— Ето ти водата — каза Ют.

— Благодаря — Тя взе тенджерата и погледна в малките черни очи на Ют. — Чичо Уилям — каза тя тихо — ми е казвал, че чистата рана заздравява по-лесно от мръсната, а всяка жена знае, че топлата вода и сапунът измиват по-добре от студената вода.

Ют кимна.

— Не искам да кажа, че те подценявам. — Тя докосна покритата му с белези ръка. — Просто исках да го знаеш, за да знаеш какво да правиш, ако някой ден се нараня.

— Господ няма да го позволи.

— Господ е зает.

— Никога не е твърде зает за ангелите си.

С тъжна усмивка, Сара се обърна отново към Кейс. Бавно, внимателно, тя почистваше раните му и не спря, докато не започна да вижда само разкъсана плът и прясна кръв. Една от раните на крака беше високо от вътрешната страна на бедрото. Опипа внимателно мястото и не откри никаква подутина. Вътре нямаше олово. Куршумът просто бе отнесъл част от месото, без да остава в плътта.

Другата рана на крака му беше по-дълбока, по-сериозна. Кървеше обилно, но не на тласъци. Не беше от тези рани, за които чичо й й беше казвал, че означават неминуема смърт.

— Куршумът излязъл ли е? — попита Лола.

— Не — въздъхна Сара. — Ако съдя по ъгъла, по който е влязъл, трябва да е някъде дълбоко от задната страна на бедрото му. Ако не е засегнал костта…

Лола пъхна ръката си под бедрото Пръстите й напипаха незасегната кожа и мускул. Търсеше куршума. Не трепна, когато Кейс изстена.

Но Сара трепна.

— Имал е късмет — каза по-възрастната жена. — Не е засегнал костта.

— Сигурна ли си?

— Да Напипвам го. Ют, подай ми ножа си. Ще го извадя много бързо.

— Чакай! — каза Сара.

Лола я погледна учудено.

— Ще заздравее по-добре, ако няма олово.

— Знам. Просто…

Гласът на Сара заглъхна. Не знаеше как да обясни на Лола, че мисълта да разреже гладката, мускулеста плът на Кейс предизвиква у нея тревога, тъга и гняв едновременно.

— Добре ли си, сестричке? — попита Конър. — Изглеждаш малко бледа. Може би ще е по-добре, ако оставиш това на нас.

— Добре съм — рязко отговори Сара. — Ют беше прострелян доста по-лошо, когато го намерихме. А аз го разрязах и заших доста добре, не помниш ли?

— Помня, че след това повръща — промърмори брат й.

— Е? — обади се Лола, преди още Сара да е отворила уста. — Първо е направила каквото трябва, а това е всичко, което има значение в такива случаи. Ти вече доста повръща, момче, а ми се струва, че си забравил.

Конър присви зелените си очи и преглътна думата, която със сигурност щеше да му докара още мърморене от страна на по-голямата му сестра.

— Ют — обади се Сара, — обърни Кейс на една страна. — Ще извадя куршума със скалпел.

— Аз ще го обърна — каза Конър.

Тя го погледна изненадана. Все още продължаваше да мисли за него като за онова деветгодишно момче, което плачеше на гроба на родителите си. Но малкото й братче вече почти беше станало мъж. Едър, по-висок от нея с една глава и два пъти по-силен.

Той расте твърде бързо, осъзна тя с внезапен страх.

„Ако не намеря скоро това испанско съкровище, ще стане твърде късно. Конър ще напусне това място и ще изчезне, за да намери смъртта си някъде. Той заслужава повече. Умен е. Може да стане лекар, съдия или учител като баща ни.“

Кейс изстена отново, когато Конър го обръщаше.

— Внимателно! — веднага извика Сара.

— Той е в безсъзнание.

— А какво искаш, да ти пее химни ли? Боли го, въпреки че не е съвсем буден.

— Можеш да се обзаложиш — каза Ют. — Защото ако беше буден, нямаше да издаде и звук.

— Откъде знаеш — попита Конър.

— Видях го в „Испанската църква“. Той е спокоен и уравновесен човек. Не мисля, че обича да изглежда слаб.

Конър продължи да го обръща, този път по-внимателно.

Куршумът образуваше бучка точно под кожата на бедрото му.

— Нали ти казах — каза Лола.

Сара не отговори. Просто взе скалпела, пое си тайно въздух и си каза наум, че ще реже просто едно парче телешко.

Беше нужен само един бърз разрез. Куршумът изскочи и се търкулна по утъпканата глина, която представляваше подът на къщата.

Конър се наведе бързо и взе оловото. Движението му беше някак тромаво. Той все още не беше свикнал с тялото си, което се променяше толкова бързо.

— Ето го — каза той и подхвърли куршума към Ют. — Можем да го стопим и да излеем друг куршум.

Ют хвана парчето олово, изръмжа нещо и го пъхна в джоба си.

— Жалко, че я няма гилзата — добави Конър.

— За Бога — каза Сара, — само идиот би кървил толкова, ако е ранен само с гилза.

— Само идиот би се оставил да го застрелят така — отвърна брат й.

— Момче — намеси се Ют, — не си глупак, затова не се дръж като такъв. Този човек тук очисти двама Калпепърови. Той успя да си тръгне от мястото на стрелбата, а те останаха там. Завинаги.

Сара замръзна на мястото си.

— Какво?

— Калпепърови — повтори Ют. — Реджиналд и Куинси.

— Е, дяволът ще има още две души за вечеря — обади се и Лола. — Не бих могла да кажа, че съжалявам.

— Най-добре е да се подготвим за посещение — каза Ют спокойно. — Бийвър ще изпее всичко, когато Аб започне да го разпитва.

Сара се обърна бързо и се втренчи в Ют. Той сви рамене.

— Опитах се да залича следите, но Кейс кървеше силно. Чувал съм, че Калпепърови са добри следотърсачи Ще разберат, че е тук.

Лола процеди нещо през зъби, за което Сара се надяваше, че брат й не е чул.

— Злото никога не идва само. — Сара се замисли. — Имаме ли патрони.

— Да, госпожо — отговори Ют.

— Достатъчно ли са?

— При всички положения са повече, отколкото можем да изстреляме.

— Някой трябва да наблюдава пътеката. Ти ще си първи.

Ют излезе, преди още да е довършила изречението.

— Конър, ти ще си следващият. Аз…

— Ти ще стоиш тук и ще се грижиш за този човек — прекъсна я Лола. — Аз нямам твоята лека ръка, а той има нужда от нея. Аз ще поема твоето дежурство на билото.

— Но…

— Всичко е решено — прекъсна я още веднъж Лола. — Захващай се да закърпиш този мъж, преди да му е изтекла всичката кръв.

Сара се отказа да спори. Вдяна копринен конец в специалната игла и започна да зашива разреза, който бе направила в кожата на Кейс.

Космите по бедрото му бяха черни и меки като копринения конец. Кожата му беше топла и изненадващо гладка.

— Обърни го по гръб — каза тя на Конър. Гласът й беше дрезгав. Побърза да се изкашля. Конър я погледна учудено, преди да се наведе, за да обърне Кейс.

— Целите ти чаршафи са в кръв — отбеляза той.

— Не им е за първи път — измърмори Лола.

— Какво?

— Жената кърви всеки месец, момче. Използвай главата си и за друго, освен да закачаш шапката си на нея.

Червени петна избиха по бузите на Конър, но той не отговори. Беше се научил да не влиза в словесни двубои с Голямата Лола. Тя знаеше такива думи, които биха засегнати и камък.

И ги използваше, когато я предизвикаш.

Сара наведе глава, за да скрие усмивката си. Лола беше пряма и малко груба, но не беше жестока. Просто не можеше да търпи глупостта, която мъжете проявяваха понякога.

Нито пък Сара.

Тя бързо сгъна едно парче плат и го притисна към раната. Кейс изстена. Тя прехапа долната си устна и продължи да натиска.

След малко внимателно надигна единия край на тампона. Кръвта продължаваше да тече, макар и по-слабо.

— Продължавай — каза Лола. — Още не е спряла.

Сара повтори същото с друго парче плат. Прехапа устната си до кръв, когато Кейс потрепери и застена.

— Не се тревожи — успокои я Лола. — Не го боли чак толкова.

— Надявам се, че си права.

— По дяволите, момиче, той е просто един престъпник, а не някоя изтънчена лейди.

— Това не означава, че не може да изпитва болка.

— Ще смеся билките за лапата — беше отговорът на Лола.

Най-накрая кървенето намаля дотолкова, че Сара вече можеше да превърже раната. Лола й подаде един буркан с лапа, която не миришеше приятно.

Задържайки дъха си, Сара намаза сместа от билки и мазнина на две чисти парчета плат, сложи ги на двете рани и изчака, докато Лола направи същото и с разреза от задната страна на бедрото на Кейс. После бързо превърза крака с чисти ивици плат.

— Това е — каза Лола. — Завий го, сложи няколко затоплени тухли в леглото и го остави.

Сара взе няколко горещи тухли от огнището, уви ги в стари парцали и ги пъхна до краката на Кейс.

— Има ли треска? — попита Лола.

— Не още.

— Няма да се забави много.

Сара прехапа долната си устна, но нямаше намерение да спори. Опитът на Лола с огнестрелни рани беше много по-голям от нейния.

— Ще… ще оживее ли? — попита тя.

— Надявам се. Срамота е да загубим такъв мъж. Няма много такива като него.

Сара дръпна завивките и ги подпъхна под раменете на Кейс. Както всичко останало в къщата, чаршафите бяха много чисти.

Лола измърмори нещо, изправи се и тръгна към вратата.

— Провери пушките и пистолетите — каза Сара на брат си, без да сваля поглед от Кейс. — Има ли още вода?

— Ще донеса. — После добави колебливо. — Как мислиш? Ще се оправи ли?

Тя затвори очи за миг.

— Не знам. Ако раните му не се инфектират…

— Ти успя да вдигнеш Ют на крака.

— Имах късмет. Той също.

— Може би и този тук ще има късмет.

— Надявам се.

Тя се изправи и се огледа наоколо, мислейки за всичко, което трябваше да се свърши.

— Трябва да се донесе още вода, още дърва да си пригодя някаква постеля до Кейс, Лола сигурно ще има нужда от помощ за билките…

— Аз тръгвам — обади се Конър.

Сара се усмихна, когато брат й излезе от къщата. Той беше добро момче, като се изключи онзи неспокоен поглед, който се появяваше понякога в очите му и който я държеше будна нощем.

„Конър има нужда да вижда и други хора, освен бивши престъпници — помисли си тя. — Трябва да намеря това съкровище. Просто трябва да го намеря.“