Ризата премина през главата й, след което тя продължи да се опитва да освободи ръцете си. Най-сетне успя, дланите й се насочиха отново към раменете му, а краката й се стегнаха около кръста му, докато се бореше да го накара да се движи вътре в нея.

— Тарик, ще те одера жив, ако продължаваш да ме измъчваш. — Тя бе сигурна, че жалкото скимтене в гласа й не носи заплаха. Но той би трябвало да я познава достатъчно добре, за да знае, че тя ще удържи на думата си. Може би.

Тарик се засмя.

— Дръж се. Отиваме в леглото.

— Леглото? — Очите й се разшириха ужасено, когато той се раздвижи лесно на дивана.

Лира потръпна, тъй като пенисът му помръдваше при всяко движение.

— Чух това последния път. — Задавената й въздишка почти се превърна в скимтене от възторг, когато пенисът му започна да влиза и излиза от нея с всяка стъпка. — Тези стъпала… — простена тя от усещанията на движенията във вътрешността й. — Не са много удобни.

— Ние ще ги направим. — Тарик звучеше прекалено самоуверен. Прекалено решителен.

Мили боже, той щеше да я убие.

Лира се кълнеше, че ще го направи. Знаеше, че ще го направи.

— О, господи, Тарик! Тарик, не мога да го понеса. — Тя крещеше името му, когато той започна да изкачва стъпалата с бързи, резки крачки.

Пенисът му се тласваше вътре в нея, отнемайки й дъха, преди да се отдръпне назад и миг след това силно да се тласне отново в тялото й.

Ноктите й се забиха в раменете му, от устните й се откъснаха отчаяни викове, когато стегна краката си около хълбоците му, опитвайки се да се задържи.

Първият оргазъм я връхлетя на шестото стъпало. На дванадесетото Лира трепереше и гърчеше се в ръцете му, когато втората кулминация открадна дъха и разума й.

Едва осъзнаваше, че Тарик е стигнал до леглото, когато я положи по гръб, сграбчи ханша й и започна да я води към третия, унищожителен оргазъм.

Тя се изви, дъхът напусна тялото й внезапно, когато усети освобождението му да го разкъсва. Шипът набъбна яростно под главичката на пениса му и се притисна в деликатния сноп от нерви, който никой мъж не би достигнал по друг начин. Той пулсираше, галеше и я накара да полети в един оргазъм, който нямаше начало и край. Съществуваше единствено Тарик, който я държеше, а зъбите му одраскаха раничката, която й бе оставил по-рано, преди отново да се забият в плътта, и тъмната забрава да я погълне.

— Обичам те. О, господи, Тарик, обичам те… — Кадифената тъмнина се затвори около нея, когато думите се освободиха шепнешком, сърцето й разцъфна, а душата й сякаш се надигна, потръпна и се отвори, за да приеме тази част от Тарик, която Лира знаеше, че дори смъртта не може да открадне.

Девета глава

— Просто съм уморена, татко. Вечерях навън с един приятел миналата вечер и цялата тази работа, която имам. Просто си мисля, че би било най-добре ти и момчетата да дойдете, след като спре дъждът. Знаеш как цапат кухнята ми, когато навън е мокро…

Тарик слушаше как Лира върти една и съща песен на баща си по-късно на следващата вечер, че дори той не би й повярвал.

Неговата чувствена, сексапилна малка половинка бе дала на баща си извинения, които дори той, който нямаше опит с родители, никога не би опитал.

Какво я караше да мисли, че този нежен, сладък тих глас може да заблуди някого?

— Ти си луда — оформи с устни бавно, игнорирайки я, когато тя му махна с леко грациозно движение на ръката.

След два дни секс, които би трябвало да са го убили, в пози, които не бе опитвал в целия си сексуален живот, Тарик дори бе склонен да бъде доста предубеден в нейна полза. Но сладкият, захаросан и невинен тон го накара да извърти очи към нея, преди да й се намръщи свирепо.

— Какво? — попита само с устни Лира, стрелвайки го с раздразнен поглед, преди да насочи вниманието си обратно към разговора, който водеше с баща си.

Като се има предвид факта, че братята й бяха бивши агенти от Специалните части, Тарик се съмняваше баща й да е глупак. И все пак, тук беше неговата независима, борбена половинка, полуизлегната в леглото му, гола, без нищо друго, освен тънкия чаршаф, което да я покрива, и плетяща извинение, което го накара да трепне болезнено.

Копринената й коса бе заплетена около зачервеното й лице, сините й очи блестяха от раздразнение и имаше куража да стои там и да се опитва да излъже баща си по този начин.

Беше уморена. Не беше в настроение да готви. Братята й цапаха…

Даваше му почивка. По дяволите, даваше му сила, защото имаше чувството, че яростта на един баща плюс синовете му щяха да пристигнат на прага й и да провалят грижливия план на Брейдън за залавянето на дресьора.

— Да, татко, знам колко ще се подразнят като разберат, че трябва да почакат, но точно сега дворът ми прилича на блато и те не могат да направят нищо, дори да искат. Просто искат безплатна храна, а аз съм заета.

Тя се цупеше. Сериозно се цупеше. Какво се бе случило с независимата „аз го правя по моя начин или по никакъв“ жена, която Тарик познаваше? Той поклати глава и прокара пръсти през косата си, докато се опитваше да измисли начин да оправи това, преди семейството й да стане негово главоболие.

Нямаше как да спре. Младият мъж направи жест, сякаш прерязва гърлото си, намръщвайки се към нея предупредително. Без никакъв ефект. Всичко, което получи, бе гневен поглед в отговор.

Този поглед накара пениса му да се втвърди. Всичко, което трябваше да направи Лира, бе да си помисли да му се противопостави и този упорит орган се надигаше за живот. По дяволите. Тя го убиваше.

Но какъв по-добър начин да си отидеш от този свят.

Тарик щеше да се засмее при тази мисъл, ако тя не бе избрала този момент да каже на татенцето с онзи сладък невинен тон, че ще работи цяла вечер.

Това бе достатъчно да го накара да изпъшка тихо.

— Да, татко, обещавам да съм предпазлива и да заключа вратите и прозорците за през нощта. — Обещанието бе направено с почти автоматичен тон. — Давам ти дума, че единствените диви животни, които ще пусна, ще са четириноги. Не че съм виждала някакви напоследък. — Лира се ухили дръзко на собствените си думи, като намигна на Тарик.

Луда жена! Мъжът изръмжа тихо, оформяйки с устни думите, а тя само извъртя очи. Кой мислеше, че ще повярва в това?

— Днес не е ден за печене на хляб — прозина се Лира, след като приглушеният звук от дълбокия глас на баща й спря да говори. — Освен това съм заета. Те могат да почакат ден или два. — Тя се сгуши по-дълбоко във възглавниците, намръщена, докато Тарик я гледаше с почти сляпо очарование.

Тя всъщност беше убедена, че сама е предизвикала това. Тарик можеше да го види по лицето й. В тона на гласа на баща й, чу друга история. Не можеше да чуе думите, само живия тон и почти войнишката твърдост.

Лира щеше да го погуби. Неговото обучение беше отлично, но трима агенти от Специалните части от величината на тези, които бяха помогнали за освобождаването на Породите от дресьорите на Съвета и войниците, не биха били по никакъв начин лесни за побеждаване. Особено като се има предвид, че не можеше да убие семейството на половинката си.

— Да, татко, обещавам да си почина и да ти се обадя утре — отговори Лира с помирителен тон, който беше толкова отвратително сладникав, че накара Тарик да се запита дали вечерята му ще успее да се задържи в стомаха му.

Отбеляза си мислено никога да не позволява да бъде подведен от този тон на гласа й.

Когато младата жена най-сетне затвори телефона, Породата я погледна строго.

— Надявам се, не вярваш, че си ги заблудила — изръмжа той яростно. — Сега цялото ти семейство ще разпердушини квартала, за да те търси.

— Не ставай глупав. — Лира се изсмя на предсказанието му. — Първо ще дойдат тук. Не мисля, че ти се доверяват напълно. Нещо, за което не са в състояние да намерят достатъчно информация за него. — Тя размърда фино извитите си вежди неприлично. — Бил ли си лошо момче, Тарик? Укриване на документи и други такива?

Тя се размърда под чаршафа, опря длани на матрака и се наведе по-близо към него, а в очите й танцуваха блестящи искри на веселие, когато го дари с лека, предизвикателна усмивка.

— Трябва ли да те напляскам, задето си лош сега?

Той смръщи вежди. Пренебрегна болката в пениса си. Нуждаеше се от душ и храна или щеше да рухне от изтощение.

— Ти? Аз смятам да те напляскам по-късно. — Тарик я посочи с пръст подчертано и решително. — Някой трябва да те научи да не си играеш такива очевидни игри с мъже, които те познават прекалено добре.

— Да. Добре. — Лира имаше дързостта да му се изсмее. — Не си играех с татко. Той може да вижда право през моите лъжи. Всичко, което казах, беше истина…

— По заобиколен начин — изсумтя Тарик.

— Как мислиш успях да се измъкна от къщата му? — Тя се отпусна обратно на възглавницата, а чаршафът се смъкна от гърдите й и откри твърдите й изкусителни зърна. — Но ти можеш да ме накажеш, ако искаш.

Тя ставаше прекалено самоуверена в способностите си да го докара до пълна лудост.

Накрая Тарик просто вдигна ръце, стана от леглото и тръгна към вратата на банята. Ако ще трябваше да се бори с братята й, не искаше да мирише на секс, когато го прави.