— Видях я. Когато пристигнахме, я намерихме застанала покровителствено над теб с два пистолета в ръце. Беше ги насочила право към мен — късметлия съм, че сега съм тук. Петият мъж се бе скрил зад плъзгащата врата на кабинета ти. Сигурно, когато пристигнахме, е осъзнал, че има една последна възможност да ви убие. Хвърли се през стъклото. Джеси се обърна и стреля по него с двете оръжия. Не пропусна нито веднъж. Нападателят беше мъртъв, преди изобщо да докосне някой от вас. Тя реагира по-бързо — дори от мен. Наложи се да я упоим, приятелю. Беше в шок и е казала на Халфпринт и Тайни, че ще настане гражданска война. Готова е да убие всеки от нас, тъй като смята, че ще предадем лоялността си към теб. Изцяло е в твоя защита.

Джъстис се усмихна и ръката му около нея се стегна.

— Тя е перфектната половинка.

— И аз бих казал, че е така. — Тайгър се засмя. — Напомни ми никога да не те ядосвам. Тя ще ме нарани.

— Ще й обясня как стоят нещата, когато мине действието на приспивателното. — Направи пауза. — Трябва да проверим новите, за да сме сигурни, че нито един от тях няма да посегне на Джеси или мен. Няма да позволя това да се случи.

— Помислил съм вече затова. Наредих всички новоосвободени, включително и жените, да бъдат задържани за разпит. Офицерите ни разговарят с всеки един, за да разберем дали ще имаме още проблеми. — Той замълча. — Ще се справим с тях, ако се окаже, че има и други, които мразят хората достатъчно, за да се обърнат срещу народа си. Няма да им позволим да застрашат всички нас, ако са неуравновесени.

— Знам — въздъхна водачът на Видовете. — Някога мислил ли си, че ще обсъждаме това?

— Никога. Но се налага да го направим.

— Да.

— Съветът е в чакалнята. Те помолиха да им дадеш разрешение да поемат задълженията ти, докато се лекуваш. А също и да ти кажа, че ако се нуждаеш от известно време — погледът на Тайгър се насочи към Джеси, — за да успокоиш жена си, то може да си вземеш толкова свободни седмици, колкото са ти необходими. — Изведнъж усмивка озари лицето му. — Всеки се надява да скриеш от нея оръжията си за в бъдеще.

— Тя може да ги запази, след като разбере, че онова няма да се повтори. — Внезапно се засмя, заболя го и той изстена. — Ще се чувствам в по-голяма безопасност през нощта, като знам, че тя има достъп до оръжие и може да ме защити. Но ще ги крия, когато я ядосам.

— Трябва ли да кажа на всички каква е причината, поради която няма да й вземеш пистолетите? Те няма да разберат, че се шегуваш и ще повярват.

— Не. — Засмя се. — Просто им кажи, че ще си помисля. — Усмивката му изведнъж помръкна. Погледна към жената до себе си, след това пак към Тайгър. — Тя каза ли нещо за мен?

— Много се тревожеше и се разплака, когато си мислехме, че няма да оживееш.

— Имах предвид за това как разкъсах първия нападател, нахлул в спалнята ни. Дали е била ужасена? Разстроена? Отвратена? Не исках да вижда тази ми страна никога.

— Не е споменала нито дума, но аз видях тялото. Тя мина през кръвта му и сигурно е разбрала как си го убил. Беше очевидно. Още ли не си й обяснил, че ние не използваме оръжие един срещу друг? Че такъв е нашият начин на защита? Нима не си й казал, че ако нашите мъже се бият, за да защитят половинките си, единственият изход е смърт?

— Никога не съм й го обяснявал достатъчно ясно и с подробности.

— Боиш се, че няма да е в състояние да те погледне и да не си спомни ли? Сигурен съм, че все още те обича.

— Притеснявам се да не се страхува от мен.

— Ти си й мъж, Джъстис. Нейната половинка. Беше изпочупил леглото си в Резервата с някаква жена. Тя е била, нали? Джеси беше там онази нощ и трябваше да напусне внезапно, заради работата си. Тогава аз дадох разрешение на хеликоптера им да се приземи, за да я вземе, по време на пресконференцията с репортерите пред портата. Трябваше да се сетя и да навържа нещата, но си мислех, че жената е от нашите.

— Редно беше да ти кажа, но знам как реагираш, когато става въпрос за връзка между нашите мъже и човешки жени. Щеше да се разтревожиш. Тя е всичко, което съм искал, и след като за първи път я докоснах, бе всичко, за което можех да мисля.

— Ако това я притеснява, ще го превъзмогне, Джъстис. Вече те познава. Знае го и въпреки всичко е в леглото ти. Вярва ти, че никога няма да й навредиш. Убила е, за да те защити и седна там, отвън пред врата, с насочени пистолети към членовете на Съвета. — Тайгър се разсмя. — Мислеше си, че те пази.

— Не го е направила — изстена Джъстис.

— И още как. Те се забавляваха, но останаха на три метра от вратата. Е, с изключение на Браун. Той се приближи повече. Знаеш как обича да предизвиква.

— Какво стана?

— Тя насочи единия от пистолетите си към предницата на дънките му и заяви, че ако не иска да го кастрира, трябва да се отдръпне назад. И той отстъпи.

— Иска ми се да можех да го видя — засмя се Норт.

— Аз го видях и ще се смея всеки път, щом си го спомня. — Ухили се и офицерът. — Та… като споменахме Браун, членовете на Съвета разбраха, че все още не си избрал кой да заеме освободеното от Джеси място в работната група, освен това знаеха, че си имал насрочена среща за тази сутрин с Тим. Нашият човек се срещна с него, вместо теб, и замина доброволец в екипа. Тръгна преди половин час.

— С работната група? — Водачът на Видовете се напрегна.

— Няма ли да бъдат възхитени? — Усмивка разтегна устните на приятеля му.

— Трябвало е да го спреш.

— Ти си този, който се съгласи, че те могат да вземат решения вместо теб и да поемат част от отговорностите ти.

Джъстис се отпусна и се усмихна.

— Иска ми се да го видя как се спогажда с хората. Какъв кошмар. Той щеше да бъде последният ми избор. Мислех си за Флейм, перфектен е за там, тъй като с удоволствие прекарва времето си с човешки същества.

— Да — прихна Тайгър. — Съгласен съм, но вместо това получиха Браун. Горкият Тим.

Изведнъж Джеси се размърда в леглото. Любимият й се обърна към нея, пренебрегвайки веднага другаря си. Клепачите й трепнаха и се отвориха. Той й се усмихна и взе лицето й в шепи.

— Здравей, Джеси. — В отговор на лицето й грейна усмивка, но спомените се върнаха и очите й се разшириха от тревога. Опита да се изтегли нагоре в леглото, но Джъстис я задържа легнала, стягайки хватката си около нея. — Всичко свърши. Ние сме в безопасност. Успокой се, скъпа.

Младата жена обиколи с поглед стаята и забеляза другия мъж. Втренчи се в него.

— Накарал си Ели да ми даде приспивателно?

— Виновен съм. Ти не слушаше никой, затова си помислих, че ще чуеш Джъстис. — Изправи се и излезе от стаята.

— Наредил е да ме упоят. — Беше бясна.

— Сигурно се е боял, че съпругата ми ще го убие — Ухили се. — Гордея се с теб, но… — Усмивката му изчезна. — … ще си платиш за неподчинението. Трябваше да останеш в банята.

— Спасих ти задника.

— Знам. Благодаря ти. Но въпреки това трябва да бъдеш наказана и реших, че най-добрият начин е, като ти преподам един урок.

— Ти сериозно ли? — ядоса се тя. — Спасих ти живота, Джъстис. Само защото съм човек, не означава, че трябва да се крия в банята. Никога не би поискал подобно нещо от вашите жени. Ти…

Мъжът я целуна. Джеси изпъшка в устата му, щастлива да усети устните му върху своите, развълнувана, че се чувства достатъчно добре, за да го направи. Ръцете й посегнаха към гърдите му, за да се увери, че сърцето му бие силно. Той се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Ще изслушаш ли поне какъв вид наказание ще получиш, преди да започнеш да крещиш?

— Чудесно. Давай и аз ще ти кажа дали става или не.

Очите му се присвиха и от гърлото му се изтръгна ръмжене.

— Ще те изпратя в Резервата. Реших, че най-добрият начин да се научиш да ме слушаш, е като те оставя там най-малко за две седмици.

— Отпращаш ме? — Беше слисана и наранена. — Но…

— Не съм свършил. — Усмихна се. — Лично ще ти давам много заповеди и ти ще се научиш да изпълняваш всяка една. — Придърпа я по-близо до себе си. — Ще поискам да си свалиш дрехите и да се качиш в леглото заедно с мен. Мислиш ли, че това е подходящо наказание?

— Бях много лоша. — Изкиска се тя.

— Да, и трябва да се научиш да изпълняваш заповеди. — Устните му докоснаха нейните. — Да започнем ли още сега?

Погледът й се стрелна надолу към превръзката на бедрото му.

— Ранен си.

— Аз съм жив и ти си в прегръдките ми. Винаги ще те желая.

Внезапно Джеси се усмихна.

— Всички онези движения са противопоказни за теб. Знаеш ли какво означава това? — Той повдигна вежда. — Че аз трябва да свърша цялата работа. — Бутна го да легне по гръб. — Лежи си и ме остави аз да се погрижа.

Мъжът изръмжа, но остана легнал. Джеси приседна и се наведе над него. Езикът й обиколи зърното му, след което го засмука в устата си. Пръстите на Джъстис се заровиха в косата й, от гърлото му се разнесе мъркане. Тя продължи да го дразни, докато хватката му стана прекалено стегната. Тогава се засмя и пусна твърдото връхче.

— Бавно и ритмично, нали?

— Дали са ми лекарства, за да ми помогнат да се излекувам по-бързо — каза той през стиснати зъби. — Нямам никакво търпение. Чувствам се изключително необуздано.