— Откажи се, Стонтън!

— Няма… Ще…

Извика и се отпусна.

Беше мъртъв.

Гарет я стисна за рамото.

— Мъртъв е, Емили.

Знаеше, че е мъртъв, но не можеше да откъсне поглед от лицето му, по което беше изписана злоба дори в смъртта.

— Освободи се от него — каза Гарет.

Нещо топло капеше върху рамото й.

Кръв. Кръвта на Гарет.

Осъзнаването на този факт я разстрои и тя разтърси глава, за да се съвземе. Скочи на крака и го сграбчи за ръката.

— Колко лоша е раната?

— Повърхностна. Но много боли.

— Кървенето е почти спряло. Но въпреки това трябва да се зашие.

— Тихо. — Взе ръцете й в своите. — Просто стой тихо минутка. Окей? Имам нужда от това.

Тя също.

— Не трябваше да си тук.

— Грешиш. Имах право да съм тук. Трябваше да дойда по-бързо, по дяволите.

— Не, аз трябваше да… Щях да се справя. Не исках ти да…

— Тя добре ли е? — Емили вдигна поглед и видя Поли да се приближава по пътеката към тях. — Знам, каза ми да остана там, Гарет, но тя е покрита с кръв. Страшно съм добър в оказването на първа помощ. Гледал съм пълната серия по образователния канал.

— Кръвта е на Гарет. — Сведе поглед към Стонтън. — И може би малко от неговата.

— Мисля, че за него вече е късно за оказване на помощ — каза Поли, втренчил поглед в Стонтън. — Този ли е лошият?

— Да — отговори Емили. — Да, Стонтън определено бе лош човек. — Отметна уморено косата от лицето си. — Радвам се да те видя, Поли. Като чух изстрелите, реших, че Борг е убил и теб, и Джослин.

— Така ли се казва онзи? Застреля Джослин. Изникна отнякъде още преди да съм се осъзнал. Бях в гората на пост, когато чух изстрела. Заобиколих, върнах се и застрелях Борг. — Поклати глава. — Чувството бе много… странно. Трябва да го анализирам.

— Джослин мъртъв ли е?

— Не, но раната е наистина лоша. Ирана дойде веднага, след като убих Борг, и сега се опитва да запази живота на Джослин. Дардън й помага. Гарет ме взе със себе си, за да помогнем на теб. Трябваше да го прикривам.

— Ирана в безопасност ли е?

— Да — отговори Гарет. — Без повече приказки. Те могат да почакат. — Хвана я за ръката. — Да се върнем при Ирана. Искам да сме извън района, преди някой да е започнал да разпитва за изстрелите.

— Не искаш ли да превържа ръката ти? — запита Поли. — Да спра кръвотечението? О, предполагам, че не. То е почти спряло. Много лошо, защото очаквах с нетърпение да покажа на какво съм способен. Какво ще кажеш да я почистя?

— Няма нужда — каза Гарет сухо. — Не искам да рискувам, в случай че си пропуснал някой епизод от телевизионната поредица. Мога да хвана гангрена.

— Не бих застрашил здравето ти. Казах ти, перфекционист съм.

— Все пак ще помоля Ирана да я погледне.

Емили спря там, където пътеката завиваше, и отново погледна Стонтън. Лунната светлина падаше право върху лицето му. Чертите му бяха застинали в грозна гримаса, а широко отворените му очи бяха изцъклени към небето. Едва ли не очакваше той да се изправи и да се втурне след тях…

— Емили?

— Дори в края на живота си, той не вярваше, че може да умре — прошепна тя. — Непрекъснато говореше за сила и власт. Силата на Зелов. Беше луд, нали?

— Не знам — каза Гарет. — Ти го познаваше по-добре от мен.

— Не съм сигурна. Мисля, че подобно зло може да е родено само от лудостта. — Размърда раменете си така, сякаш сваляше огромна тежест от тях. — Няма значение. Мъртъв е. Не може вече никого да нарани. — Обърна гръб на Стонтън и хвана ръката на Гарет. — Но теб те нарани, нали? Да се връщаме при Ирана.

Глава 22

Ирана бе коленичила до Джослин и стягаше превръзката, за да спре кръвотечението.

— Слава Богу! — Вдигна поглед и видя Емили. — Ранена ли си?

— Не, но Гарет е. Не мисля, че е сериозно. — Вдигна поглед към Джослин. Той бе в безсъзнание и бе блед като платно. — Ще умре ли?

— Не и ако можем да го предотвратим. Изгубил е много кръв, а и все още не знаем дали куршумът не е разкъсал важен вътрешен орган. — Погледна Гарет. — Казах на Дардън да телефонира за линейка. Той отиде до манастира, за да посрещне лекарите и да ги доведе. Аз ще отида с Джослин, за да помогна.

— Не споря — каза Гарет.

— Беше ядосан на всички ни, когато дойде тук. — Вдигна поглед към Емили. — И обвини Джослин, че ни е довел. А той може би умира, защото искаше да поправи грешката си.

— Да не би да се опитваш да ме накараш да се чувствам виновен?

— Не, не те съдя. Помогнах той да дойде тук с нас. Кой знае? Може би Джослин е гледал на теб като на вестител, изпратен, за да му помогне да установи мир със себе си? — Стисна устни. — Казвам само, че независимо какви са чувствата ти към него, аз ще му помогна.

Емили я гледа втренчено секунда — две.

— Не исках да намери смъртта си от ръката на Стонтън. Може би дори не исках въобще да умре. Но не мога да простя стореното от него. Не очаквайте да се преструвам.

Ирана се усмихна.

— Не, аз поне не очаквам от теб да се преструваш. Това не ти се удава. — Погледът й се премести върху Поли. — Ела тук и натискай бандажа, докато се погрижа за раната на Гарет.

Поли тръгна пъргаво към нея.

— Точно така. Това е много по-драматично и важно, отколкото да почистя онази драскотина от нож.

Гарет извади телефона си.

— Дай ми пет минути, Ирана.

— Не, ще го направя сега. — Ирана взе телефона и го подаде на Емили. — Искам да съм готова, когато линейката пристигне. Или Емили ще се обади вместо теб, или ще чакаш.

Той смръщи вежди.

— Трябва да действам бързо, по дяволите. — Хвърли поглед на изражението на Ирана и каза на Емили: — Набери номера на Фъргъсън. Кажи му за случилото се тук и че е дошло време да получи отплатата си. Кажи му да скочи в първия самолет и да дойде веднага. Ще го посрещна при манастира. — Обърна се към Ирана. — А ти се погрижи Джослин да бъде настанен в единична стая. Не искам да говори с никого, нито медиите да се доберат до него.

— Това ще бъде трудно — каза сухо Ирана. — Прострелян е, все пак.

— Злополука при лов.

— Никой няма да повярва.

— Но поне ще спечелим малко време, преди да се втурнат да разследват. Веднага щом Дардън дойде, ще го накарам да завлече тялото на Борг навътре в гората. — Обърна се към Емили: — А сега се обади, по дяволите.



— Признавам, никога не съм подозирал, че ще те видя на подобно място, Гарет. Надявам се, не си решил да се молиш за изкуплението на всичките си грехове. — Фъргъсън гледаше двамата монаси, които старателно поливаха зеленчуковата градина. Обърна се към Емили, седнала на дървената пейка до входа, и смръщи вежди: — Докара ми доста ядове и тревоги.

— И, разбира се, направих го нарочно — каза тя. — Планирах всичко така, че да превърна живота ти в ад.

— Нима очакваш да се извиня? Добре, съжалявам за преживяния от теб ад, но ти правеше такива избори, които ми причиняваха истинско главоболие. И продължаваш. Ще бъде изключително трудно и деликатно да се справим с убийството на митрополит Димитри. — Обърна се към Гарет. — Сигурен ли си, че го е извършил Стонтън?

— Няма съмнение. Вероятно ще откриеш доказателствата, които ти трябват. — Сви рамене. — Или ще изфабрикуваш онова, което не успееш да откриеш.

— Нямате много време. Икономката ще влезе в къщата след няколко часа — отбеляза Емили.

— Вече я забавиха — отговори разсеяно Фъргъсън. — Аз не правя такива грешки.

Гарет се усмихна.

— И, предполагам, си изпратил някого в гората, за да си сигурен, че някой от местните няма да открие телата на Борг и Стонтън, докато не си готов.

Фъргъсън не отрече.

— Каза, че е време за отплатата ми. Няма да позволя да бъда измамен.

— Винаги спазвам обещанията си. Тук си, нали?

— За да те спася за пореден път — каза Фъргъсън. — И ще го направя. Просто искам да изляза от цялата тази работа чист и да спечеля достатъчно престиж за повишение и може би дори за политическа кариера.

— Ти ще си този, който най-после ще е успял да залови похитителя на Емили и убиеца на Леви. А към това ще се прибави и разрешаването на убийството на митрополит Димитри. В медиите ще се вдигне шум.

— Искам повече.

Гарет наклони глава на една страна и зачака. Фъргъсън кимна към Емили.

— Искам нея.

— Не! — отговори рязко Гарет.

— Да. Тя ще привлече вниманието на медиите към мен. Искам да дава интервюта с мен, да каже на всички колко е благодарна, че съм успял да открия Стонтън.

— Няма начин.

— Мога да почистя така, все едно че нищо не се е случило тук. Никой няма да пострада. И ще забравя всичките ти незаконни действия, свързани с тази задача.

— Искаш славата от залавянето на Стонтън. Ще го направиш и бездруго. Опитай пак.