— Толкова е трудно да се намери добра подкрепа. — Усмихна се студено. — Но той е достатъчно добър, за да ти попречи да ни откриеш, докато не е настъпил моментът.

Тарик кимна с всички признаци на безразличие, когато погледна към Лира.

— И, така, какво искате тази вечер, момчета? — попита той, запазвайки гласа си отмерен, незаплашителен.

Познаваше Крайтън по-добре, отколкото той предполагаше. Беше лесно да се играе с него — недостатъчно маневрен и живееше на молитви, тъй като се опитваше да избяга и от Породите, и от войниците на Съвета.

Крайтън беше страхливец. Когато лабораториите бяха нападнати от правителството и независимите сили за спасяване на Породите, държани там, той бе напуснал битката, вместо да рискува да го заловят. Сега го считаха за престъпник и от двете страни.

— Само момичето. — Крайтън сви рамене пренебрежително. — Веднага щом се погрижа за теб, мога да я използвам за малка сделка. Трябваше да стоиш на разстояние, Тарик. Но тъй като си толкова упорит, ще се погрижа за теб сега и ще си гарантирам завръщането в редиците на Съвета с твоята хубава малка половинка.

— Съветът е разпуснат, Крайтън. — Тарик го погледна състрадателно. — Няма с кого да търгуваш.

Силен смях изпълни въздуха.

— Ти наистина вярваш в това, нали, Тарик? — попита той, клатейки глава. — Няма нужда да се притесняваш, Лъвче. Те все още са там. Скрити добре, на безопасно място, но са същите.

— Млъквай, Крайтън — изсъска партньорът му. — Убий го и да приключваме с това.

Лира трепна, а погледът й подивя при изказването.

По дяволите. Тя беше жокерът, не тези две копелета. И нямаше нищо, което Тарик да може да направи, освен да се моли здравият й разум да надделее.

— Твоето приятелче е малко нетърпеливо, Крайтън — подигра се Породата, като се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце на гърдите си, докато ги наблюдаваше. — Малко заповеднически се отнася, нали?

Егото на Крайтън беше легендарно.

— Млъквай, Тим — отсече той. — Държа го под контрол.

— Сигурен ли си, че не е Койот? — Тарик кимна към добрия стар Тим, който имаше бледи лешникови очи, изпълнени със страх, и дълга тъмнокестенява коса. — Той трепери като лист.

Кикотът на Крайтън беше подигравателен и остърга нервите на Тарик, когато дулото на пистолета се плъзна по слепоочието на Лира в студена ласка.

— Той ще се справи — увери го Крайтън, когато Тарик се взря в него студено. — За съжаление няма награда за главата ти. Но предполагам, че ще трябва да те убия. Ако беше на мое място, момче, ти би направил същото. — Той поклати глава с фалшиво съжаление. — Някои Породи никога не се научават.

Само още малко. Само още няколко секунди.

Тарик можеше да подуши Брейдън и още една Порода до задната врата. Но също така можеше да усети преобладаващата миризма на ярост до предната врата. Човешка ярост. Бащина ярост.

Мамка му.

— Това беше наистина лош момент да се обадиш, Крайтън. — Тарик поклати глава, сега почти съжаляваше другия мъж. — Това е вечер за хляб, нали знаеш.

Той погледна към Лира, молейки се тя да разбере съобщението. Младата жена примигна, изумление и вълна от подновен страх заблестя в очите й.

— Вечер за хляб? — Крайтън се вторачи в него объркано. — Какво общо може да има хляба с всичко? Нима свободата е размътила мозъка ти?

— Жалко за теб, но аз вярвам, че може да има.

Задната врата се разцепи, а алармата на къщата започна да гърми. Лира, благословено да е нежното й сърце, не беше глупава. Преди Крайтън да успее да я спре, тя се хвърли на пода, търкулна се под масата, а кракът й изрита коленете на Тим, когато Тарик се наведе, извади с бързо движение пистолета зад гърба си и отвърна на огъня на дресьора.

Предната врата експлодира, когато Крайтън се свлече на пода, а Тарик се хвърли под кухненската маса и закри тялото на Лира, оставяйки Тим на Брейдън и всеки друг, който крещеше за кърваво убийство, да се погрижат за него.

— Казах ти, че няма да свърши работа. Не можеш да си играеш с хора, които те познават толкова добре, Лира — изръмжа Тарик, напомняйки й предупреждението си, когато тя говореше с баща си по-рано. Той я придърпа по-навътре под масата, принуждавайки я да застане зад него и подслонявайки я между тялото си и стената, докато тя се бореше да го отблъсне.

Брейдън и Джонас бяха на пода, оръжията им бяха вдигнати и в готовност, когато трима добре обучени Морски тюлена2 нахлуха в стаята с извадени оръжия и убийствен блясък в очите.

— По дяволите, Тарик, пусни ме, преди да са унищожили къщата — кресна Лира в ухото му. — Ще я сринат до основи.

— По-добре къщата, отколкото мен — изсумтя Породата, като я задържа на място, когато облечените в черно фигури спряха до масата, последвани от чифт крака, обути в дънки.

Баща й.

Мамка му.

— Виж, харесвам тази къща повече от моята. — Тя блъсна рамото му, преди да постави колене на гърба му и да го натисне. — А те ще я съсипят.

— По дяволите, стой неподвижна, жено — изръмжа Тарик. — Мога да възстановя къщата и след като не мога да убия копелетата, понеже са ти роднини, наистина бих предпочел да стоя далеч от пътя на опасността. Или на теб ти е все едно? — изръмжа подигравателно.

— Глупак.

— Пикла.

— Е, поне тя е жива — провлече един подигравателен глас, когато тримата Морски тюлена се наведоха да погледнат под масата.

Очите им, поразително приличащи на тези на Лира, се вторачиха в него. Мъжете бързо приеха факта, че той няма намерение да й позволи да мръдне поне засега, а тя е доста доволна да стои там, където е, независимо от обидите.

— Не можете да застреляте бъдещия ми съпруг. — Лира най-сетне успя да се завърти покрай него.

Изпускайки въздишка, Тарик погледна към мястото, където Брейдън бавно се изправяше на крака.

— Тези задници кървят на пода на кухнята ми? — Лира се бе измъкнала изпод масата, точно пред него, изправена срещу братята си с ръце на кръста. — Защо кървят на пода ми?

— Обвини гаджето си там долу. — Най-широкоплещестият от четиримата мъже я погледна прямо и тъмната му глава се наведе, като изръмжа насреща й, а в очите му гореше гняв. — Той ги застреля. Не сме ние. И откога, по дяволите, това е твоята къща?

— Откакто аз казах, че е. — Тарик я дръпна назад, инстинктите му пламнаха от яростта на другия мъж към неговата половинка. Това бе неприемливо.

— А кой, по дяволите, си ти? — Насилие струеше от изражението на брат й. Насилие, което бе добре да насочи към някой друг, а не към Лира.

— Нейната половинка… — Студената му усмивка не продължи по-дълго от изказването му.

Настана хаос.

Десета глава

— Не мога да повярвам, че наистина се хвърли в юмручен бой с брат ми. — Изражението на Лира не беше никак доволно по-късно същата нощ, когато застана пред Тарик, за да прегледа потъмнялото му око и разцепената устна, които бе спечелил заради държанието си.

— Нито пък аз — изсумтя той и трепна, когато тя притисна напоения със спирт тампон, който държеше, към ожуленото място на бузата му. — Беше напразно усилие. Ти, Лира, си една размирница. Видях това тази вечер.

— Аз? — Тя се отдръпна, а широко отворените й очи бяха невинни, когато го погледна изненадано. — Какво съм направила?

— Ти предизвика братята си. — Мъжът улови бедрата й, когато тя се опита да се премести от леглото, където бе седнал. — Ти съзнателно подкопаваше авторитета им и непрекъснато ги държеше в състояние на бойна готовност. Този бой беше по твоя вина. Ако беше малко по-учтива, както те насърчавах да бъдеш по телефона, те нямаше да нападнат, решени да защитят честта ти.

Устните й се извиха. Малка пакостница.

— Ако беше останал настрани от това, нямаше да има бой. — Лира стегна ръце около раменете му, за да го задържи да не близне драскотината, която по някакъв начин бе придобила от нощните приключения.

Зачервеният белег се простираше от рамото й, минаваше покрай ключицата й и въпреки че щипенето беше досадно, не беше нищо, в сравнение с пламъците, които изгаряха останалата част от тялото й.

— Никой друг не може да ти дава нареждания, освен аз — изсумтя Тарик при отказа за достъп до сладката й плът. Заслужаваше някаква награда заради болките и страданията, отекващи под плътта му.

— Не ми давай заповеди — информира го тя повелително. — Какво има във вас мъжете, та смятате, че можете да нареждате на жените?

Тарик въздъхна уморено, виждайки живота пред себе си, непрекъснато изумяван и дразнен от една дребна жена. Не че не го очакваше с нетърпение. Но Лира имаше навика да изпада в конфронтации с братята си, когато може би трябваше да бъде по-малко нападателна.

Тарик определено трябваше да поговори с тях насаме по този въпрос. Тя изглежда се наслаждаваше на това да ги държи разтревожени.

— Фактът, че можеш толкова лесно да се забъркваш в неприятности. — Той изви вежда подигравателно. — Лира, любима, след разговора с братята ти, аз съм сигурен, че ти си магнит за неприятности.