Тогава Кейн се изсмя. Звукът беше нисък и галещ вече възбудените й нерви. Той се приближаваше към нея. Шера нямаше намерение да бяга. Ако го направеше, той само щеше да я последва. Ако я последваше, само щеше да разбере колко отчаяно й се иска да запази разстоянието помежду им възможно най-голямо.

— Нямаш представа, бейби. Искаш ли да ти кажа няколко от тях?

Мъжът спря пред нея, а широките му гърди бяха на не повече от инч от бюста й. Шера опита да поддържа дишането си бавно и равномерно, но беше наясно с факта, че се е провалила. Както го знаеше и той. Главата му се сведе, докато наблюдаваше как гърдите й се надигат по-високо, преди да повдигне мигли и да погледне порочно към нея.

— Не — младата жена поклати глава и опита да се извърне. Не искаше да слуша за неговите мечти. Изкушението от докосването му бе твърде голямо.

— Любимата ми… — той пренебрегна отказа й, като махна с ръка, кокалчетата на пръстите му докоснаха леко рамото й — … е тази, в която ти си просната в скута ми, а задничето ти става яркочервено, задето ме дразниш от толкова дълго време. А ти се гърчиш и умоляваш за пениса ми всеки път, когато шляпна тези закръглени малки бузи. Ще бъда повече от щастлив да го изиграя заради теб — предложи Кейн в проява на вежливост.

Шера би трябвало да се почувства възмутена. Вместо това се взираше в него шокирано, борейки се срещу стягането на седалището си при мисълта за ръцете му, спускащи се върху него по този начин. О, да, можеше да си го представи добре. Твърде добре.

— Това е напълно справедливо, Кейн — изсумтя тя с най-голямото достойнство, което успя да събере сред съкрушителния копнеж, препускащ вътре в нея. — Можеш просто да се наслаждаваш на малките си извращения сам. Господ е дал на хората ръка и пет пръста поради тази причина, нали знаеш.

— Хмм, знам. И знам също, колко точно са подходящи тези пръсти за моето любимо малко котенце. Ела тук, писано, нека ти покажа — опасен и предупредителен, гласът му беше като наркотик, вливащ се в тялото й, въпреки острата ярост, която Шера можеше да види в погледа му.

Вагината й се заля с кремообразна влага. Шера усещаше как се просмуква от влага, а нежните й гънки стават хлъзгави от гъстата есенция. Не й бе лесно да задържи контрола. Не и когато езикът й буквално пулсираше да сподели болката си с Кейн, а вагината й се свиваше в съгласие. Проклет да е. Тя не се нуждаеше от това точно сега.

Щеше да си получи заслуженото, ако наистина му дадеше това, за което продължаваше да я предизвиква. Силното действие на хормона щеше да бъде подобаващо наказание за месеците на възбуда, през които Кейн я бе накарал да премине.

— Кейн, Шера, без спорове днес — Калън я спаси от това да изплъзне унищожителното отмъщение от внезапно изпразненото си съзнание, когато влезе в кухнята, следван от съпругата си и останалата част от основния Прайд. — Да се захващаме за работа и да видим дали можем да открием нещо съществено този път.

Последните няколко събрания бяха толкова безрезултатни, че бяха истинска подигравка за неговата решителност да осигури на Породите място в обществото. Не като отделен вид, а като човешки същества, достойни за съществуване. Това изглежда беше текущият дебат, който се водеше във вътрешните кръгове на повече от един държавен орган.

— Добре, какво имаме? — попита Калън, когато всички седнаха. — Шера, получи ли онези оценки?

— Всичко — тя побутна един от документите към брат си. — „Фарсайд“ извършват отлична строителна работа. Проучих всеки ъгъл и те изглежда са най-добрият избор.

— Не съм съгласен — Кейн не направи нещо повече, отколкото Шера бе очаквала, докато също заемаше мястото си. Той не беше съгласен с нищо, което бе предложила досега. — Това ще наложи присъствието на прекалено много непознати хора в имението по едно и също време и ще ни изложи на риск, от който не се нуждаем. Това ги прави повече от ненадеждни, превръща ги в опасност.

Шера стисна зъби за няколко дълги секунди, преди да се обърне към него с ръмжене.

— „Фарсайд Кънстръкшън“ е една от най-уважаваните строителни фирми в страната. Техните сгради имат много високи оценки за качество, не наемат подизпълнители и със сигурност работата им е отлична от началото до края. Оценката ти, че са ненадеждни, може да се счита за клевета, Кейн — сопна се Шера яростно.

Той отново стана труден. По някаква причина, Кейн смяташе, че е негово задължение да превърне живота й в по-голям ад, отколкото вече беше. При това положение, тя щеше да изгуби всяко подобие на контрол и в крайна сметка щеше да му издере очите, минути преди да се опита да го чука до полуда.

Адреналинът вибрираше във вените й и караше вътрешностите й да трептят, а утробата й да се свива от нужда. Гневът винаги правеше нещата по-лоши. Разпространяваше възбудата в тялото й като пожар, който Шера нямаше как да контролира.

— Успокой се, Шера. Той каза, че не им се доверява — напомни й Калън, очите му бяха впити в тези на Кейн. — Трябва да бъдем сигурни с кого си имаме работа, преди да го пуснем в имението. Особено когато и Каси е тук.

Като че ли Шера не знаеше това. Искаше й се да изсъска от чисто безсилие.

— Това е събрание — възрази тя, обръщайки се към Калън. — Скъсах си задника да получа тази информация и да предложа най-добрия вариант за работата, която трябва да бъде извършена. Ако той продължава да „стреля“ по тях, ще трябва да строим проклетите къщи сами.

— В което има повече смисъл, писано — отсече Кейн, с неизменната многозначителна усмивка, изкривяваща устните му. — Имаме достатъчно ръце тук, и не е като да не могат да правят почти всичко. Какъв е смисълът да се пилеят пари, както и работна сила, когато можем да вложим само материали и да си го построим сами?

Раздразнението в гласа на Кейн започна да нараства, като че ли се уморяваше все повече от постоянната битка помежду им. Което беше много лошо. Той бе започнал пръв, неговите остри и подигравателни нападки непрекъснато я пронизваха точно в целта. Започваше да й писва от тях.

— Защото това ще отслаби защитата на самото имение — озъби се тя в отговор.

— Глупости — сега Кейн се намръщи, тъмносините му очи пламнаха. — Забравяш кой е началник по сигурността, котенце. Аз. Знам точно какво се изисква, за да се защити това имение, и не са нужни почти двеста Породи във всеки един момент. Нека твоите хора да свършат работата. Това ще им даде чувство за отговорност, както и гордост от дома, който са изградили.

— Изглежда забравяш факта, че повечето от тези мъже и жени, за които говориш, имат нужда от почивка и възстановяване, а не да си скъсват задниците от работа по цял ден — Шера подпря ръцете си на масата и изръмжа към Кейн, докато си мислеше за тъжните погледи на хората, които бяха освободени от различни лаборатории през последните месеци.

— Не бива да ги щадиш толкова, Шера — лицето на Кейн почти се допираше в нейното, докато останалите ги наблюдаваха с интерес. — Няма да им помогнеш, като ги глезиш, сякаш всичко ще бъде идеално от сега нататък. Няма да е. Ако не са внимателни, това, пред което са изправени няма да бъде по-безопасно от онези проклети лаборатории, в които са били досега. Не можеш да ги оставиш да мислят, че ще бъде.

Шера усети как кръвта внезапно забушува във вените й, слабините й пламнаха, гърдите й изтръпнаха, в отклик на конфронтацията помежду им. Острата сила на възбудата стегна утробата й, почти отнемайки дъха на младата жена, докато адреналинът в кръвта й се покачваше.

Нямаше нищо по-възбуждащо от споровете й с този мъж. Шера обикновено, ги избягваше на всяка цена, но днес… Чувството на безсилие беше като бясно животно, изяждащо самоконтрола й. Беше й омръзнало от нападките му. А също и да си прехапва езика и да държи устата си затворена, вместо да вкара и двама им в нещо, от което се страхуваше, че ще съжалява.

— Проклета да бъда, ако ги използвам като роби, както ти предлагаш — подигра се Шера. — Това не ти е Средновековието, а ти не си някой малък диктатор, за да правиш това, което искаш.

Кейн се облегна назад в стола си, а очите му се присвиха от гняв, докато я наблюдаваше. Тя усещаше напрегнатия му поглед, почти като милувка по лицето си, докато той преценяваше отговора й. Виждаше прекалено много. Напоследък го правеше много по-често, наблюдаваше я като буболечка под микроскоп, всеки път, когато се намираха в едно и също помещение.

— Тогава им дай заплата — провлече подигравателно най-сетне. — Никой не предлага да го правят безвъзмездно. Ти пак ще спечелиш и ще избегнем опасността от присъствието на непознати хора в имението.

— Достатъчно, Шера — Калън надделя над яростните думи, готови да изригнат от устата й. Искаше й се да разкъса Кейн с отчаяние, което накара пръстите й да се извият като нокти върху масата. — И двамата имате добър аргумент, но трябва да стигнем до решение тази вечер.

— Успех — изсумтя Кейн саркастично, докато гледаше Шера. — Котенцето тук, явно е решено да види всички мъртви в момента, в който къщите бъдат построени.

Шера усети как една капка пот се оформя на челото й, когато той изсъска към нея. Очите му бяха тъмни, напрегнати, и я следяха внимателно. Тя усещаше как я предизвиква, знаеше, че е безпомощен срещу желанието да отвърне на удара. Трябваше да отговори. Налагаше се да му покаже, че не е слаба и плаха.

В края на тази мисъл, дойде осъзнаването, че възбудата й всъщност е тази, която я предизвиква. Инстинктът. Да докаже, че е достатъчно силна за да го превземе, достатъчно силна за да се бори с него и да предизвика силата му. Желанието й да направи това ставаше все по-силно. Всеки ден усещаше как враждебността нараства в тялото й и това я ужасяваше.