— Как? — поклати глава той. Беше се примирил, че никога няма да успее да заличи болката точно от тази част на миналото им. Шера се протегна и докосна лицето му с върховете на пръстите си.

— Док не е сигурен — тя прочисти гърлото си и погледна назад към стаята, пълна с мъже. — Кейн, ако започнат да обикалят около мен, ще ги застрелям.

— Не им обръщай внимание — той поклати глава и се изправи бавно на крака. — Сигурна ли си?

Не спираше да я докосва. Сега ръката й лежеше на рамото му, а неговата се спусна по лакътя й, милвайки меката кожа, удивлявайки се на чудото, което бе донесла Шера в живота му.

— Ами, Док каза, че е така — сви рамене младата жена с лека усмивка. — Какво мислиш ти?

Кейн погледна зад тях. Проклетите му братя се хилеха, но в това нямаше лошо, нека се смеят, той вече държеше целия свят в ръцете си.

Обърна се отново към половинката си, усмихна се и прошепна:

— Мисля, че трябва да проверим за себе си, просто за да сме сигурни.

Смехът му беше балсам за душата й, един звук на радост, който разкриваше мечтите и всички упорити надежди, които Кейн бе носил в себе си в продължение на години.

— Непременно — отвърна тя и се обърна, за да тръгне към стълбите.

Кейн не й даде време да направи и една крачка. Вместо това я вдигна на ръце.

— По дяволите, Кейн. Ще застрелям и теб — заплаши яростно, когато той започна да изкачва стъпалата. — Пусни ме, преди да си ме изтървал.

— Няма такава вероятност — заяви мъжът, поглеждайки към нея, докато я носеше към спалнята им. Обичаше, когато лицето й се смръщва леко, точно както сега. — Никога няма да те изпусна, бейби, и никога няма да ти позволя да си тръгнеш. Никога вече, Шера.

Тя докосна лицето му и топлината сякаш експлодира вътре в него. Едно непринудено докосване, милувка от неговата половинка — това си бе пожелавал той, винаги когато гледаше Меринъс и Калън.

— Никога повече, Кейн — съгласи се Шера, преди да отпусне глава на рамото му и да обвие ръце здраво около врата му. — Никога повече.

Епилог

Кейн масажираше врата си уморено, болката от омаломощаващия удар още го измъчваше. Ударът по гордостта му, обаче, беше по-лош. Когато бе отишъл в къщата за гости, просто не бе подготвен. Което не беше оправдание.

Пазачите бяха от външната страна на сградата, отпуснати и спокойни. Шофьорът, който отвори вратата, беше сърдечен. Нищо не предупреждаваше за това, което го чакаше вътре. Миг по-късно, ослепителна болка го изпрати в безсъзнание, също както Калън, Тайбър и Даун.

Престъпникът не си бе губил времето. Пазачите на къщата бяха систематично упоени, след това им бяха завързани ръцете и краката, преди мъжът да поеме към жертвите си. Първо беше намерил Рони и я бе взел със себе си. Но Каси вече бе напуснала стаята си, осуетявайки опита му да я залови. Докато се промъкваше към апартамента на Меринъс, той бе дочул нещо от другия коридор, което го бе накарало да се скрие в онази резервна спалня. Вероятно бе почукването на малката Каси по вратата на Шера.

Убиецът бе нает от Арън Лоурънс, за да му помогне да отвлече дъщеря си. Но по-късно бе вербуван от Обществото Пурист, за да я убие. Той бе използвал по-възрастния Лоурънс, за да получи достъп до имението и да изпълни възложения му от Обществото план. Тази организация бе подкрепяна от останалите, укриващи се членове на Съвета по генетика. И терористът почти бе успял.

— Това трябва да спре — Калън стоеше пред прозореца на кабинета, раменете му бяха изпънати, дългата му буйна коса беше прибрана с кожена лента на тила му. Изглеждаше също толкова див, колкото животното, чиито гени носеше. — Някой ден, те ще успеят.

Кейн потърка с две ръце късо подстриганата си коса с чувство на безсилие, докато наблюдаваше мълчаливата си сестра. Меринъс бе говорила малко след събранието. Но беше плакала. Очите й бяха зачервени и подути от сълзите. Даун още беше в медицинския кабинет на долния етаж. Беше изпаднала в криза от нараняванията. Тя беше първата, която наемникът бе нападнал. След като се бе погрижил за другите двама пазачи, той бе измъчвал нея и Сет Лоурънс, беше я удрял многократно, заплашвал я бе с изнасилване, докато настояваше да научи местоположението на стаите в основната къща.

— Да приложим Закона на Породите — каза рязко Шера. — Той съществува по една причина.

— Ако го направите, ще загубите по-голяма част от обществената подкрепа — правителственият съветник, сенатор Самуел Тайлър, чичото на Кейн, гледаше всички със съчувствие. — Освен това ще загубите подкрепата на Правителството. Нещата могат бързо да се превърнат от захар в лайна, Шера.

— А в момента не са ли точно това? — обърна се яростно тя към известния политик. — Вашата племенница беше тази, която едва не убиха, Тайлър. Бихте ли одобрили това, ако бяха успели?

— Щях да убия негодника с голи ръце — отсече той, също толкова разярено, кафявите му очи потъмняха още повече, когато младата жена го предизвика. — Не ви казвам какво да правите, Шера, предупреждавам ви какво ще се случи, без значение кой ще умре. Един акт на агресия от страна на Породите, само ще разпали допълнително такива като Пурист. На свой ред, пропагандата може да унищожи всеки шанс да ви приемат.

— Добре, по дяволите, тогава нека просто да им позволим да очистят нас и нашите деца. Ти и твоите хора пуснахте онова пъпчиво копеле, което изстреля ракетата към къщата преди не повече от седмица. Кучият син е вече на свобода и друг заема мястото му. Кой ще го спре, сенаторе?

— Достатъчно, Шера — Кейн се изправи уморено на крака, никак не му се искаше да влизат в битка с правителството, а се очертаваше такава опасност. — Това не е начинът, по който трябва да се процедира.

Той обви пръсти около тила си и започна да масажира напрегнатите мускули. Шера се облегна удобно на него. Изражението й беше измъчено, когато другата му ръка покри корема й. Тяхното дете растеше там. Още едно дете щеше да бъде в опасност.

— Ще отвърнем на удара — гласът на Калън накара всички да утихнат.

— Калън, помисли върху това — заговори Самуел Тайлър.

— Млъкни, Сам — нареди хладно Джон Тайлър, главата на семейството. — Знам становището ти. Ако не искаш да слушаш това, което ще бъде казано, тогава се връщай във Вашингтон. Проклет да съм, ако застана зад теб и този път.

Кейн се обърна към баща си. Братята му бяха наобиколили Меринъс. Всичките. Заседателната зала беше почти запълнена. Кейн знаеше какво предстои. Знаеше, защото това беше предложение, което той самият бе направил преди повече от месец.

Калън се върна отново в средата на стаята.

— Ще отвърнем на удара на Пурист и членовете на Съвета, които се опитват да действат срещу нас.

— Ще отвърнете на удара? — Кейн видя, че Сам беше на път да получи още един от своите политически припадъци. За щастие, той може да беше нервозно копеле, но когато ставаше въпрос за семейството му, беше лоялен.

— Мерк ще обедини два екипа — каза Калън хладно. — Те искат да изпращат наемни убийци? Нека да видим какво ще се случи, когато се изправят срещу хора, които са обучени да залавят враговете си толкова лесно, сякаш е детска игра. Ние бяхме тренирани да преследваме, да дебнем и убиваме. Танер и Меринъс, заедно с Джон и вестника, ще водят пропагандата. А нашите хора ще изпълняват Закона на Породите. Безшумно. Рано или късно, те ще получат съобщението. Няма да има повече обаждания до Вашингтон след атаката. Няма да има повече молби за справедливост. Ние сами ще се погрижим за защитата си.

Самуел огледа мъжете и жените пред себе си. Кейн можеше да види примирението, дори прикритото одобрение в погледа му.

— Кажете ми от какво имате нужда — каза той. — Аз ще се погрижа да го получите.

— Ние ще обърнем това против теб. Вече е твърде късно да се скрие — изрече Калън безизразно. — Ако онова копеле бъде освободено от вашата така наречена правосъдна система, до месец той ще намери края си. От този ден нататък, ние ще направим делата на Породите точно това. Дела на Породите.

— Не се оставяй да те заловят — нареди Сам грубо. — Бог да ни е на помощ, ако те заловят, Калън.

— Бог да помогне на всички нас, сенаторе, ако това не спре. Няма да гледам повече как хората ми умират, докато аз моля за правосъдие. Отказвам да се примиря с това положение. От сега нататък, ние ще отвръщаме на удара.



Танер влезе в лазарета и погледът му се насочи към тясното легло, на което лежеше сестра му, а до нея тихо седеше един мъж.

— Тя събуди ли се вече? — Танер се настани на свободния стол от другата страна на леглото.

Сет Лоурънс въздъхна дълбоко.

— За няколко минути, но не каза нищо.

Другият мъж кимна.

— Те я изнасилваха в онази лаборатория — каза той тихо, докато се взираше в безжизненото тяло на Даун. — Без да я дрогират, без нищо. Тя беше дребничка и те се наслаждаваха на това да й причиняват болка.

Танер видя яростта, която изпълни очите на Лоурънс.

— Четох докладите от изслушванията на Сената — гласът му бе тих, но изпълнен с гняв. — Не е нужно да ми разказваш отново.

Танер се наведе напред, подпря ръце на леглото и приглади назад един кичур златиста коса, паднал на бузата на Даун. Осъзнаваше, че очите на Сет се присвиват — мъжът негодуваше от близките му отношения с момичето.