За щастие, вниманието на Кал беше отвлечено от друго и не забеляза, че нещо не е наред.

— Какво е това от вътрешната страна на китката ти? — попита той, повдигайки ръката й.

Джейн едва успя да потисне охването си.

— Ъъъ… нищо. — Опита се да издърпа ръката си от неговата, но Кал я държеше здраво. — Мастило. Трябва да съм се надраскала с химикалка, без да искам.

— Колко странно! Ужасно прилича на уравнение, а не на случайна драскулка.

— Тъкмо щяхме да кацаме — подсмръкна тя — и нямаше как да извадя тетрадката си. — Дъхът й секна, когато бебето направи троен аксел и двоен тулуп46, които несъмнено заслужаваха оценка поне 9,7. Този път болката в гръбнака се сля със свирепа контракция, която сякаш продължи вечно, ала все още можеше да е просто контракция на Бракстън Хикс. Джейн преглътна един стон, който щеше истински да го разстрои и се разсея от страданието като се опита да започне кавга.

— Вече изобщо не се караме.

— Не е вярно, миличка. Правим го от мига, в който ми каза, че трябва да пътуваме насам.

— Спорим, не се караме. Нито веднъж не си креснал. Вече изобщо не викаш.

— Съжалявам, но изобщо не мога да ти се ядосам.

— И защо не? Даже аз не мога да се понасям.

— Шантава работа, нали? И аз не мога да го обясня.

Тя го изгледа свирепо.

— Отново го правиш.

— Кое?

— Това, което ме дразни.

— Че се усмихвам?

— Да. Точно това.

— Съжалявам. — Той сложи ръка върху опънатия й като барабан корем. — Толкова съм щастлив, че не мога да се сдържам.

— Поне опитай.

Тя потисна собствената си усмивка. Кой да предположи, че воин като Кал Бонър е в състояние да изтърпи толкова много глупости? Но той като че ли нямаше нищо против. Може би разбираше колко чудесно бе да се държиш абсурдно и въпреки това в отговор да виждаш единствено любов в насрещния поглед. Как бе могла да се съмнява в чувствата му към нея? Когато Кал Бонър решеше, че е влюбен, той не се отмяташе.

Кал бе успял да прогони страха й да има брилянтно дете, като я накара да разбере, че по-голямата част от нещастието в собственото й детство се дължеше не на ума й, а на това, че бе отгледана от отчужден, безчувствен родител. Нещо, за което тяхното дете никога нямаше да се тревожи.

Той се приведе напред и надникна през прозореца.

— По дяволите!

— Какво има?

— Не виждаш ли? Започва да вали! — В гласа му се промъкнаха тревожни нотки. — А ако докато сме горе в планината, започнеш да раждаш, а пътят се наводни и не можем да слезем? Какво ще правим тогава?

— Случва се само в книгите.

— Какво ме прихвана, та се оставих да ме убедиш да направим това?

— Трябваше да дойдем. Нали ти казах — искам бебето да се роди тук. И сънувах, че Ани е на смъртно легло.

— Обади й се, още щом се събуди. Знаеш, че е добре.

— Звучеше уморена.

— Навярно е будувала цяла нощ, измисляйки някое ново престъпление от омраза против баща ни.

Джейн се усмихна. Сега постоянно го правеше. Говореше за баща си и майка си така, сякаш бяха и нейни родители. Беше й дал не само любовта си, но и семейството си.

Чувства, които не бе в състояние да сдържа, се надигнаха у нея. Усмивката й помръкна и тя заплака.

— Ти си най-прекрасният съпруг на света и аз не те заслужавам.

Стори й се, че чува изстрадала въздишка, но може да беше и съскането на гумите по мокрия паваж.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че си записвам всички смахнати неща, които си направила този месец, и ще те накарам да ми платиш за всяко едно от тях, веднага щом си станеш нормална?

Джейн кимна.

Той се засмя и отново я целуна, докато лимузината започна да се изкачва в планината Хартейк.

— Обичам те, Джейни Бонър. Наистина те обичам. Нощта, в която се появи в дома ми с онази розова панделка около врата, беше най-щастливата в живота ми.

— И в моя — изхлипа тя.

Всички лампи в къщата на Ани бяха запалени, а червеният шевролет на Джим бе паркиран отпред. Джейн беше видяла свекъра и свекърва си само две седмици по-рано, когато бяха дошли в Чикаго за един от мачовете на Кал, и през цялото време се бяха държали като младоженци. Онази нощ Кал си беше затиснал главата с една възглавница и бе заявил, че ще купят ново легло за стаята за гости. Легло, което да не скърца!

Джейн нямаше търпение да види Джим и Лин и дори не изчака шофьорът да й отвори вратата.

— Джейн, стой! Вали и…

Тя вече се клатушкаше към верандата. Въпреки че накуцваше с превързания си крак, Кал я улови за лакътя, преди да беше достигнала стъпалата и я подкрепи. Вратата се отвори рязко и Лин изхвърча навън.

— Кал, полудя ли! Как можа да я оставиш да направи такова нещо!

Джейн избухна в сълзи.

— Исках бебето ми да се роди тук!

Лин и Кал се спогледаха над главата й.

— Колкото са по-умни — промърмори той, — толкова по-силно ги удрят хормоните.

Джим се появи зад Лин и прегърна снаха си, издърпвайки я вътре. Връхлетя я нов спазъм. Тя простена и се облегна тежко върху него.

Той я улови за раменете и я отдръпна лекичко от себе си, за да я погледне.

— Контракции ли имаш?

— Малко болки в кръста. Няколко контракции на Бракстън Хикс.

Ани се обади от люлеещия се стол до телевизора. Джейн се приближи с тежка стъпка. Възнамеряваше да я прегърне, но установи, че не е в състояние да се наведе толкова. Вместо това Ани стисна ръката й.

— Крайно време беше да дойдеш да ме видиш.

— Колко често имаш болки в кръста? — попита Джим зад нея.

— Мисля, че през около две минути. — Тя изохка и сложи ръка на кръста си. — Мамка му!

Кал прекоси стаята с куцукане.

— Да не искаш да ми кажеш, че раждането е започнало?

— Не бих се учудил. — Баща му я поведе към дивана и я сложи да седне, след което сложи ръка на корема й и си погледна часовника.

Кал го зяпна с широко отворени очи.

— Окръжната болница е на поне десет километра оттук! Десет километра по тези пътища ще ни отнемат поне двайсет минути! Защо не каза нищо, миличка? Защо не ми каза, че имаш контракции?

— Защото щеше да ме откараш право в болницата, а те щяха да ме изпратят обратно вкъщи. Бездруго по-голямата част от болката е заради самолетната седалка. Аууу!

Джим си погледна часовника. Лицето на сина му придоби обезумяло изражение.

— Татко, трябва да я махнем от планината, преди дъждът да е отнесъл пътя!

— Само ръми, Кал — изтъкна майка му. — А пътят не е бил наводняван от десет години насам. Освен това първите бебета винаги се бавят.

Без да й обърне никакво внимание, той се втурна към вратата.

— Лимузината си е тръгнала! Ще я сложим в шевролета. Ти ще караш, татко, а аз ще съм на задната седалка заедно с нея.

— Не! Искам да родя бебето си тук! — нададе вой Джейн.

Кал я погледна ужасено.

— Тук!

Тя подсмръкна и кимна.

— Я чакай малко! — Гласът му стана опасно тих и мъничък пристъп на удоволствие за миг надви болката й. — Когато ми повтаряше, че искаш да родиш детето ни тук, мислех, че имаш предвид това място като цяло и по-точно — окръжната болница!

— Не! Имах предвид тук! Къщата на Ани. — Всъщност, до този миг нямаше нищо такова наум, ала сега разбра, че никога не би могла да открие по-подходящо място, където да роди.

В очите на Кал се четеше причудлива смесица от ярост и страх, докато се обръщаше рязко към баща си.

— Господи! На път е да стане най-прочутата физичка в страната, а е тъпа като галош! Няма да раждаш в тази къща! Бебето ще се роди в окръжната болница!

— Добре. — Тя се усмихна през сълзи. — Крещиш ми.

Кал простена.

Джим я потупа по ръката.

— Просто за да сме сигурни, защо не ме оставиш да те прегледам, миличка? Имаш ли нещо против? Какво ще кажеш да отидем в спалнята, за да видя докъде са стигнали нещата?

— Може ли и Кал да дойде?

— Разбира се.

— И Лин? Искам и Лин да е там.

— И тя ще дойде.

— И Ани.

Джим въздъхна.

— Е, да вървим всички.

Кал сложи ръка около кръста й и я поведе към някогашната стая на Лин. Докато прекрачваха прага, я връхлетя нов спазъм, толкова силен, че изохка и се улови за касата на вратата. Този сякаш продължи цяла вечност и едва след като отмина, тя забеляза какво друго се беше случило.

— Кал?

— Какво, миличка?

— Погледни надолу. Краката ми мокри ли са?

— Краката ти? Дали краката ти… — От устните му се откъсна странен задавен звук. — Водите ти са изтекли. Татко! Водите на Джейн изтекоха!

Джим беше влязъл в банята, за да се измие, ала викът на сина му беше толкова силен, че той го чу съвсем ясно.