Брийз приближи към приятелката си, но когато стигна на три метра от нея спря.

— Какво ще кажеш за следния план, Джеси? Тайгър и аз ще застанем тук отпред и няма да пускаме никой, освен лекаря и медицинската сестра Пол, да влезе в стаята. Заклеваме се, че няма да позволим на никого да доближи до него. Ще отидеш ли в стаята, надолу по коридора, да се изкъпеш? Ще ми предадеш ли оръжията? Ти си в шок. Нашият водач е в безопасност, но ние няма да мръднем от вратата, докато не се върнеш, за да бъдеш спокойна.

Джеси премигна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Ще го оставя с всичките тези хора, защото казахте, че никога не биха го наранили и имат право да бъдат тук, защото го обичат. Би ли застреляла някой от тях, ако се опита да мине покрай теб, за да влезе вътре? — Последваха дълги секунди тишина, Брийз изглеждаше смаяна. — Така си и мислех. Ще убия всеки, който представлява опасност за него. Оставам тук.

Тайгър отново пристъпи напред.

— Бих убил всеки, за да го защитя. Джъстис е най-добрият ми приятел и мой брат, Джеси.

Двоумеше се, но половинката й бе казал, че може да се довери на приятеля му. Бавно се размърда, смъкна се от бюрото и застана на треперещите си крака.

— Добре.

Той протегна ръка, очевидно бе, че иска оръжията.

— Ще ми се закълнеш ли?

— Имаш думата ми, Джеси. Никой няма да мине покрай мен. Брийз и аз ще го пазим. Ще застрелям всеки, който се опита да доближи Джъстис, освен доктора и медицинската сестра.

Младата жена бавно постави пистолета в протегнатата му ръка.

— Да не си мръднал, докато ме няма!

— Вторият пистолет, Джеси. — Тайгър протегна и другата си ръка.

Тя поклати глава.

— Този ще го задържа.

Халфпринт се изправи и бавно се промъкна покрай плота.

— Джеси? Ще ми позволиш ли да ти помогна? Знам къде е най-близката стая с душ. Ще те заведа там, а Тайни ще изтича до общежитието за дрехи. Става ли?

Позволи на жената от Видовете да я заведе надолу по коридора, до една празна стая. В нея имаше болнично легло и в ъгъла — малка баня. Приятелката й я последва вътре и затвори вратата след тях.

Джеси постави пистолета на мивката, разкопча бронежилетката, измъкна последния резервен пълнител и го сложи до оръжието. Нежни ръце й помогнаха да се съблече. Халфпринт пусна душа и настрои температурата на водата. Джъстис ще се оправи. Аз съм в силен шок. Иска ми се да се свия на кълбо и да плача. Изтощението я завладя изцяло, заедно с чувството на вина.

Всичко това нямаше да се случи, ако не бях го притиснала да признае връзката ни публично. Вината е моя, че не се задоволих с нощите, които прекарвахме в дома ми.

— Джеси? Водата е топла. Ще остана при теб. — Жената Вид разтри рамото й. — Изглеждаш толкова тъжна. Всичко ще се оправи. Нашият лидер е силен мъж, ще оцелее.

Тя се откъсна от мислите си и се взря в приятелката си.

— Не пипай пистолета! Нека остане тук, не искам да рискувам случайно да гръмне, защото си мислиш, че ми правиш услуга отървавайки ме от него, докато съм под душа.

Халфпринт погледна към мивката, след това обратно към жената-човек.

— Не бих го докоснала. Той ме плаши.

Джеси й повярва и влезе под топлата струя. Сведе поглед надолу и се загледа в стичащата се по тялото й вода, която се оцвети в червено около стъпалата. Беше убила Видове. Това беше кръвта им, оттичаща се в канала, заедно с бъдещето й щастие. Само за една нощ светът й се бе разпаднал.

— Джеси? Добре ли си? Нищо не правиш.

Вдигна глава и с мъка задвижи крайниците си, за да поеме подадената й гъба. Използва много сапун, за да изтърка кожата си, изми си косата и остави на приятелката си да я почисти там, където не можеше да достигне.

— Не се радвам на случилото се — промълви другата жена. — Но съм щастлива, че съм тук, за да ти помогна в този момент. Ти се грижеше за мен, когато бях спасена. Всичко ще бъде наред, Джеси. Тогава ми каза същите думи и аз ти повярвах. И беше права. Сега е твой ред да ги чуеш от мен и да ми повярваш. Всичко ще бъде наред.

Знаеше, че нищо няма да е наред. Джъстис я бе обявил за своя половинка и някои от хората му се бяха опитали да го убият. Би трябвало да го послуша, когато й заяви, че никой не бива да знае за връзката им. Мислеше си, че е прекалено покровителствен и параноичен — грешка от нейна страна. Сега любимият й лежеше и се възстановяваше след операция. Едва не бе загинал и единственият начин да реши проблема бе да го остави. Сърцето й беше разбито.

Джеси бързо се подсуши. Някой тихо почука на вратата. Тя се отвори и Тайни надникна вътре, след което бързо влезе и затвори зад себе си. Огледа я и й протегна сгънатите дрехи. После погледна към Халфпринт.

— Не мисля, че нашите блузи ще й станат — с нейните големи гърди. Освен това знам, че човешките жени носят сутиени. Ние не ползваме такива, затова нямаше кой да й заеме, но взех тениска от един мъж навън, който имаше резервна чиста в джипа си. Тя ще прикрие свободното движение на гърдите й, така че ще запази скромността си. Панталоните трябва да й станат. Как се справяте?

Халфпринт се поколеба.

— Добре. Тя почти не продумва.

— Всички говорят за онова, което си направила. — Тайни леко се усмихна на човешката жена. — Ти спаси нашия лидер. Намират те за много смела и мислят, че си експериментален женски прототип, което си е комплимент. Някои от нашите мъже разправят, че когато са нахлули в къщата си го пазила с два пистолета, насочени към тях. Казаха, че си убила четирима от Видовете. Никой не е разстроен от тяхната смърт. От това ли се боиш? Ние не сме ядосани. Благодарни сме ти.

— Убих четирима мъже от Видовете. Как може да сте ми благодарни?

— Направили са грешка, че са тръгнали след теб и Джъстис Норт. Не са разсъждавали правилно. А онези, които предават своите, не трябва да живеят. Те не са безопасни за хората наоколо. Благодарни сме, че не са те убили, и че двамата сте живи.

Джеси почувства необходимост да седне, без да се интересува, че е само по кърпа и рухна върху седалката на тоалетната.

— Не всеки ще бъде благодарен. Това означава, че пак ще вбеся някои от Новите Видове и те отново ще се опитат да го убият заради мен. — Сълзите потекоха по бузите й като поточета. — Той ми каза, че никой не трябва да знае за нас и че това би било опасно. Никога не съм предполагала, че собствените му хора ще се опитат да го ликвидират. Предизвиках гражданска война.

Тайни изглеждаше объркана.

— Ето дрехите — рече тя и излезе.

— Хайде, облечи се — тихо настоя Халфпринт. — Хайде, Джеси. Всичко ще се оправи. Искаш да се върнеш и да седнеш до него, нали?

Тя навлече ластичните панталони и торбестата тениска, която падна до под бедрата й. Нямаше сутиен и бикини, но не й пукаше. Когато се изправи пред огледалото, отражението й я гледаше подигравателно. Беше по-бледа от обикновено, очите й изглеждаха зле — сините им дълбини бяха по-тъмни от нормалното, а около тях имаше червени кръгове от плач. Ръката й инстинктивно стисна пистолета, после погледна надолу към смъртоносното оръжие.

— Вече съм готова да се върна.

— Не се нуждаеш от пистолета, Джеси.

— Ще го задържа. — Стисна в юмрук резервния пълнител. — Това не е краят.

— Добре. Задръж го, щом те кара да се чувстваш в безопасност.

Върнаха се обратно в чакалнята и младата жена се насочи право към Тайгър. Той стана от бюрото, за да може тя да поеме охраната на половинката си.

— Джеси? Може ли да ми дадеш пистолета?

— Не и докато той не е в състояние да се защити сам.

— Това би могло да продължи с дни — опита да се аргументира той. — Дали са му лекарство, което да му помогне бързо да се излекува, но ще отнеме време. Раната е лоша.

— Тогава ще го получиш след няколко дни.

— Нали ще трябва да спиш. — Въздъхна. — Може случайно да простреляш себе си или някой от околните.

Джеси го погледна в очите.

— Знаеш ли какво е гражданска война, Тайгър? — Той се намръщи. — Това е нещо, което се е случвало и преди. Искаш ли да узнаеш най-лошата част от историята? Обикновено се повтаря. Няма да ти дам пистолета и няма да се махна от Джъстис, освен ако не трябва да използвам тоалетната. Тогава ти можеш да го пазиш.

— Знам какво е гражданска война, но това няма да се случи с Видовете. За онези петима мъже, които ви нападнаха, свободата бе твърде нова и те не разбираха как стоят нещата отвън. Това никога няма да се повтори.

— Какво ще кажеш за другите от това съоръжение за тестване? Не можеш да знаеш дали те няма да представляват опасност за сигурността му. Не знаеш на какво са били подложени от персонала на Мерикъл, че да изпитват такава омраза към всеки, който не е като тях и нямаш представа какво се е случвало там вътре. Те не са били свободни достатъчно дълго, за да разберат, че не всички хора са като онези, с които са живели досега. За тях аз съм враг и обвиняват него, че ги е предал, след като ме избра за своя съпруга.

Вратата на Медицинския център се отвори и Джеси се напрегна. Ели и половинката й Фюри влязоха вътре и се запътиха към нея.

— Спрете! — нареди им Тайгър. — Тя се закле да убие всеки, който приближи в рамките на три метра от вратата на болничната стая. — Погледна към Джеси. — Може ли да дойдат при теб? Ели е човек, а Фюри също е един от най-доверените приятели на Джъстис.