— Брус, може ли да поговорим за минута? — попита тя и тръгна към спалнята.

— О, Боже! Вече не мога да стана. Изтощен съм.

— Ела веднага — каза Сиг с гласа, който използваше, за да го буди сутрин, когато беше ученик — гласът, който използваше, преди да донесе каната с ледена вода. Гневният й поглед го вдигна от канапето. Сиг затвори вратата към всекидневната и започна:

— Какво, по дяволите, става тук? Защо го доведе?

— О, той се обади. Покани ме на премиера на една книга. Аз купих екземпляр и го поканих тук, за да пийнем по чашка.

— Полудя ли? — попита Сиг. — Монти ще дойде след десет минути, а ти водиш Бърнард! Целта ми е да накарам Монти да предложи на мама брак, а не да устроя още една старческа оргия.

— Спокойно. Спокойно, Сиг. — Брус се хвърли върху леглото. — Това тук не е мозъчна хирургия. Става дума за ухажване. Така или иначе, човекът каза, че може би ще се съгласи да влезе в бизнеса с картичките.

— В какво друго твое може да поиска да влезе? — попита Сиг. — Ти си непоправим. Такъв флиртаджия! Няма оправдание за поведението ти. Да изложиш на опасност всичко, за да…

— Ей, Сиг, не говорим за лекарство против рака. Не си закъсала толкова за пари. — Сиг имаше чувството, че ще го удуши веднага, още там, на леглото. — Така или иначе, аз съм закъсал за пари, а Кринц не е чак толкова лош за дъртак.

Твърде бясна, за да каже каквото и да било, Сиг се обърна и връхлетя във всекидневната, където Монти вече помагаше на майка й да си облече палтото.

— Tempus fugit — каза той. — Ще заведа майка ви на концерт.

— На опера? — попита Бърнард с копнеж.

— Не.

— Оркестърът на Сан Франциско в Карнеги Хол? — продължи Бърнард.

— Не. Уорън Зевън в Гринидж Вилидж.

— Приятно прекарване — пожела им Силвия.

Монти повдигна вежди и й се усмихна с насмешка.

— Приятно прекарване и на теб — каза той. — Кой спи с котки? — попита той заядливо, като явно повтаряше някаква тяхна шега.

— Госпожа Кац — изкиска се Силвия.

— Понякога и госпожа Нусбоум — припомни й Монти и се засмя.

Влезе Брус.

— Монти, имаш билети за концерта на Уорън Зевън? — попита той с недоверие. — Почти невъзможно е да се купят.

— Това е малък подарък преди рождения ден. — Монти сложи ръце на раменете на Филис. — Както разбрах, утре е денят, в който се е родила майка ти. — Усмихна й се. — Божествена си с тази шапка. Като Бети Бъкол. — Вдигна Филис и я завъртя, докато Бърнард, Сиг, Брус и Силвия гледаха втрещени.

— Струва ми се, че е възбуждащо момче — отбеляза Брус. Проследиха с очи как майка им и Монтеги Дънлийд излязоха, за да слушат рокендрол.

Петнайсет

Шарън, Барни, Джеси и Травис се събраха в апартамента на Сиг. Шарън и Сиг усилено довършваха подготовката за голямото събитие. Тод трескаво сгъваше салфетки, готов да реализира най-голямото постижение в областта на оригами за сезона. Беше донякъде нервен. И защо не? Сиг също беше нервна. Майка й имаше рожден ден — седемдесетият, макар и настойчиво да твърдеше, че е само на шейсет и девет. В предишни години Сиг би изпратила на мама картичка и чек, но тъй като сега тя беше в Ню Йорк и откакто бе разцъфтял романът й с Монти, Сиг, Шарън и Брус се надяваха семейното тържество да подтикне Монти да сложи пръстен на ръката на майка им.

Въпреки суматохата Сиг осъзна, че е удивително тихо. Къде бяха децата?

— Кой наглежда децата? — попита тя Барни. Госпожа Кац все още човъркаше тортата, а Барни изглеждаше напълно безучастен. Сиг мина покрай тях.

— О, Боже! Хвърлят разни неща през балкона! — Сиг си представи как горкият Травис предприема светкавично пътешествие към земята от трийсет и втория етаж. Мина покрай сестра си, прекоси празнично украсената трапезария, безупречната всекидневна и излезе на малката тераса. Травис току-що бе изстрелял в пространството ленена салфетка, а Джеси се канеше да хвърли кристална чаша за шампанско.

— Замръзни! — извика Сиг на двете деца с глас, който ги накара да се вцепенят. — Дай ми тази чаша, Джеси — добави на племенницата си.

Безмълвно, Джеси поклати глава и я скри зад гърба си.

— Джеси — заговори Сиг с най-милия си глас, — пляскали ли са те някога така, че дупето ти да почервенее?

Джеси отново поклати глава.

— Е, днес може да ти се случи. А сега дай чашата на леля Сиг.

Джеси тикна кристалната чаша „Бакара“ в ръката на Сиг, която се усмихна и я взе.

— Добър избор, Джеси — каза одобрително. — Дупето ти е в безопасност още един ден. А сега ти и братчето ти влезте вътре и се дръжте добре или няма да получите подаръците си за Ханука от леля. — Двете деца влязоха вътре пред нея. — Барни, къде си? — извика Сиг.

Барни излезе от кухнята с чаша мартини с маслинка в едната ръка и чинийка с ордьовър в другата.

— Всичко под контрол ли е? — попита го тя любезно.

Барни кимна. Тази сутрин Шарън й бе казала, че банката ще ги изгони от къщата им следващия месец, ако не намерят малко пари. Барни не изглеждаше обезпокоен. Сиг се наведе към него, въпреки упойващия му аромат.

— Барни, наглеждай децата поне с едно око или ще ти извадя другото и ще го пусна в проклетото ти мартини. До маслинката.

Мина покрай Барни и отиде в кухнята. Госпожа Кац привършваше празничната торта, върху която имаше портрет на Филис и надпис „Честит рожден ден“, обградени от бели сметанени цветя. Монти изглеждаше пленен от Филис и с малко късмет това семейно събиране би могло да го подтикне да предприеме нужния ход. По-проблематична беше самата Филис. Въпреки непрекъснатите разпити, на които я подлагаха децата й, тя все още не им бе казала какво чувства. Но нима това бе нещо ново? Кой би могъл да каже как ще реагира тя на евентуално предложение? Несъмнено Монти й допадаше, но тя все още предпочиташе да не предприема нищо, освен да остроумничи пред него и да отбягва всичките им въпроси.

— Моля ви, госпожо Кац — каза Сиг. — Моля ви приключвайте с тази торта.

— Хубавите работи не стават бързо — отвърна госпожа Кац.

Сиг бе призована в трапезарията, където Шарън наблюдаваше масата, дълбоко объркана.

— Колко души ще имаме за вечеря? — попита тя.

Бе се оказало трудно да се намерят подходящи хора, които да бъдат поканени. Филис бе във вражда със сестра си от трийсет и пет години, така че леля им и чичо им нямаше да дойдат. Тя никога не бе разговаряла с роднините на мъжа си, Айра. Като крайна мярка Сиг бе решила да покани Филип Норман. Бе поканила и Бърнард Кринц. Имаше ли някакво значение? След това си спомни, че бе поканила Пол Кушинг и внучката му. За нейна радост, той бе приел. С малко късмет той би могъл да прояви повечко внимание към Филис и така да накара Монти да вземе решението. Изглеждаше и че присъствието на Бърнард оказваше подобно въздействие върху Тод, който сега обграждаше Брус с повече внимание от когато и да било. Така или иначе, ако Пол Кушинг поради някаква причина не изиграеше очакваната роля, можеха да зарежат Монти — самият Кушинг бе нелош втори кандидат.



Брус помагаше на майка си да се подготви за празника. Тоалетът й не бе по-лесен от друг път.

— Е, как я караш с Тод? — попита тя, докато потръпваше и премигваше от опитите му да се справи с грима й.

Брус въздъхна.

— Не е лесно да си обратен в деветдесетте.

— Все пак е по-лесно от това да си обратен през петдесетте. А да не би да смяташ, че нормалните хора нямат проблеми? Мислиш ли, че Монти е съвършен? Трябва ли, според теб, да му кажа, че навършвам седемдесет?

— Не, не е съвършен. Категорично не му казвай истинската си възраст. Аз крия моята от всички. Струва ми се, че не го интересува, но все пак не рискувай. Много е богат.

— Богат-могат. Бруси, той е мил с мен. Развеселява ме. Добър е. Да, истина е, че не може да различи сандвич от пирон, но иначе е свестен човек.

— Е? Ще се омъжиш ли за него?

— Не ми е предложил — каза Филис шеговито.

— А ако го направи?

— Е, мисля, че ме обича…

— Мен никой не ме обича — призна Брус. — Дори и ти.

— Брус Герономос! Как можеш да говориш така! Не знаеш ли, че те обичам? Разбира се, че те обичам. Мислиш ли, че навличам ластичен чорапогащник, само за да си намеря богат съпруг? Правя го, за да ти доставя удоволствие.

— Така ли?

— Да. Защото винаги си харесвал слабите хора. Одри Хепбърн. Всичките тези филми. Колко пъти си гледал Одри Хепбърн? Да си говорим честно, харесваш нея повече от мен.

Брус кимна.

— Обичах я. Ако беше мъж, щеше да е идеална за мен.

Филис улови лицето му.

— Скъпи, никой не е идеален за никого. Нито Айра. Нито Монти. Нито твоят Тод. Дори и Одри Хепбърн, лека й пръст.

— Значи няма да се омъжиш за Монти? Не вярваш ли в истинската любов?

— Не, Брус. Вярвам в истинския компромис. Бъди добър с Тод. Не го дразни. Струва ми се, че той е мил с теб.



Празненството бе в пълния си разгар. Е, може би щеше да е по-точно да се каже, че бе в половината си разгар, но Сиг си даде сметка, че няма да се разгори повече от това. Филис изпя любимата си песен, като имитираше Биа Лили. Проблемът беше в това, че буквално никой не помнеше Биа Лили, така че дори и една добра имитация — каквато вероятно беше тази на Филис — би останала неоценена. Обаче песента „Има феи в градината“ бе приета много добре от Тод, Брус, Бърнард и децата. Монти, както винаги, се пукна от смях, като удряше коленете си с ръце.