Лора Лей - Да целунеш звяра

Санди Хоук

Шера стоеше безшумно в сенките на мотела и наблюдаваше внимателно. Очите й се присвиха, когато видя как една група от девет мъже се раздели и всеки от тях пое към стаята си. Изглеждаха бесни, но един от тях бе хладнокръвен и много опасен. След като откара Док на безопасно място, тя ги проследи от летището, а после ги последва до Санди Хоук и видя как се регистрират.

Кейн не й напомняше за Меринъс по никакъв начин. Той бе тъмнокос със студени сини очи. Силната челюст и високите скули намекваха за индианския му произход, а мускулестото му грациозно тяло показваше военната подготовка, през която бе преминал. Тя познаваше външния вид и начина, по който се движи един убиец. Беше израснала сред такива, бе изнасилвана от тях повече от веднъж. Но този познаваше лично.

Този мъж й бе доставил удоволствие. Въпреки молбите й, въпреки че желаеше противното, той я бе взел под безчувствените очи на една камера. Беше я довеждал от един оргазъм до друг, като взаимно бяха подклаждали страстта си.

Наистина ли бяха изминали единадесет години? Господи, споменът за онази нощ я измъчваше дори сега, като че ли се бе случила едва вчера. Това бе мургавият войник, който се бе заклел да й помогне и да я освободи. Беше отишъл при нея, държейки свободата в едната си ръка, а в другата сърцето й, и бе прекарал нощта, учейки я какво удоволствие може да изпита женското тяло. А след това си бе тръгнал и никога повече не се върна. Но лекарите го направиха. Те се кикотеха, докато гледаха видеозаписа, и се надсмиваха над нещата, които Кейн й бе правил и които тя бе правила на него — всичко в името на науката. Изнасилванията не я бяха оплодили. Те се чудеха дали удоволствието би го сторило.

Тя беше Порода. Беше обучавана в лабораториите на Съвета по генетика, не беше човек, а само едно животно в човешка форма, нищо повече. Дори сега, десет години след освобождаването й от лабораториите, Шера не беше сигурна какво е. Човек или животно. Знаеше само, че за много кратко време, в прегръдките на този мъж, бе станала жена. Щеше да го мрази заради това до последния си дъх.

Тя беше създадена, не родена. Обучавана, не отглеждана. Когато Кейн я бе докоснал, беше оживяла. Когато той я излъга, тя изгуби единственото, което някога бе имало значение в живота й, и сега, жива или мъртва, вече й бе все едно. Всичко, което имаше значение бе оцеляването на самия Прайд. Тяхното убежище тук, в Санди Хоук, бе изложено на риск по начин, който никога не би могъл да бъде избегнат. И те отново бяха бездомни. Бездомни и преследвани.

Шера сви юмруци от ярост, когато Кейн се забави пред стаята си, лениво допушвайки цигарата, която бе запалил няколко минути по-рано. Искаше да го убие веднага. Бе се заклела, че ще го направи, ако някога го срещне отново. Бе се заклела, че ще се погрижи той да си плати за всеки един миг страдание, което бе изтърпяла през всички тези години, че ще го накара да си плати, задето я бе лъгал, и го бе направил толкова лесно и без знанието й. Беше я предал, точно както бе предал и сестра си.

Изражението на Кейн се вкамени, когато последната врата най-накрая бе затворена и той остана насаме с нея.

— Къде е Меринъс? — гласът му бе свиреп, пулсиращ от ярост, който изпрати тръпки на безпокойство по тялото на младата жена. — И защо, по дяволите, не се срещнахме на летището, както обещахте?

— Аз имам по-добър въпрос — каза Шера, от безопасността на сенките. — Защо един брат предава сестра си, която се кълне, че обича, същата вечер, когато е обещал да й помогне?

Кейн се обърна бавно, небрежно, докато застана с лице към нея. Тя видя твърда решимост в изражението му, а също и изненада.

— За какво говориш, по дяволите?

— Цял екип от войници помете къщата на Калън. Една дузина мъже. Всичко, което знам, е, че не успяха да хванат него или Меринъс. Но съм сигурна, че искаха нея. Те знаят за нея.

— Какво знаят, за Бога? — мъжът прокара пръсти през косата си, а гласът му бе тих и дрезгав от ярост. — Защо, по дяволите, ще нападат сега?

— Те знаят, че сестра ти бе чифтосана с Калън — каза тя предпазливо. — Както и ти.

Тя видя как лицето му пребледня тревожно, а сините му очи се разшириха.

— Това копеле я е докоснало? — извика той.

— Не — провлече Шера подигравателно. — Чифтоса се с нея. Сигурно си спомняш понятието? И сега на Съвета вече не му пука дали ще го хванат жив или мъртъв. Те искат жената и детето, което носи. Но ти вече знаеш това, нали, г-н Тайлър? Защо иначе ще нападат само един час, след като говорихме с теб?

Кейн бавно поклати глава.

— Никога не съм предавал сестра си. Не бих го направил — гласът му изпрати студени тръпки по гръбнака й.

Шера се намръщи.

— Дойдох да те убия, Кейн Тайлър — каза тя внимателно.

Той не изглеждаше изненадан. Устата му се изкриви в насмешка.

— Може би ще отложиш малкия си опит достатъчно дълго, за да спася задника на сестра си — изрече мъжът. — И какво, по дяволите, е това чифтосване?

— По-късно — отвърна тя. — Сега не е време за обяснения. Първо ще ми кажеш как Съвета е научил за чифтосването, след като Меринъс не ти е казвала за него.

Шера бе почти сигурна, че той не знае. Кейн бе лъжец, но в този случай, бе казал истината. Дарбите й се бяха увеличили през годините, заедно с възрастта и яростта. Сега тя можеше да подуши лъжата, както останалите хора — боклука.

— Коя си ти? — изсъска Кейн. — И се дръж малко по-учтиво, жено. Не мога да помогна на Калън или Меринъс с толкова малко информация.

Поемайки дълбоко дъх, Шера излезе от сенките. Видя как очите му се разшириха, видя как подозрението се превръща в осъзнаване.

— Не си мъртва — прошепна Кейн, примигвайки, в опит да убеди себе си, че тя наистина е там.

Горчивината я изпълни с вълна от болка, толкова интензивна, че тя се изплаши да не бъде погълната от нея. Сега той беше ядосан, а нямаше право да бъде.

— Не, любовнико, не съм мъртва. Но това не значи, че ти ще живееш много дълго.

И Шера се изправи пред миналото си, както никога преди. Кошмарите и разбитите надежди се разкъсаха около нея, теглейки душата й в студената, мрачна пустота, от която се страхуваше, че никога няма да може да избяга. Тя усети нарастващата страст, нуждата — същата, която Калън и Меринъс познаваха — бушуваща в кръвта й, в цялото й същество. Пред нея стоеше мъжът, който я бе предал преди години. Помнеше мрачната, неприветлива лаборатория, тежкото му тяло върху нея, заливащо я с удоволствие, въпреки всяко препятствие, което Шера издигаше. Нейната половинка. Бащата на детето, което бе изгубила. Мъжът, който се бе заклела да убие.

Тя беше жива. Кейн се взираше в нея, прикривайки треперенето на ръцете си, желанието извираше вътре в него като тъмен, гладен облак. Колко години бе мечтал за нея, колко дълго бе изпитвал нужда и бе копнял за нея с всяка фибра на съществото си? И сега тя беше тук, изправена пред него, забулена в мрак, а очите й блестяха от омраза.

Омраза.

Той преглътна емоциите, заседнали в гърлото му, съжалението прободе гърдите му, не можеше да повярва, че трепери. Сякаш земята се беше изместила от оста си, накланяйки го към един свят, който бе толкова различен от познатия му.

— Защо не се свърза с мен? — Кейн едва изрече думите. Тя беше жива, била е през всичките тези години. Той беше преминал през ада, беше страдал, докато накрая душата му се превърна в една кървяща, отворена рана, а през цялото това време, Шера е била жива.

Младата жена се изсмя. Едно студено извиване на устните, което прониза душата му, докато я наблюдаваше. Пръстите, тънки и грациозни като самата нея, се протегнаха назад и откъснаха изящните бели цветове от гъстия храст до нея. Късаше венчелистчетата, откъсваше ги небрежно от деликатните им стебла и ги оставяше да падат с наранен блясък на земята.

Само това, че я виждаше, раздираше душата му на безброй парченца. Осъзнаването, че е била жива и свободна през цялото време, и не се бе свързала с него, не си бе направила труда дори да му съобщи, унищожи и последната нишка здрав разум, която бе смятал, че притежава през всички тези години.

— Проклета да си! — изръмжа Кейн, яростта вътре в него нарастваше, толкова гореща и дълбока, че пропукваше отворените рани, които „смъртта“ й бе оставила. — Всички тези шибани години, и ти дори не телефонира, Шера? Нищо?

Той стисна пръстите си в юмруци, за да се сдържи да не я придърпа към себе си, да сдържи страстта и изгарящата ярост, изпълваща съзнанието му. Пред очите на Кейн буквално бе паднала червена пелена. Мъглата в периферията на зрението му се разкъса и пламна, превръщайки мекия водопад от хотелски светлини в кървава аура.

Погледът на Шера проблесна към него, студен, безчувствен, изпълнен с победоносен триумф.

— И защо бих направила това? — тя оголи зъбите си, а омразата й — хладна и ясна — набраздяваше красотата на лицето й с безмилостна омраза.

Мъжът отстъпи крачка назад, усещайки удара до дъното на душата си. Раниха го заради нея. Почти бе умрял заради нея. Заради това. Заради нейната омраза.