Монти бе успял да убеди госпожа Кац да изпие още едно смъртоносно уиски и тя бе станала игрива като разгонен кит.

— А кой сте вие? — попита госпожа Кац Пол Кушинг. — Ходите ли до Флорида често?

Пол призна, че не го прави.

— Къде е жена ви? — попита Силвия дяволито.

— Силвия, остави това — каза й Филис, улови я за ръката и я върна при Монти.

Силвия вдигна длан.

— Знаете ли? Момичето, което има рожден ден, е търсена партия. Мъжете във Флорида бяха луди по нея — обясни тя. — Състезаваха се с инвалидните си столове кой ще стигне по-бързо до нея.

Монти се разсмя, макар че Силвия говореше сериозно.

— Ще видите, че нямам нужда от инвалиден стол. Но имам нужда от Филис. — Улови ръката й, стисна я в своята и погледна брата и сестрите. — Искам да изрецитирам едно стихотворение — продължи той. Брус видимо задържа Тод, за да не стане от белия диван на Сиг и да направи поредната снимка. Монти се изправи и отпусна ръце край тялото си, готов да декламира като ученик. Започна с „Неговата игрива любима“ на Андрю Марвъл:

„Ако имахме достатъчно време и свят,

игривостта, мила, не е грях.“

— О, Боже, Сиг — прошепна Брус. — Нарече мама „мила“! Смяташ ли, че ще изригне?

— Млъкни — сряза го Сиг. — Смятам, че сега е големият момент.

Монти продължи:

„Бих те обичал десет години отпреди Потопа,

а ти, ако желаеш, ще ми отказваш

до преселението на евреите.

Моята зеленчукова любов ще расте

по-просторна от империите, но по-бавно.“

— Какви ги дрънка? — прошепна Шарън. — Да не би да иска тя да се преселва?

— Какво е „зеленчукова любов“? — попита Барни. — Този човек пиян ли е или перверзен?

— Шшшт — изшътка Сиг.

„Но зад гърба си винаги ще чувам

на времето колесницата крилата,

а там, пред нас, ще се простират

пустините на вечността.“

— Хубаво и весело — отбеляза Брус, но Сиг погледна майка си и забеляза, че тя слуша като омагьосана.

„Тогава червеите ще опитат

тъй дълго пазената девственост

и твоята старинна чест те ще превърнат в прах,

а в пепел ще угасне мойта бурна страст.

Гробът е хубаво, усамотено място,

но, мисля, там никой с никого не се прегръща.“

Монти завърши с плам.

— Наистина е весело — отбеляза Тод. — Той ли го е писал?

— Не си ли го учил в училище? — попита го Брус.

Тод сви рамене.

— Сигурно този ден съм отсъствал.

Силвия бършеше очите си с книжна салфетка. Монти се обърна към Филис, взе ръката й и пак се обърна към децата й.

— Бих желал да поискам разрешението ви да се оженя за вашата майка — заговори той. — Няма да го направя, ако имате каквито и да било възражения… от уважение към баща ви и всичко останало. Бих ви разбрал, но така или иначе обичам Филис, и на нашата възраст нямаме никакво време за губене. Аз нямам семейство. Нямах щастието да имам деца, но винаги съм чувствал, че най-важното нещо е семейството. — Очите му се навлажниха. — Харесвам всички вас и ще бъда благодарен, ако ме смятате за част от семейството си.

— Какво иска той? — попита Брус. — Да стане инвалид?

Сиг не му обърна внимание. Погледна майка си, стаила дъх.

— Ние много бихме желали това да стане, Монти — каза тя. — Разбира се, трябва да реши мама.

Монти се обърна към Филис и извади синя кутия от кадифе. Отвори капачето и дори от другия край на стаята се видя блясъка на огромния диамант, поставен в средата. Филис погледна пръстена, после пак Монти. За миг стомахът на Сиг се сви — помисли си, че Филис ще изтърси нещо остроумно и ще откаже. Тогава — чудо на чудесата — Филис стана и сама започна да декламира.

— Както би казал моят син, майсторът на компромиса:

„Розите са червени,

децата — играчки,

аз казвам «да» —

омъжвам се за друговереца,

нямам спирачки.“

Сиг изохка. Брус, Тод и Шарън нададоха весели възгласи. Барни вдигна чаша, а Пол Кушинг изръкопляска. Силвия започна — отново — да плаче.

„Красиво — помисли си Сиг, — до утре ще мога да кажа в хотела, че майка ми напуска.“

Филис си сложи пръстена. Беше огромен. Тя протегна ръка и се усмихна.

— По-голям е от кокалчетата ми. А те стават по-големи с всяка изминала година.

Монти я целуна — истинска мокра целувка.

— Всяка година ще го заменям с още по-голям, тогава — каза той. Чувствата му бяха очевидни. Поради някаква причина очите на Сиг се напълниха със сълзи.

В този момент тя зърна Пол Кушинг, който я гледаше от другия край на стаята. Той кимна и й се усмихна. Вдигна чаша.

— Може ли да вдигна тост? — Всички се обърнаха към него. — За Филис и Монти. Когато обичаш някого, всичко е възможно. — Намигна на Сиг, но в мига преди това тя успя да съзре нещо в сините му очи — съчувствие, привързаност, може би жалост. Сиг потрепери и вдигна чаша заедно с останалите.

Шестнайсет

— Мислиш ли, че ще иска пробен брак? — попита Сиг брат си. Говореше по служебния телефон, от работата, но беше малко след четири следобед — когато всички на Уолстрийт се превръщаха в динозаври. Самата тя се чувстваше като накълцан дроб — оставаше й обаче точно толкова енергия, колкото й бе необходима, за да дискутира евентуалния брак на майка си за богат мъж.

— Знаеш ли, планът ни се осъществи — каза Брус, сякаш четеше мислите й. — Обзалагам се, че ако действаме заедно, можем да направим всичко.

— Да, но това няма да стане утре, а преди това сме длъжни да оцелеем.

Ръцете й бяха свободни, защото телефонът бе прикрепен към главата й. Протегна едната напред и се вгледа в изумрудения пръстен. Спомни си огромния диамант на майка си, онзи, който й бе подарил Монти. Въздъхна. Би се почувствала разголена и уязвима без него, но пръстенът бе единствената ценна вещ, която притежаваше. С парите от него можеше да уреди сметката на майка си в „Пиер“, да плати тоалетите и дори част от ипотеката.

— Е, смяташ ли, че ще иска пробен брак? — попита тя повторно.

— Не мисля, че Монти е такъв — отговори Брус. — Той е старомоден. Искам да кажа, че макар и да не се славят като много щедри, шотландците не обичат да ходят по адвокати като нас.

— Трябва да предупредим мама да не подписва каквото и да било.

— О, да. И тя веднага ще те послуша! — засмя се Брус.

Сиг също се засмя или поне приблизително. Погледна надолу, към приятните зелени дълбини на пръстена.

— Слушай, каквото и да стане отсега нататък, вече сме свидетели на истинско чудо.

— Да — съгласи се Брус. — Освен това започвам да получавам спешни поръчки. Картичките се продават. Прав бях. Чувствам се толкова олекнал, че сякаш ходя en pointe. Чувствам се като проклета фея от захарен памук.

— Е, ти наистина си моята проклета фея от захарен памук и те обичам — каза му Сиг и се изпълни с обич към смахнатия си брат.

— Обзалагам се, че казваш същото на всичките си обратни братя — отвърна Брус, но бе ясно, че му е станало приятно. — Както и да е. Трябва да затварям. Имам среща с Бърнард Кринц. Смятам, че наистина ще вложи малко пари в бизнеса ми. Трябва да доставя новите поръчки бързо. Да не говорим, че заради Бърнард Тод най-после започна да ме забелязва. Красота. Мисля, че отново ще съм на печалба до Свети Валентин на обратните.

— Страхотно — рече Сиг. — Късмет с Бърнард и Тод.

Прекъсна линията, но телефонът иззвъня почти веднага. Сиг натисна свързващия бутон, без да сваля слушалката от главата си. Вероятно се обаждаха, за да потвърдят последните й сделки. Този ден имаше доста работа.

— Няма да повярваш — изрева като магаре Шарън в ухото й. — Току-що ми се обади господин Торба с пари и заяви, че ще дойдат с мама, за да прекарат деня при нас.

— Много мило.

— Моля? Много повече от мило е! — продължи Шарън трескаво. — Монти предложи да отидем до училището на Джеси. Бил чул, че малко помощ за училищните й такси биха ни дошли добре. Каза, че искал да направи дарение на училището.

— Безумие — каза Сиг. Този тип, помисли си, трябва наистина да харесва майка ми. Почувства болка. Никой, никакъв мъж не се бе опитвал така усилено да й достави удоволствие от много, много време. — Значи, когато го помоли, той чисто и просто се съгласи, така ли?

— Не съм го молила. Той сам предложи. — Шарън бе замаяна от възторг. — И това не е всичко. Каза, че искал да предложи на Барни работа в компанията му.

— Ето това се казва коледно чудо! — отбеляза Сиг.

— Като говорим за Коледа, ще дойдеш ли довечера за празненството на Травис и Джеси? Ханука е. Знаеш, че искат да видят леля си Сиг. Освен това ще направя картофени палачинки.

Сиг едва не изпъшка. Пържените картофени палачинки бяха точно това, от което се нуждаеше сестра й в още по-големи количества.