Шера тръгна към вратата, като издърпа в движение пистолета от кобура и надникна предпазливо. Всички врати бяха затворени, а пазачът, който обикновено дежуреше в края на коридора, липсваше. Проклятие! Проклятие! Проклятие!

Младата жена погледна зад себе си. Детето беше бледо и трепереше, следвайки плътно всяко нейно движение.

— Стой спокойно и пази тишина — прошепна Шера и отвори вратата.

Пристъпи в коридора и се огледа бързо, след това издърпа Каси от спалнята и тръгна безшумно към спалните на горния етаж в другото крило, където се намираше апартаментът на Калън и Меринъс. Спря отново, притисна Каси към стената и се огледа. Никой. Мамка му! Къде, по дяволите бяха всички?

Придвижваха се предпазливо по застлания с мокет коридор, сетивата на Шера бяха изострени като бръснач. Стаята на Меринъс беше на не повече от три врати от тях, когато някакъв нов мирис удари сетивата й. Странен. Чужд. Очакващ ги.

Тя се закова. Оставаха две врати до стаята на Меринъс и една от тях, вероятно бе отворена достатъчно, за да позволи на всеки, който се крие вътре, да види преминаването им.

Шера се премести към вратата до себе си. Завъртя дръжката, отвори я и набута Каси вътре, преди да я последва. Затвори вратата също толкова безшумно и направи знак на малкото момиченце, насочвайки се към големия прозорец от другата страна на помещението.

Щом погледна навън, изпусна въздишка на облекчение, когато зърна двама от пазачите да се движат в периметъра на къщата. Отвори широко завесите и бавно вдигна прозореца, молейки се да не е издала местоположението им на врага, който се намираше през две врати по-надолу по коридора.

Шера разполагаше само със секунда, за да привлече вниманието на охранителите и в този миг ги видя да падат. Първо единия, след това другия. Очите й се разшириха. Не бе чула никакъв звук, но те бяха повалени за секунда. Не бе сигурна дали са мъртви или в безсъзнание.

Мамка му! Мамка му! Огледа се трескаво наоколо и задърпа Каси към килера от другата страна на стаята.

— Ти стой тук — тя натика разплаканото дете в малкото помещение. — Сериозно, Каси. Никой, освен мен, няма да знае къде си скрита. Не мърдай. Чу ли ме?

Докато шепнеше в ухото на детето, сърцето й се късаше, когато усети как то се разтресе и потрепери, но все пак кимна енергично с глава.

— Стой тук — нареди отново, преди да отстъпи назад и да затвори безшумно вратата.

Който и да чакаше в стаята нагоре по коридора, някак си беше успял да извади от строя комуникационната връзка и служителите в залата за комуникации и сега чакаше спокойно. Но какво?

Шера отиде отново до вратата отвори я бавно и надникна в коридора, но не видя нищо, което да й подскаже отговора. Пристъпи извън стаята, притискайки гръб към стената, оръжието й беше в готовност, тя цялата бе слух и зрение.

Миг по-късно дръжката на вратата към стаята на Калън се завъртя. Шера се прицели, но в рамката застана Меринъс. Очите й се разшириха от страх, при вида на пистолета, насочен към нея. Бързо се шмугна обратно и заключи след себе си.

Умно. Шера се усмихна със студена решителност. Поне Меринъс беше в безопасност. Това беше всичко, което имаше значение. Можеше да усети яростните вълни, които се изливаха от другата стая. Които й да се криеше там, беше видял бързото отстъпване на Меринъс.

Миг по-късно, от спалнята на другата жена прозвучаха три силни изстрела. Те бяха ясен сигнал за всички Породи, тъй като слухът им бе по-развит от този на обикновените хора. Копелето може да бе извадило от строя охранителите в къщата и тези в периметъра около сградата, но нямаше начин да се е погрижило за всичките.

Шера чу една ругатня, тиха, изпълнена със заплаха и насочи пистолета си на приблизителната височина, при която да нанесе сериозна рана, но не и да убие. Имаше само два начина да се излезе от тази стая — прозореца или вратата. Но тя не очакваше това, което се случи.

Рони излезе първа, плътно следвана от шофьора-санитар, който беше дошъл с двамата Лоурънс преди няколко дни. По лицето на мъжа имаше самодоволна, победоносна усмивка, пистолетът му беше към слепоочието на Рони и той я побутваше предпазливо пред себе си, като щит.

— Голям късмет — изсумтя той. — Но не достатъчно добър.

Изправи се пред Шера със злобно презрение.

— Е, къде е хлапето? Не беше в стаята си, нито с пазача.

Шера запази студеното си изражение и пистолета си в готовност.

— Дори да знаех, нямаше да ти кажа.

Мънистените му очи блеснаха от ярост.

— Хвърли пистолета или ще я убия.

Шера поклати глава, позволявайки на една подигравателна усмивка да извие устните й.

— Няма начин. Ако я убиеш, ще я последваш в следващата секунда.

Мъжът не беше изнервен. Беше студен, пресметлив. Държеше Рони за косата, хватката му беше здрава, а оръжието в готовност. Очите на двете жени се срещнаха. Шера можеше да види примирението у Рони. По някакъв начин, той беше отстранил техните хора. Шера не бе сигурна как бе успял, но го беше направил.

— Е, можем да го смятаме за патова ситуация — убиецът се усмихна бавно, като усойница, която се подготвя за атака. — Мислиш, че това предупреждение ще доведе помощ навреме? Аз се погрижих вашите момчета да са извън играта още няколко часа. В най-добрия случай — изсумтя подигравателно. — Прекалено лесно ги надвих, Шера.

Тя сви леко рамене.

— Изглежда обаче, че си забравил за мен. Аз не съм толкова лесна.

Погледът й пак потърси този на Рони. По-младата жена извъртя очи, за да посочи ръката, която държеше косата й, след това бързо се насочи към пода. Боже, дали можеше да се дръпне? Тя го направи отново, почти обезумяло. Нагоре, след това надолу. Дали щеше да падне? Насочи оръжието си под ъгъл към главата на Рони. Ако тя не го направеше достатъчно бързо… Шера преглътна тежко.

Внезапно Рони падна. Похитителят и Шера стреляха едновременно. Куршумът улучи мъжа мигновено и Шера се спусна към него изритвайки оръжието, преди той да се свлече до Рони.

— Копеле! — Рони скочи като демон, устните й се изтеглиха назад, а в очите й светеше ярост, когато изрита поваления убиец.

Вратата на стаята на Меринъс се отвори в същия миг, в който от стълбите се чу силен тропот и мъжки гласове, крещящи яростно. Настана хаос.

Кейн, Калън, Тайбър, повече от дузина охранители от Котешките породи и Сет Лоурънс, се втурнаха по коридора.

— Доволен ли сте сега, господин Лоурънс? — изръмжа в лицето му Шера, когато Тайбър се втурна към съпругата си. — Струваше ли си?

Сет погледна надолу към шофьора, погледът му беше мрачен и изпълнен с мъка, преди да отиде при сестра си. В очите му проблесна разкаяние.

— Не, госпожице Калахан — отвърна той, без да откъсва поглед от Рони.

— Шера, не си го убила — каза Кейн изненадано, като се изправи от поваленото тяло. — Раната е повърхностна.

— Още не — изрече рязко тя, обръщайки се към него. — Първо искам да разбера кой го е наел. След това ще го убия — тя се взираше в Кейн с брутална ярост. — Този път, законът на Породите ще бъде изпълнен.

Обърна се и закрачи обратно към стаята, където я чакаше Каси. Отвори вратата на килера и коленичи пред изпадналото в ужас дете. Сърцето й се сви. Каси не издаваше звук, но раменете й се тресяха бурно, а малките й ръчички притискаха плюшеното мече силно към телцето й.

— Хайде, Каси. Всичко свърши — прошепна Шера и я повдигна.

— Искам моята мама — едва тогава се разрида сърцераздирателно. — Искам мама сега. Веднага. Ако не получа мама, ще нахапя всички ви. Ще го направя. Ще го направя… — тя зарови глава в рамото на Шера, а ръцете й се обвиха плътно около нея. Воплите й разкъсваха въздуха.

Младата жена се обърна към Кейн, с пълни със сълзи очи, а той я гледаше с безмълвно страдание.

— Ела, Каси — Калън се приближи до Шера. Съпругата му стоеше близо до него, когато той освободи малкото момиченце от прегръдките на сестра си.

Каси се пусна лесно, макар че плачът й не отслабваше, нито молбите за майка й. Кейн вдигна Шера в прегръдките си и едва тогава тя осъзна, че трепери, разтърсвана от силни тръпки, под въздействието на страха и яростта.

Тя обви ръце около раменете му и зарови лице в шията му, позволявайки на сълзите да бликнат. Плачеше за миналото, за предателствата, за загубите, за детето, което никога не видяха. Горчивината потече от нея с дълбоки, задавени ридания, докато се държеше за Кейн. Нейната опора, нейното сърце.

Шестнадесета глава

Ужасяващите Тайлър пристигнаха в имението няколко часа по-късно. Шестима братя, заедно с баща им, Джон Тайлър, и техният чичо, сенатор Самуел Тайлър. Настана хаос и Шера напълно разбра защо Меринъс приема всички тях в имението, по едно и също време, с такава неохота. Те бяха твърдоглави, упорити и не търпяха възражения. Всеки един от тях имаше своя собствена представа за това как трябва да бъдат направени нещата и всяко разискване се превръщаше в словесна война. Но всички те обичаха Меринъс и бяха твърдо решени да останат колкото може по-дълго, за да се уверят, че е защитена.