— Аз не ти принадлежа!

Младата жена крещеше. Гневът, който се изливаше от нея, беше като вълна от нарастваща страст, която тя не можеше да контролира. Мразеше това. Нуждаеше се от контрол повече, отколкото от въздух за дишане.

— Грешиш, бейби — отсече Киова и най-сетне тръгна към нея. Дългите му крака бързо преминаха краткото разстояние, мощните мускули на долната част на тялото му играеха под бронзовата му кожа, а горещите му очи я изгаряха. — Ти ми принадлежиш. Всеки сантиметър от това сладко, топло малко тяло е мой. Ако не вярваш в това, опитай да позволиш на някой друг да те докосне.

Тя си спомни как Калън Лайънс я докосна, улавяйки я, когато краката й се подкосиха по-рано. Болката беше мъчителна.

— Копеле! — избухна жената.

— Да, такъв съм — съгласи се Породата, докато крачеше около нея, без да я докосва, позволявайки й да помирише интригуващото ухание на мъж, мед и подправки. — Но твоето копеле, както изглежда.

Аманда потръпна усещайки топлината му около себе си, когато той мина покрай нея на път за кухнята.

— Боже, каква бъркотия. — Младата жена въздъхна дълбоко и прокара грубо пръсти през косата си. Видя как устните му се извиха. Не в усмивка, но почти.

— О, не знам — каза той тихо. — Някои неща ми изглеждат доста добре от мястото, където съм. Почистила си се наистина хубаво, госпожице Мейрън, трябва да ти го призная.

— Почистила съм се хубаво? — Аманда извъртя очи, борейки се с възбудата, докато гледаше как смехът бавно изгрява в очите му. — Ти си луд. Някой казвал ли ти го е?

Киова сви мощните си рамене.

— Мисля, че това беше определението на Саймън в нощта, когато го хванах да се опитва да проникне в бара, в който работех като бияч. Той искаше да взриви мястото. Там си изкарвах хляба по това време, така че направих изключение.

— Бияч? — О, баща й щеше да хареса това. Но изведнъж, то го накара да изглежда по-истински, по-малко като марионетка.

— Да. Бияч в един долнопробен бордей — бар, наречен „Бясната Лили“, точно в началото на малкия, мръсен Френски квартал. Пълен с терористи, вулгарни твари и море от отрепки. Той гореше от нетърпение да го взриви. Отне ми няколко минути да го убедя в грешката му.

— Саймън е човекът, който караше джипа, нали? — Аманда се опита да се концентрира, когато той й подаде чаша студена вода.

— Изпий това. Обезводняването понякога е проблем при разгонването, така ми казаха. Да, Саймън караше джипа.

Младата жена изпи водата, но тя не успя да спре треската, която се разпространяваше по цялото й тяло.

— И как станахте приятели с Котешките породи? Последната информация, която чух, беше, че Койотите са най-опасната порода.

— Не най-опасната, а най-мразената. — Киова сви рамене. — Сигурно Саймън по някакъв начин е разбрал какво съм. Най-доброто ми предположение е, че той е успял да зърне белега, ниско долу на гърба ми. Това е генетичният маркер на някои видове. Саймън беше приятел със Синклер и когато научи за значението на това, двамата ме измъкнаха от безполезния ми живот и ме забъркаха в този. Трябва да му благодаря за това. Отново.

В погледа му се четеше иронично веселие. Киова имаше начин да я накара да иска да се смее, дори когато на нея й се искаше да го удари с нещо.

— Киова… — Аманда облиза сухите си устни нервно, треперейки от хватката на нуждата, която бе толкова мощна, че тя знаеше, че ще изгуби в нея, когато Киова я гледа толкова внимателно. — Моля те.

Мъжът остави чашата си на масичката за кафе, след това и нейната, преди да се премести зад нея. Топлината на тялото му я обгърна.

— За какво молиш, Аманда? — прошепна в ухото й и дъхът му помилва раничката на шията й. — От какво имаш нужда?

— От теб. — Сскована и заслепена, тя не си направи труда да лъже или да отрича себе си повече. — Имам нужда от теб.

Без разговори и без обяснения. Само неговата целувка, неговото докосване и ослепителното освобождение, което тя знаеше, че няма да намери никъде другаде, освен в неговите прегръдки.

Шестнадесета глава

Преди Аманда да успее да направи друго, освен да ахне, Киова я вдигна на ръце, устните му се спуснаха към нейните, а езикът му се тласна властно в устата й, докато я отнасяше в спалнята.

Младата жена не беше сигурна как е свалил роклята, но точно сега това не я интересуваше. Всичко, за което я бе грижа, беше да го докосва, да чувства топлината на тялото му и желанието, бушуващо в кръвта й.

Устните му бяха върху нейните, езикът му споделяше интригуващия, пристрастяващ вкус на мед и подправки, докато Киова я полагаше на леглото и се отпускаше върху нея. Той също беше гол. Аманда се зарече, че следващият път ще разбере как успява да съблече и двама им толкова бързо.

— Не прибързвай — изръмжа той, когато жената се потърка в него, като погали зърната си в гръдния му кош и се задъха от удоволствие.

— Аз? — изпъшка тя в отговор. — Не съм аз тази, която има някакъв откачен афродизиак, който се излива от мен. Вината е твоя.

Киова изсумтя, един определено мъжки звук на раздразнение, който накара усмивката да замръзне на устните й. Но очите му бяха присвити от потиснат смях, когато се надигна, за да погледне към нея и черните ириси бяха изпълнени с нежност, въпреки огъня, който гореше в тях.

— Наблюдавах те една седмица преди да се опитат да те отвлекат — прошепна Киова, а дланта му улови бузата й. — Следвах те до училище всяка сутрин, следвах те вкъщи всяка вечер. Ако излезеше, аз бях по петите ти, докато не стигнеш до крайната си цел, после обратно, докато се прибереш вкъщи. За една седмица, аз те слушах да се смееш със съседите ти, да говориш на децата им. И всеки път, когато те видех, желанието към теб нарастваше вътре в мен. Без афродизиак. Без усложненията на разгонването. Просто мъж, който бавно се влюбва в една жена, която няма право да обича.

Ръцете й се стегнаха на раменете му, докато се взираше шокирано нагоре към него.

— Миналата вечер, докато гледах как даваш онези лакомства на децата, които идваха пред вратата ти, бях толкова твърд, че бях на път да се пръсна в дънките си. Можех да видя толкова много живот в теб, толкова възхищение и радост, че исках сам да те отвлека и да се насладя на всяка капка от това. Да бъда чифтосан с теб не е трудност за мен, Аманда. Но никога нямаше да ти сторя това, ако знаех какво ще ти причини целувката ми.

И ето го мъжът. Без гняв, без съжаление, просто посочващ истината, каквато бе в неговите очи. Това не би трябвало да нарани сърцето й. Не би трябвало да я накара да желае неща, които тя знае, че не могат да бъдат реални.

Аманда преглътна бучката, която се появи в гърлото й, и потисна сълзите, които щяха да напълнят очите й. Ръката й се премести от рамото му, а пръстите й погалиха грубите му кадифени устни.

— Би трябвало да те отблъсна — прошепна тя дрезгаво. — Не би трябвало да бъдеш отговора на всичките ми сексуални фантазии и в същото време да нараняваш сърцето ми, Киова.

Веждата му се изви бавно.

— Отговорът на всичките ти сексуални фантазии? — попита той и изкуствената игривост в гласа му разкъса душата й.

Той беше толкова силен. Прекалено силен. Нямаше съжаление за това кой или какво е той, нямаше извинения или обвинения за миналото. Но не бих могла да го обичам, каза си Аманда. Искаше да бъде учителка, искаше свободата си, независимостта си, нали?

— Всичките ми сексуални фантазии — отговори най-сетне и гласът й беше стегнат от неизплаканите сълзи, а тялото й — от допира му.

Ръката й се плъзна в косата му, връхчетата на пръстите се насладиха на хладната черна коприна, когато главата му се сведе отново към нейната. Езикът му очерта контурите на устните й с едно нежно движение, което предизвика накъсана въздишка от копнеж, която се откъсна от тях.

Ръцете му се заплетоха в косата й, докато се наслаждаваше на вкуса на устните й, сякаш не искаше нищо повече. Ближеше ги, отпиваше от тях, едно ниско ръмжене, което дойде от дълбините на гърдите му, завибрира по устните й.

Аманда го гледаше, неспособна да затвори очи или да пропусне гладното намерение в изражението му. Това бе, за което бе мечтала през всички онези горещи нощи, когато възбудата бушуваше в тялото й, а порочните желания се разгръщаха във въображението й. Точно това.

— Разтвори си краката за мен — прошепна Киова тогава. — Искам да гледам очите ти, докато те обладавам. Да виждам как синьото потъмнява, а зелените петънца изсветляват. Имаш много красиви очи, Аманда.

Дъхът й заседна в гърлото. Тя раздалечи бедрата си бавно, разтваряйки се за него, когато той се намести между тях. Усещаше пениса му твърд и тежък, когато той се разположи срещу хълмчето на женствеността й, притискайки се към клитора й.

Аманда завъртя ханша си към него и дъхът й секна, когато стоманено твърдата топлина на ерекцията му погали чувствителното възелче от нерви, надничащо от гънките на вагината й.

— Съблазнителка — изръмжа мъжът и отново облиза устните й, а очите му се впиха в нейните, когато се раздвижи върху тялото й. Пенисът му се плъзна по чувствителната плът, докато дебелата главичка не застана на входа.