— Оценявам факта, че не извади всичкото ни мръсно бельо на показ пред семейството ми.

— Не мисля, че има и един чифт слипове, който да не са виждали.

— Всичко е наред, Джейн. Няма да се развикам, ако повдигнеш темата. Знам, че преди съм го правил, но няма да се повтори. Не е нужна кой знае каква проницателност, за да съм наясно, че в момента ти се струва, че нямам никаква цел и съм ти благодарен, че не го използва срещу мен пред семейството ми.

— Цел?

— Само защото не знам какво ще правя, когато приключа с футбола, не означава, че не съм достоен за теб. Знам, че сигурно си го мислиш, но всичко ще се промени веднага щом измисля нещо. Просто ми трябва малко време, за да пресея опциите си.

Джейн го зяпна слисано. За първи път признаваше на глас, че няма да играе футбол вечно. Но какво общо имаше това с чувствата й към него? Та тя нито за миг не беше гледала на липсата му на планове за бъдещето като пречка по пътя им.

— Никога не съм казвала, че според мен не си достоен.

— Не е и нужно. Знам какво си мислиш. Достойните хора работят.

— Ти работиш.

Все едно не беше продумвала.

— Ти си физик. Това е достойна работа. Баща ми е лекар. Итън е свещеник. Момчетата в „Планинаря“ са учители, водопроводчици, багеристи. Работят зад бара или строят къщи. Трудят се. Какво съм аз?

— Ти си футболист.

— А след това?

Джейн затаи дъх. Все още не можеше да повярва, че е готов да признае, че спортната му кариера е на приключване.

— Само ти знаеш отговора на този въпрос.

— Именно там е проблемът — не знам. Нямам представа какво ще правя с остатъка от живота си. Бог ми е свидетел, че имам предостатъчно пари за три живота, но никога не съм смятал, че стойността на един човек се измерва в пари.

Джейн най-сетне разбра. От самото начало отказът му да приеме възрастта си, както и факта, че скоро ще бъде принуден да се откаже от футбола, не се дължеше на твърдоглавие, а на отчаянието, че няма да си намери работа, която да го удовлетворява.

И сама не бе сигурна защо това толкова я учудва. Та той беше настоявал да се ожени за човек, когото ненавижда, само за да не допусне детето му да бъде незаконородено. Колкото и да се държеше като самоуверен мачо, всъщност имаше морала на старомоден кавалер. Същите ценности, които диктуваха, че един мъж без достойна работа не заслужава уважение.

— Кал, има толкова много неща, които би могъл да правиш. Може да станеш треньор, например.

— От мен би излязъл ужасен треньор. Не знам дали си забелязала, но не съм толерантен към глупостта. Ако някой не разбере от първия път какво му обяснявам, няма да имам търпението да му повторя. А това не е начин да изградиш успешен отбор.

— А Кевин? Той твърди, че за футбола е научил от теб повече, отколкото от когото и да било.

— Защото той схваща от една дума.

— Много те бива по телевизията. Защо не помислиш за журналистика?

— Не ме влече особено. Нямам нищо против да го правя от време на време, но не и да посветя живота си на това. Не е за мен.

— Имаш бакалавърска степен по биология. Би могъл да я използваш.

— Тя е отпреди петнайсет години. Не си спомням абсолютно нищо. Изкарах я, само защото обичам науката и природата.

— Имаш доста опит в бизнеса. Би могъл да основеш компания.

— Бизнесът ме отегчава. Винаги е било така и ще си остане така. — Той хвърли поглед към нея, но не срещна очите й. — Мислех си, че бих могъл да поработя над уменията си по голф. След година-две може да се класирам за професионалния турнир.

— Мислех, че си посредствен играч на голф.

— Не точно посредствен — отбранително каза той. — Малко по-добър от това. — После въздъхна. — Забрави! Идеята беше глупава.

— Ще измислиш нещо.

— Дяволски си права, че ще измъдря нещо, така че ако това те спира, забрави за него. Нямам никакво намерение да прекарам остатъка от живота си като се излежавам и си харча парите. Няма да те посрамя по този начин.

Искаше да каже, че няма да се изложи. Джейн се зачуди колко ли дълго тази мисъл го беше разяждала отвътре?

— Не изгледите ти за работа са проблемът, Кал. Все още не разбираш. Не мога да понеса любовта ми отново да бъде отхвърлена. Прекалено е болезнено.

Той потръпна.

— Няма подходящи думи, с които да изразя колко съжалявам за това. Беше пристъп на паника. На някои хора им отнема доста повече време, докато пораснат, отколкото на други. Аз съм от първите. — Пресегна се и покри ръката й със своята. — За мен ти си най-важното нещо на света. Знам, че не ми вярваш, но ще ти го докажа.

След това я пусна, за да паркира шевролета пред железарията. После обаче изруга тихичко.

— Затворено е през нощта. Дори не се сетих за това.

— Водиш ме в железарския магазин, за да ми докажеш любовта си?

— Обещах, че скоро ще те изведа да потанцуваме. Рокендрол не кънтри. — Той слезе от колата, отиде да й отвори вратата и й помогна да излезе. — Ела!

Недоумяваща, Джейн го остави да я поведе по уличката между аптеката и железарията. Когато стигнаха до задния вход, Кал натисна бравата, но беше заключено. В следващия миг вече беше изкъртил вратата с ритник.

Алармата начаса писна.

— Кал! Полудя ли?

— Може да се каже. — Стисна ръката й и я издърпа вътре.

— Какво правиш?

Сключил пръсти около китката й като окови, той я затегли покрай градински столове и стенни аплици, право към раздела за бояджийски материали. Алармата продължаваше да вие смущаващо.

— Полицията ще дойде! — възкликна тя.

— Не се бой за ченгетата. С Одел Хатчър сме приятели от години. Тревожи се само дали ще намерим подходящи тапети за кухнята.

— Тапети? Доведе ме тук, за да избираме тапети!

Той я изгледа така, сякаш беше глупава.

— Как иначе да ти докажа чувствата си към теб?

— Но…

— Стигнахме. — Той я настани внимателно върху един от столовете край щанда в отдела за тапети и се залови да разглежда рафтовете, върху които имаше десетки папки с тапетни мостри.

— По дяволите, нямах представа, че ще бъде толкова трудно. — Той зачете етикетите по рафтовете. — Бани. Трапезарии. Винил. Флок. Какво, по дяволите, е флок? Нямат ли нещо със… и аз не знам… коне или нещо такова? Виждаш ли категория „коне“?

— Коне?

За първи път намек за усмивка подръпна крайчето на устните му, сякаш най-сетне започваше да осъзнава колко нелепо е всичко това.

— Би могла да помогнеш малко, вместо само да повтаряш като ехо след мен.

Вой на полицейска сирена се присъедини към алармата и миг по-късно пред магазина изсвистяха автомобилни гуми.

— Ти стой тук — нареди Кал. — Аз ще се погрижа. Всъщност, като се замисля, може би ще е по-добре да се скриеш зад щанда, в случай че Одел е извадил пистолета си.

— Пистолет! Калвин Бонър, кълна се, че когато всичко това свърши, ще…

Заплахата замря върху устните й, когато той я дръпна от стола и я бутна на колене върху килима зад щанда.

— Одел, аз съм! — провикна се след това. — Кал Бонър.

— Махни се оттам, Кал! — отвърна дрезгав глас. — Ограбват магазина. Не ми казвай, че са те взели за заложник!

— Няма никакъв обир. Аз изкъртих вратата, защото трябва да избера тапети. Жена ми също е тук, така че хич и не си помисляй да стреляш с този пистолет, дето си го извадил. Кажи на Харли, че утре ще се разберем за щетите. И ми помогни да изключа проклетата аларма.

На Кал му бяха нужни цели петнайсет минути, както и появата на Харли Крисп, собственика на магазина, преди алармата да бъде изключена и нещата да се оправят. Докато Кал се опитваше да избегне обвинението в проникване с взлом, Джейн се изправи иззад щанда и седна на стола, мъчейки се да разбере защо съпругът й считаше избирането на тапети за доказателство за любовта му към нея. Не виждаше никаква връзка. Беше й се ядосал, задето бе свалила тапетите в кухнята, но какво общо имаше сменянето им с любовта? Според него очевидно съществуваше връзка и ако го помолеше да й обясни логиката си, несъмнено щеше да й отправи един от своите невярващи погледи, които поставяха под съмнение резултатите от всички тестове за интелигентност, които беше положила някога.

Колкото и объркващо да беше всичко това, поне едно й беше ясно. В очите на Кал това среднощно пазаруване доказваше любовта му и това беше достатъчно. Предателска топлина започна да се разлива по тялото й.

Най-сетне Харли Крисп затвори вратата зад гърба си отнасяйки голяма част от съдържанието на портфейла на Бомбардировача със себе си, и двамата останаха сами в магазина.

Кал я погледна и лицето му изведнъж придоби несигурно изражение.

— Не мислиш, че това е глупост, нали? Разбираш за тапетите?

Джейн нямаше никаква представа, но за нищо на света не би го признала, не и докато съпругът й я гледаше с очи, в които се отразяваше цялото му сърце, и говореше с глас, пропит от непреходна любов.

— Това, която наистина исках да направя за теб, миличка, бе да спечеля футболен мач — продължи той дрезгаво. — Дан Кейлбоу го направи за Фийби веднъж и ми се щеше да сторя същото за теб, само че сезонът още не е започнал, а и нещо такова едва ли ще те впечатли особено. Пък и в сравнение с това тук, спечелването на някакъв си мач е прекалено лесно, за да докаже каквото и да било. Исках да направя нещо трудно. Адски трудно.