— Лира! Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?

Той мина пред нея, преди тя да стигне до вратата, и се взря в очите й безмълвно, докато тя потискаше желанието си да го ритне.

— В моята къща — напомни му жената. — Забрави ли? Дрехи? Лаптоп?

— Не. — Грубото ръмжене изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а вагината й бе атакувана от спазми. Проклет да е. Един мъж не би трябвало да има толкова вродено секси глас.

— Тарик, ти си с впечатлението, че това твое разгонване по някакъв начин ти дава права, с каквито не разполагаш. — Тя смушка с пръст гърдите му, притискайки упорития мъжки мускул, който не помръдна и сантиметър.

Свирепа напрегнатост стегна изражението му, придавайки му опасен, хищнически вид.

— Ти си моята половинка. Мое право е да те защитавам. — Той изръмжа думите, повдигайки устната си, за да покаже страшните си бели резци.

— Навън е ден, Тарик — посочи Лира, сякаш говореше на малко дете. Понякога мъжете не се влияеха от нищо друго. — Аз съм в безопасност, скъпи. Просто ще мина през моравата.

— Няма. — Породата пристъпи към нея.

И тя, разбира се, отстъпи назад.

Изражението на лицето му я увери, че той вече е приключил с пренебрегването на възбудата й и сега е готов да направи нещо по въпроса. Разбира се, ерекцията, опъната под широките му спортни панталони, до голяма степен я уверяваше сама по себе си.

— Тарик, тези мъжкарски тактики започват да ми писват — озъби се тя, раздразнението й нарастваше. — Не ми харесват.

— Е, и? — Устните му се извиха в подигравателна усмивка. — Кажи ми, половинке, как ще го спреш?

Хладна мъжка увереност белязваше чертите на лицето му.

— Наистина ще те нараня — измърмори Лира, чувството на неудовлетвореност бушуваше в нея, защото знаеше, че не би могла да стори това нещо.

Щеше да се обади на братята си.

Но това не би било наистина справедливо. Нали така?

Не, реши тя, с това трябваше да се справи сама.

Младата жена отстъпи отново, когато Тарик се приближи, а очите й се присвиха към него.

— Все още не съм готова да правя секс с теб — заяви властно, като се опита да избяга във всекидневната.

Той се усмихна. Порочната, чувствена усмивка накара женствеността й да се навлажни. Проклет да е.

— Не си ли? — Тарик я дебнеше през голямата стая, а погледът й пробягваше по тежките мебели, привлечен от изчистените мъжки линии и почти болничната стерилност на обстановката. Нямаше дори една картина.

— Не. Не съм.

О, но беше. То туптеше във вените й, пулсираше в гърдите й. Гърдите й бяха стегнати от желание, вагината й се свиваше от копнеж.

Тарик спря, когато тя мина покрай тежката маса за кафе от черешово дърво, наблюдавайки го предпазливо.

— Ти ме караш да искам да се усмихвам — прошепна Тарик тогава, а очите му бяха пълни с топлина, с желание. — Дори и упорита, колкото си, ме караш да искам да се усмихвам.

Сърцето й се разтопи. Сега как, по дяволите, щеше да отстоява становището си, когато той й говореше подобни неща?

— Сега не е време за забавление, Тарик — отсече тя гневно.

— Но аз искам да ти бъде хубаво. — Породата използва опияняващ като уиски и леко дрезгав като ласка глас, и това бе прекалено въздействащо върху спокойствието на Лира. — Искам да ти бъде много хубаво, Лира. Искам да те положа на това канапе, да разтворя прекрасните ти крака и да ти покажа точно колко хубаво може да ти бъде. Не би ли искала това, скъпа?

Температурата в стаята скочи на сто градуса. Лира усети потта да се събира между гърдите й и по челото й, а гладът я разкъсваше на парчета.

Тя не побягна, когато Тарик заобиколи масата. Наблюдаваше го, чудейки се какво, по дяволите, се бе случило с волята й, със силата й и с решителността й да не позволява този мъж да я спечели толкова лесно.

Но той го направи. Не с думите си. Или с намерението си. Беше копнежът в очите му, уязвимостта и радостта, която блестеше там, когато тя го посрещна.

— Наистина ще ти се ядосам един от тези дни — предупреди го Лира, когато той пристъпи по-близо, обгради я и ръката му се плъзна под косата й, за да улови врата й. — И не ме хапи отново. Просто е прекалено откачено.

Тя усещаше как раничката пулсира, болезнено чувствителна.

— Оплакваш се от ухапването, не от шипа? — Небрежният тон на гласа му не бе повлиян от напрегнатостта на тялото му.

— Ами, да. — Лира прочисти гърлото си нервно. — За шипа мога да ти простя. Но ако братята ми видят това ухапване, ще ти сритат задника. Предпочитам да си останеш цял.

Той се загледа в нея замислено.

— Мисля, че шипът ти хареса. — Тарик наведе глава, а езикът му погали малката раничка от ухапването. — И ухапването също, Лира.

Тя потръпна, когато езикът му я одраска, изпращайки вълни от удоволствие по цялото й тяло.

— Може би — изпъшка от наслада, оставайки неподвижна, а ръцете от двете страни на тялото й се свиха в юмруци, за да не го докосне и да не наруши усещането, което чувстваше как се обвива около нея.

— Ела тук, скъпа. — Той я придърпа в ръцете си, като не й остави друг избор, освен да вдигне своите, а дланите й се плъзнаха към врата му, към великолепната грива на косата му. — Нека видим колко много ти харесаха тези две неща.

Главата му се сведе, устните му покриха нейните и тя бе изгубена. Знаеше, че е изгубена. Захвърлена в една буря от чувствена топлина, деликатно ароматизирана от хормона, който започваше да нахлува във вече подготвените й сетива.

Лира простена в устата му и устните й се разтвориха, приемайки езика му, притегляйки го във вътрешността. Диво ръмжене завибрира в гърлото на младия мъж.

Ноктите й се забиха в раменете му, одраскаха плътта и го погалиха на свой ред, когато дланите му обхванаха хълбоците й и я повдигнаха към бедрата му.

Лира осъзнаваше неясно, че той я премества, полага я по гръб на възглавниците на претрупания диван и се намества над нея. Тарик избута ризата от гърдите й, но нито един от двамата не прекъсна целувката за достатъчно дълго време, за да разкъса дрехата. Но по някакъв начин бе свалил панталоните си.

Тя усещаше пениса му, твърд и тежък, до бедрото си, а ръцете му блуждаеха по чувствителното й тяло. И двамата стенеха, звуците на удоволствието им се смесваха, сливаха се, когато той я повдигна към себе си и широката главичка на ерекцията му се притисна към хлъзгавия, готов вход на свиващата й се вагина.

— Лира… — Дрезгавият, грапав глас прониза сърцето й, когато Тарик откъсна устни от нейните, надигна глава и се взря в нея с очи, които сякаш бяха разтопени от емоция.

О, Господи, обичаше го. Всичко в него. Всяка частица от него.

— Сега — прошепна Лира, когато той спря. — Обичай ме, Тарик. Моля те…

Той направи гримаса и устните му се изтеглиха назад от зъбите му в диво ръмжене, докато я гледаше изненадано.

— Не знаеш ли, Лира? — Усмивката му бе горчива. — Нима не знаеш колко много те обичам?

Тя щеше да го отблъсне или поне да му изкрещи, задето го казва с такава безнадеждна болка. Но той избра този момент да започне да се притиска към нея, разтягайки стегнатите й мускули, докато проникваше вътре в нея.

Изпълни я гореща, агонизираща топлина. Удоволствието беше бързо като мълния, изгаряше всяка клетка на тялото й, докато той трепереше над нея.

Лира го усещаше как потъва във вагината й сантиметър по сантиметър, точно както бе превзел сърцето й. Малко по малко той я разтвори, изгаряйки я не само с удоволствието, но и с изключителната нежност, с която действаше.

— Бих умрял за теб — прошепна в ухото й, скривайки изражението си в шията й, докато тя се обвиваше около него, а ръцете й бяха впити в косата му. — Нима не знаеш, че сега живея само за теб, Лира. Сега и завинаги.

Тарик проникна докрай в измъчените й дълбини, притискайки се силно, преди да се отдръпне със същото агонизиращо темпо, което бе използвал при навлизането.

— Тарик. — Лира захапа ухото му. Той я правеше дива, караше сърцето й да пламти, изпращайки тялото й в разтърсващи тръпки на удоволствие. — Просто живей за мен — задъха се тя. — О, господи! — Той се тласна в нея бързо, след това се изтегли назад бавно, крадейки дъха и мислите й.

— О, скъпа, не съм приключил с теб. — Гласът му бе толкова див, толкова кадифено груб, че почти я накара да свърши. Утробата й се свиваше, дъхът заседна в гърлото й, когато клиторът й набъбна от наближаващия екстаз.

Тарик се облегна назад, а коленете му се притиснаха към дивана, когато обви краката й около бедрата си. Вече със свободни ръце, той я повдигна към себе си и я задържа до гърдите си, докато се взираше в шокираното й лице.

— Свали ризата.

Пенисът му пулсираше вътре в нея. Вагината й го засмукваше с възторжена алчност, а той се притесняваше за ризата й?

— Веднага. — Гласът му се втвърди, а погледът му стана упорит. — Няма да ти дам това, от което се нуждаеш, докато не го направиш, Лира.

Ръцете й се смъкнаха от врата му, уловиха ризата и започнаха да се борят да я измъкнат през главата й, когато едната му длан обхвана хълбока й и я повдигна няколко сантиметра от дебелото копие на члена му. След това я пусна и отново се тласна силно и дълбоко вътре в нея, когато Лира проплака от замаяно желание.