Той я шляпна отново. Твърдата му мазолеста ръка приложи достатъчно сила да я изгори. Младата жена се изви, а вагината й се стегна, усещаше как соковете й потичат от допълнителната стимулация.

— Проклета да си — изскърца със зъби мъжът. — Ти ме убиваш, Манда. Остави ми някакъв контрол, по дяволите.

Защо? На нея не й бе останал никакъв.

Тя се сви отново и проплака от удоволствие, когато движенията му се засилиха, а ръцете му уловиха дупето й, когато започна да се тласка вътре в нея. Силно и безмилостно.

Изгаряща, прелестна светкавица избухна в утробата й, карайки сетивата й да се замаят, когато екстазът я заля с един оргазъм, толкова дълбок и мощен, че Аманда можа само да проплаче накъсано в отговор.

След това изкрещя.

— Не, Киова. Не…

Но нямаше начин да го спре. Подуването вече бе започнало, разтягаше я, удължаваше оргазма й, заключваше го дълбоко вътре в нея, а бедрата му потръпнаха и гърленият му вик оповести собственото му освобождение.

Спермата му се плисна вътре в нея и тя можеше да го усети. Почувства как главичката на пениса му се заключва в отвора на утробата й, докато в тялото й една след друга се изстрелваха силни струи семенна течност. Оргазмът се надигна отново, експлодира, отекна и завибрира във вътрешността й, когато зъбите му се забиха в плътта й още веднъж, задържайки я неподвижна, отказвайки да й позволят да се бори срещу хватката му.

От очите й се стичаха сълзи, докато Киова я държеше здраво. Удоволствието вибрираше с постоянна сила вътре в тялото й, разтърсваше я отново и отново, дори когато страхът изпълни съзнанието й. Това, което той правеше с нея, не беше нормално. Не беше човешко.

Беше ли го молила за това? — запита се младата жена дистанцирано. Дали похотливите й измислици и нуждата й от този пристъп на болка, заедно удоволствието, я бяха докарали до тук?

— Манда… — Зъбите му се отдръпнаха от рамото й.

Защо не болеше? — запита се Аманда. Когато кучешките му зъби пронизаха плътта й, защо не последва ужасна болка, вместо това ослепително, умопомрачаващо удоволствие?

— Не плачи, бейби.

Киова все още беше заключен вътре в нея и потръпваше на всеки няколко секунди, когато нова струя сперма изпълваше утробата й.

— Всичко ще бъде наред.

Дали? Как щеше да стане това?

Сълзите й мокреха влажната му от пот кожа, когато тя потръпна в ръцете му. Аманда можеше да я усети. Подутината вътре в нея беше достатъчно голяма, за да държи вагината й разтегната, да запази ехото на освобождението й, заливащо тялото й. Беше достатъчно тясно и без значение колко се бореше, колко се извиваше, тя не помръдваше. Държеше пениса му на едно място, закотвен в нея, докато последните горещи струи я изпълваха.

Тогава Аманда почувства промяната. Бавно, прекалено бавно, издутината се отпусна.

Младата жена изскимтя, докато се опитваше да изчисли цикъла и овулацията си и осъзна, че времето за това е прекалено близо. Не можеше да позволи това да продължи. Не можеше да стане робиня на ефекта, който имаше Киова върху нея, какъвто и да бе той.

Аманда се бореше да се успокои, когато Киова най-сетне се изтегли от нея, бореше се и се провали в усилието си да сдържи стона си от удоволствието от тази последна ласка.

Породата обаче не я пусна. Намести я в ръцете си, а след това я понесе към малката къща. И двамата не проговориха. Но и какво имаше за казване?

Тя беше правила секс с един непознат — мъж, когото не познаваше и когото не бе виждала никога, до предишната нощ. Мъж, който беше животно.

Спорът за Породите не се бе докоснал до нея. Нито по време на кампанията на баща й, нито при избирането му. Законът за Породите беше нещо, което не бе обмисляла много внимателно поради същия факт. Не я засягаше. Но сега да. Засягаше я толкова лично и по такива начини, които младата жена се питаше дали ще преживее.

Дванадесета глава

— Изкъпи се. Аз ще се обадя до централната къща, за да поискам някакви дрехи — Киова я пусна да стъпи на пода в средата на изненадващо голямата баня до дълбокото джакузи, в което Аманда бе сигурна, че възпалените й мускули, направо ще се влюбят.

Грубите дървени стени бяха дебели, добре загладени и боядисани в тъмен цвят, имитиращ дървесината на секвоя. Между всяка дървена греда имаше бяла фуга, която правеше контраста доста привлекателен. Ваната се намираше в най-далечния край на помещението, а на няколко стъпки от нея бе разположена бяла порцеланова мивка. Малко по-далеч от нея беше тоалетната. На противоположната стена имаше гардероб, от който Киова извади няколко хавлиени кърпи и гъба за тяло. Мъжът остави една торбичка соли за вана на мивката до нея.

— Ще приготвя нещо за ядене — продължи той. — След това можем да си починем за известно време, преди да се изправиш пред следващите изпитания.

Лицето му бе като маска и не издаваше дори малка част от чувствата му. Не изглеждаше студен, а просто безразличен. Досега Аманда не бе осъзнавала разликата между двете изражения. Баща й и брат й имаха навика да се превръщат в бучка лед, когато са ядосани или по време на политически конфронтации. Младата жена буквално можеше да се почувства арктически студ, когато са около нея, но при Киова не стана така. Той просто се държеше така, сякаш не изпитва абсолютно нищо. Нито горещ, нито студен, просто незаинтересован.

Аманда седна на малката табуретка до ваната и започна да развързва ботушите си. Изрита ги от краката си, след това погледна нагоре, когато осъзна, че Киова все още е в помещението.

— Аз не съм животно. — Гласът му не се бе променил, нито изражението му. Направи изявление, нищо повече.

Тя го бе нарекла животно. Младата жена погледна настрани, борейки се с тревогата, която нарастваше в гърдите й, докато той продължаваше да я наблюдава.

— Аз не искам това — каза Аманда, взирайки се в едно шарено килимче, което покриваше тъмния дървен под пред ваната. — Не съм те молила да ми причиняваш това.

Дори сега, възбудата не бе напуснала тялото й. Кожата й бе чувствителна, зърната й бяха набъбнали и тъмночервени, а не нежно розови, каквито бяха преди няколко дни. Гърдите й бяха напрегнати, все още подути и болезнено копнеещи за целувките му. Само мисълта за това я накара да навлажни пресъхналите си устни.

— Човек невинаги моли за това, което му поднася животът — отвърна Киова. Безизразно. Господи, как мразеше това отношение. Едва сега осъзна колко по-успокояваща може да бъде хладната учтивост на баща й и брат й. Поне Аманда знаеше, че това показва някаква емоция. А тук емоцията липсваше напълно.

Младата жена махна ластика в горния край на чорапите си. Те бяха разкъсани на няколко места, а червената коприна бе съсипана. Не се притесняваше да ги събуе, просто ги плъзна по краката си, игнорирайки тихото му изказване.

— Ще се обадя, за да ни донесат някакви дрехи. — По същия начин би могъл да говори и за времето, като й обърна с гръб. — Не бързай.

Да не бърза?! Сякаш имаше цялото време на света!

Дали баща й се тревожеше за нея? Със сигурност са го уведомили на минутата, че охранителите в къщата до нейната не са се обадили за рутинната проверка на сигурността. И макар преди да мразеше дори да мисли за тях, сега се почувства малко по-спокойна. Най-малкото, баща й щеше да разбере, че е изпаднала в беда.

Той и брат й Александър щяха да дойдат за нея. Ако успееха да я открият.

Младата жена потрепери при мисълта, преди да пусне водата, нагласяйки я на толкова гореща температура, колкото можеше да понесе, и започна да наблюдава как ваната се пълни бавно.

Това бе нереално. Цялата тази ситуация. Предишния ден Аманда дори не бе мислила за нещо по-сериозно от предметите в класа и надеждите, че децата няма да са прекалили с шоколада, когато се върнеха на училище в понеделник.

Законът за Породите не беше от основно значение за нея. Президентският пост на баща й беше нещо, което тя просто се стараеше да игнорира. Беше независима, свободна и се наслаждаваше на това. А сега каква беше?

Аманда прокара безмилостно пръсти през косата си. Ако вече не беше бременна, скоро щеше да бъде. Точният момент наближаваше с главоломна бързина, а начинът, по който пенисът на Киова, се заключи вътре в нея, не й даваше голяма надежда, че някой от неговите малки приятелчета няма да достигне целта си.

Жената потрепери при тази мисъл. О, Господи, как бе успяла да се забърка в това? И защо една Вълча порода, за чието съществуване се бе разчуло едва наскоро, ще се намира достатъчно близо до дома й, за да й се притече на помощ?

Аманда знаеше, че в момента се случва нещо много по-важно, отколкото разумът й бе в състояние да асимилира през последните часове. Последвалите разговори не бяха успели съвсем ясно да проникнат през мъглата на страстта, която я бе завладяла. Същата, която се опитваше да я завладее и сега.

Жената тръсна глава, преди да стъпи във ваната, и завъртя кранчето на водата до край. Може би трябваше вместо с гореща, да пробва със студена вана.



Киова стоеше мълчаливо до вратата на кухнята и наблюдаваше мъжете, които се настаняваха лениво във всекидневната.

Даш Синклер и Саймън възседнаха два от кухненските столове, които бяха поставени пред камината. Вляво, Кейн Тайлър се облегна назад в удобния стол с регулируема облегалка, като изглеждаше прекалено спокоен. Вдясно, на дивана, се настаниха Калън и Тайбър, и го погледнаха внимателно.