Младият мъж въздъхна тежко при осъзнаването, че под крехката коприна лежи гола плът. Сладките й сокове бяха навлажнили плата достатъчно, за да види, че чувствените извивки са лишени от женствени къдрици.

— Бръснеш ли се? — Ланс свали ботушите си, неспособен да откъсне поглед от влажната коприна.

— Не. Кола маска. — Тя звучеше смутена.

Той погледна нагоре с усмивка на одобрение, когато и вторият ботуш падна на пода. След това издърпа ризата през главата си, без да губи време с копчетата, после разкъса колана си и разтвори закопчалката на дънките си. Пенисът му го погубваше. Беше по-твърд и по-горещ, отколкото Ланс можеше да си спомни да е бил през живота му.

— Ще изям това хубаво котенце — прошепна той, като захвърли дънките и бельото си с едно пестеливо движение. — Ще разтворя краката ти и ще се загубя в теб. Обзалагам се, че вкусът на орлови нокти го има и там. Харесвам орлови нокти, Хармъни. Наистина много.

Той обви пръсти около ерекцията си и очите му се върнаха отново на нейните. Измъчена усмивка изви устните му при еротичната червенина, която покри лицето и шията й. Устните й бяха разтворени и блестяха от влагата на езика й. Очите й бяха широко отворени, а зениците разширени и изпълнени с шокиран глад.

Той самият би трябвало да е шокиран. Никога не бе бил толкова дяволски възбуден, толкова твърд за някоя жена през живота си. Протегна се към нощното шкафче, извади един презерватив от чекмеджето и разкъса бързо опаковката. Ако не го направеше сега, нямаше да има достатъчно разум да го стори по-късно.

Тогава протегна ръка към Хармъни, стиснал леко кръглият латекс между пръстите си.

Не можеше да се насили да произнесе думите. Ако проговореше, щеше да изплаши и нея, и себе си с животинското ръмжене, напиращо в гърлото му.

Хармъни погледна към презерватива.

— Аз съм защитена. И съм чиста — каза тя.

Пенисът му трепна от нежният звук на гласа й, от мисълта, че може да се потопи в нея непокрит, да почувства как го докосва, как се обвива около него.

Ланс поклати глава.

— Никой не може да бъде сигурен, скъпа. Хайде. Докосни ме сега.

В погледът й проблесна веселие, някакво скрито знание, което той се надяваше да може да си спомни, за да се разрови в това. Но тогава тя се надигна и седна пред него. Лицето й бе на едно ниво с щръкналата дължина на пенисът му.

Хармъни взе презерватива от пръстите му, но когато ръката му падна на рамото й, не това покри главичката на ерекцията му. Езикът й, горещ, като грубо кадифе, се плъзна по издутия връх.

— Хармъни… — Ръката му се насочи към косата й. — Скъпа. Това може да не е добра идея. — Самоконтролът му бе обтегнат до краен предел.

— Хмм — промърмори тя около чувствителната плът, когато устните й се разтвориха и го привлече в устата си, предизвиквайки приглушен стон, а пръстите му се стегнаха в косата й.

Езикът й беше като камшик на удоволствието, толкова еротичен, толкова гладен, че Ланс се стегна, за да се сдържи, да се предпази от загубата на контрол и от изстрелването на спермата му между тези плътни, нацупени устни.

Но не можеше да не се движи срещу нея, не можеше да не гледа как твърдата му плът се изплъзва от устата й, преди да се притисне напред, потапяйки се в нея до тогава, докато той разбра, че не може да отиде по-навътре. А Хармъни от своя страна се взираше в него, очите й бяха подивели от страст, а тялото й трепереше. Пръстите й също трепереха, докато се движеха по ствола на пениса му. Другата й ръка държеше стегнатите му тестиси, а пръстите си играеха с косъмчетата, растящи там.

Всичко, което Ланс можеше да стори, бе да гледа. Да гледа и да се тласка в устата й, бавно и спокойно, стиснал здраво зъби, докато се бореше да задържи освобождението, пращящо в основата на гръбнака му.

— Достатъчно. — Ланс се отдръпна назад, пръстите му стиснаха главата й, когато тя се опита да го последва. Устните й блестяха и бяха подути от нахлуването му.

— Искам още — прошепна Хармъни, когато той разтвори пръстите й от пулсиращата си плът. — Позволи ми да те докосна, Ланс. Само този път.

— Скоро. Не още, скъпа.

Бутна я отново на леглото и я последва, и когато устните му покриха нейните, сладкият й вкус изпълни сетивата му отново, и той забрави за контрола.

Пръстите му се заплетоха в косата й и задържаха главата й неподвижно, докато устните му я поглъщаха. Подразни езикът й, засмука го с бавно и нежно подръпване, което като че ли засили вкуса, за който Ланс жадуваше.

Умираше за нея, жадуваше за нея. Пристрастяваше се.

* * *

Хармъни се бореше. Беше загубена битка, но тя все пак се мъчеше да запази достатъчно контрол, за да остане бдителна, с вдигнат гард. Нещо не беше наред тук, нещо не беше нормално. От мига, в който видя Ланс тази вечер, бе разбрала, че привличането към него е прекалено силно. Прекалено интензивно.

Но това, тази страст, беше интензивна. Тя забиваше нокти в утробата й, пронизваше вагината й и караше соковете й да се изливат от нея. Караше я да сграбчи Ланс, а устните й да се разтворят под неговите, докато той сваля сутиена й и я оставя само по прашки. Но и те останаха за кратко, докато ръцете му не достигнаха бедрата й и ги разкъсаха на парчета.

— По дяволите, гореща си — простена той, когато Хармъни изстена. Пръстите му се плъзгаха по влажната цепка между бедрата й, а палецът му потърка клитора й, кръжеше около него и я опустошаваше, докато устните му се придвижваха надолу по шията й, насочвайки се към бързо повдигащите се гърди.

Удоволствието беше мъчително. Хармъни никога не бе познавала усещания, толкова крайни, толкова брутални, че не можеше да съсредоточи сетивата си върху друго нещо. Никога не бе знаела, че може да изпита нещо друго, освен ужас, който би могъл да превземе тялото, сърцето и душата й с един замах. До този момент.

Ръцете на Ланс я докоснаха, погалиха, разпространиха огъня, създаваха ураган от блаженство, който изгаряше всяка друга мисъл, всеки друг инстинкт.

Нуждата да се слеят стана наложителна. Да почувства тялото му да се движи над нея, вътре в нея, да я вземе, да я притежава…

— Чукай ме! — Хармъни едва успя да сдържи ръмженето си, когато устните и езикът му се преместиха към болезнено настръхналото, крайно чувствително зърно.

Ланс се засмя с мрачно задоволство, когато пръстът му се премести от хлъзгавите очертания на женствеността й и ръката му улови бедрото й, задържайки я неподвижна.

— Скоро — прошепна той. — Спокойно, скъпа. Нека да видим колко горещо може да стане.

Тя не можеше да си представи по-горещо. Не можеше да си представи как ще оцелее, ако тялото й стане дори малко по-чувствително.

— Не може да стане по-горещо — изпъшка Хармъни, вече не познаваше нито себе си, нито тялото си, когато зъбите му одраскаха зърното й, предизвиквайки накъсан вик от гърлото й. Ако станеше по-горещо, нямаше начин да оцелее. Нямаше начин да си тръгне от него незасегната.

— Разбира се, че може — каза напевно Ланс, гласът му бе дрезгав, груб. Захапа нежно зърното й.

Младата жена се взря в него, видя едно сексуално, чувствено животно, надвесено над нея и й се прииска да изкрещи от несправедливостта.

Една нощ. Само една нощ.

Ръцете й бяха заплетени в косата му, а тя не можеше да се спомни да ги е местила от леглото. Но почувства твърдите кичури между пръстите си, топлината, която плъзна по чувствителните връхчета.

— Имам нужда от теб сега. — Тя трепереше, разтърсвана от желанието, но не можеше да контролира импулса да го докосва. Едната й ръка падна от косата към лицето му, а пръстите й се плъзнаха по твърдите очертания и колебливо погалиха устните.

Ланс захапа палеца й, улавяйки го между здравите си бели зъби, а езикът му се изви около него гладно и възбудено.

— Можем да си поиграем по-късно — прошепна Хармъни задъхано, цялата изгаряше, усещаше набъбналия дълъг пенис до бедрото си и вагината й потече от нужда за него.

— По-късно също ще поиграем. — Пръстите му се обвиха около китката й и я смъкнаха на рамото му, след това сведе глава и езикът му се плъзна към средата на корема й, насочвайки се бързо към измъчената плът между бедрата й.

Ланс погледна нагоре към нея, докато целуваше потръпващия й корем, очите му блестяха от топлина, смях и глад. Див, вибриращ глад, който отекна в нея и нарасна, докато тя не почувства как пламъците я обхващат.

— Ланс. — Звукът на собствения й вик я шокира — дрезгав, изострен от отчаяние, когато главата му приближи влажните гънки на женствеността й. — Не мога да го понеса… Моля те…

Тя бе на ръба на пропастта и това я ужасяваше. Никога не бе летяла толкова високо, никога не бе познала подобно удоволствие. Да задържи контрола си, колкото и разпокъсан да бе, стана наложително.

— Само още малко, скъпа. Просто искам да те вкуся. Това е всичко… Просто се отпусни и се остави на усещанията. Обещавам да е хубаво. — Порочната му усмивка бе последвана от полъх въздух върху невероятно чувствителния набъбнал клитор.

Тогава тъмнината я погълна. Очите й се затвориха и енергията се оттече от тялото й, докато не й остана сила да стори друго, освен да откликне. Тялото й се изви към него, а от устните й се откъсна разпокъсан стон, когато езикът му се премести да я измъчва, да изтезава потръпващата й женственост.