Сюзън Филипс - Бебето е мое

Джейн гледаше как куотърбекът на „Чикаго Старс“ пълни чашата си от една бутилка на малката масичка. След това я поднесе към устните си, впил в нея пронизващите си светли очи, които изглеждаха така, сякаш биха могли да изпепелят земята.

Трябваше да измисли начин да го съблазни, преди да я е изхвърлил, но какъв? Би могла просто да се съблече, но тъй като тялото й и малките й гърди изобщо не бяха като извадени от списание, това можеше да се окаже най-бързият път към вратата. Пък и не изгаряше от желание да се разсъблече пред напълно непознат мъж, който седеше в ярко осветена стая със стена от прозорци без завеси. В мислите си, когато стигнеше до голата част от всичко това, си беше представяла, че мястото ще е далеч по-тъмно.

— Спокойно можеш да ги последваш, Роузбъд. Вече ти казах, че не се занимавам с проститутки.

Провлаченият му говор подсили решимостта й да направи нещо. С всяка демонстрация на липсата на кой знае какъв ум, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете падаше с още няколко пункта.

Опита се да спечели малко време.

— Никога не съм одобрявала стереотипите, които поставят всички членове на която и да било група под един и същи знаменател.

— Не думай.

— Да осъждаш някого единствено въз основа на етническата му група, религията или професията му, е нелогично.

— Така ли? Ами убийците?

— Строго погледнато, те не могат да бъдат сложени в една хомогенна група, така че не е същото. — Наясно бе, че да го въвлече в някаква дискусия, едва ли бе най-добрият начин да го възбуди, но определено в дебатите я биваше далеч повече, отколкото в съблазняването, пък и не можеше да устои на изкушението да докаже правотата си. — Америка е основана на принципите на етническа разнородност и религиозна свобода и въпреки това повечето злини в обществото ни се дължат на слепи предразсъдъци. Не намираш ли, че това е истинска ирония?

— Да не се опитваш да ми кажеш, че патриотичният ми дълг като верен син на Чичо Сам15 е да ти покажа пукнатините на тавана в спалнята си?

Джейн понечи да се усмихне… поне докато по изражението му не разбра, че говори сериозно. При вида на толкова много благословена безмозъчност, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете се срина с още няколко пункта.

За миг тя се замисли доколко бе етично да манипулира някой толкова глупав, а на всичкото отгоре и лишен от чувство за хумор, ала нуждата й от онова, което воинското му тяло можеше да й даде, надделя над принципите й.

— Да, предполагам, че би могло да се каже и така.

Той пресуши чашата си.

— Добре, Роузбъд. Май съм достатъчно пиян, за да ти дам шанс, преди да те изхвърля. Хайде, покажи ми какво предлагаш.

— Моля?

— Покажи ми стоката си!

— Стоката?

— Тялото си. Номерата си. От колко време си проститутка всъщност?

— Аз… ъъъ… ти си първият ми клиент.

— Първият ти клиент?

— Моля те, не допускай това да те тревожи. Добре съм обучена.

Лицето му се стегна и Джейн си припомни, че Бонър не харесва проститутки, нещо, което правеше целия този маскарад още по-труден. Когато го беше изтъкнала пред Джоди, другата жена бе отхвърлила притесненията й с думите, че съотборниците му ще го напият и той няма да е особено придирчив. Ала макар да виждаше алкохола в ръката му, изобщо не й изглеждаше пиян.

За пореден път щеше да й се наложи да излъже. Може би бе от хапчетата, но тя като че ли започваше да се справя все по-добре. Беше въпрос единствено на това да си измисли нова реалност, да я украси с няколко важни подробности и да направи всичко по силите си, за да задържи погледа му през цялото време.

— Вероятно си от старата школа, от онези, които смятат, че жена с моята професия би могла да получи подготовката си по един-единствен начин, ала това вече не е така. Аз например не спя безразборно, с който ми попадне.

Чашата му застина във въздуха.

— Ти си проститутка.

— Така е. Но май вече споменах, че си първият ми клиент. Досега съм била интимна само с един мъж. Покойният ми съпруг. Вдовица съм. Много млада вдовица.

Той май въобще не й вярваше, затова Джейн се зае да украсява историята си.

— Смъртта на съпруга ми ме остави затънала в ужасни дългове, така че се нуждаех от нещо, което да ми носи повече от минимална заплата. За съжаление, тъй като не притежавам особени умения, които да се търсят, нямах кой знае какъв избор. И тогава си спомних, че мъжът ми винаги ми правеше комплименти за интимната страна на брака ни. Но моля те, недей да си мислиш, че понеже съм имала само един партньор, не съм високо квалифицирана.

— Може би пропускам нещо, ама не виждам как точно някой, който твърди, че е имал — колко беше, само един партньор? — би могъл да е добре подготвен.

Е, тук имаше право. Мозъкът й защрака.

— Имах предвид образователните филми, които агенцията кара всичките си служителки да гледат.

— Подготвят ви, като ви пускат разни филмчета? — Очите му се присвиха и той й заприлича на ловец, който се прицелва през мерника на оръжието си. — На туй му се вика интересно.

Джейн усети мимолетен пристъп на удоволствие, когато детето й изгуби още няколко точки от коефициента си за интелигентност. Дори с компютър не би могла да си намери някой по-подходящ.

— Не става въпрос за обикновени филми. Нищо, което би искал някое малко, впечатлително дете да види. Ала старите похвати на практическо обучение вече не са приложими в тази ера на безопасния секс, поне не и за по-добрите агенции.

— Агенции? За публични домове ли говориш?

Макар и не изречена направо, думата „курва“ я жегна и този път.

— Политически коректният термин е „агенции за наслада“. — Тя направи пауза. Имаше чувството, че главата й се рее във въздуха, откъсната от раменете й. — А проститутките е по-добре да бъдат наричани доставчици на сексуална наслада или ДСН.

— ДСН? Ама ти си същинска енциклопедия.

Интересно, акцентът му сякаш се засилваше с всяка изминала минута. Сигурно беше от алкохола. Слава богу, че беше твърде тъп, за да си даде сметка колко странен беше станал този разговор.

— Имаме презентации със снимки и гостуващи лектори, които обсъждат различните си специалности с нас.

— Като например?

Джейн напрегна мозъка си.

— Ъъъ… сексуални игри и фантазии.

— Какви игри?

Какви наистина? Тя започна да прехвърля наум най-различни сценарии, търсейки някой, който да не включва физическа болка или унижение.

— Ами, има една, която наричаме Пепеляшка и принца.

— И какво представлява тя?

— Включва… рози. Да правиш любов върху легло, застлано с цветове от рози.

— Прекалено е момичешко за моя вкус. Да ти се намира нещо по-пикантно?

Защо й беше да споменава сексуални игри?

— Разбира се, но тъй като си първият ми клиент, мисля, че ще получиш повече за парите си, ако се придържаме към по-простичките неща.

— Мисионерска поза и такива неща?

Джейн преглътна мъчително.

— Това е настоящият ми специалитет. — Той не изглеждаше особено заинтригуван, макар лицето му да бе толкова безизразно, че беше трудно да се каже със сигурност. — Това или… мисля, че може да имам талант да бъда… ъъъ… партньорът отгоре.

— Е, май току-що преодоля предразсъдъците ми спрямо проститутките.

— Доставчиците на сексуална наслада.

— Все тая. Работата е там, че си малко старичка за мен.

Стара! Тези думи наистина я вбесиха. Той беше на трийсет и шест и въпреки това имаше наглостта да смята жена на двайсет и четири години за стара! Може би беше заради замаяността в главата й, но фактът, че не е на двайсет и четири вече нямаше никакво значение. В случая ставаше въпрос за принципа. Придаде си съчувствено изражение.

— Съжалявам, явно съм разбрала погрешно. Предположих, че си способен да се оправиш с истинска жена.

Каквото и да пиеше, явно му влезе в кривото гърло, защото той се задави.

С чувство на яд Джейн махна към телефона.

— Да позвъня ли в офиса и да ги помоля да изпратят някоя от по-малките? Ако са си написали домашните, би трябвало да са свободни.

Той спря да кашля и й отправи изпепеляващ поглед.

— Ти не си на двайсет и четири. И двамата сме наясно, че не си и с ден по-млада от двайсет и осем. А сега, давай, покажи ми какви трикове за загряване си научила от онези образователни филми. Ако събудиш интереса ми, може и да размисля.

Повече от всичко друго искаше да му каже да върви по дяволите, но нямаше да допусне възмущението й, колкото и оправдано да бе, да я отклони от набелязаната цел. Как би могла да го съблазни? Не беше мислила особено за любовни игри, предполагайки, че той ще се покатери отгоре й, ще свърши каквото има да прави и ще се претърколи настрани, както правеше Крейг.

— Какви игри предпочиташ?

— Носиш ли си сметана?