— Синият джип. — Хармъни посочи спортния Вранглер с широки гуми сред множеството автомобили.

Задържайки ръката й в неговата, мъжът я поведе през паркинга. Отключи вратата на пасажера за Хармъни и я остави да стигне почти до седалката, преди да хване ханша й и да я обърне към себе си.

Усети напрягането й, като че ли все още не бе сигурна какво прави. Беше очевидно, че да си тръгва от бара с непознат не е често срещано явление при нея.

— Сигурна ли си? — Той сведе глава, докато устните му не застанаха на сантиметри от нейните, уханието й се обви около него, аромата на орлови нокти и детелина се вля в сетивата му.

— Без колебания. — Дишането й вече бе учестено, а устните й се разтвориха, когато Ланс плъзна ръце към голият й кръст, за да докосне меката плът.

Устните й го изкушаваха прекалено много, за да успее да се въздържи. Мъжът сведе глава, когато дланите й потрепнаха върху гърдите му, усети как потъват в плата на ризата му, докато се бореше да овладее желанието си.

Само една целувка, обеща си той, докато докосваше устните й със своите. Той беше шерифа, не можеше да си позволи да бъде хванат да разменя нежности на публично място. Но една целувка със сигурност нямаше да навреди.

Или поне така си мислеше. Докато устните й не се разтвориха с тих стон и езикът й докосна неговия. Финият вкус на орлови нокти бе по-силен тук, сладък и чист, и само подхрани глада му.

Ланс усети как ръцете й се плъзват от гърдите към врата му, а след това се заравят в косата му. Мек стон завибрира по устните му. Целуваше я нежно, но жадно, напомняйки си на всяка секунда, че не може да стигне по-далеч. Можеше да я целуне. Само една хапка, преди основното ястие.

Докато устните му се движеха върху нейните, Ланс установи, че желанието му към нея нараства, превзема здравия разум и контрола му. Ръцете му се плъзнаха под потника й, погалиха гладката плът и обхванаха твърдите извивки на гърдите й. Хармъни се изви към него и гладните му устни погълнаха тихият й вик.

Езикът му се притисна към нейния, преплете се с него, след което го привлече в устата си и го засмука.

Тя имаше вкус на горещ, жаден секс. Като съблазнителка, създадена за страст и удоволствие. И ако Ланс не бе много, много внимателен, накрая щеше да я обладае точно там, на паркинга.

— Май загазихме. — Ръцете му се придвижиха от гърдите към дупето й, обхванаха стегнатите извивки и я придърпаха към бедрото му, докато устните му се плъзгаха от челюстта към шията й.

Ланс ухапа уханната кожа там и усети горещата, покрита с плат женственост да се потрива в бедрото му. Хармъни се бореше за въздух, пламтеше, роса от пот покриваше кожата й.

— Това не е нормално. — Гласът й бе замаян, натежал от желание, а Ланс продължаваше да гали с устни и език шията й, насочвайки се към гърдите и нежната плът, която знаеше, че ще открие там.

Хармъни бе по-деликатна от всяка друга жена, която бе докосвал. По-сладка. По-гореща. И той беше на секунда разстояние от това да разкъса дънките си, да я вдигне на седалката и да я обладае.

— Сигурен съм, че е. — Ланс облиза влагата между гърдите й и усети вкуса на орлови нокти и там. По дяволите, започваше да се пристрастява към орлови нокти. Само ако вкусът не беше толкова коварен. Тогава можеше да изпълни сетивата си с него, да задоволи нуждата си за него.

Мъжът сви пръсти върху извивката на дупето й и й помогна да язди бедрото му. Можеше да се закълне, че усеща влажната топлина на женствеността й, изгаряща го през нейните панталони и неговите дънки.

— Вкусът ти е сладък като лято — изръмжа той. Устните й бяха на челото му, притискаха се колебливо, и го накараха да спре в неистовото си отчаяние да опита възможно най-голяма част от нея и да върне част от контрола си.

Устните й го докосваха с чувство. Ланс го усещаше в мекия бриз, който се обвиваше около тях, шепота на объркване и изгубени мечти във въздуха до ухото му.

Сякаш никога преди не бе докосвала доброволно.

Втора глава

— Шшшт… — Нежният шепот на Ланс погали обърканите сетива на Хармъни, когато главата му се надигна от извивката на гърдите й.

Той свали надолу потника й. Небрежното докосване на ръцете му по гърдите й успокояваше възбудата, която заплашваше да ги погълне.

Хармъни се втренчи в него замаяно, когато ръцете му пригладиха назад косата й от пламтящите й бузи, преди той да постави нежна целувка на устните й.

— Качвай се — прошепна той.

Премести ръце към кръста й и я повдигна на седалката, след което вдигна чантата й от земята и й я подаде.

Беше изгубила единствената си защита, докато той я бе държал? Чантата съдържаше ножа й и малкият пистолет, който носеше, когато не можеше да задържи другите си оръжия. Никога не я изпускаше от ръката си, освен ако не бе абсолютно наложително. И никога, никога не я бе изпускала.

Хармъни трепна, когато вратата от страната на шофьора се отвори и Ланс се качи. Можеше да го подуши, опияняваща смесица от нощта и сезоните, сливащи се с неговото ухание.

— Готова ли си? — Гласът му бе тъмен, подрезгавял от сексуалната възбуда на първичен мъжкар, готов да предяви претенциите си над една женска.

Младата жена вдигна глава и пое дълбоко дъх, когато погледът й срещна неговия.

— Готова съм — прошепна тя.

Беше повече от готова. Тялото й вече крещеше за него. Сетивата й бяха замаяни, съзнанието й бе дезориентирано. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за неговото докосване, за това как го поглъща, как засища глада, бушуващ в нея.

През целият си живот не бе изпитвала потребност да бъде с някой мъж, но сега внезапно чувстваше отчаяна нужда да го почувства върху себе си.

Ланс запали автомобила и излезе от паркинга, докато Хармъни следеше с периферното си зрение малкото странично огледало до нейната врата. Не виждаше някой да ги следи, но тила й настръхна от усещането.

За съжаление, инстинктът й за оцеляване бе потиснат в мига, в който ръката на Ланс се отмести от скоростния лост и вдигна нейната от скута й.

— Ръцете ти са толкова нежни. — Гласът му бе малко несигурен, страстта му нарастваше. Положи дланта й върху скоростния лост и я покри със своята, докато шофираше.

— Благодаря. — Хармъни се бе научила как да флиртува за една година след бягството й от лабораториите. Знаеше игрите на думи, както и остроумните забележки, които да държат мъжете настрана. Но нищо от това не й дойде на ума в момента.

Всичко, което усещаше, бе пулса, ударите на сърцето си, твърдостта на зърната й, набъбналата пъпка на клитора и гладната си вагина. Беше толкова влажна, че усещаше как соковете й напояват копринените прашки и потриването на подутите гънки на женствеността й по мекият плат на панталоните, които носеше.

Палецът на мъжът погали нейният, леко загрубялата плът възбуди чувствителните й нервни окончания. Хармъни пое дъх с усилие.

— За първи път ли идваш в Броукен Бът? — прозвуча тихо гласът му в тясното пространство.

Хармъни се размърда на седалката, преглътна тежко и се намръщи на странния сладък вкус, който изпълни устата й.

Искаше неговият вкус. Богатата земна есенция на вятър и земя по езика си.

— Да. — Тя пое дълбоко дъх и затвори очи за кратко, за да запази самоконтрола си.

Никога не бе била толкова близо до ръба. Не се чувстваше на себе си, и това бе дяволски страшно. Никога не бе губила контрол. Обработваше информацията бързо и взимаше решенията си само на базата на желязна логика.

Този глад беше нетипичен за нея, нямаше никакъв смисъл. Напълно нелогичната, забиваща нокти нужда, хвърляше ума и тялото й в хаос.

Хармъни никога не бе обръщала внимание на положението си на жена… до сега. Сега усещаше омаломощаващата възбуда, пулсирането на меката плът между бедрата си, желание да отстъпи, да бъде притежавана.

— Била ли си тук дълго време? — Палецът му описваше кръгове по страничната част на ръката й, галеше и масажираше, когато Хармъни се обърна бавно към него.

Просто имаше нужда от още едно вкусване. Дишането й бе учестено, затруднено. Ланс пусна мигача и зави от главния път към една чакълеста алея. Алеята се простираше пред тях, сякаш безкрайна, а опустошителното желание, изпълващо сетивата й, не намираше облекчение.

— Не много дълго — прошепна в отговор, погледът й се съсредоточи върху устните му. — Целуни ме отново, Ланс.

Гримасата, която направи той, беше измъчена, болезнена.

— Ако те целуна пак, няма да успея да стигна до къщата, преди да те положа под мен.

— Не ми пука. — Наистина не й пукаше. Всичко, което имаше значение, бе тази целувка, докосването му.

Ръката му стисна нейната за миг, преди да вдигне пръстите й и да ги положи обратно в скута й.

— Почти стигнахме къщата. — Гласът му бе напрегнат, както се чувстваше и тя. — Само още минута-две, скъпа.

Ланс се размърда на седалката, очевидно надявайки се да облекчи натиска на дънките по ерекцията си. Хармъни можеше да подуши глада му, обвиващ се около нея.

Тя затвори очи, борейки се да се сдържи, само още няколко минути. Замаяните й сетива изискваха; тази странна непозната възбуда бе толкова настойчива, че всеки сантиметър от плътта й я болеше за докосването му.