Едната му вежда подскочи.

— Какво каза?

— Казах „не“? — За нещастие, думите й прозвучаха като въпрос, защото този едър мъж, повдигнал вежда срещу нея, й вдъхваше нещо доста подобно на страхопочитание.

— Точно сега аз съм най-близкото подобие на баща, което имаш, и ти казвам да отидеш там!

Слисана, Джейн го видя да махва с ръка към дневната. Не можеше да не сравни властния му, но любящ поглед, с начина, по който я беше гледал собственият й баща — сякаш бе леко отвратен.

— Никакви възражения. Марш!

Мина й през ума да го попита дали ще я накаже да си легне без вечеря, ако откаже да се подчини, но реши, че идеята не е добра.

— Джим, нищо няма да излезе.

Той се приближи и я прегърна окуражително.

— Синът ми трябва да каже онова, за което е дошъл. Заслужава поне това.

Джейн долепи буза до предницата на ризата му.

— Вече го стори на терасата преди няколко минути.

— Очевидно не е довършил. — Отдръпна я лекичко от себе си и я побутна към вратата. — Върви! Аз също идвам.

В дневната Кал изглеждаше по-опасен, отколкото преди малко на терасата, където светлината беше по-слаба. Тук нямаше как да не забележи присвитите му очи и изражението, като на отдавнашен крадец на добитък. Искаше й се да вярва, че другите трима мъже ще й се притекат на помощ, ако съпругът й се самозабрави, но подозираше, че всъщност са на негова страна.

Кал не я погледна, докато тя прекосяваше стаята, за да застане близо до телевизора — възможно най-далеч от мястото му до кухненската врата. Сякаш Джейн беше невидима, той се обърна към останалите в дневната.

— Ето какви са фактите… Обичам Джейн и тя ме обича. Искам да си останем женени и тя също го иска. Всички вие ни пречите.

След това млъкна.

Секундите се изнизваха. Една по една.

— Това ли беше? — попита Итън най-сетне.

Кал кимна.

Кевин наклони глава към нея.

— Ей, Джейн, той твърди, че ние ви пречим. Ако ни нямаше, щеше ли да тръгнеш с него?

— Не.

— Съжалявам, Бомбардировач. Ще трябва да измислиш нещо друго.

Кал го изгледа свирепо.

— Ще се пръждосаш ли оттук? Това въобще не те засяга. Сериозно говоря, Тъкър. Искам да се махнеш. Веднага!

Джейн видя, че Кевин е склонен да му противоречи до известно време и очевидно то беше настъпило. Той понечи да се изправи, ала гласът на Ани го накара да си седне на мястото:

— Малкият е част от това и остава!

Кал се обърна рязко към нея.

— Не е част от семейството!

— Той е бъдещето, Калвин, онуй бъдеще, което ти не искаш да погледнеш.

Думите й го вбесиха. Бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подхвърли към Кевин, който ги улови, докато се изправяше бавно.

— Съжалявам, госпожо Глайд, но току-що си спомних, че имам ангажимент.

Джейн се втурна към него, видяла най-после изход от цялата тази бъркотия.

— Идвам с теб.

Всички в стаята сякаш застинаха.

— Това — каза Кевин — е страшно лоша идея.

— Седни, Джейн — обади се Джим със строг, бащински тон. — Твърде късно е да хванеш самолет, така че защо просто не изслушаш Кал? Кевин, благодаря ти за загрижеността.

Тъкър кимна, отправи й съчувствена усмивка, хвърли притеснен поглед на Кал и си тръгна.

Тя се отпусна в един стол близо до Ани. Съпругът й пъхна ръце в джобовете си, прокашля се и отново заговори, все така обръщайки се към семейството си, а не към нея:

— Мисли, че искам да бъда с нея, само защото се прави на недостъпна и че след като се справя с това предизвикателство, ще изгубя интерес. Казах й, че не е така, но тя не ми вярва.

— Ти наистина обичаш предизвикателствата — изтъкна Лин.

— Повярвай ми… да живееш с някой, който се опитва да открие Теорията на всичко, е предостатъчно предизвикателство. Имате ли някаква представа какво е да намираш математически формули, надраскани на заглавната страница на вестника си сутрин, или пък върху списъка с покупки, когато единственото, което искаш, е да не забравиш да купиш бира? Или пък върху кутията си с „Лъки Чармс“, още преди да си отворил очи?

— Никога не съм писала върху кутията ти с „Лъки Чармс“! — Джейн скочи от стола.

— Напротив, писа! Направо върху кутията.

— Измисляш си. Измисля си! Признавам, че понякога си драскам, но… — Така и не довърши, припомнила си една сутрин преди няколко седмици, когато единственото, което й се намираше подръка, беше кутия със зърнена закуска. Седна си на мястото и продължи рязко: — Това не е предизвикателство, а просто дразнител.

— За твое сведение, професоре, се е случвало да говоря с теб и в следващия миг, без никакво предупреждение, сякаш те няма. — Той сложи ръце на хълбоците си и се доближи до нея. — Физически стоиш пред мен, но умът ти е в хиперпространството.

Джейн вирна брадичка.

— Дразнител, не предизвикателство.

— Ще я убия! — Скърцайки със зъби, той се отпусна на дивана до родителите си и погледна към брат си. — Виждаш ли с какво си имам работа?

— От друга страна — каза Итън, — гола изглежда страхотно.

— Итън! — Умирайки от срам, Джейн се обърна към Лин. — Не е каквото изглежда. Беше случайност.

Очите на майка му се разшириха.

— Доста необикновена случайност.

— Не се отплесвайте от темата — намеси се Ани. — Лично аз вярвам на Калвин. Ако казва, че те обича, Джейни Бонър, наистина го мисли.

— Аз също му вярвам — рече Лин.

— И аз — добави Джим.

Итън не каза нищо.

Джейн се обърна към него, сякаш беше спасителното й въже. Той я погледна почти извинително.

— Съжалявам, Джейн, но никога не съм имал съмнения по този въпрос.

Беше допуснала да повярва във фантазията, че те са нейното семейство и искат това, което е най-добро за нея, ала сега, когато ножът бе опрял до кокала, кръвната връзка си казваше думата. Не те трябваше да се събуждат всяка сутрин, чудейки се дали това е денят, в който съпругът й ще изгуби интерес към нея.

— Хабите си приказките. — Кал се приведе напред, подпря ръце на коленете си и заговори със суров, равен глас. — Работата е там, че тя е учен, а гениите се нуждаят от доказателства. Това искаш, нали, Джейн? Искаш да ти докажа чувствата си, както ти доказваш уравненията, които драскаш из цялата къща.

— При любовта не става така — изтъкна Лин.

— Тя отказва да го приеме, мамо. Професорката се нуждае от нещо осезаемо, което да сложи в уравненията си. И знаете ли защо? Защото досега никой не я е обичал наистина и тя не вярва, че е възможно да се случи.

Джейн се дръпна назад в стола си, сякаш я беше ударил. Ушите й пищяха, в главата й сякаш изригна огън. Кал скочи на крака.

— Искаш доказателство за това какво изпитвам? Добре, ще ти го дам. — Направи три бързи крачки и се извиси над нея. Без предупреждение я вдигна на ръце и я понесе към вратата.

— Престани, Кал! Пусни ме!

Лин сочи на крака.

— Кал, това не е добра идея.

— Опитах по вашия начин — сопна се той в отговор. — Сега ще опитам по моя.

И като отвори вратата с ритник, я изнесе навън.

— Няма да оправиш нещата със секс — изсъска тя.

Използва гнева си като щит, с който да предпази разбитото си сърце. Защо не разбираше, че с подобни грубиянски методи не може да разреши нещо толкова сложно? Късаше й сърцето и сякаш изобщо не си даваше сметка.

— Някой да е казал нещо за секс? Или така ти се иска?

Джейн направо се давеше от ярост, когато той слезе от верандата и я понесе през двора. Въпреки че никак не беше дребна, той се държеше така, сякаш бе лека като перце. Дишането му си остана нормално, ръцете му не трепнаха, дори когато пое надолу към трите коли, препречващи пътя.

Пусна я на земята пред джипа си, извади няколко връзки ключове от джоба си и хвърли повечето от тях върху капака.

След това я поведе към шевролета на баща си, който блокираше останалите два автомобила.

— Влизай!

— Кал, така само отлагаш неизбежното.

Бутна я вътре и затвори вратата на колата.

Джейн обърна глава към прозореца. Ако не внимаваше, той щеше да сломи съпротивата й и да я убеди да остане. А това би било пагубно. По-добре да понесе болката сега, отколкото да я преживее отново, когато той осъзнае, че е сгрешил.

„Професорката се нуждае от нещо осезаемо, което да сложи в уравненията си. И знаете ли защо? Защото досега никой не я е обичал наистина и тя не вярва, че е възможно да се случи.“

Отказваше да приеме думите му. Проблемът беше негов, не неин. Не страдаше от такава липса на самочувствие, че да захвърли любов, ако й я предлагаха искрено. Може и да беше вярно, че никой никога не я бе обичал истински, но това не означаваше, че не е готова да приеме любовта, когато й я предложат.

Нали?

Кал излезе на магистралата, прекъсвайки болезнения поток на мислите й.