— Чакай минутка, Гарет — каза Емили. — Става въпрос за мен. Ще вземам сама решенията си.

Той изруга тихо.

— Ще те разкъсат, а той ще стои отстрани и ще гледа, усмихнат като чеширски котарак.

— Няма да позволя на никого да ме разкъса. — Гледаше втренчено Фъргъсън и обмисляше ситуацията. — Може би ще сключим сделка. Но ще бъде според моите условия, чието изпълнение ще контролирам.

Фъргъсън я гледаше предпазливо.

— Ще ти позволя да ме използваш, ако гарантираш, че Гарет няма да пострада заради помощта, която ми оказа. Виждам, че между вас двамата съществува съперничество. Отсега нататък репутацията на Гарет ще бъде чиста. А ти ще си ангелът на рамото му.

— Не, по дяволите! — възрази Гарет. — Емили, няма да ти позволя.

— Тихо, Гарет. Разбирам, че съперничеството с Фъргъсън може да ти носи удоволствие, но това не е добре. А и трябва да ти се отплатя за всичко, което стори за мен. — И добави много сериозно: — Макар и да не мога да върна приятеля ти Кариф, може би мога да направя бъдещето ти малко по-светло. — Погледна отново Фъргъсън. — Ако по-късно се откажеш от думата си, в медиите ще има шум, който ще сложи край на кариерата ти. Не се съмнявай в това.

Фъргъсън я изучава с поглед секунда — две, преди да кимне бавно с глава.

— О, не се съмнявам. Нещо друго?

— Намери начин Гарет и Ирана да останат вън от това.

— Всеки, който е близо до теб, незабавно ще стане храна за папараците — отбеляза Фъргъсън.

— Те няма да са близо до мен. — Не погледна нито веднъж към Гарет. — Ще бъдем само ти и аз, Фъргъсън. — Усещаше каква буря от чувства се надига у Гарет. Трябваше да приключи въпроса, преди да е избухнал. — И още нещо. Намери начин медиите скоро да се отегчат от мен и да решат, че моята история вече е минало.

— Няма да е лесно.

— Но можеш да го направиш. Имам вяра в теб. На теб като че ли са ти известни всички мръсни номера. — Изправи се. — А сега ще отида до болницата да се видя с Ирана. Сигурна съм, че ще сте много заети в гората, където ще създадете истинска театрална сцена.

— Да. — Фъргъсън се колебаеше. — По-добре ще е да кажеш на приятелката си, че ще прехвърлим Джослин в болница в покрайнините на Лондон. Това ще стане в следващите няколко часа. Там ще мога по-добре да контролирам ситуацията.

Фъргъсън вече очевидно мислеше за работа.

— Ще се наложи сам да говориш с Ирана за това. Възможно е да има да каже нещо. — Гледаше го право в очите. — Е, сключихме ли сделка?

— Да. — Усмихна се едва доловимо. — Макар че на практика ти ме изнуди. Ще бъде наистина много трудно да изключим Гарет и приятелката ти от случилото се досега. — Мълча минута. — Мисля за това, дали няма да мога да променя и ролята на Стонтън в историята.

— Да я промениш?

— Е, тъй като чукът въобще не бе намерен, няма да е добре, ако въобще споменем милионите на цар Николай II. Само ще усложним нещата. Това и бездруго сигурно са глупости.

— Така ли?

Той кимна.

— Така че мисля си да изкараме Стонтън терорист. Отвлякъл ви е двамата с Леви, за да ви размени срещу освобождаването на политически затворници. Но аз съм го открил и съм те освободил.

— Продължавай.

— Смъртта на митрополит Димитри може да се припише на отмъщение срещу църквата. Ще намерим начин да потулим смъртта на Бабин и Зелов. Нападението над остров Микала определено е извършено в терористичен стил.

— И?

— Това е всичко. Убил съм Стонтън и хората му и сега работим упорито, за да унищожим цялата групировка.

— Наистина ли можеш да изречеш такава огромна лъжа? И да я инсценираш?

Фъргъсън се усмихна.

— Само гледай.

— Аз няма да лъжа — възпротиви се Емили.

— Въобще няма нужда да правиш изявления пред медиите. Ще говоря само аз. — Повдигна вежди. — Да?

Тя кимна бавно.

— Не ме интересува какво точно ще кажеш за Стонтън, стига целият свят да узнае какво копеле е бил.

Гарет понечи да я последва, после се завъртя рязко към Фъргъсън.

— Грижи се добре за нея! — процеди през зъби. — Отнасяй се с нея така, сякаш е от най-фин кристал. Ако не го направиш, ще узная и ще те унищожа. — Обърна се и само с три огромни крачки се изравни с Емили. — Знаеш защо е измислил цялата тази история за терористи, нали?

Тя кимна.

— Всичко започва отначало. Ще се опита да намери царското съкровище за себе си.

— Фъргъсън ще претърси старателно вещите на Стонтън в опит да намери нещо, което ще го заведе до чука.

— Добре. Не мога да се сетя кого другиго бих искала да видя по-разочарован.

— Не мислиш, че ще го намери. — Гарет я гледаше с присвити очи. — Затова и се съгласи.

— Съгласих се, защото умряха достатъчно хора. И това никога няма да свърши. Дори съкровището да стане притежание на руското правителство, на корупцията и развалата няма да бъде сложен край. Митрополит Димитри предал на Ирана думите на Нартов към него. Нартов казал, че единственият начин да спечелят съкровището, е да го оставят там, където е. Вярвам, че е бил прав.

— А какво ще кажеш за намерението на митрополит Димитри да даде средствата на нуждаещите се деца?

— Прекрасен замисъл. Но на кого може да се има доверие, че ще запази парите и ще ги даде за благотворителност? Видя какво се случи с Джослин и митрополит Димитри. Не. Да оставим Фъргъсън да си блъска главата в стената, а после да започне да вярва, че съкровището наистина е било мит.

Гарет бавно каза:

— Както казах, изглеждаш много сигурна, че той няма да намери нищо сред вещите на Стонтън. Защо?

Тя го погледна.

— Наистина ли искаш да знаеш? Искаш ли да намериш чука на Зелов?

Той поклати глава.

— Не мога да се сетя за нещо, което да искам по-малко. Имам много пари и нямам нужда от подобно бреме. То ще ме задуши.

— Аз нямам много пари, но се чувствам по същия начин. Този ще е единственият начин Зелов и Стонтън да ме унищожат. — Бяха стигнали до колата и тя се обърна към него. — Не искам да дойдеш с мен до болницата.

— Тук ли ще си кажем довиждане? — Изкриви устни. — Отпращаш ме просто така?

— Не искам никой да ни вижда заедно.

— А аз пет пари не давам.

— Знам. Но искам да сме чисти и никой да няма задължения към другия. — Направи пауза. — Искам още да оставя време и пространство между нас. Да знам, че не обстоятелствата и съжалението са ни събрали.

— Никога не съм те съжалявал. За Бога, вече трябваше да си го разбрала… — Млъкна. — Няма да променя решението ти, нали?

— Време и пространство — повтори тя. Нямаше да се разплаче. Беше права. Така беше най-добре и за двамата. Но, мили Боже, беше трудно.

— Да изчезваме оттук, тогава. — Отвори й вратата на колата. — Времето ти започва да тече. Защото ще съм на прага още преди да си се усетила. Бъди готова за мен.

Щеше да бъде готова. Вече беше готова.

Не го поглеждай, защото ще види сълзите в очите ти.

Не казвай нищо. Просто запали колата и тръгвай.

Не казвай думите.



— Как така ще мести Джослин в друга болница? — запита Ирана докато двете с Емили вървяха по коридора. — Не съм сигурна, че ще може да пътува. Дойде в съзнание едва преди час.

— Дори да се наложи Фъргъсън да го обвие в памук като пашкул, готова съм да се обзаложа, че Джослин ще бъде качен на самолета, преди още денят да е изтекъл — каза Емили. — По-добре го приготви. — Направи пауза. — И ще е най-добре да отидеш с него, Ирана.

— Това е казано като че ли многозначително. Защо трябва да отида с него?

— Джослин ще бъде скрит от света, докато се възстановява, и ще е добре някой да му прави компания. Ще е удобно и за теб.

— Обикновено не постъпвам, както е удобно за мен.

— Знам. Но ще ми направиш услуга.

— Как така?

— Двамата с Фъргъсън ще бъдем изложени на вниманието на медиите и папараците. Не искаш телевизионните камери да бъдат насочени в лицето ти, нали?

— Мога да го понеса.

— Не искам да те замесвам във всичко това. Целта ще бъде изложена на риск.

— И каква е целта?

— Да се върнем на първия квадрат в играта. Ако ме бе спасил Фъргъсън, а не Гарет, и бездруго щях да постъпя така. Фъргъсън щеше да се погрижи. Но сега поне ще получим нещо в замяна на мъките ми.

— Опитваш се да предпазиш всички ни, за Бога — каза Ирана, изпълнена с нещо като отвращение. — А аз мислех, че тази лоша черта е характерна за Гарет.

— Ще отидеш ли с Джослин?

Ирана не отговори веднага.

— Гарет бесен ли е?

— Да. Ще отидеш ли?

— Вероятно. Не виждам как ще ти помогна с това, но ще отида заради Джослин. За да помогна на него. Ще поддържаме ли връзка?

— Не. Не и докато интересът към мен и приятелите ми не заглъхне.

— Но ще ми се обадиш, когато имаш нужда от мен.

— О, да. — Прегърна Ирана и я притисна силно към себе си, преди да я пусне. В очите й отново напираха сълзи. — Винаги ще имам нужда от теб, Ирана. — Усмихна се с треперещи устни. — О, между другото, Фъргъсън ще измисли цяла вълшебна приказка от историята със Стонтън. Царското съкровище въобще няма да бъде споменато. Да не се изненадаш, когато видиш публикациите във вестниците.