— Киова… — Гласът й бе накъсан и сладострастен, когато той натисна напред и усети как силна струя течност излиза от върха и изпълва тесния проход.

Инстинкт, беше му казал Даш. Един биологичен, инстинктивен отговор на стегнатите женски канали и необичайната големина на вълчите и койотските Породи. Техните пениси бяха забележително дебели, макар и не ненормално. Без това, Киова никога не би опитал онова, което смяташе да направи сега. По дяволите, никога не бе опитвал преди, никога не бе знаел, че е възможно.

— Киова… — Аманда се притисна по-близо, а гласът й бе задъхан и замаян от възбудата, която я заливаше.

Той я бе целунал само веднъж, съзнателно. Искаше да разпали пламъците на страстта й без хормона, който се изливаше от езика му. Искаше да я подлуди с докосванията си, с изгаряща нужда за тях.

Пенисът му бликна отново, когато Киова се притисна по-дълбоко. Аманда извика, в момента, в който течността се изстреля в стегнатия, напрегнат канал.

— Говори ми, бейби — изпъшка мъжът, контролът му висеше на косъм. — Кажи ми дали го искаш, Аманда.

— Да. — Дрезгавият й стон го накара да стисне зъби, когато се притисна още по-навътре.

— Мамка му! Толкова си тясна — задъхваше се той, усещайки хватката, която обхващаше главичката на пениса му по-стегнато от юмрук.

— Киова… — Нниският, провлачен стон при поредната отпускаща струя течност, накара главата му да се отметне назад и да стегне хватката около ханша й.

Самият факт, че Аманда приемаше и позволяваше това обладаване, бе доказателство за доверието й, за нарастващата интимност между тях. Тя беше бодлива като таралеж, който защитава леговището си, и никога не би позволила подобна волност, без пълно доверие.

— Няма да се излагаш на опасност отново. — Киова натисна по-силно, главичката на ерекцията му си проправи път през разтегнатите вече мускули, докато тя се свиваше около него, предизвиквайки още една силна струя хормонална течност. — Никога, Аманда.

— Заклевам се — извика тя пресипнало. — О, Господи, Киова, не мога да го понеса.

Той се изтегли назад, освобождавайки я незабавно, само за да я накара да изкрещи протестиращо и да се тласне към него, вкарвайки го дълбоко в себе си.

— Какво искаш, Аманда? — настоя Киова яростно. — Кажи ми какво искаш.

— Теб — тя се задъхваше и потръпваше всеки път, когато пенисът му пулсираше вътре в нея. — Искам теб.

— Не е достатъчно — отсече той. — Кажи ми какво искаш, Аманда. Кажи ми веднага или ще спра.

— Не! — Жената се притисна по-близо, премести се назад, тласна го по-дълбоко във вътрешността си и изкрещя от усещанията.

— Кажи ми! — Дланта му се приземи върху задничето й властно.

— Чукай ме — изръмжа тя, а гласът й трепереше. — Проклет да си, чукай ме отзад, Киова. Чукай ме!

Две силни изгарящи струи предеякулационна течност се изстреляха от пениса му секунда по-късно. Киова се тласна по-дълбоко, като стисна зъби и я държеше здраво, докато тя се гърчеше под него, докато всеки измъчен, набъбнал сантиметър от ерекцията му се зарови в нея.

Аманда изкрещя, а мускулите й се свиваха и отпускаха около него, опивайки се да се приспособят към плътта, която я изпълваше.

— Моя! — Породата не можа да спре ръмженето, което вибрираше в гърлото му, когато се наведе над нея, а устните му потърсиха малката раничка, която бе оставил на шията й, когато усети освобождението да се надига в тестисите му.

Тя беше прекалено стегната и прекалено гореща около него, независимо от гъстата течност, която пенисът му бе излял вътре в нея. И въпреки стоманения самоконтрол, който притежаваше, той знаеше, че няма да изтърпи повече от няколко секунди. Аманда беше близо до кулминацията. Киова можеше да го подуши. Усети как вагината й се свива през стените на ануса й и разбра, че когато се заключи в деликатния проход, в който се бе наместил, оргазмът й може да унищожи и двама им.

— Да! — невъздържаният й вик го шокира, даде му сили. — Господи, да, Киова! Твоя. Твоя! Сега ме чукай, проклет да си!

Аманда се стегна отново около него, анусът й се свиваше и пулсираше, докато Киова нямаше друга възможност. Започна да се движи с дълги тласъци, като се опитваше да ги сдържи умерени, за да не я нарани, но виковете й го подканваха и го докарваха до лудост.

Ръцете му бяха сграбчили бедрата й, докато тя следваше всеки нов тласък, а звукът от срещането на влажна плът изпълваше въздуха. Мъжът знаеше, че няма да издържи дълго на това. Молеше се Даш да е знаел какво, по дяволите, говори, защото сега Киова не би могъл да се отдръпне от нея, дори и ако животът и на двама им зависеше от това.

Породата се тласна силно и дълбоко и усети как пенисът му внезапно се поду и се втвърди още повече, а тестисите му се стегнаха. Беше прекрасно, най-интензивното удоволствие, което би могъл да познае в живота си.

Първата мощна струя семенна течност се изстреля, когато той усети как вътрешните й стени се разтягат, позволявайки на подутината да се притисне във вагината й, като разпъна аналната стена, и започна да тупти силно и дълбоко вътре в нея. Усещането изпрати Аманда към една кулминация, непозната за нея, ако виковете й бяха някакъв показател за това. Сред приглушените, немощни звуци се дочуваше неговото име и сладкият й глас мълвеше клетви, че никога повече няма да бяга.

Негова. Завинаги негова.

Зъбите му се забиха в шията й, въпреки че Киова се бе зарекъл да не си позволява това. Този път нямаше кръв, само сладка, поддаваща се женска плът под горещия му език, и мекият й глас, подканващ го да се движи.

Той я изпълни със спермата си, докато трепереше над нея, усещайки силния пулс на нейното освобождение и в този миг разбра, че ако Аманда някога го напусне, ако някога я изгуби, той ще бъде само половин човек. Душата му ще се изпепели и животът му ще се превърне само в една случка, която не си заслужава да бъде отбелязвана.

Двадесет и първа глава

— Какво е това? — Аманда погледна сънливо към предмета, висящ на стената над леглото. Приличаше на паяжина, изплетена в кръг от клонки. В паяжината бяха вплетени малки кристали, а по-нагоре, откъдето висеше от тавана, имаше няколко малки торбички, привързани към връвта.

— Това е Ловец на сънища — Киова лежеше на една страна, сгушен близо до нея. Едната му ръка беше под главата й, другата преметната върху корема й, а самата Аманда се бе отпуснала върху гърдите му.

— Чувала съм за тях — намръщи се жената.

Киова изсумтя.

— Майка ми беше наполовина индианка от племето киова. Тя ми го направи, преди да ме отпрати с дядо ми. Това би трябвало да носи хубави сънища. Да залавя виденията и да ги държи, като позволява на кошмарите да избягат и да не те безпокоят повече.

Аманда наклони любопитно глава.

— Повечето Породи приличат на индианци, защо е така?

Мъжът въздъхна, премести се по гръб и погледна нагоре към Ловеца на сънища.

— В генетично променената сперма има кодирано много от индианците. Учените, в своите изследвания, са решили, че това ще създаде жестоки бойци, по-свирепи войници, когато я комбинират с животинска ДНК. — Киова сви рамене пренебрежително.

Аманда повдигна глава и погледна към заплетената, крехка плетеница и малките кристали, които изглеждаха като роса върху паяжината на паяк.

— Предизвиква ли хубави сънища? — попита го тогава, като се обърна и го погледна.

Изражението на лицето му беше смесица от съжаление и примирение. Той не се чувстваше засегнат от миналото, но беше решен то никога да не се повтори.

— Това е просто за спомен. — Киова най-сетне се извърна от него, но Аманда знаеше, че е много повече от това.

Младата жена продължи да гледа нагоре мълчаливо.

— Някога виждал ли си майка си, след като дядо ти те е отвел? — попита тя. Не можеше да си представи живота си без семейството си. Колкото и досадни и разочароващи да можеха да бъдат, те все пак бяха нейното семейство.

— Никога. — Отново този безстрастен тон.

Аманда го погледна, когато той се надигна от леглото, и видя строгата маска на лицето му.

— Готова ли си вече за закуска?

Аманда се измъкна от леглото и усети болка в мускулите и нежната плът. Той я бе любил дълго през нощта, беше я обладавал с отчаяние и вещина, която едва не ги унищожи на няколко пъти.

— Киова — проговори тя тихо. — Ето за това избягах от теб миналата вечер. Ако не говориш с мен, тогава това чифтосване никога няма да има шанс.

Мъжът изсумтя.

— Последното, което чух от теб, бе, че ти не му даваш шанс така или иначе. — Той отиде до гардероба и си извади чисти дрехи. — Отивам да си взема душ. Ще приготвя закуска, докато ти се къпеш.

Аманда наведе глава и прехапа устни нервно.

— Ще продължа да бягам, Киова.

Той спря. Жената повдигна глава и се загледа в играта на мускулите му под тъмната кожа.

— Ако избягаш отново, ще те накарам да съжаляваш, че си го сторила. — Тонът на гласа му беше плашещ. Когато се обърна да я погледне, беше толкова студен, така лишен от емоции, че Аманда се зачуди къде крие болката и гнева, които знаеше, че бушуват в него. — Не прави тази грешка отново, Аманда. Заради двама ни.