– Ти знаеш какво се случи по-нататък. От онази нощ ти си моят Огнен принц.

– Огнен принц ли? – каза Джем сякаш на себе си. – Толкова пъти си можела да ме убиеш. Да си отмъстиш.

– Как да те убия? Аз те обикнах! Знаеш какво е любовта. Тя подлудява човек. И аз бях като луда. Въобще не мислех за клетвата си и за отмъщение. Нещо повече – молех се да успееш. Много исках да се възкачиш на престола. Само че

– Не се получи

– А ти? – прошепна Перишер. – Обикна ли ме поне малко? Ако знаеше, че съм принцеса, а не слугиня, какви щяха да са чувствата ти към мен?

Джем се взря в мрачните очи на Перишер.

– Какво нещо е съдбата! – каза той сякаш на себе си. – Непрекъснато ми се подиграва. Кълна се, че винаги съм се досещал, че не си слугиня, но не знаех как да разгадая тайната ти. Всъщност аз, принц Джем, наследник на султан Мехмед, се боях да призная, че съм влюбен в прислужницата си Феримах.

Перишер се усмихна.

– Феримах е мъртва.

Внезапно се сети за шишенцето, което стискаше в ръцете си. Джем също впери поглед в малката бутилка.

– Най-после настъпи часът за отмъщение. Тук ли е скрита мъстта ти?

Джем стана. Отиде до полицата. Взе чашата с вино, която Перишер преди малко бе напълнила. Момичето се приближи до него. Той ѝ подаде чашата си.

– Налей ми тогава от отровата. Отмъсти си за всички злини, които съм ти причинил.

Перишер отвори шишенцето.

– Не искам да отмъщавам, а да те спася. Няма да позволя отново да ти причинят болка.

Отмери три капки в чашата на Джем.

– Това е твоят дял – каза тя. – Ще бъде безболезнено. След два дни просто ще потънеш в сън.

Принцът вдигна чашата към устните си.

– Не бързай! – възпря го Перишер. – Получи дяла си, но моят Момичето се повдигна на пръсти и целуна нежно Джем по устните. Докато той се опомни, тя отпи от шишенцето.

– Перишер!

Вече бе късно. В шишето не бе останала и капка.

– За принцесата – голяма глътка. Спасението ще настъпи бързо.

– Феримах, защо го направи?

– Не тъжи, принце мой. Феримах беше една лъжа.

Джем забеляза, че момичето силно пребледня.

– Перишер!

– Тя умря отдавна. Още в деня, в който планината се свлече.

По тялото на Джем преминаха силни конвулсии.

– Не плачи! – прошепна принцесата. – Султаните не плачат. Ти… винаги… си бил моят султан, моят повелител.

Опита се да се усмихне.

"Моля те, Аллах! – мислеше си тя. – Нека на устните ми да разцъфне усмивка. Нека Огнения принц ме запомни усмихната."

– Перишер! Феримах! – простена Джем.

Наведе се и целуна очите ѝ. Допря устните си до нейните.

– Не… ме карай… да чакам, султане… Ти… си моят риж вълк – изрече тя на пресекулки.

Джем пресуши чашата си на един дъх. Когато погледна отново към Перишер, тя му се усмихваше с широко отворени очи.

– Почакай! Идвам!

Принцът обсипа лицето ѝ с целувки. В очите му гореше буен пламък. Една сълза се отрони и капна върху бузата на Перишер.


Послепис


Джем султан умира внезапно на 25 февруари 1495 г. на път за Неапол. Той прекарва тринадесет години от съществуването си в страдание и разкаяние, тъй като е принуден да живее в изгнание. Макар да се твърди, че е отровен по поръчение на папа Александър Борджия или султан Баязид, истинската причина за смъртта му остава забулена в мистерия и до днес.


Вестта за смъртта на Джем е посрещната с голяма скръб в Истанбул. Султан Баязид обявява траур. Заповядва да произнесат заупокойни молитви в джамиите. Самият той се моли три дни без прекъсване в стаята си.


Тялото на Джем остава в ръцете на неаполитанския крал. Той поисква голяма сума, за да го изпрати в Истанбул. Баязид отказва.


Чичек хатун умира в Кайро през 1498 г. от чума. Мамелюците изпращат дъщеря му Гевхер Мелике в Истанбул. Тя почива там през 1505 г.


През 1499 г. Баязид предприема действия, за да получи тялото на брат си. Обявява война на Неапол. Османският флот излиза в открито море. Цяла Европа изпада в паника. Неаполитанският крал изпраща тялото на Джем в Истанбул. То е погребано в Бурса, до гроба на по-големия му брат Мустафа.


Синът на Джем – Мурат, остава да живее на Родос. Приема християнството. Започва да се нарича Пиер. Дават му титлата принц. Оженва се за жена на име Мария Дория. Ражда им се син Никола. Пиер се бие рамо до рамо с хоспиталиерите, когато Сюлейман Великолепни обсажда острова. Великият магистър Пиер Д'Обюсон извършва предателство спрямо Джем за пореден път. Рицарите напускат острова и оставят в ръцете на султан Сюлейман сина и внука на Джем. Мурат-Пиер и Никола са обезглавени по заповед на падишаха на 27 декември 1522 г.


Лукреция Борджия се развежда с Джовани Сфорца една година след сватбата им. Ражда момче няколко месеца по-късно. Не е ясно кой е бащата на детето. Скоро след това се омъжва за арагонския принц Алфонсо. Този брак също не продължава дълго. Омъжва се за трети път, по настояване на брат си – за Алфонсо Д'Есте. Лукреция ражда много деца, но повечето умират в съвсем ранна възраст. Самата тя почива през 1519 г., на тридесет и девет години.


Папа Александър Борджия умира през 1503 г. Твърди се, че е отровен от сина си Чезаре и дъщеря си Лукреция.


Чезаре Борджия се отказва от кардиналския пост малко след смъртта на баща си. Става наемен войник. Почива през 1507 г.


Султан Баязид управлява османската държава в продължение на 31 години. Синовете му Ахмед, Коркут и Селим водят борби за престола. Принц Селим отстранява братята си и влиза в столицата. На 24 април 1512 г. Баязид абдикира в полза на сина си Селим. Старият султан пожелава да прекара остатъка от живота си в Тракия. Умира на път за Димотика на 26 май 1512 г., на шестдесет и две години. Вероятно е бил отровен от сина си, тъй като новият османски владетел се е боял, че баща му може да се върне и да го детронира.


30 юли 2014 г., Маями – Бодрум


За книгата


Демет Алтънйелеклиоглу

ДЖЕМ СУЛТАН

роман Турска, I издание, 2015 г.



CEM SULTAN

© DEMET ALTINYELEKLİOĞLU / KALEM Agency



За българското издание:

© "Летера" ЕООД – Пловдив, 2015 г.

© Марин Загорчев, преводач


© Надя Иванова, редактор

© Васил Димитров, оформление на корицата

© Васил Киров, предпечатна подготовка

© Нина Славова, коректор

© Алианс Принт – София, печат


ISBN 978-619-179-056-2