Кал млъкна и по лицето му се изписа очаквателно изражение.

— Да избереш тапети? — попита Джейн предпазливо.

Очите му блеснаха, сякаш току-що му беше дала ключовете за вселената.

— Значи наистина разбираш. — И като простена, той я дръпна от стола и я взе в прегръдките си. — До смърт се боях, че няма да се усетиш. Обещавам, че ще измисля нещо по въпроса с работата възможно най-скоро.

— О, Кал…

Щастливо хлипане удави остатъка от думите й. Нямаше никаква представа каква беше идеята му. Не разбираше защо беше нужно да проникнат с взлом в железарския магазин, нито пък да избират тапети, ала знаеше, че то е истинско. Чувствата му към нея нямаха нищо общо с предизвикателството, което представляваше за него. Кал й даваше воинското си сърце и тя нямаше да допусне старите рани от детството да й попречат да го приеме.

Двамата се взряха един в друг и откриха в дълбочината на погледите си пътека към собствените си души.

— Сега вече е истински брак, миличка — прошепна той. — Завинаги.

И там, насред железарския магазин, Кал я придърпа върху килима зад щанда и започна да я люби. Разбира се, не искаше върху тялото й да остане нито една дреха, а и тя очакваше същото от него.

Когато се съблякоха голи, той я изненада, като посегна към дънките си. Джейн се надигна на лакът и го видя да изважда от джоба им розова панделка, омачкана и раздърпана, но не толкова, че да не я разпознае.

— Запазил си я.

Кал се приведе напред и устните му откриха едното й зърно.

— В началото възнамерявах да те накарам да я изядеш, а после — да те вържа с нея, докато плъховете изгризват тялото ти.

— Хммм… — Тя се изтегна по гръб и на свой ред също го ухапа лекичко. — А сега какво ще правиш с нея?

Той измърмори нещо, което прозвуча като:

— Ще решиш, че е глупаво.

— Няма.

Отдръпна се назад и я погледна.

— Обещай, че няма да се смееш.

Джейн кимна тържествено.

— Ти беше най-хубавият подарък, който съм получавал някога за рождения си ден.

— Благодаря ти.

— Искаше ми се да ти дам нещо в замяна, но те предупреждавам, че подаръкът ми за теб не е и наполовина толкова хубав, колкото беше моят. Въпреки това ще трябва да го задържиш.

— Добре.

Той уви розовата панделка около врата си и се ухили широко.

— Честит рожден ден, Роузбъд.

23

— Кълна се, Джейн, това е най-щурото нещо, което някога си ме убеждавала да направя. Не знам защо изобщо те послушах.

Стори го, защото през последния месец бе готов на всичко в желанието си да й угоди, докато тя ставаше по-голяма от мечка и също толкова свадлива. Въпреки това, имаше желание го цапардоса по главата, ей така, заради принципа. Само че го обичаше твърде много. Така че вместо това се сгуши в силните му ръце.

Бяха на задната седалка на черна лимузина, която се носеше към планината Хартейк. Дърветата от двете страни на пътя бяха прошарени в октомврийски цветове: жълто, оранжево и червено. Това щеше да бъде първата й есен в планината и Джейн до болка копнееше да види както хълмовете, така и приятелите, които бе намерила тук, преди да им се наложи да си тръгнат от Салвейшън. Кал и семейството му я бяха водили на всички важни събития и много скоро неприязънта на местните към нея се беше изпарила.

Докато наближаваха Салвейшън, нетърпението й се усили. Кал беше поръчал колата, защото травмата на подколенното сухожилие, която го беше извадила от отбора за следващите няколко седмици, не му позволяваше да шофира, а той нямаше да я пусне зад волана, преди бебето им да се е родило. И така май беше най-добре. Кръстът я болеше ужасно от онези отвратителни самолетни седалки, а и се чувстваше прекалено гадно, за да се съсредоточи върху планинските пътища. От няколко седмици имаше контракции на Бракстън Хикс, онези подготвителни контракции, които предхождаха истинските, но този следобед бяха по-тежки от обикновено.

Кал я целуна по върха на главата. Тя въздъхна и се сгуши още по-плътно в него. Ако й бяха необходими и други доказателства за любовта на Кал, последните няколко седмици й ги бяха дали. С навлизането в последната седмица на бременността си, бе станала взискателна, мрачна и свадлива. В отговор той беше безкрайно нежен и отвратително добър. На няколко пъти се бе опитала да го накара да избухне, ей така, като предизвикателство, ала вместо да се улови на въдицата, се бе разсмял.

Лесно му беше на него да е толкова радостен, помисли си тя кисело. Не мъкнеше със себе си половин тон бъдещ олимпийски спортист и нобелов лауреат. Не беше принуден да облича приличаща на палатка рокля с якичка като на ученическа униформа; да търпи мъчителна болка в кръста и дразнещи, фалшиви контракции. А тя, горката, от седмици насам не можеше види стъпалата си! От друга страна, той беше извън отбора за следващите няколко мача, така че едва ли беше на седмото небе от щастие. Все пак, именно контузията му беше причината да долетят в Салвейшън по средата на сезона.

Джейн се пресегна и разтърка бедрото му. Не беше подколенното му сухожилие, но беше най-близкото, което тя можеше да приласкае. Очите й се изпълниха със сълзи — както непрекъснато напоследък — при спомена за жестоката му болка в неделя, когато онзи кретен от „Беърс“ го беше съборил брутално. Дотогава играта на Кал вървеше забележително добре и ако бе докопала онзи неандерталец, щеше да го разкъса на парченца.

Кевин си беше придал съчувствен вид, докато изнасяха Бомбардировача от игрището, ала Джейн не можеше да бъде заблудена толкова лесно. Тъкър се наслаждаваше на всеки миг, в който беше на терена, а не на резервната скамейка, и тя бе наясно, че ще се възползва максимално от следващите две седмици, в които Бонър щеше да отсъства. Ако не беше толкова подразнена от него, би била горда от напредъка му през този сезон. Дори мъжът й се гордееше с хлапака, макар че никога не би го признал.

Понякога Джейн имаше чувството, че Кевин прекарва повече време у тях, отколкото у дома си. Бяха продали къщата й в Глен Елин и живееха в мезонета на Кал, докато решаха къде ще се установят за постоянно. По някаква причина съпругът й настояваше да участва във вземането на всяко решение, касаещо избор на боя или покупка на мебели, дори ако ставаше дума за най-малката възглавничка. Двамата с Тъкър бяха сглобили кошчето за бебето и бяха сложили яркожълти капаци на прозорците в слънчевата спалня на втория етаж, където щеше да бъде детската стая.

Дори Кевин не знаеше, че в края на този сезон Кал щеше да обяви оттеглянето си от футбола. Бомбардировача не бе съвсем доволен от това, тъй като все още не беше измислил какво ще прави от тук нататък, но беше уморен да се бори с травмите си. Пък и както твърдеше, бе научил, че в живота има и по-важни неща от футбола.

— Жените не би трябвало да летят, когато са бременни в деветия месец — изръмжа той. — Истинско чудо е, че не ме арестуваха, задето те качих на борда.

— Не биха се осмелили. На вас, звездите, всичко ви се разминава. — И тя нацупи устнички, от което с огромно удоволствие се почувства като някоя празноглава глезла. — Вчера си дадох сметка, че не мога да понеса мисълта детето ни да се роди в Чикаго. Исках да бъде близо до семейството.

Той не беше в състояние да устои на сладката муцунка и я целуна набързо, преди да продължи да се оплаква:

— Можеше да го решиш преди месец и щях да те изпратя тук, докато все още беше още безопасно да пътуваш.

— Но тогава щеше да се наложи да се разделим, а никой от нас не би го понесъл.

Вярно беше. Нуждаеха се един от друг много повече, отколкото бяха предполагали, че е възможно. Заедно бяха открили не само страст, но и удовлетворение, както и енергия, която бе преляла и в работата им. Кал беше на път да счупи рекорда си по пасове, а нейната работа никога не беше вървяла по-добре.

Малко след като се бяха върнали в Чикаго, Джейн беше удостоена с наградата „Коутс“ за физика, за една дисертация, която бе написала върху дуалността. Без да знае, слухове за наградата се бяха носили в продължение на седмици, правейки враждебното държание на Джери Майлс към нея да изглежда страшно глупаво. През август го бяха освободили, заменяйки го с един от най-уважаваните физици в страната, който я бе убедил да приеме постоянно назначение в „Прийз“. Дори бе стигнал толкова далеч, че да я подкупи с няколко млади, жадни да се докажат физици, които да й помагат.

Само че в този миг съпругът й не мислеше за процъфтяващата й кариера, а за физическото й състояние, и тя се опита да го успокои.

— Помисли логично, Кал. Тази сутрин говорих с доктор Воуглър. Тя познава медицинската ми история и е напълно способна да изроди това бебе.

— И все още твърдя, че трябваше да го решиш много по-отдавна.

Желанието й да роди бебето си тук се бе усилвало с напредването на бременността, но и през ум не й беше минало да остави мъжа си в Чикаго. Контузията му този уикенд й беше предоставила възможността, от която се нуждаеше.

Бебето се размърда и Джейн изпита чувството, че около гръбнака й се беше сключил гигантски юмрук. Кал щеше да откачи, ако разбере колко много я боли и тя с усилие се сдържа да не изохка.

Постепенно започна да си дава сметка, че той има право и че да се качи на онзи самолет беше глупаво. Все пак, първото раждане винаги отнемаше доста време, а Джим и Лин щяха да я чакат. Свекърът й щеше да каже дали според него трябва да се обадят на Воуглър.