Мъжете я огледаха преценяващо и Уили кимна.

— Наистина изискана. Ама на колко е години?

— Двайсет и пет — отвърна Джуниър, орязвайки още една година от измислената й възраст.

— Готини крака — подхвърли Крис, докато минаваше зад нея. — И страхотен задник.

Той сложи ръка на дупето й и го стисна. Джейн се обърна рязко и здравата го изрита по кокалчето.

— Ей!

Твърде късно тя си даде сметка, че е допуснала голяма грешка. Жена, която продава тялото си, едва ли би реагирала толкова бурно, когато някой я поопипа. Съвзе се бързо и го изгледа с цялата надменност на компаньонка от висшата класа.

— Не давам безплатни проби. Ако проявяваш интерес към това, което предлагам, си запиши час.

Без изобщо да се засегнат, мъжете се разсмяха, а Уили кимна одобрително.

— Ти си точно това, от което Бомбардировача се нуждае.

— Утре ще е усмихнат до уши — изкиска се Мелвин.

— Да вървим, момчета. Време е за парти!

Джуниър я побутна напред, тя запристъпва несигурно по мраморния под на високите си токчета, а те запяха в един глас:

— Честит рожден ден, честит рожден ден…

Ужасена и с пресъхнала уста, Джейн стигна до изхода на преддверието и при следващата стъпка токчето й потъна в белия килим. Обърна се, видя Кал Бонър и се вцепени. Дори и през наркотичната мъгла, един ужасяващ факт беше съвършено ясен. Телевизионният екран беше излъгал.

Той стоеше пред стена от прозорци, обгърнат от студената ноемврийска светлина, нахлуваща зад него.

По телевизора Джейн бе видяла селяндур с хубаво тяло и лоша граматика, ала в мъжа, който я наблюдаваше от другия край на стаята, нямаше нищо подобно. Беше си избрала воин.

Бонър наклони глава на една страна и се взря изучаващо в нея. Погледът му бе студен и сериозен и я поуплаши.

Сиви очи, толкова бледи, че бяха почти сребристи. Очи, които не знаеха милост. Кестенява коса, чиято склонност към чупливост не беше съвсем овладяна от късата подстрижка. Мъж, който сам определяше правилата и не отговаряше пред никого. Корави мускули и желязна сила. Физическо животно. Брутални скули и безжалостна челюст. Без помен от мекота. Нито следа от по-нежни емоции. Този мъж беше завоевател, роден да се сражава.

По гърба й пробяга ледена тръпка. Почувствала бе извън всяко съмнение, че той не би проявил и капка милост към онзи, когото сметнеше за враг. Само че тя не му беше враг, напомни си Джейн. Никога нямаше да разбере за нейните кроежи. Пък и воините не ги беше грижа за незаконородените им деца. Бебетата бяха естествена последица от изнасилването и плячкосването на вражеските селища — нещо, за което не си струваше да се мисли.

Груби ръце, съпроводени от гръмък мъжки смях, я побутнаха към мъжа, когото бе избрала за баща на детето си.

— Това е подаръкът за рождения ти ден, Кал.

— От нас за теб.

— Честит рожден ден, приятелю. Постарахме се да ти намерим най-доброто.

Едно последно побутване я запрати към него и тя се удари в мускулестите му гърди. Силна ръка се обви около нея, задържайки я, преди да е паднала, а до носа й достигна слаб мирис на скоч. Джейн опита да се отдръпне, ала той все още не бе решил да я пусне, така че това се оказа невъзможно.

Неочакваната безпомощност я ужаси. Футболистът беше с почти цяла глава по-висок от нея, а по стройното му, тренирано тяло нямаше и грам мазнина. Тя си заповяда да не се мъчи да се освободи, защото знаеше, че усети ли слабостта й, той ще я смаже.

Неканен образ се появи в главата й — голото й тяло под неговото — и Джейн начаса го пропъди.

Замислеше ли се за тази част от плана, никога нямаше да успее да го довърши.

Дланта му се плъзна по ръката й.

— Е, май досега не съм получавал такъв подарък. Вие сте по-пълни с изненади, отколкото елен — с кърлежи.

Звукът на плътния му, южняшки акцент начаса я успокои. Тялото му може да беше като на воин, но си оставаше просто футболист и при това — не особено умен. Мисълта за интелектуалното й превъзходство й вдъхна достатъчно увереност, за да я накара да вдигне поглед към бледите му очи, докато той бавно я пускаше.

— Честит рожден ден, господин Бонър. — Беше възнамерявала да придаде на гласа си страстно звучене, но вместо това се получи някак професорски, сякаш се обръщаше към закъснял за лекция студент.

— Това е Кал — обади се Джуниър. — Съкратено от Калвин, но те съветвам да не го наричаш така, защото го изкарва от нерви, а не препоръчвам на никого да изнервя Бомбардировача. Кал, това е Роуз. Роуз Бъд.

Едната вежда на Кал подскочи.

— Довели сте ми стриптийзьорка?

— И аз така си помислих, обаче не. Тя е проститутка.

За миг по лицето на Бонър пробяга отвращение.

— Е, в такъв случай, много ви благодаря за усилието, но ще трябва да пасувам.

— Не може да го направиш, Кал — възпротиви се Джуниър. — Всички знаем какво ти е мнението за проститутките, обаче Роуз не е някаква обикновена курва, която можеш да забършеш на всеки ъгъл. Изобщо не. Тя е наистина изискана курва. Семейството й е дошло с „Мейфлауър“ или нещо такова. Кажи му, Роуз.

Джейн беше толкова погълната от опитите да преглътне факта, че тя — доктор Джейн Дарлингтън, уважаван физик и жена, която през живота си бе имала един-единствен любовник — току-що беше наречена „курва“, че й трябваше един миг, докато измисли достатъчно надменен отговор.

— Член на рода Бъд е служил при Майлс Стандиш14.

Крис погледна към Мелвин.

— Знам го. Не играеше ли за „Чикаго Беърс“ през осемдесетте?

Приятелят му се изсмя.

— По дяволите, Крис, докато беше в колежа, изобщо ли не си стъпвал в класната стая?

— Играех футбол. Нямах време за такива глупости. Пък и сега не говорим за това, а за факта, че днес е рожденият ден на Бомбардировача. Ние му намираме най-страхотния подарък, който може да се купи с пари, а той иска да пасува!

— Защото е твърде стара — възкликна Уили. — Казах ви да намерим някоя по-млада, обаче вие все повтаряхте как не трябвало да му напомня за Кели. Тя е само на двайсет и четири, Кал. Честна дума.

Просто ей така Джейн изгуби още една година.

— Не може да пасуваш. — Крис пристъпи напред с войнствен поглед в очите. — Това е подаръкът ти за рождения ден. Трябва да я изчу… ъъъ… да я оправиш.

Тя усети как кожата й пламна и тъй като не биваше да я видят да се изчервява, се извърна, преструвайки се, че изучава дневната. Белият килим, сивият диван, стереоуредбата и широкоекранният телевизор бяха скъпи, ала безинтересни. По пода бяха разпръснати разни неща: пластмасова чаша, кофичка от „KFC“, празна кутия от мюсли. Освен че беше селяндур, господин Бонър очевидно беше и мърляч, но тъй като това не се предаваше по наследство, слабо я вълнуваше.

Той прехвърли стика за голф, който държеше, от едната ръка в другата.

— Вижте какво ще ви предложа, момчета. Хората непрекъснато сменят подаръците си. Какво ще кажете да я заменим за една хубава вечеря с пържоли?

Не можеше да го направи! Никога нямаше да намери някой по-подходящ да стане баща на детето й.

— Мамка му, Бомбардировач, тя струва много повече от някаква си вечеря!

Джейн се зачуди колко точно. Джуниър й беше дал пачка пари, които тя, без да ги погледне, бе натъпкала в чантата си, а после я бе мушнала под седалката на колата си. Първото, което щеше да стори утре сутринта, бе да ги дари на фонда за стипендии в колежа.

Кал пресуши алкохола в чашата си.

— Оценявам жеста ви, момчета, но тази вечер май просто не съм в настроение за курви.

И този път думата я удари като сблъскване на молекули. Как смееше да мисли за нея по този начин! Понякога чувствата я предаваха, но не и мозъкът й, и ето че сега той й крещеше да направи нещо. Не можеше да се предаде толкова лесно. Куотърбекът беше идеален и тя трябваше някак да го накара да размисли. Да, физически беше ужасяващ и едва ли беше нежен любовник, но няколко минути по-грубичко отношение нямаше да я убият, пък и нали го бе избрала именно защото беше нейна пълна противоположност.

— О, хайде де, Бомбардировач — обади се Уили. — Тя е секси. Става ми само като я гледам.

— Ами твоя е. — Кал посочи с глава към коридора. — Знаеш къде е спалнята за гости.

— Не!

Всички се обърнаха към нея.

Джейн си помисли за селяндурския му акцент и си напомни, че той бе просто глуповат футболист. Хапчетата й дадоха кураж. Просто трябваше да го надхитри.

— Аз не съм парче месо, което може да си предавате един на друг. Имам ексклузивен договор, според който трябва да упражня занаята си единствено с господин Бонър. — Избягвайки очите му, тя погледна към останалите мъже. — Господа, защо не си тръгнете, така че двамата с него да обсъдим всичко това насаме?

— Ами да, защо не си тръгнем наистина? — каза Мелвин. — Хайде, момчета.

Нямаше нужда да ги подканва. Те се втурнаха към преддверието със странна за размерите им бързина.

В последния миг Мелвин отново се обърна към нея:

— Очакваме да си заслужиш парите, Роуз. Покажи на Бомбардировача на какво си способна, става ли? Всичко, което поиска.