било лошо за нея да бъде изпратена там. Разбира се, като негова съпруга, тя е Вид и не могат да я арестуват, тъй като техните закони не важат тук.

— Не си го и помисляй — Ели посочи с пръст към Тайгър, — и изтрий тази усмивка от лицето си. Не можеш да я изпратиш след тях, независимо колко мразиш тези лешояди. Някой обади ли се на баща й? Може би той ще й помогне да се осъзнае и да разбере, че нещата не са толкова зле, колкото си мисли.

— Никакви хора — заяви той. — Представи си как ще прозвучи, ако всичко това излезе наяве. Готвим се за кампанията „ние сме по-добри хора“ и изведнъж имаме петима мъртви Видове убийци. Би било катастрофа.

— Истински кошмар за всички — съгласи се Фюри. — Няма да се обаждаме на баща й.

Вратата на болничната стая се отвори и от там излезе медицинската сестра Пол.

— Той се справя чудесно. — Погледна към спящата жена в ръцете на Тайгър. — Съжалявам — прошепна. — Не знаех, че е заспала. Джъстис се възстановява и трябва да се събуди скоро.

— Добре. — Младият мъж скочи от бюрото. — Тогава да влезем в стаята и ще я сложа до него.

— Не можеш да я сложиш в леглото му. — Пол поклати глава.

— Така ли? — повдигна вежди офицерът. — Спри ме, ако можеш — и мина покрай него.

Тайгър внимателно положи човешката жена в леглото до Джъстис. Наблюдаваше как и двамата спят. Изпълни го чиста ярост. Най-добрият му приятел и неговата половинка можеха да бъдат убити. Погледът му се спря върху Джеси и гневът му се смекчи. Тя беше силна и обичаше лидера им. Неговият другар се бе справил добре с избора си на партньорка. Отдръпна се от леглото, за да ги остави на спокойствие и се върна да седне върху бюрото.

Глава 22

Джъстис се събуди и мигновено осъзна три неща. Джеси спеше до него, той изпитваше болка и Тайгър седеше на стол до леглото му, наблюдавайки го мълчаливо и мрачно. Значи беше оцелял при нападението, щом се намираше в медицинския център.

— Колко зле са нараняванията ми и хванахте ли петия мъж?

— Джеси го уби. Ти претърпя операция, но ще се оправиш за няколко дни. Доктор Трейдмонд ти дава лекарства, които ще ти помогнат да се възстановиш по-бързо. Ако се чувстваш малко по-агресивен, това е причината. Моля те, контролирай се.

Той извърна глава към половинката си и я огледа. Тя лежеше свита на една страна, с лице към него. Едната му ръка бе под главата й, а другата — обвита около тялото й. Не виждаше синини по деликатните й черти и това, че не е наранена, го успокои. Почувства облекчение. Погледът му се премести обратно към приятеля му.

— Откога спи?

— Не е заспала. — Видът се поколеба. — Не се сърди, мога да обясня. Упоена е. Нямахме друг избор.

— Защо? — изръмжа тихо Джъстис. — Нима е пострадала и трябва да почива, за да се възстанови?

— Добре е, с изключение на факта, че ти си й дал два заредени пистолета, с които стоеше пред тази стая и заплашваше да убие всеки, освен Брийз и мен, който приближи на по-малко от три метра от вратата ти. И щеше да го направи. Тя заяви, че на мен вярва, защото ти ми имаш доверие, а на Брийз — защото й е приятелка.

— Не знае на кого да се довери, след като мъже от нашите нахлуха в дома ни. — Усмихна се. — Пренебрегна заповедта ми да остане в банята и ми спаси живота. Тя е войнствена, Тайгър. Трябваше да я видиш.